Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 31.05.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове: Анна Ненова
Александър Ангелов
като разгледа докладваното от
съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 6464
по описа за 2019г. и за да се произнесе
взе предвид, следното:
Производството е по реда чл. 435 , ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 21799 от 22.03.2019г. на В.Д.Ц., длъжник
по изпълнително дело № 20118510402104 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу отказа на частния съдебен
изпълнител да прекрати делото, поради прекратяване на изпълнението по право, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят
излага, че взискателят „А.з.с.н.в.“ ЕАД не е частен
правоприемник на първоначалния взискател „К.“ АД. По
отношение на сключения между дружествата договор за цесия е приложим специалният
Закон за потребителския кредит, съответно разпоредбата на чл. 26 от закона, съгласно
която кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребитески кредит на трето лице само ако договорът
предвижда такава възможност, а в изпълнителното дело липсва представен договор
за потребителски кредит, от който може да се направи извод дали вземането срещу
длъжника изобщо може да се прехвърли.
Така по силата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 26 от ЗПК, вземането не е могло да бъде прехвърлено, съответно
конституираният взискател А.з.с.н.в.“ ЕАД не се
легитимира като частен правоприемник по смисъла на чл. 429, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗПК. Жалбоподателят
не е бил и надлежно уведомен за извършената цесия. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
прехвърлянето на вземането има действие за длъжника и всички трети лица от деня
на съобщението от стария кредитор. Така всички изпълнителни действия от „А.з.с.н.в.“
ЕАД като кредитор в изпълнителното
производство нямат своята материалноправна и
процесуална основа и изпълнението е било прекратено по право по реда на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК – не са налице заявявани действия от надлежен взискател.
„А.з.с.н.в.“
ЕАД оспорва жалбата. Възразява, че в договора за потребителски кредит, сключен
с „К.“ АД, има клауза относно възможността вземанията да се прехвърлят (чл.
17), като договорът се представя по делото, както и законоустановеният
двугодишен срок за настъпване на перемпция не е
изтекъл, предвид, че са предприемани изпълнителни действия. Дружеството е било
законосъобразно конституирано като взискател. Взискателят се позовава на разрешенията по ТР № 2/2013г. по тълк.
дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС относно твърдяната от жалбоподателя хипотеза на
прекратяване на изпълнителното производство.
И
двете страни претендират разноските в частното въззивно
производство.
В мотиви частният съдебен
изпълнител излага, че са извършвани изпълнителни действия от него (по възлагане
по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ) и от „А.з.с.н.в.“ ЕАД. Действията подробно се описват
по дати. Съдебният изпълнител се позовава на
т. 10 от ТР № 2/2013г. по тълк. дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на приложимостта на разпоредбата на чл.
26 от ЗПК възразява, че не е компетентен по този въпрос, както и че
съобщаването на цесията на длъжника е без значение. Сочи
се практика на ВКС и СГС относно прехвърлянето на вземания.
По постъпилата жалба
Изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20118510402104
на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е било образувано въз основа на молба от 18.11.2011г.
на „К.“ АД, с приложен изпълнителен лист от 03.11.2011г. на Софийския районен
съд, Първо гражданско отделение, 32 състав,
по ч.гр.д. № 30313/2011г. – заповедно производство.
Съобразно
диспозитива на изпълнителния лист, жалбоподателят е
бил осъден да заплати на „К.“АД,
главница, възнаградителна лихва и лихва за
забава по договор
за кредит, сключен с дружеството (Договор за кредит CrediGo№ 2052-00237730 от
27.01.2009г.). По делото не е спорно, че към договора са приложими разпоредбите
на ЗПК.
В
молбата за образуване на изпълнително производство са били възложени права на
частния съдебен изпълнител по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, както и е било поискано
налагането на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника и насочване
на изпълнението върху движимите вещи в имота.
С молба
от 16.12.2012г. „А.з.с.н.в.“, тогава с формата на дружество с ограничена
отговорност, е поискало да бъде конституирано като взискател
на мястото на „К.“ АД, поради сключен договор за цесия от 25.10.2012г. Към
молбата е бил приложен договорът за цесия, потвърждение от цедента
за цесията и пълномощно з. „А.з.с.н.в.“
да съобщи за цесията на длъжника. Не е имало доказателства към 16.11.2012г.
длъжникът да е бил уведомен за цесията, както и не е бил представен договорът
за потребителски кредит, с оглед изискването на чл. 26 от ЗПК за действителност
на прехвърлянето на вземания по такъв договор от страна на кредитора.Същевременно
частният съдебен изпълнител отново е бил овластен с
правата по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
„А.з.с.н.в.“
ЕАД е било конституирано като взискател в
изпълнителното производство, като след това и до настоящия момент от „А.з.с.н.в.“
ЕАД и от частния съдебен изпълнител са били инициирани множество изпълнителни
действия, в период по-често от две години. Това обстоятелство не се
оспорва от жалбоподателя, както и се
установява от преписа от изпълнителното дело. По-конкретно „А.з.с.н.в.“ е подало молби с искания за
изпълнителни действия от 13.12.2012г., 16.07.2014г., 08.12.2015г., 04.07.2016г.
и 16.06.2017г. – описи, запори и др. за
събиране на вземанията.
До длъжника
не е била връчена надлежно покана за доброволно изпълнение. С молба от
29.06.2017г. длъжникът е поискал вдигане на запор върху банкова сметка, ***,
която молба е била уважена от частния съдебен изпълнител.
На
22.03.2019г. е била подадена жалбата, предмет на делото, след като от частния съдебен
изпълнител е било отказано констатиране прекратяване на производство по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК (акт от 20.02.2019г.), по подадена от длъжника молба в
този смисъл.
Съгласно
представения по делото Договор за кредит CrediGo№ 2052-00237730 от 27.01.2009г. (Общи условия), кредитополучателят е бил уведомен и е дал
изричното си съгласие за това, че кредиторът може незабавно след сключване на
договора за кредит или по всяко друго време да прехвърли правата и задълженията
си по него на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да
получи съгласието на кредитополучателя. Прехвърлянето на договора за кредит на
друго лице е пораждало действие спрямо кредотополучателя
в момента на уведомяването му за това (чл. 17 от Общите условия).
При така установените
обстоятелства жалбата по делото следва
да се приеме допустима – като подадена
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, в срока по чл.
436, ал. 1 от ГПК. Обжалването е срещу отказ на частния съдебен изпълнител да
прекрати принудителното изпълнение на изложеното в жалбата основание, който
отказ се потвърждава и в мотивите, депозирани от частния съдебен изпълнител по
делото.
По същество, по разбиране
на настоящия съдебен състав, жалбата е неоснователна.
Вземането по договор за
цесия по чл. 99 от ЗЗД се придобива със сключването на договора (така и Решение
№ 40 по т.д. № 566/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 1279 по гр.д. №
29/1996г. на ВКС, V г.о, Решение № 239 по т.д. № 986/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.
и др.), но за да има договорът действие по отношение на длъжника, цесията
трябва да му бъде съобщена от цедента (чл. 99, ал. 4
от ЗЗД).
Тъй като в изпълнителното
производство страна е и длъжникът и спрямо него е изпълнението, при образувано такова производство и при
правото на цесионера, като частен правоприемник на взискателя по чл. 429, ал. 1 от ГПК, да иска изпълнение въз
основа на издадения в полза на взискателя
изпълнителен лист, установено с писмени доказателства, конституирането на новия взискател
като правоприемник, при настъпилото в хода на делото частно правоприемство
въз основа на договор за цесия, е предпоставено от
уведомяване на длъжника за цесията. Договорът за цесия няма действие по
отношение на длъжника до уведомяването и той има право да откаже изпълнение.
Т.е. изпълнителни действия за събиране на вземането за новия кредитор, като взискател, не могат да бъдат извършвани. Същевременно предвиденото в закона
установяване на правоприемството във вземанията с
писмени доказателства, сочи, че при твърдяно
такова правоприемство съдебният изпълнител
преценява налице ли са предпоставките за това, включително дали, ако се касае
за потребителски кредит и прехвърляне на вземане на кредитор, е спазена
разпоредбата на чл. 26 от ЗПК.
В случая „А.з.с.н.в.“ ЕАД
е била конституирана като взискател въз основа на
договор за цесия, сключен в хода на изпълнителното производство, но без длъжникът
да е бил уведомен за прехвърлянето, включително от овластения
за това цесионер и без да се извърши проверка по чл.
26 от ЗПК от частния съдебен изпълнител относно цесията.
Въпреки липсата на такава
проверка от страна на съдебния изпълнител, не са били налице пречки по чл. 26
от ЗПК относно цесията, тъй като е имало клауза в потребителския договор,
позволяващ прехвърляне на вземанията на кредитора.
Отделно от това длъжникът
не е възразил по конституирането н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД като кредитор, не е искал отмяна на конституирането, прекратяване на производството при
конституирането на този взискател или друго, нито е
упражнявал правото си на жалба по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК при евентуален
отказ за прекратяване на производството след предвиждането на жалба с измененията
на ГПК, направени в ДВ, бр. 86 от 2017г.
При това положение не се
касае за обстоятелства по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на
производството – взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, независимо
от липсата на уведомяване по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, от която разпоредба страните
по договора за потребителски кредит не са се отклонили. Дружеството „А.з.с.н.в.“
ЕАД е било конституирано като взискател в изпълнителното
производство, по което от длъжника не е било възразявано,
нито конституирането е било отменявано и от дружеството, като взискател, е било
искано извършването на изпълнителни действия, което следва да се приеме
релевантно, съответно да се приеме, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Отделно
са извършваните от частния съдебен изпълнител действия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
Или не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
за прекратяване на изпълнителното производство поради липсата на искане за извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години. Предприети са множество изпълнителни действия в
рамките на определен изпълнителен способ, без да има бездействие от страна на взискателя, конституиран като такъв в производството, само
при което настъпва прекратяване на изпълнителното производство (т. 10 от ТР
2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС).
Оплакванията на
жалбоподателя по делото, че прехвърляне на вземанията по договора за цесия е
било в противоречие на закона и че изпълнителните действията не са били искани
от надлежен кредитор са неоснователни.
Взискателят - ответник по жалбата е
поискал присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а,
ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр.
чл. 81 от ГПК, тези разноски, общо 100 лева, следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. № 21799 от 22.03.2019г. на В.Д.Ц., с ЕГН **********
и адрес ***, длъжник по изпълнително дело № 20118510402104 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу отказа на частния
съдебен изпълнител да прекрати делото, поради прекратяване на изпълнението по
право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.Ц., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, сумата от 100 лева (сто лева) разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.