№ 34713
гр. София, 21.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110135197 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпила е молба по чл.248 ГПК, обективирана във въззивна жалба с
вх. № 84142/10.03.2025 г. от ответника С. С. С. чрез особен представител адв.
С. П., с която моли да се измени Решение № 1491/30.01.2025 г. по гр. д. №
35197 по описа за 2024 година на СРС, в частта за разноските.
В молбата са изложени твърдения, че съдът е присъдел прекалено
големи разноски на ищеца, които са несъразмерни с цената на исковете.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ищецът подава отговор. Моли да се остави
без уважение молбата. Счита, че за разноските е представил доказателства за
тях. Молбата е неоснователна.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото
и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на
решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
1
разноските.
В процесния случай страната иска изменение на разноските на
противната страна, а не изменените на решението в частта за своите разноски.
Ето защо не е необходимо да има списък с разноски. В този смисъл са
Определение №518/28.09.2015 г. по ч. т. д. №2046/2015 г., II т.о. на ВКС,
Определение №416/20.06.2019 г. по ч. т. д. №1124/2019 г. II т.о. на ВКС,
Определение №252/17.05.2016 г. по ч. т. д. №2489/2015 г., I I т.о. на ВКС,
Определение №51/18.03.2022 г. по ч. гр. д. №755/2022 г., I г.о. на ВКС,
Определение №107/01.03.2018 г. по ч. т. д. №407/2018 г., I т.о. на ВКС.
Решението е връчено на страната на 25.02.2025 г. ( л. 253 от делото),
поради което срокът за обжалване изтича на 11.03.2025 г. Молбата по чл.248
ГПК е подадена на 10.03.2025 г. Същата е в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо е присъдил
посоченото възнаграждение. Съдът се е произнесъл за разноските в
решението. Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за да е
налице хипотезата на изменение на решението в разноските. Настоящият
съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил
чл.78 ГПК. Ето защо не следва да се преповтарят отново същите мотиви.
Съдът е изложил подробно за размера на пазарното възнаграждение на
свободния пазар на адвокатски услуги и е определи това възнаграждение
съобразно Правото на ЕС. Настоящият съдебен състав счита, че не следва да
се позовава на НМРАВ с оглед даденото решение в C‑438/22 по описа на СЕС.
Неоснователни са възраженията на ответника, че разноските са много.
Разноските се признават в пълен размер, само ако страната представи
доказателства за тяхното извършване (т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 на ОСГТК на ВКС). Липсва процесуална разпоредба за намаляване
разноски за страната, освен такива за адвоката по чл.78, ал.5 ГПК.
Следователно каквото и разноски да е направила страната, същите следва да
се признаят в пълен размер. От така признатите разноски, същите се
присъждат на страната, съобразно уважената част от исковете, т.е.
пропорционално, съразмерно, на основание чл.78, ал.1, ал.3 ГПК.
Не е основателно възражението, че разноските са несъразмерни с цената
2
на иска. За разлика от чл.9 НК, в гражданското право няма маловажен случай,
поради което е допустимо да се води дело и за стотинки. Това какъв интерес
ще защити и дали защитаваният интерес е пропорционален на бъдещите
разходи на ищеца зависи от неговата преценка и не се урежда нормативен
контрол, съгласно чл.6 ГПК. Следователно е без значение какви средства
страната ще използва и какви ще са разходите за тяхното извършване с оглед
защитавания интерес. Възражението на ответника е по целесъобразност, но не
е по законосъобразност. А съдът не присъжда по цзелесъобразност.
С оглед изложеното, молбата е неоснователна.
По разноските
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК, обективирана във
въззивна жалба с вх. № 84142/10.03.2025 г. от ответника С. С. С. чрез особен
представител адв. С. П., с която се иска да се измени Решение №
1491/30.01.2025 г. по гр. д. № 35197 по описа за 2024 година на СРС, в частта
за разноските, на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248,
ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове
и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3