№ 285
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря В. В.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110102409 по описа за 2024 година
Предявени са конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за
отмЯ. на уволнението, извършено със Заповед за прекратяване на трудов договор №
181/07.09.2022г. от 13.11.2023г. на управителя на „МИНА“ ЕООД, на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТ – липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата, и за възстановяване на заеманата до прекратяването длъжност
„инженер телекомуникация“ – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Ищецът В. П. М. твърди, че е бил в трудово правоотношения с ответника
„МИНА“ ЕООД по силата на трудов договор № 181/07.09.2022г., по който заемал
длъжността „Инженер телекомуникация“, при уговорени 8-часов работен ден и 5-
дневна работна седмица. Поддържа, че при постъпването си на работа на 12.09.2022г.
представил пред работодателя медицинско свидетелство, в което фигурира
заболяване– хипертония, доколкото личният му лекар не е знаел за наличието на друго
заболяване, а именно „захарен диабет тип 2 без усложнения“, във връзка с което
ищецът представя Експертно решение на ТЕЛК № 0805/13.04.2022г. Твърди, че след
като бил хоспитализиран на 19.07.2023г. във Военномедицинска академия – МБАЛ
София, на 24.07.2023г. са му издадени епикриза и болничен лист, в които е посочена
диагноза – „неинсулинозависим диабет с бъбречни усложнени“. Поддържа, че с
представянето на болничния лист работодателят е уведомен за наличието на
заболяване, което попада сред предвидените в Наредба № 5, за които е предвидена
закрила при уволнение. Поддържа, че прекратяването на трудовото му
правоотношение е незаконосъобразно, доколкото липсва обосноваване на причините за
освобождаването му, както и предвид обстоятелството, че не поискано разрешение от
1
Инспекцията по труда и ТЕЛК. Излага съображения, че е изпълнявал задълженията си
коректно и добросъвестно, като не е нарушавал трудовата дисциплина.
Ответникът „МИНА“ ЕООД е подал отговор в законоустановения срок по чл.131
ГПК, с който оспорва исковете. Позовава се на недобросъвестност от страна на
работника при твърдения, че същият умишлено е укрил известни му към датата на
постъпване на работа обстоятелства относно здравословното му състояние, а именно
посоченото Експертно решение на ТЕЛК от 13.04.2022г., с което служителят е бил
освидетелстван с трайно намалена работоспособност 20 %, поради „захарен диабет
тип 2 без усложнения“. Излага аргументи за неприложимост на закрилата по чл.333
КТ. Поддържа, че е провел надлежно процедурата по прекратяване на трудовия
договор на посоченото в заповедта основание, като е предоставил на служителя
подробна информация за липсата на необходимите качества за изпълнение на
длъжността, като многократно му е предоставил възможността да подобри резултатите
си, в т.ч. чрез проведени срещи, разговори, напътствия и възможност за получаване на
допълнителни консултации, в която връзка представя писмени доказателства. Твърди,
че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, като са спазени
изискванията на закона, поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Като безспорно не се нуждае от доказване
обстоятелството, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, прекратено с процесната заповед.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни
изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ в тежест на
работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на
уволнителното основание, а именно – че служителят не притежава конкретно
посочени в заповедта за уволнение качества, необходими за ефективното
изпълнение на възложената работа и това е обективно състояние, което не може да
се вмени във вина на служителя.
Безспорно между страните по делото е, че са се намирали в трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 181/07.09.2022г., по което ищецът В.
П. М. е заемал при ответника „МИНА“ ЕООД длъжността „Инженер
телекомуникация“. Безспорен е и фактът, че същото е прекратено със Заповед от
13.11.2023г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
За да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ за упражняване на
2
субективното потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение с работник или служител, установяването на законността на което,
съгласно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, е в тежест на работодателя, трябва
уволнителната заповед да е издадена от компетентен орган на работодателя, ищецът да
е в невъзможност да изпълнява своите трудови задължения поради липса на
професионални или личностни качества, като това състояние следва да се дължи на
негово безвиновно поведение - обективни по своя характер причини, стоящи извън
неговата воля и заповедта за уволнение да е мотивирана с очертаване на конкретни
качества на служителя, липсата на които препятства изпълнението на трудовите
функции.
Съгласно нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ - при липса на качества на работника или служителя
за ефективно изпълнение на работата.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ дава възможност на работодателя
едностранно да прекрати трудовия договор на работник или служител, когато той не
изпълнява поетите от него и възложени му от работодателя трудови задължения,
доколкото те не противоречат на закона и добрите нрави и се изискват с оглед
заеманата от него длъжност. Това неизпълнение трябва да се дължи на липса на
качества у работника или служителя, която се явява причина за невъзможността да се
предостави надлежно изпълнение. Липсващите качества означават фактическа липса на
знания, умения и навици за изпълнение на работата, като това е обективно състояние,
което може да се дължи на различни причини– недостатъчна образованост,
недостатъчна професионална квалификация, липса на опит или природни дадености,
съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, тактичност, способност за
работа с хора и други.
Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ изисква съществуването на три
предпоставки за прекратяването на трудовия договор, а именно: 1 служителят не
притежава качества, необходими за ефективното изпълнение на възложената работа; 2
непритежаването на тези качества е обективно състояние, което не може да се вмени
във вина на служителя; 3 от формална страна качествата, които работодателят твърди
да липсват у служителя, следва да бъдат посочени в заповедта за уволнение /т. нар.
фактически мотиви/ конкретно и да бъде отразена причинната връзка между тяхната
липса и неефективността на изпълнението на работата/ кое конкретно качество пречи
на изпълнението на конкретна трудова функция/.
Законът не предвижда наличието на вина на работника или служителя за
прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание, поради което и
3
такава не се изисква. Самата липса на качества трябва да е от такова естество, че да
обоснове прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя,
което налага неизпълнението на трудовите задължения да има продължителен
характер, като не се дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на
работника или служителя, а освен това е необходимо то да е налице към момента на
упражняване на потестативното право по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ от страна на
работодателя. Ако към момента на уволнението е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т.
5 от КТ, то без значение е това дали в един предходен момент работникът или
служителят се е справял с трудовите си задължения, а също така и каква е
продължителността на трудовия му стаж на съответната длъжност- в тази насока е
Решение № 60258/18.08.2022 год. на ВКС, гр. д. № 3443/2020 год., IV г. о. /
Следва в тази насока да се посочи също, че съгл. разпоредбата на чл. 126, т. 4 от
КТ работникът или служителят е длъжен да изпълнява възложените му задачи
ефективно, да постига в работата си възможно най - високите резултати. Нормата на
чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ произтича от идеята на законодателя, че работодателят може
да прекрати трудовия договор тогава, когато е налице отклонение от онова, което
работникът или служителят следва да постига в работата си и това, което в
действителност постига. След като последният не е в състояние да даде възможно най-
добрия резултат, може да бъде уволнен. Това налага да бъдат установени всички
възложени на работника или служителя трудови функции и да се прецени всестранно
тяхното изпълнение. Преценката включва отчитане на характера и обема на
възложените задачи. Периодът, който се взема предвид, е продължителен и отразява
едно трайно състояние. От друга страна се вземат предвид и деловите качества на
работника или служителя в тяхната цялост с всичките им положителни и слаби
страни, като както бе посочено не е необходимо наличието на виновно поведение.
Всичко това следва да бъде преценено от работодателя към момента на издаване на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
В разглеждания случай не се спори от страните, че процесната уволнителна
заповед е издадена от компетентен орган.
С оглед общото формулиране на уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от
КТ съдебна практика изисква при прилагането му заповедта да бъде мотивирана като
бъдат конкретизирани фактическите основания, обосновали преценката на органа на
работодателска власт, че работникът или служителя не притежава съответните
качества за ефективно изпълнение на възложената му работа. В този смисъл е и
задължителната тълкувателна практика на Върховния касационен съд, обективирана в
Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, ОСГК, и по-конкретно в т. 3 от посоченото Тълкувателно решение се
приема, че „В заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1,
4
т. 5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като
посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа“. В мотивите си
Върховния касационен съд пояснява, че - Основанието за прекратяване на трудовия
договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено
понятие - „липсата на качества за изпълнение на работата“. Съдържанието на това
понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в
качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания,
умения или навици. За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в
писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал.1, т.5 КТ да се изброят кои знания,
умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно
изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената
работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или
служителят могат да упражнят правото си на защита.“.
Липсата на качества на работника или служителя може да се изразява в липсата
както на професионални или личностни качества, като липсата се изразява в недостиг
на тези качества, необходими за ефективно, резултатно изпълнение на конкретно
възложената работа и трябва да изразява едно трайно състояние на работника или
служителя. Това налага в съдебното производство да бъде установена по убедителен
начин от работодателя обективната невъзможност служителят успешно да се справя с
възложените му задачи в сравнително продължителен период от време, но това е
необходимо в случай, че в заповедта са посочени тези факти, които следва да бъдат
доказани в хода на съдебното производство. Поради това е необходимо в заповедта за
уволнение работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса
на определени качества - професионални умения, навици, знания, които работникът
или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно.
Само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към
тях доказателства се извършва преценката правилно ли е прекратено трудовото
правоотношение. Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към
посоченото в нея основание, обуславя незаконността й. От значение за законността на
уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е посочването в заповедта за уволнение на
конкретни факти и данни, относими към възложената работа на работника или
служителя по трудово правоотношение, за да може съдът да направи преценка за
законността на уволнението като провери съществуването на фактите от
действителността, както и правилното им квалифициране и подвеждане под правната
норма. (в този смисъл решение № 150 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2014 г.,
III г. о., ГК).
В конкретния случай е безспорно, че в атакуваната Заповед за прекратяване на
5
трудов договор № 181/07.09.2022г. от 13.11.2023г. на управителя на „МИНА“ ЕООД, е
посочена единствено нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Гореизложеното е достатъчно
основание заповедта да бъде отменена, а предявеният иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 да бъде уважен.
За пълнота по довода на ищеца за неспазване на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3
от КТ съдът намира следното:
С императивната разпоредба на чл. 333 КТ законодателят поставя изискване към
работодателя за законосъобразното упражняване на правото му едностранно да
прекрати трудовото правоотношение в хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 11,
и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ по отношение на субектите по ал. 1 на същата норма, а именно
писмено да поиска и получи разрешение от инспекцията по труда, а спрямо субектите
по т. 2 и т. 3 и след взето мнение на ТЕЛК - чл. 333, ал. 2 КТ. Закриляни по смисъла на
чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ са работниците и служителите, които боледуват от болест,
определена в Наредба на МЗ. Видно от чл. 1 на издадената в изпълнение на горната
законова разпоредба Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от
тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ на Министъра на
здравеопазването, заболяването захарна болест е включено в списъка на МЗ. В
случая уволнението е на основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради което попада в
хипотезата на закрилата по чл. 333 КТ.
От приложено по делото Експертно решение на ТЕЛК № 0805 от
066/13.04.2022г. /преосвидетелстване/ на ищецът е определена ТНР в размер на 20 %,
като посочената в решението диагноза е „захарен диабет 2 тип без усложнения“.
Съобразно константната съдебна практика, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има
обективен характер и работодателят е задължен да събира предварителна информация
от работниците, които са определени за уволнение, дали страдат от болестите,
посочени в ал. 1 на чл. 1 от цитираната наредба, като уволнението е незаконно, ако
така информация не е била изискана и е установено наличие на заболяване по чл. 333,
ал. 1, т. 3 КТ. Посоченото задължение следва от нормата на ал. 1 на чл. 1 от цитираната
наредба съгласно ал. 2 на същата норма и е изискуемо преди уволнението с оглед
изпълнение по-нататък на разпоредбите на чл. 333, ал. 1 КТ. Доколкото закрилата има
обективен характер, нито разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ, нито тази на чл. 1 от
Наредба № 5/1987 г. не вменява на работника или служителя задължение да уведомява
работодателя си предварително дали страда от болестите по посочената разпоредба,
нито да представя медицински документи, удостоверяващи наличието на някое от
визираните заболявания.
Съгласно чл. 2 от наредбата, такова задължение за работника или служителя
възниква, само когато работодателят направи изрично искане за това - с оглед
изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1. В последния случай работодателят
6
следва да предостави на работника или служителя достатъчно време - разумен срок, в
който последният да изпълни задължението си по чл. 2 за уведомяване и представяне
на медицинската документация. Ако в такъв случай работникът или служителят
умишлено откаже съдействие на работодателя си за събиране на предварителната
информация по чл. 1 от Наредбата и по този начаин умишлено укрие свое заболяване,
посочено в тази разпоредба, то тогава, но единствено и само в този случай,
неизпълнението на неговото задължение по чл. 2 от наредбата води до отпадане на
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, респ. и до отпадане на задължението на
работодателя да иска мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за
уволнението. Такова умишлено неправомерно поведение от страна на работника
или служителя би било налице във всички случаи, когато той знае, че страда от
заболяване по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г., и до знанието му е достигнало
отправеното искане /писмено или устно/ на работодателя за уведомяване и
представяне на медицинска документация в разумен срок, но въпреки това работникът
или служителят декларира пред работодателя, че не страда от такова заболяване, или в
рамките на предоставения му срок, без извинителна причина не уведоми работодателя
си за заболяването и не му предостави медицинските документи за него, с които
разполага. Съгласно константната съдебна практика, във всички останали случаи такъв
умисъл не е налице и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, обективна по своя характер,
не отпада /в този смисъл Р 174/30.07.2012г. по гр.д. № 1269.2011г. III г.о. на ВКС, Р
191/25.04.2012г. по гр.д. № 606/2011г. IV г.о. на ВКС, Р 61/02.04.2015г. по гр.д. №
4165/2014г. III г.о. на ВКС и др./.
Представената от ищеца при постъпването му на работа Карта за предварителен
медицински преглед от 07.09.2022г., не може да бъде приравнена на умишлено
въвеждане в заблуждение на работодателя, тъй като релевантният момент, към който
следва да се преодолее законовата закрила, е връчването на заповедта за уволнение, а
представената карта е подписана при започване на работа - в деня на сключване на
трудовия договор и постъпване на работа от В. П. М. в „МИНА“
ЕООД.
В допълнение към горното съдът приема, че дали към датата на постъпване на
работа служителят е страдал от посочените в Наредбата болести или не, е без правно
значение и не преодолява задължението на работодателя непосредствено преди да
пристъпи към уволнение на служителя да събере информация от определените за
уволнение работници или служители дали се ползват от закрилата по чл. 333 КТ. Едва
в случай че работодателят изпълни това свое задължение, а от своя страна служителят
не посочи, че страда от заболяване по Наредбата, може да се говори за умишлено
въвеждане в заблуждение, в който случай служителят не може да се позове на
закрилата по чл. 333 КТ. Както бе посочено, релевантно е дали служителят е страдал от
заболяването към деня на връчване на уволнителната заповед, служителят няма
7
вменено законово задължение да уведомява работодателя си предварително за
наличните болести, нито да му представя медицински документи.
Безспорно е установено по делото, че в настоящият случай работодателят не е
изпълнил задължението си да събере необходимата му информация, поради което и не
е предприел никакви действия за преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ - не е
поискано мнението на ТЕЛК, нито предварително разрешение от инспекцията по труда
за уволнението на ищеца. Ето защо уволнението на ищеца е незаконосъобразно и на
посоченото основание и като такова следва да бъде отменено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Тъй като прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със Заповед
от 13.11.2023г., е незаконосъобразно, както и с оглед на обстоятелството, че В. П. М. е
полагал труд при ответника към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение по безсрочно трудово правоотношение, което обстоятелство е
отделено като безспорно между страните с доклада по делото, съдът приема, че са
налице всички материални предпоставки за уважаване на обусловения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и уволненият служител следва да бъде възстановен на
заеманата преди прекратяването длъжност – „Инженер по телекомуникация“ при
ответника „МИНА“ ЕООД.
По разноскитe;
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Същият претендира разноски в размер на 1000 лева за заплатен адвокатски
хонорар на адвокат М. П.,съгласно договор за правна защита и съдействие от
03.01.2024г.
Ответникът своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Предвид предмета на делото, неговата правна и фактическа сложност, както и
събраните по делото доказателства, съдът намира направеното възражение за
неоснователно, още повече, че е уговорено в минимално предвидените размери
съобразно приложимата редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата от общо 160 лв. държавни такси по предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на В. П. М., ЕГН **********,
извършено със Заповед от 13.11.2023г. на управителя на „МИНА“ ЕООД, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, и го ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В. П. М., ЕГН **********,
на длъжността - „Инженер по телекомуникация“ при ответника „МИНА“
ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „МИНА“ ЕООД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на В. П. М., ЕГН ********** сумата от 1000 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „МИНА“ ЕООД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд сумата 160 лева, представляваща
разноски за държавна такса в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9