РЕШЕНИЕ
№ 972
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20241110213485 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. И. С. ЕГН ********** против наказателно
постановление /НП/ №23-4332-007451/27.04.2023 г., издадено от началник
сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против П. И. С. ЕГН
**********, предвид съставен му на 06.04.2023 г. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бланков №201240, за това, че на
06.03.2023 г., около 08.45 ч., в гр.София, на ул.”Царско село“, непосредствено
преди бул.“Гоце Делчев“, като водач на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. №
***, при извършване на маневра заден ход не се убеждава, че пътят зад него е
свободен и реализира ПТП с излизащият от гараж лек автомобил „Шкода
Октавия с рег. № ***, като му нанася материални щети, с което виновно
нарушил чл.40,ал.1 от ЗДвП, и излиза от автомобила, за да установи
нанесените щети, но не уведомява компетентните органи на МВР и не
изчаква идването им, а напуска местопроизшествието, с което виновно
нарушил чл.123,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗДвП, поради което и на основание чл.53
ЗАНН и чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 20 лева /за нарушението на чл.40,ал.1 от ЗДвП/; и на
1
основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец /за нарушението на чл.123,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗДвП/.
В АУАН е отразено, че е съставен въз основа на сведение на г-н И. на
основание чл.40,ал.1,ал.4 от ЗАНН.
Срещу АУАН П. И. С. депозирал пред административнонаказващия
орган писмено възражение, с което оспорва констатациите в акта, посочвайки,
че изложеното от него не е било взето предвид и не са били изяснени изцяло
обстоятелствата, а му бъл връчен предварително изготвен акт. С. е изложил
своята гледна точка, а именно, попаднал в обичайното задръстване, при опит
да излезе от него се придвижил малко назад /не повече от 1-2 метра/ в
съседната пряка на бул.“Гоце Делчев“, когато чул само, че някой извикал
„Внимавай“, при което спрял и излязъл от автомобила, видял гараж и млад
мъж при него, огледал автомобила си, по който нямало щети, а и младият мъж
не казал, че има причинени такива, нито предявил някакви претенции, нямало
разногласия между двамата, поради което той /С./ се качил в автомобила си и
продължил.
Недоволен от НП и наложените с него санкции, П. И. Стойчев го
обжалвал чрез административно наказващия орган пред СРС.
В жалбата се твърди, че той /жалбоподателят/ не е извършил
административно нарушение. Написано е, че НП е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материално-правните разпоредби на ЗДвП и при
съществен нарушения на процесуалните правила /ЗАНН/. Повторени са
доводите от възражението срещу акта. Посочено е и че доколкото между него
и младия мъж при гаража не е имало разногласия, такива не са отразени и в
АУАН и НП, не е налице нарушение на чл.123,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗДвП; АУАН и
НП са издадени единствено въз основа на казаното от другата страна-участник
в ПТП, като в административната преписка не са отразени щети, не е
извършен оглед на мястото, не е проведено всестранно и пълно разследване,
административнонаказаващият орган не е упражнил правомощията си по
чл.52,ал.4 от ЗАНН. С оглед на това се иска НП да бъде отменено.
2
По делото са приложени: Протокол за ПТП №1 859895/06.03.2023 г. със
схема към него /в копие/ и скица /в оригинал/; сведение от 06.03.2023 г. от А.
И. И. /в оригинал/; декларация от 06.04.2023 г. от П. И. С. /в оригинал/;
докладна записка от 06.03.2023 г. от полицейски служител И. В. до началника
на О „ПП“-СДВР; справка от О „ПП”-СДВР /картон на водача/ относно
извършените от П. И. С. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции;
Заповеди относно компетентността на актосъставителя и административно
наказващия орган.
Жалбоподателят П. И. С. редовно призован за проведеното съдебно
заседание - не се явява.
Явява се упълномощеният му адв.К., който пледира НП да бъде
отменено. Подчертава, че в АУАН и НП не са описани щетите, каквито се
твърди, че са причинени от визираното ПТП, нито кое лице е претърпяло
такива, не са посочени свидетели-очевидци на нарушението, а в случая като
свидетел е вписано лицето, за което се твърди, че са причинени щети на
автомобила му, и то се явява заинтересована страна и е налице конфликт на
интереси. Представени са писмени бележки. Иска се обжалваното НП да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, не взема
становище по жалбата, не ангажира доказателства. Депозирани са писмени
бележки от пълномощник на административнонаказващия орган.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено с
необходимата категоричност, че на 06.03.2023 г., около 08.45 ч., П. И. С.
управлявал в гр.София, по ул.”Царско село“, с посока към бул.“Гоце Делчев“,
лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ***. По същото време А. И. И. с
управлявания от него лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***, излизайки
от гаража си на адрес бул.“Гоце Делчев“ 15, изчакал преминаването на лекия
автомобил „Рено Клио“ с рег. № *** и спирането на последния и тогава
излязъл от гаража на заден ход, заставайки зад управлявания от П. И. С. лек
3
автомобил. Поради натоварения трафик последният решил да излезе от
колоната ППС и да мине по съседната улица, успоредна на бул.“Гоце Делчев“,
в изпълнение на което предприел движение на заден ход и ударил в задната
дясна част лекия автомобил „Шкода Октавия с рег. № ***. На подадения от А.
И. И. звуков сигнал лекият автомобил „Рено Клио“ с рег. № *** спрял. С.
излязъл от автомобила за да установи какви щети са настъпили, И. го попитал
„какво става“, последният му отговорил, че не го бил видял и напуснал
мястото на ПТП с автомобила, който управлявал. И. подал сигнал за
случилото се и на място пристигнал екип на О „ПП“-СДВР, който изготвил
Протокол за ПТП №1 859895/06.03.2023 г. със схема към него и скица, както и
докладна записка, а А. И. И. дал писмени сведения. На 06.04.2023 г. П. И. С.
се явил в О „ПП“-СДВР, по връчена му призовка, попълнил декларация във
връзка с ПТП, когато му бил връчен и съставения АУАН, срещу който той
депозирал пред административно наказващия орган писмено възражение. Въз
основа на АУАН било издадено против П. И. С. обжалваното НП, екземпляр от
което той получил на 28.08.2024 г. и го обжалвал на 03.09.2024 г., с изпратена
по пощата жалба.
Приетата фактическа обстановка съдът изведе от писмените
доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в кориците на
делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на тези от доказателствата, които са еднопосочни,
взаимно подкрепящи и допълващи се, като не цени изложеното от П. И. С. в
писмената му декларация от 06.04.2023 г. – относно твърденията му, че когато
предприел движение на заден ход е гледал в огледалото за обратно виждане,
както и че водачът на другия автомобил, който излязъл от гаража, нямал
претенции към него, заради което С. напуснал местонарушението, доколкото
същото, освен, че е в противоречие с доказателствения материал по делото,
ценен от този съдебен състав, е и нелогично и житейски неприемливо /ако С. е
гледал в огледалото за обратно виждане при движението на управлявания от
него на заден ход лек автомобил, би следвало да възприеме лекия автомобил
„Шкода Октавия“ и да не допусне реализирането на ПТП с него; самото
4
обстоятелство, че трафикът в посоченото време, според С., е бил натоварен,
не предполага, че предприетото от него движение на заден ход, няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението;
обстоятелството, че И. е сигнализирал за ПТП съответните компетентни
органи, които са установили причинени на автомобила му щети, не води до
преценката, че И. не е имал никакви претенции/, предвид което и съдът го
преценява като някакъв негов опит за изграждане на някаква защитна версия
в своя полза.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес
да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на
процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Според чл.40 от ЗДвП:
ал.1 - Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност
5
или затруднения за останалите участници в движението.
ал.2 - По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Според чл.123,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗДвП: Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен
когато при произшествието са пострадали хора да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи.
Според чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП: Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
Съдът приема, че отбелязаната в НП /и АУАН/ словесно фактическата
обстановка отразява вярно действителната такава. Съдебният състав е
категоричен в своята констатация, изведена въз основа на доказателствата по
делото, които кредитира, че от обективна страна жалбоподателят П. И. С. е
извършил така описаните текстово в НП /и АУАН/ нарушения, чиято цифрова
правна квалификация е съответно по чл.40,ал.1 от ЗДвП и по
чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП /а не както е квалифицирано в НП – по
чл.123,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗДвП/, тъй като С., в посоченото време и на
посоченото място - на 06.03.2023 г., около 08.45 ч., в гр.София, на ул.”Царско
село“, непосредствено преди бул.“Гоце Делчев“, управлявайки лек автомобил
„Рено Клио“ с рег. № ***, при извършване на маневра заден ход не се е
убедил, че пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност за другите
участници в движението и реализира ПТП с излизащият от гараж лек
автомобил „Шкода Октавия с рег. № ***, като му нанася материални щети,
6
след което напуснал мястото на ПТП, без да уведоми компетентните органи –
съответната служба за контрол на МВР и без да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането им, за които е ангажирана
административна отговорност спрямо него.
От субективна страна всяко от двете нарушения е извършено от С.
виновно.
Във връзка с обстоятелството, че като свидетел №1 в АУАН е вписан А.
И. И., който е бил участник в ПТП, като свидетел №2 – Л. И. М. - служител на
МВР, от която в акта има положен подпис, и която, според доказателствата по
делото, се явява свидетел на съставяне на АУАН, а за свидетел №1 на мястото
за подпис е посочено „дал сведение по чл.43,ал.1 от ЗАНН“, съдът приема, че
с оглед отбелязаното в АУАН, че е съставен по документи /между които и
официални - напр. Протокол за ПТП/, в конкретния случай може да се приеме
приложимост на чл.40,ал.4 от ЗАНН.
Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати
ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството или
нарушение на материалния закон. При служебната проверка, извършена от
настоящия съдебен състав, отчитайки отразеното по-горе, съдът счита, че не
се установяват причини атакуваното НП да се отмени на процесуално
основание, тъй като този съдебен състав приема, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са засегнали
правата на наказаното лице, в т.ч. и правото му на защита. Съдът приема, че и
АУАН, и НП са съставени съответно от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, в който смисъл са приложените по делото доказателства в
тази връзка.
Този съдебен състав обаче намира, че са допуснати нарушения на
материалния закон, по отношение на второто отразено в НП нарушение, тъй
като на правилното му текстово изложено е дадена неправилна, несъответна
цифрова правна квалификация, която, както беше отбелязано по-горе, следва
да бъде по чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП, а не каквато е посочена от
административнонаказващия орган – по чл.123,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗДвП /в АУАН
7
същата пък е непълна – „чл.123,ал.1,б.“в“ от ЗДвП/. Предвид това, в тази част,
за това нарушение, НП не може да породи правно валидни последици и
подлежи на отмяна
По горепосочените съображения НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно само за първото нарушение /по чл.40,ал.1 от
ЗДвП/.
Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение,
направеното в депозираните по делото от процесуален представител на
административнонаказващия орган писмени бележки искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът, отчитайки и че то не се поддържа в
съдебно заседание /предвид неявяването на представляващ административно
наказващия орган/, както и че писмените бележки са формални, по принцип, и
като такива приложими към всеки случай, без да са конкретни такива във
връзка с настоящия казус, намира, че искането следва да бъде оставено без
уважение като неоснователно, поради което и съдът не го уважава.
Съдът, във връзка с направеното в съдебното заседание от
упълномощения от жалбоподателя адв.К. искане за присъждане на разноските,
направени по делото, които съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие, заедно с пълномощно, са в размер на 300 лева /платени/, и като
съобрази, че е направено в приложените писмени бележки от процесуален
представител на административнонаказващия орган формално възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение,
счита, че искането следва да бъде уважено, но в по-малък от посочения
размер, а именно в размер на 200 лева /само за явяване в съдебно заседание,
тъй като изложеното от адв.К. в представените по делото писмени бележки, е
като цяло повторение на доводите от жалбата срещу НП, при изготвянето и
подаването на която адв.К. не е бил упълномощен/, който размер преценява
като справедлив и съответен на оказаната правна помощ, съобразявайки и че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и респективно не
налага специални усилия от страна на адвоката за запознаване с материалите
по него и явяване в съдебното заседание, а СДВР следва да бъде осъдена да
заплати това възнаграждение от 200 лева в полза на П. И. С., като за разликата
8
от 100 лева, до претендирания за адвокатско възнаграждение размер от 300
лева, настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно и като
такова то следва да бъде оставено без уважение, поради което и не го
уважава.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-
007451/27.04.2023 г., издадено от началник сектор към отдел „Пътна полиция”
при СДВР, против П. И. С. ЕГН **********, ЗА ТОВА, че на 06.03.2023 г.,
около 08.45 ч., в гр.София, на ул.”Царско село“, непосредствено преди
бул.“Гоце Делчев“, като водач на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ***,
при извършване на маневра заден ход не се убеждава, че пътят зад него е
свободен и реализира ПТП с излизащият от гараж лек автомобил „Шкода
Октавия с рег. № ***, като му нанася материални щети, с което виновно
нарушил чл.40,ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 ЗАНН и
чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 20 лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-4332-007451/27.04.2023 г.,
издадено от началник сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против П.
И. С. ЕГН **********, В ЧАСТТА за това, че на 06.03.2023 г., около 08.45 ч., в
гр.София, на ул.”Царско село“, непосредствено преди бул.“Гоце Делчев“, като
водач на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ***, след като реализира ПТП с
9
излизащият от гараж лек автомобил „Шкода Октавия с рег. № ***, като му
нанася материални щети и излиза от автомобила, за да установи нанесените
щети, не уведомява компетентните органи на МВР и не изчаква идването им,
а напуска местопроизшествието, квалифицирано като виновно извършено
нарушение на чл.123,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗДвП, поради което и на основание
чл.53 ЗАНН и чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на П. И. С. ЕГН ********** 200.00 /двеста/
лева – направени от него разноски за адвокатско възнаграждение по
настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София,
в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с
мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10