Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 14.12.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д”
въззивен състав в публичното заседание на тридесети ноември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
АНЕТА
ИЛЧЕВА
при
секретаря Поля Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 13758 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273
от ГПК.
С
решение № 13737 от 29.08.2016 г. по гр.д. № 51602/2015 г. по описа на СРС, ГК,
ІІ ГО, 68 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените
от А.С.Т. срещу ПРЕДПРИЯТИЕ
„В.Ц.“ към "НЕК" ЕАД искове при квалификацията на чл.344,
ал.1, т.1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й
извършено със Заповед № ПСЗ-9/
30.06.2015г., издадена от името на ПРЕДПРИЯТИЕ „В.Ц.“ към
"НЕК" ЕАД от пълномощника на изпълнителния директор на "НЕК" ЕАД, с която е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ
поради съкращаване на щата , считано от 01.07.2015г.; по чл.344,ал.1, т. КТ за възстановяване ищцата на заеманата от нея
преди уволнението й длъжност
”отговорник, спомагателни дейности” в отдел „Административен” в район
София в ПРЕДПРИЯТИЕ
„В.Ц.“ към "НЕК" ЕАД, и по чл.225, ал.1 КТ за осъждане на
ответника да заплати на
ищцата обезщетение за
оставането й без работа поради уволнението в размер на 9 142,80 лв (девет хиляди сто четиридесет
и два лева и осемдесет стотинки) за периода от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. С решението ищцата е осъдена да заплати на
отвитика ПРЕДПРИЯТИЕ „В.Ц.“ към "НЕК" ЕАД на
основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 600 лв представляващи полагащото
се на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение, с което
исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 са отхвърлени, е останал
ищцата А.С.Т., която чрез пълномощника си адв.Д.М. в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го
обжалва с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и нарушение на
материални закон при постановяването му. По-конкретно поддържа, че в конкретния
казус не е налице фактическия състанв на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ и реално
съкращаване на щата, доколкото дейността на ищцата се извършва и по настоящем,
не е извършен подбор, включително между лицата изпълнващи сходни длъжности. Искането
към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и уважи предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ПРЕДПРИЯТИЕ „В.Ц.“ към
"НЕК" ЕАД , чрез пълномощника си юрисконсулт К.
оспорва въззивната жалба по съображения изложени в депозирания по реда на
чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, след като разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна:
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В случая във връзка с
наведените в жалбата оплаквания съдът във
въззивното решение дължи произнасяне по спорния въпрос – законосъобразно ли е упражнил работодателя потестативното си право за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата от ищеца
длъжност по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, респ. осъществен ли е фактическият
състав на чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
В случая, обжалваното решение
е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
При
съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства (трудов договор №
РД-20-1096/09.10.2007г. и допълнително трудово споразумение № ПС
2-684/28.05.2011г.) се
установява че между ищцата и ПРЕДПРИЯТИЕ „В.Ц.“ към "НЕК" ЕАД е съществувало валидно безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което последната изпълнявана от ищцата
длъжност е била „отговорник спомагателни дейности”
в отдел „Административен и помощен персонал” в гр.София, което е
прекратено едностранно от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване
на щата със Заповед № ПСЗ-9/30.06.2015г., издадена от името на ПРЕДПРИЯТИЕ „В.Ц.“ към
"НЕК" ЕАД от пълномощника на изпълнителния директор на "НЕК" ЕАД, считано от 01.07.2015г. Тази заповед е връчена на ищцата на
30.06.2015г. , което е удостоверено с подписа й под текста на заповедта.
Уволнението поради съкращаване на щата винаги е
резултат от осъществяването на един сложен фактически състав, състоящ се от два
елемента, а именно – 1) вземане на решение за преустановяване на определени
трудови функции и 2) прекратяване на трудовите отношения с лицата, заемащи тези
длъжности, като уволнението следва да е извършено от органа, който има право да
го извърши. Съкращаване
на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.2 КТ означава премахване,
считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни бройки (длъжности) от
утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради
преустановяване на съответстващите на тези длъжности трудови функции. Именно
поради преустановяване на трудовите функции запазването на трудовия договор е
невъзможно и законодателя е предвидил неговото прекратяване на посоченото
безвиновно основание. За законосъобразността на уволнението на това основание е
необходимо съкращаването в щата 1) да е реално, т. е. съответната функция
действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на
съответстващата й длъжност при запазване на характера на извършената работа; 2)
да е налице към момента на уволнението и на фактическото премахване на
съответната трудова функция да съвпадат или
пък уволнението да следва съкращаването на щата; 3) да е извършено по
съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени.
В тежест
на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
работодателят законосъобразно е упражнил потестативното
си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата
от ищеца длъжност по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, респ. че при процесното
уволнение е осъществен фактическият
състав на чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
Основанието
за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата” се
преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна
трудова функция. Съгласно решение № 278 от 18.04.2006г. ІІІ г.о. ВКС споделено
и в решение № 75/27.03.2012 г. по гр.д.№ 924/2011 г. на ВКС, КГ, ІІІ ГО, това
основание е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато
не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата
функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна
длъжност.
От представеното по делото Разписание
на длъжностите на ПРЕДПРИЯТИЕ
„В.Ц.“ към "НЕК" ЕАД в сила към 31.01.2015г. се установява , че е съществувало
структурно звено - отдел„Административен и помощен” , в който е имало общо две щатни бройкиза за длъжността на ищцата
„отговорник спомагателни дейности”
– едната с месторабота в гр. Пловдив и с изискуемо висше образование
за заемане , а другата с месторабота в гр. София и с изискуемо полувисше
образование за заемане, за която страните не спорят , че е заемана от ищцата.
Като писмено доказателство е прието
и Разписание
на длъжностите на ПРЕДПРИЯТИЕ
„В.Ц.“ към "НЕК" ЕАД в сила от 01.05.2015г., в което
няма отдел„Административен и помощен”.
По това разписание има отдел „Административно обслужване”, в който
има само една щатна бройка за длъжността
„отговорник спомагателни дейности” с месторабота в гр.Пловдив и с изискуемо
висше образование за заемане. Длъжността,
изпълнявана от ищцата - „отговорник спомагателни дейности” с месторабота в София и с изискуемо полувисше
образование за заемане не съществува по щатното разписание от 01.05.2015г. , т.е. тя е премахната. Щатното
разписание, с което е премахната изпълняваната от ищцата длъжност , е утвърдено
със заповед № А-265/22.05.2015г. на
управителя на ПРЕДПРИЯТИЕ „В.Ц.“ към "НЕК"
ЕАД, т.е.
издадена е от компетентен орган. Настоящият състав споделя извода на СРС, че
обстоятелството, че тази заповед е изведена в деловодната система на ответинка
с дата 22.05.2015г. , не я прави недействителна, и е ирилеванто. Следва
да се приеме, че длъжностното разписание , одобрено със заповед № А-265/ 22.05.2015 г. на управителя, е
породило действие от датата на заповеда – от 22.05.2015 г. , а не от 01.05.2015
г. Ирелеванто в случая е факта, че длъжността
заемана от ищцата е премахната от щатната структура на ответника ПРЕДПРИЯТИЕ
„В.Ц.“ към "НЕК" ЕАД преди прекратяването на трудовото й правоотношение ,
което е станало от 01.07.2015г.
Съгласно приетата като доказателство по
делото и не оспорена от ответника Заповед
№ АД-265-2/16.06.2015 г. на управителя на ПРЕДПРИЯТИЕ „В.Ц.“ е утвърдено промяна на
щатното разписание по заповед № АД-265/22.05.2015г. в частта му относно отдел „Административно
облсужване” и сектор „Деловодство” в същия отдел. Приложение към тази заповед е
Промяна № 3 на разписание на длъжностите в Предприятие ”ВЕЦ” от 01.07.2015г. ,
според която се премахва единствената
длъжност „отговорник спомагателни
дейности”– с
месторабота в Пловдид и с изискуемо висше образование за заемане.
На основание
гореизложеното се налага извод, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата – 01.07.2015 г. са
били премахнати и двете щатни бройки за длъжноста „отговорник спомагателни
дейности” в Предприятие ”ВЕЦ”. Изпълнявата от ищцата длъжност е била премахната
считано от 22.05.2015 г. , а втората длъжност е премахната , считано от
01.07.2015 г.
Следователно в случая съкращаването на щата на (включващо
и премахването на заеманата от ищцата длъжност) е извършено реално и
от компетентния за това орган преди
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата А.С.Т.
Настоящият въззивен състав споделя извода на СРС, че
по делото не са събрани доказателства изпълняваната от ищцата длъжност да е била идентична
с друга длъжност по щатното разписание , действало към 01.07.2016 г.,
включително и след приемането като писмени по делото доказателства пред
настоящата инстанция на длъжностните характеристики за длъжността
"технически секретар" и
"технически сътрудник". За наличие на съкращение в щата по смисъла
на чл.328,ал.1,т.2 КТ е от значение премахването на съответната длъжност като
щатна бройка, а не окончателното преустановяване на изпълнението на всички функции ,
които са били включени в съдържанието й.
Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност
са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за
тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни
квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално.
Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по
щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се
създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа.
По въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на закриване на заеманата
длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са
включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и
съществени нови трудови функции, е даден положителен отговор и с постановеното
по реда на чл. 290 ГПК решение № 154 от 27.04.2011г. по
гр.д. № 1279/2010г. ІІІ г.о. Затова съкращение на щата има и когато е
премахната една от няколко еднакви длъжности , т.е. и в случаите, когато
съответната трудова функция продължава да се осъществява , но е намален броят
на щатните бройки , предвидени за нея, както и в случаите , когато функциите от
една длъжност се разпределят към няколко други длъжности , като се променя
тяхното съдържание.
Настоящият
въззивен състав споделя извода на първостепенния съд като възприема и даденото
разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 498 от 13.01.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., в което е прието, че реално съкращаване
на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на
трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга
длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности,
какъвто е и настоящият случай.
Не е налице
и последното посочено от ищцата
основание за незаконосъобразност на процесното уволнение - неизвършване на
подбор по реда на чл.329 от КТ. В случая са съкратени всички щатни бройки за длъжността
„отговорник спомагателни дейности”, поради което за работодателя не е
възникнало задължението за подбор по чл.329 КТ. Това задължение възниква само
когато се съкращават част от няколко
(а не всички) еднакви трудови
функции.
С оглед
гореизложеното се налага извода за неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.1
от КТ.
Относно
исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ – тъй като в настоящия случай
уволнението е законосъобразно, претенциите на ищцата за възстановяване на
заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
уволнението са неоснователни.
В упражнение на правомищията си по
чл.271 от КТ въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото на
въззивника не следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция
разноски. На основание чл.78, ал.8 от ГПК на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 100.00 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13737 от 29.08.2016 г. по гр.д. №
51602/2015 г. по описа на СРС, ГК, ІІ ГО, 68 състав, вкл.в частта за
разноските.
ОСЪЖДА А.С.Т., ЕГН ********** *** да заплати на ПРЕДПРИЯТИЕ
„В.Ц.“ към "НЕК" ЕАД, ЕИК *******, гр.София, ул."******* на основание
чл.78, ал.8 ГПК сумата от 100 лв, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му до страните чрез връчване на препис от
същото при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.