№ 256
гр. Стара Загора, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Пламена П. Янкова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20245530200259 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-1228-003828 от
25.08.2023 г., издадено от началник група в ОД на МВР – Стара Загора, Сектор
„Пътна полиция” – Стара Загора, с което на основание чл.175а ал.1
предложение трето от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Г. Х. К. е
наложено административно наказание – „глоба” в размер на 3000.00 /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет
месеца, за нарушение по чл.104б т.2 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и се моли за отмяната
му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен
процесуален представител. Поддържат жалбата. Претендират се направени
разноски.
Наказващият орган чрез процесуален представител с писмено
становище оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните доказателства и провери правилността
на издаденото НП, приема установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна - наказано
лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да
оспори административното обвинение и съответната административно-
наказателна санкция.
Жалбата е основателна.
В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели
Н. С. Н. /актосъставител, на длъжност мл. автоконтрольор в с-р „ПП“ при ОД
на МВР – гр. Стара Загора/, П. М. И. /свидетел-очевидец, присъствал при
1
съставяне на акта/ и М. А. И. /приятел на жалбоподателя/.
От показанията на актосъставителя Н. се установява, че на посочената
дата били изпратени от оперативен дежурен при ОД на МВР на подаден
сигнал за МПС, което се движи рисково. На място свидетелят-очевидец
разказал на органите на реда, че лек автомобил „БМВ“ се движи рисково, като
по думите му въпросното МПС извършвало „дрифт“. По отношение на
горното е снето сведение от св.-очевидец П. И. и е изготвена докладна, които
впоследствие били предоставени в сектор „Пътна полиция“ за разглеждане на
случая. След няколко дни докладната записка му била върната от инспектор,
който установил лицето управляващо процесния автомобил, с указания да му
се състави АУАН. Св. Н. съставил акта по данни на свидетелката и го върнал
на инспектора. По време на съставянето на акта присъствали той, колегата му
Т. Т. и П. И. – свидетел очевидец. Твърди, че не е канил нарушителя за
съставянето на акта, тъй като му било възложено само да го състави. Не знае
дали някой друг го е канил.
От показанията на свидетелката И. се установява, че е пътувала с кола в
посока „ПАРК МОЛ“, като на слизане от моста по посока завод „Наталия“,
под моста, преди да завие за завод „Наталия“, до релсите на улицата на
„Електрониката“ изскочила кола, в която щели да се блъснат. Не си спомня
какво точно правила въпросната кола – дрифтила или не. Видяла колата,
цвета, номера, но не видяла кой е вътре. Твърди, че спомените са й бегли, тъй
като това се случило преди година. Не е убедена за цвета на колата, но мисли,
че е тъмносин. Помни, че марката й е „БМВ“. В движение подала сигнал на
тел. „112“. Инцидентът се случил следобед – към 17 часа.
По делото в качеството на свидетел е разпитан М. И. – приятел на
жалбоподателя. От показанията му се установява, че с К. са колеги в
„Арсенал“ гр. Мъглиж. За инцидента св. И. научил от началника си, който
отишъл и го уведомил, че полицията търси Г. К.. Това се случило четири дни
след инцидента. Когато Г. се върнал, споделил на св. И., че го търсят във
връзка с дрифт, извършен със собствения му автомобил. Двамата разговаряли
и установили от проведен между тях чат, че на въпросната дата св. И. е
управлявал автомобила на К.. Свидетелят И. нямал собствен автомобил, а
искал да излезе с момиче, затова помолил жалбоподателят К. да му даде
колата си. През периода, в който автомобилът бил при него по никакъв начин
не е нарушавал правилата за движение, тъй като не бил сам в колата и не е
искал да застрашава живота на пътниците. Твърди, че освен на приятелката
си, К. давал колата и на други лица. Не се досетили, че могат да подадат
декларация за това кой е карал колата, тъй като били под стрес от така
създалата се ситуация.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Н. С. Н. и П. М.
И., тъй като намира същите за обективни, логични и неопровергани по
същество от събраните по делото доказателства.
Не кредитира с доверие показанията на свидетеля М. И. в частта, в която
същият сочи, че е управлявал автомобила на К. по време на извършване на
нарушението. Ако в действителност това е било така, то едва ли
жалбоподателят е щял да откаже да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП,
както се сочи в приетото като доказателство Сведение вх. № УРИ 1228-00-
28535/03.08. 2023 г. /л.12 по делото/.
Въз основа на тези факти, на 30.07.2023 г. на жалбоподателя е съставен
2
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от
актосъставителя Н. С. Н., на длъжност мл. автоконтрольор в с-р „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, в присъствието на свидетелите П.
М. И. /очевидец, присъствал при съставяне на акта/ и Т. Р. Т. /свидетел при
съставяне на акта/, за това, че на 30.07.2023 г., около 17:48 часа, по данни на
свидетеля очевидец – П. И., в град Стара Загора, до Т-образно кръстовище под
надлеза на бул. Н. Петков до № 10, като водач на л.а. „БМВ“ с рег. №
**********, негова собственост, използвал път за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора
и товари, като форсирал двигателя на автомобила, извършвал резки маневри и
преднамерено извеждал МПС извън контрол, чрез презавИ.е до загуба на
сцепление на задните гуми. Отклонявал/приплъзвал задната част на
автомобила, като се завъртал кръгообразно надясно около оста си на
движение. С поведението си водачът създавал опасност за здравето и живота
на другите участници в движението, с което виновно е нарушил чл. 104Б т. 2
от ЗДвП. АУАН е съставен по данни на свидетеля П. И..
Въз основа на този акт за нарушение, в законния срок и от компетентен
орган е издадено обжалваното НП № 23-1228-003828 от 25.08.2023 г., в което
нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, като
му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 3000.00 /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет
месеца, за нарушение по чл.104б т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е
представена заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи /л.16-18 по делото/. Отговорността на жалбоподателя
се основава на нарушение на законово регламентираната в чл.104б т.2 от ЗДвП
забрана водачът на МПС да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От фактическа страна извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията, че на
30.07.2023 г., около 17:48 часа, в град Стара Загора, до Т-образно кръстовище
под надлеза на бул. Н. Петков до № 10, като водач на л.а. „БМВ“ с рег. №
**********, негова собственост, е използвал път за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора
и товари, като форсирал двигателя на автомобила, извършвал резки маневри и
преднамерено извеждал МПС извън контрол, чрез презавИ.е до загуба на
сцепление на задните гуми. Отклонявал/приплъзвал задната част на
автомобила, като се завъртал кръгообразно надясно около оста си на
движение. С поведението си водачът създавал опасност за здравето и живота
на другите участници в движението.
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на
пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността
и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност.
В случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения
АУАН и в издаденото въз основа на него НП сочи на "използване на пътя за
други цели, а не по предназначение" от водача на МПС, не е фактически и
доказателствено обосновано по несъмнен и категоричен начин. С оглед
показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел
3
/свидетелят-очевидец на нарушението/ и описаната от него обстановка,
установено се явява обстоятелството, че водач е управлявал автомобила по
начина описан в наказателното постановление. Обвинението не е доказано
чрез доказателствени средства за съставомерните факти. Визираната като
нарушена разпоредба на императивно забранява на водачите на МПС да
използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следва да
се уточни, че е без значение за съставомерността на деянието конкретните
способи, чрез които се постига крайния резултат – дали това става
посредством рязко подаване на газ, боравене със съединител, завъртане на
волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин.
При съставяне на АУАН също така има съществени процесуални
нарушения, които опорочават административно-наказателното производство
още при започването му, което е основание за отмяна на издаденото НП.
От показанията на актосъставителя Н. се установи, че е съставил АУАН в
присъствието на колегата си Т. Т. /свидетел при съставяне на акта/ и П. М. И.
/свидетел-очевидец/, но в отсъствие на нарушителя, като последният не е бил
поканен за съставянето му. Действително в чл.40 ал.2 от ЗАНН е предвидено
такова правомощие за актосъставителя. Съгласно трайната съдебна практика
обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно
предвидени хипотези: 1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за
съставяне на акта; 2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за
съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането
му от контролните органи.
Във всички случаи съставянето на АУАН без да е направен надлежен
опит за връчване на поканата за съставянето му и без предоставяне на реална
възможност на нарушителя лично да присъства при съставяне на АУАН
съставлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на НП.
Това е така, доколкото ненадлежната покана за съставяне на АУАН ограничава
правото на дееца да участва в най-ранния етап на административно
наказателното производство. Личното присъствие при съставяне на АУАН и
връчването на същия са гаранции за различни интереси на нарушителя.
Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъде запознат с
повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу
него и да организира зашитата си. Личното присъствие е гаранция за
законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие
нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и
във времето, посочени в него, от лицето което се твърди да го е издало и в
присъствието на лицата посочени като свидетели.
Съставянето на АУАН е първия формален акт, с който се поставя
началото на административно наказателния процес и нарушенията при
неговото съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на
наказателното постановление, независимо, че последващите действия са
извършени надлежно.
Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
наказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, завършила със
законосъобразни актове. Допуснатите съществени нарушения при издаването
на АУАН и НП се явяват формално основание за неговата отмяна.
От жалбоподателя е направено искане за присъждане на направени
4
разноски за адвокат, възлизащи на 1000 лева, заплатени от жалбоподателя на
31.01.2024 г., видно от приложения към делото Договор за правна защита и
съдействие /л. 56/.
В писмено становище депозирано по делото от процесуалния
представител на наказващия орган /л.20/ е направил възражение на основание
чл.63д ал.2 от ЗАНН за намаляване на претендираното адвокатско
възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно. Предвид
изхода на делото, в тежест на структурата, в която е наказващия орган, следва
да се възложи сума в размер на 400.00 лева, представляваща направени от
жалбоподателя разноски за адвокат, като се отчете ниската фактическа и
правна сложност на делото и краткостта на заседанията. За пълнота следва да
се посочи, че съдът нa EC ocвoбoди бългapcĸитe cъдилищa oт зaдължeниeтo
бeзycлoвнo дa ce cъoбpaзявaт c тapифaтa зa минимaлни aдвoĸaтcĸи
възнaгpaждeния, пpиeтa oт Bиcшия aдвoĸaтcĸи cъвeт – тoвa cлeдвa oт
peшeниe пo дeлo С‑438/22 , oбpaзyвaнo пo пpeюдициaлнo зaпитвaнe нa cъдия
oт Coфийcĸия paйoнeн cъд.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1228-003828 от 25.08.2023
г. на Началник група в ОД на МВР - Стара Загора, Сектор "Пътна полиция" -
Стара Загора, с което на Г. Х. К., с адрес: **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за
нарушение по чл.104б т. 2 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора, да заплати на Г. Х. К.,
**********, сума в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, направени по
делото разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд -
Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5