№ 9662
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110108125 по описа за 2023 година
Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК Д. М. Д. иск за
установяване, че „П.К.Б.“ЕООД дължи на ищеца сумата от 436,66лв. законна лихва за забава
върху главница в размер на 2127,21лв. за периода от 06.10.2020г. до 14.10.2022г. за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 57384/2022г. на 179
състав. Ищецът твърди, че процесната сума представлява законна лихва върху сумата
2127,21лв., която сума ответникът „ е осъден да заплати на ищцата след влязла в сила
Решение по гр.д. 1882/2021г. на СРС, потвърдено с Решение по в.гр.д. 621/2022г. на СГС.
Твърди се че поради неплащането на дължимата главница върху нея се дължи законна лихва
в претендирания размер. Претендира разноски за производството.
Ответникът „П.К.Б.“ЕООД в законоустановения срок оспорва предявения иск.
Заявява, че ищецът няма право да предявява претенцията си за законна лихва в
самостоятелно производство. Отделно от горното заявява, че ищецът не е материално-
правно легитимиран да предяви настоящия иск, доколкото е прехвърлил вземането си на
трето за спора лице. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 24.10.2022 год., ищецът Д. Д. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа, на
което е било образувано ч.гр.дело №57384/2022 год. по описа на СРС Въз основа на
подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от
сумата от 436,66лв. законна лихва за забава върху главница в размер на 2127,21лв. за
периода от 06.10.2020г. до 14.10.2022г.
Ответникът е депозирал на 15.12.2022г. възражение срещу предявения иск,поради
което съдът е дал указания за предявяване на иск за установяване на процесното вземане.
Не е спорно по делото, че ищецът Д. М. Д., който на 06.10.2020 г. е депозирал Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „П.К.Б.” ЕООД, с което е
искал съдът да осъди дружеството да му заплати сумата в общ размер на 3143,52 лв.,
1
представляваща недължимо платени от него и получени от дружеството-монополист
неоснователно заплатени суми по нищожно споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 19.12.2018 г. към Договор за потребителски кредит
№**********/19.12.2018 г. Исковият съд е уважил предявения иск за сумата от 2127.21 лв. с
Решение №20187075 от 17.09.2021 г., постановено от Софийски районен съд по гр. д.
№7224/2021 г., 72 с-в, СРС. Не се оспорва, че по реда на чл.247 ГПК с Решение
№20211882/15.11.2021 г. по гр. д. №7224/2021 г., 72 е-в, СРС, от диспозитива на първото
Решение е заличена частта „ведно със законната лихва от 06.10.2020 г. до изплащането му”,
тоест в предходното производство в полза на доверителя ми е присъдена сумата от 2127,21
лв. БЕЗ ЗАКОННАТА ЛИХВА от 06.10.2020 г. до изплащане на вземането.
Първоинстанционното решение е било обжалвано и впоследствие потвърдено изяло от СГС,
поради което към момента на образуване на настоящото производство е влязло в законна
сила.
Не се оспорва по делото, че до 14.10.2022 г., „П.К.Б.” ЕООД не е платил дължимата
сума в размер на 2127,21 лв. на заявителя Д. М. Д..
Видно от приетия по делото Договор за цесия на 14.10.2022г. ищецът е прехвърлил
вземането си, предмет на настоящия процес на „Тайбрек уиниър“ООД, като изрично е
посочено в договора за цесия, че вземането е преминало в патримониума на цесионера без
принадлежностите.
Установява се от приетото по делото платежно нареждане на л. 38 от делото, че
ответникът е заплатил сумата от 2805,43 по изпълнително дело образувано от „Тайбрек
униър“ООД, цесионер на процесното вземане.
Ищецът твърди, а и ответникът не оспорва, че не е платил дължимата сума в размер
на 668,07 лв. на ищцата до 14.10.2022г. Поради гореизложеното, ответното дружество е
изпаднало в забава да плати на ищцовата страна сумата в на 668, 07 лв.
На 06.10.2020г. настоящият ищец е депозирал заявление по чл.410 ГПК по което е
образувано ч.гр.д. 48293/2020г. По гр.д- 7224/2021г. е вземането предмет на издадената
заповед за изпълнение е признато за установено, като решението е потвърдено по реда на
инстанционния контрол. Подаването на завляение по чл.410 ГПК представлява представлява
покана за плащане и длъжникът е в забава от тази дата, поради което от 06.10.2020г.
ответникът дължи, той дължи обезщетение за забава в размер на 436,66лв. изчислено по
реда на чл.162 ГПК - законната лихва за периода 06.10.2020 г. до 14.10.2022 г.
Прехвърлянето на вземането на трето за спора лице „Т.У.“ООД се е случило в
последващ момент, поради което за процесният период ищецът се явява правно легитимиран
да предяви настоящия иск.
За да възникне спорното материално право за парично вземане по така предявения
иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на изискуем главен дълг,
изпадане на ответника в забава при уговорен срок, а при липса на такъв покана за плащане,
получена от ответника.
Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. I от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ето защо не е необходимо
кредиторът да отправя до длъжника нарочна покана за плащане на главното вземане, тъй
като dies interpellat pro homine или срокът кани вместо човека.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се
погасява с погасяване на главното вземане, на осн. чл. 119 от ЗЗД. Лихви се дължат за всеки
изминал ден след изпадане на длъжника в забава – в случая ищецът е депозирал заявление
на 06.10.2020г. касаещо лихвоносното вземане от която дата се дължи и законна лихва за
забава.
2
Допустимо е и е налице правен интерес да се претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД да се
предяви в самостоятелен процес, поради което възраженията на ответника в тази насока
следва да бъдат възприети за неоснователни.
Изчислен по реда на чл.162 ГПК размерът на претенция на ищеца съвпада с
претендирания поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът твърди, че не следва на ищцовата страна да бъдат присъждани разноски
за производството, доколкото не е дала повод за образуване на делото. Твърдението не е
основателно, доколкото с неплащането на дължимите суми по издадената ЗИПЗ ответникът
е дал повод за завеждане на делото, а впоследствие е депозирано и възражение, с което е
оспорена дължимостта на вземането.
На ищеца се дължат разноски за държвана такса в размер на 25лв. за заповедното
производство и сумата от 25лв. – държавна такса за исковото производство
И в двете инстанции ищецът е представляван от адвокат осъществил безплатна
правна помощ, както в исковото така и в заповедното производство на който се дължи
сумата от 400лв. за исковото производство и сумата от 360 лв . за заповедното производство
- – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от Д. М. Д. с ЕГН:
**********, че П.К.Б. ЕООД с ЕИК: *** и адрес: ***, дължи на Д. М. Д. сумата 436,66 лева,
представляваща главница за законна лихва върху дължимостта на главница в размер на
2127,21лв, призната с влязло в сила решение №20187075 от 17,09,2021 г., постановено от
Софийски районен съд по гр.д.№7224/2021 г., 72 с-в, СРС, ведно с решение
№20211882/15,11,2021 г., потвърдено с окончателно решение №2580/29,09,2022 г., пост. по
вгд №621/2022 г., IV-г с-в, ГО, СГС за период от 06.10.2020 г. до 14.10.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 24.10.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П.К.Б. ЕООД с ЕИК: *** и адрес: *** да заплати на Д. М. Д. с ЕГН:
**********, сумата от 25лв. разноски за исковото производство и сумата от 25лв. разноски
за заповедното производство.
ОСЪЖДА П.К.Б. ЕООД с ЕИК: *** и адрес: *** да заплати на адвокат. К. И.
Б. с ЕГН********** на основание чл.38 ЗА сумата от 360лв. адвокатски хонорар за
заповедното производство и сумата от 400лв. – адвокатски хонорар за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3