Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и втори състав, в
публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Ганчева адм.дело №2093 по описа на съда за 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба
на С.П.С., с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ц. против Заповед
№453/2.07.2019 г. на Кмета на община Белослав, с която на основание чл.225а,
ал.1, вр.чл.223 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен
строеж „пристрояване на тераса към съществуващо жилище и усвояването й към хола
на апартамента“ с идентификатор *****.***.****.*.**.
В жалбата се поддържа, че
правната квалификация е неправилна, не е уточнено времето на нарушението,
действителната фактическа обстановка не съответства на реалната такава, обекта
е балкон, а не тераса по смисъла на §5 от ДР на ЗУТ, заповедта е издадена от
неупълномощено лице и не е връчена по надлежния ред. При постановяване на акта са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. В с.з.
процесуалния представител на жалбоподателя сочи, че в целия квартал са налице
подобни разширени балкони и това е направено във връзка с извършено саниране.
Жалбоподателя е разговарял с общински служители и те са му казали да си разшири
балкона. В случая строежа не е извършен от жалбоподателя, той е бил през това
време в чужбина, а строежа е изграден от друго лице. Поддържа, че в случая не е
налице разширение на тераса, а балкон, обекта е неправилно идентифициран и назован
в заповедта. Не е доказано по делото, че кмета на общината има правомощия да
издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Не е ясно с какво строежа
не съответства на предвижданията на ПУП. Моли да се отмени акта и да се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът – кметът на
община Белослав в депозирано писмено становище поддържа, че жалбата е
неоснователна, а издадения акт е правилен и законосъобразен. Заповедта е
издадена по повод извършена проверка на служители на община Белослав, в изпълнения
на служебните им задължения по чл. 223 от ЗУТ, назначени със Заповед № 854/2018
г. Акта е издаден от компетентен орган,
кметът на общината е компетентен да издава заповеди за премахване на незаконни
строежи от IV до VI категория, които са незаконни, като в
случая заповедта е издадена от зам. кмета, който черпи права от заповед №
450/2019 г. В хода на производството е представено съгласие на осн. чл. 183
ал.2 от ЗУТ, както и заявление за учредено право на надстрояване и
пристрояване, но липсва инвестиционен проект и разрешение за строеж. Моли да се
отхвърли жалбата. В с.з. процесуалния представител на ответника оспорва
жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че
действително обекта предмет на премахване е балкон, а не тераса, но предмета на
заповедта е ясен и еднозначен, поради което не са налице основания за отмяна на
акта, поради некоректно посочване на обекта.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от
фактическа страна следното:
Съгласно НА № 117, том 2, рег. № 5400,
дело 293 от 2011 г. С.С. е собственик на ап. *, находящ се в гр. *******, кв. „*******“,
бл.*, вх. *, ет.*.
На 7.02.2019 г. е депозирана жалба от Р. И.
от гр. ******, в която се сочи, че през 2018 г. е изградена тераса на
апартамент, разположен над нейния, като по този начин се нанасят щети в имота
й, тъй като водата се отича в нейната тераса, излага доводи, че терасата е
незаконна.
Началото на административното производство
е поставено с изготвянето на констативен акт № 1 от комисия от служители в
община Белослав за строеж „пристрояване на тераса към съществуващо жилище“,
находящ се в гр. *****, кв. „******“ бл. **, вх. *, ет.*, ап.*. В акта е посочено, че съгласно акт за частна
общинска собственост № 1303/2016 г. УПИ I, кв. 154, идентичен с ПИ с
идентификатор ********** по КК КР на гр. Белослав, територията е урбанизирана,
предвидена за комплексно застрояване. Съгласно нотариален акт № 117/2011 г.
собственик на ап.*, находящ се на ет.*, вх. *, бл. ** в кв. „*******“ е С.П.С..
Представен е и договор за учредяване право на пристрояване на тераса към жилище
върху недвижим имот частна общинска собственост, съгласно който общината
учредява в полза на С. ограничено вещно право на пристрояване на тераса със застроена площ от 3,60 кв.м., включващо
пристрояване към съществуваща южна тераса със ЗП 1,80 кв.м. и пристрояване към
съществуваща северна тераса със ЗП 1,80 кв.м. В акта е отразено, че удължаването
на терасата е извършено от С.. За строежа не са представени одобрени проекти и
разрешение за строеж. При проверката е установено, че е изпълнен следния строеж
– пристрояване на тераса към съществуващо жилище, представлява удължаване на
тераса към хола на ап. №*, находящ се от южната страна на бл.**, удължаването е
с дължина 110 см, след съществуващата стоманобетонова плоча на южната тераса,
оформено е помещение, тип закрита тераса, с приблизителни размери 180/360 см и
светла височина 270 см. Изпълнена е стоманобетонова плоча върху съществуващата
плоча на терасата с общи размери – дължина 3,60 м, ширина 1,80 м, височина 3,50
над нивото на тераса. Стоманобетоновата плоча е подпряна на тераса с 3 бр.
метални тръби. Изпълнени са ограждащи стени с бетонови блокчета, остъкляване с
ПВЦ дограма и покрив от термо панели. Строежа е изпълнен през 2018 г. и е напълно завършен. За строежа
има учредено ограничено вещно право на пристрояване на тераса със застроена площ
3,60 кв.м. Констатациите от проверката
са онагледени на окомерна скица към съставения КА. Установено било нарушение на
чл.148 ал.1 ЗУТ и строежът бил квалифициран като незаконен по
смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ. Констативен акт №1/2019 г. бил връчен лично на С.
на 21.06.2019. Срещу КА било подадено в законоустановения срок възражение
с рег.№9400-43-8/1.07.2019 г. с твърдения за допуснати процесуални
нарушения при съставяне на КА, като се твърди, че извършените работи в имота,
представляват „текущ ремонт“, по смисъла на чл. 151 ал.1 т.1 от ЗУТ, а не
строеж от четвърта категория. Ремонта е извършен заедно със собственици на
съседни апартаменти, като е налице декларация съгласие на съсобствениците на
сградата, налице е подадено заявление за учредяване право на надстрояване и
пристрояване, за което е заплатена такса. Служител от общинската администрация
заявил, че С., че разрешение за строеж не се изисква, поради което
жалбоподателят не се е снабдил с такова.
На 2.07.2019 г. е издадена заповед №
453/2019 г. с която е прието, че строежа е изпълнен от С. и представлява
„пристрояване на тераса към съществуващо жилище и усвояването й към хола на
апартамента“, представлява удължаване на тераса към хола на ап.*, като е
разпоредено премахването на строежа, определен е едномесечен срок от влизане в
сила на заповедта за доброволно изпълнение, като в същия срок извършителя на
строежа и собственик на имота С. следва да го премахне.
По делото е представена декларация
съгласие на осн. чл. 183 ал.2 от ЗУТ, видно от която собствениците на жилища
във вх. * са дали съгласие да бъдат пристроени терасите към апартаментите на
част от собствениците, вкл. и на жалбоподателя. На 12.07.2017 г. е депозирано
заявление за учредяване право на надстрояване и пристрояване от С., с което е
направил искане да му бъде учредено право на надстрояване и пристрояване в
имота на две тераси по два кв.м., приложена е и фактура за плащане на такса за
учредяване право на пристрояване. Изготвена е подписка до кмета на община
Белослав, от живущите в бл. 20 , с която е изразено несъгласие с оспорената
заповед, на която са се подписали 36 собственици на имоти в блока.
От заключението на допуснатата по делото
СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено се установява, че на място е изпълнена нова стоманобетонова плоча върху
съществуващата плоча на тераса с общи размери 360х180 см, с височина 350 см.,
над нивото на терена. Плочата е подпряна върху терена с 3 бр. метални колони,
удължаването е с дължина от 110 см. След съществуващата стоманобетонова плоча
на тераса юг. Оформено е помещение закрита тераса с размери 180х360 см. и
височина 270 см. Изградения обект представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от
ДР на ЗУТ, за който няма издадено разрешение за строеж. Налице е демонтаж на
съществуващите парапети на ап.6 и удължаване на балкона към съществуващото
жилище. Стените на новата пристроена част са иззидани с блокчета, оформено е
помещение, функционално свързано със съществуващия апартамент, изпълнените
ограждащи стени са от бетонови блокчета, остъкляването е с ПВЦ дограма със
стъклопакет и покрив с термопанели. Налице са три бр. метални колони с диаметър
20 см., под стоманобетонната плоча, новата плоча с която е удължен балкона е
налице и това променя натоварването на сградата и функционалното разпределение
на ап. *. Според в.л. строежа е четвърта категория, съгласно чл. 137 ал.1 т.4
б. б от ЗУТ и чл. 8 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на
строежите. С изпълнения на място обем се увеличава натоварването на сградата,
намалява се носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на
конструкцията на сградата и би следвало да има конструктивна част към проекта.
Не е налице одобрен проект, разрешение за строеж и протокол за строителна
площадка. Към СТЕ е приложена и окомерна скица. В с.з. в.л. уточнява, че е
налице пристрояване на балкон, а не на тераса.
По делото е разпитана свид. Х.,
дъщеря на жалбоподателя. Видно от показанията й в блока има и други разширени
балкони. Още през 2017 г. баща й подал документи за удължаване на терасата.
Като посетили общината служителката им казала, че може да действат по
разширяването на терасата. Очаквало се саниране на блока и от общината дали
зелена светлина за удължаване на терасите. През 2018 г. бащата на Х. удължил
терасата, като строителните дейности приключили за месец. Самия строеж бил
извършен от бригада работници, като С. не е присъствал. Видно от разпита на
свид. З., живуща в същия блок, всички съседи са дали съгласието си за
разширяване на балкона на жалбоподателя. На проведено събрание всички изразили
съгласие за извършване на удължаване на балкона. Самото разширение на балкона
било извършено през 2018 г., но не лично от С. от наети работници.
Предвид така установената
фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата
за основателна по следните съображения:
Жалбата срещу Заповед
№453/2.07.2019 г. на Кмета на община Белослав е подадена пред надлежен съд, от
легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата териториална
и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 225а
ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225 ал.2 от ЗУТ или на части от тях. Не се спори между страните, че строежа
предмет на заповедта е четвърта категория, а това се потвърждава и от приетата
по делото СТЕ. По делото е приложена заповед № 450/2019 г., с която кмета на
община Белослав е определил при отсъствието му на 2.07.2019 г. да бъде заместван
от зам. кмета – Д. Т., следователно, обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, а доводите на жалбоподателя, че акта е издаден от
некомпетентен орган са несъстоятелни.
При издаване на процесната
заповед е спазена установената от закона форма.
Административно-производствените
правила са регламентирани в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ - процедура за
премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл.
225а, ал. 2 ЗУТ, като в конкретния случай, длъжностни лица от общинската
администрация са съставили Констативен акт № 1 от 2019 г. за установяване на
незаконен строеж, състоянието на строежа, момента на извършването му, липсата
на издадени строителни книжа, разрешение за строеж, изяснена е собствеността на
имота и извършителя на строежа. По делото е приложена заповед №854/2018 г. с
която кмета на община Белослав е определил комисия от служители в община
Белослав които при констатиране на незаконни строежи да съставят актове, като в
случая акта е съставен от лица определени с горепосочената заповед.
Констативния акт е връчен на
С., който в законоустановения 7-дневен срок е депозирал
възражение. Възражението е разгледано и
прието за неоснователно от ответника. Процесната заповед е връчена
на адреса посочен от жалбоподателя, като е получен от майка му - С. С.. В законоустановения четиринадесет
дневен срок е упражнено правото на оспорване, жалбата е депозирана по пощата на
18.07.2019 г. Следва да се посочи, че
целта на връчването на административния акт е адресатът му да узнае за него, за
да упражни правото си на жалба. В случая това е сторено и не са налице сочените
от жалбоподателя нарушения при връчване на оспорения акт.
Предвид на изложеното, съдът
намира, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила.
Разпоредбата на чл.225а ал.1
от ЗУТ оправомощава кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице
да издаде заповеди за премахване на незаконни по смисъла на чл.225 ал.2 от ЗУТ
строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях. Съгласно
разпоредбата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато
се извършва без одобрени инвестиционни проекти и или без разрешение за строеж.
В конкретния случай предмет на проверка от компетентни длъжностни лица по
чл.223 ал.2 от ЗУТ е строеж – пристрояване на тераса към съществуващо
жилище. В заповедта е посочено, че
удължаването на терасата е със 110 см. След съществуващата стоманобетонова
плоча на южна тераса, като е оформено помещение, тип – закрита тераса, с
приблизителни размери 180/360 см. и светла височина от 270 см.
Съгласно пар.5 т.38 от ДР на
ЗУТ „Строеж са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на ЗКН и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението“.
Съдът приема, че в настоящата хипотеза са налице критериите, обуславящи
процесния обект като строеж, както е прието и от в.л. Съгласно §5 т.54 от ДР на
ЗУТ „балкон“ е открита използваема площ върху конзолна конструкция, издадено
пред фасадата на сградата. Нормата на §5 т.56 от ДР на ЗУТ сочи, че „тераса“ е
открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху
терена. Безспорно от приетата по делото експертиза се установи, че е налице
пристрояване на балкон, а не на тераса. Констатираното терминологично
несъответствие съдът приема, че не
съществено процесуално нарушение и не налага отмяна на заповедта. Това е
така, защото както в констативния акт, така и в заповедта подробно и изчерпателно
е описан строежа предмет на заповедта, както с оглед неговото местоположение –
разположено от южната страна на блока, пред хола на апартамента на
жалбоподателя, така и предвид посочените му размери – ширина, дължина и
височина, описани са и материалите от които е изграден, вида на поставената
дограма, както и факта, че стоманобетонната плоча е подпряна на 3 метални
тръби. Не на последно място, строежа
предмет на заповедта е отразен и на окомерна скица, което без съмнения дава
пълна яснота за обекта предмет на премахването. Доводите на жалбоподателя, че
служител от общинската администрация са казали, че не е необходимо снабдяването
със строителни книжа съдът приема за защитна теза, неподкрепена с
доказателства. Дали строежа съответства на предвижданията на ПУП в случая е
ирелевантно, доколкото не е спорно между страните, че строежа е изграден през
2018 г., факта, че не е уточнено през кой точно месец е извършен строежа е без
значение, доколкото същия не подлежи на узаконяване по реда на § 127 от ДР на
ЗИД на ЗУТ.
По доводите на
жалбоподателя, че не е налице незаконен строеж, а текущ ремонт, съдът прецени
следното: съгласно на чл. 151 от ЗУТ не се
изисква разрешение за строеж за:1. външно и вътрешно боядисване на сгради и
постройки; 2. подменяне на покривни материали;3. вътрешни преустройства, при
които не се:а) засяга конструкцията на сградата;б) извършват дейности, като
премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях,
когато засягат конструкцията на сградата;в) променя предназначението на
помещенията и натоварванията в тях;4. текущ ремонт на сгради, постройки,
съоръжения и инсталации; 5. текущ ремонт на елементите на техническата
инфраструктура по чл. 64, ал. 1 , с който не се променят трасето и техническите
характеристики; 6. текущ ремонт на пътища, с който не се променя конструкцията
на пътното платно; 7. паметници, надгробни плочи и кръстове с височина до 3 м;
8. реставрация и консервация на фасади на обекти - паметници на културата,
които не са от световно или национално значение. Съгласно §5 т.43 от ДР на ЗУТ текущ ремонт на
строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите, като и вътрешни преустройства при които не се
засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата, не се променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях. Предвид изложеното, констатациите отразени в КА №1 и приетата
по делото СТЕ по безспорен начин се установи, че с извършения строеж се засяга
конструкцията на сградата, като в резултат на извършения строеж е намалена
носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на
сградата. Предвид изложеното съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 151
от ЗУТ. Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил пристрояване на балкон към
съществуващо жилище, което е строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на
ЗУТ, за който не са налице издадени строителни книжа.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че след като ответника е приел, че е извършител на строежа, а С.
не е, то това е основание за отмяна на акта. Действително от събраните по
делото доказателства се установи, че собственик на апартамента и възложител на
строежа е С., но строежа е извършен от трето лице. Част III, Раздел II от ЗУТ сочи участниците в строителството и взаимоотношенията между тях.
Съгласно чл. 160 от ЗУТ участници в процеса на строителството са възложителят,
строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически
контрол за част „конструктивна“, технически ръководител и доставчикът на
машини, съоръжения и технологично оборудване. Взаимоотношенията между
участниците в строителството се уреждат с писмени договори. В чл. 161 ал.1 от ЗУТ е посочено, че
възложител на строеж е собственик на
имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което
има право да строи в чужд имот по силата на закон. Нормата на чл. 163 от ЗУТ
сочи, че строителят е физическо или ЮЛ, включващо в състава си физически лица,
притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с
възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. По
делото липсва представен договор със строител. Разрешение за строеж се издава
на възложителя. Съгласно ЗУТ адресати на заповед за премахване на незаконен
строеж и принудителното им премахване са както извършителя, така и строителя и
възложителя на строежа. В случая безспорно С. е възложител и адресат на
заповедта, факта, че той лично не е извършил строежа, а го е възложил за
извършване на трето лице, не налага извод за незаконосъобразност на оспорения
акт, тъй като закона предвижда отговорност и на възложителя, какъвто в случая е
жалбоподателя.
С оглед на изложеното, след
като се установи, че изграденият строеж е незаконен и при липса на
предпоставки за узаконяване на извършеното строителство, тъй като е извършено
през 2018 г., следва да се приеме, че строежът подлежи на премахване по реда на
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради което издадената заповед се явява
законосъобразна, като издадена в съответствие
с материалноправните разпоредби.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден в съответствие и с целта на закона, тъй като премахването
на незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ.
Предоставеното на административния орган публично субективно право е упражнено
за осъществяване на интереса, който е установен в закона.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че процесната заповед е законосъобразна и като такава следва да
се остави в сила, а жалбата на С., като неоснователна, следва да се отхвърли.
Водим от гореизложените
съображения и на основание чл.172 ал.2 предл.последно АПК,
настоящият състав на Варненски административен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.С.,***,
против Заповед №453/2.07.2019 г. на Кмета на община Белослав, с която на
основание чл.225а, ал.1, вр.чл.223 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен
строеж „пристрояване на тераса към съществуващо жилище и усвояването й към хола
на апартамента“ с идентификатор *****.***.****.*.**. Варна.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: