Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260196 31.08.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7191 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Ищцата В.И.В., ЕГН: **********,***, чрез п. адв. Д.Б., е предявила против „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост- 1А“, ул. „Анна Ахматова” № 9, представлявано от у. М. И., иск за осъждането на ответника да й заплати сумата от 888, 74 лева- недължима платена сума по приходен касов ордер № 0033981/ 27.01.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.05.2019 г., до окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит от ***, който обаче ищцата не притежавала нито в оригинал, нито в копие. Договорът бил потребителски, но се явявал недействителен на няколко основания. Първо- размерът на шрифта не отговарял на изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПК- да е не по- малко от 12. Второ- не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, съгласно чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как се разпределяла тя във времето. Възнаградителната лихва и неустойката били нищожни поради противоречие с добрите нрави и поради прекомерност. Освен това клаузата за неустойка била недействителна на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК, противоречала на материалния закон- чл. 71 от ЗЗД и на императивната норма на чл. 33 от ЗПК. Трето- не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и как бил формиран. Четвърто- в нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, в погасителния план нямало посочване на разпределение на вноските измежду дължимите по договора суми. На последно място, договорът бил недействителен и поради липса на подписани общи условия- изискване на чл. 11 ал. 2 от ЗПК. Предвид недействителността на договора, се дължало връщане само на получената в заем сума, без лихва и другите разходи по кредита- чл. 23 от ЗПК. В тази връзка, всичко платено в повече от сумата на отпуснатия кредит, подлежало на връщане и следвало да се върне, като платено поради липса на основание: възнаградителна лихва- 100 лева и неустойка- 150 лева. Претендират се още законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се моли исковете да се отхвърлят изцяло. На първо място се твърди, че между страните нямало сключен договор за кредит от ***. На следващо място се посочва, че дори и да съществувало правоотношение между тях, то условията по потребителския кредит били договорени индивидуално и кредитополучателят можел да влияе върху тях. Оспорват се твърденията на ищеца, че договорът за кредит бил недействителен на специалните основание на чл. 10 ал. 11 от ЗПК, че неустойката била прекомерна, както и, че клиентът не бил подписал общите условия. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски.
С допълнителна молба ищцата уточнява, че ответникът не й предоставил информация за съществуването на договора за кредит, но пък се посочва, че страната разполагала с приходен касов ордер № 0033981/ 27.01.2017 г., по който заплатила на ответника сумата от 888, 74 лева с основание- кредит. В тази връзка се иска връщане на полученото без основание, като се твърди, че липсвало основание за заплащане на сумата: първо- защото между страните нямало договор за кредит и второ- защото, ако имало договор, липсвали договорни разпоредби, въз основа на които да се дължи въпросната сума. Тази сума от 888, 74 лева била получена от ответника при начална липса на основание и в този смисъл се иска връщането й. Моли за уважаване на иска, претендира разноски.
В допълнително становище ответникът посочва, че предявеният иск бил неоснователен и недоказан. Поддържат се съображенията, изложени в първоначалния отговор. Оспорва се въпросният ордер. Прави се искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа иска и представя писмена защита, а ответникът не се явява, като депозира писмено становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С приходен касов ордер № 0033981/ 27.01.2017 г. ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 888, 74 лева.
По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след извършена проверка в счетоводството на ответника е установила, че сумата по ПКО от 888, 74 лева е внесена от ищцата на каса на дружеството, като с нея са погасени главница в размер на 494, 78 лева, лихва в размер на 24, 92 лева и неустойка в размер на 369, 04 лева, по договор № ***.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По делото е предявена претенция за неоснователно обогатяване, като ищецът твърди, че е платил на ответника определена парична сума, без обаче да е налице основание за това, с което последният се е обогатил и като последица следвало да се възстанови това разместване на имуществени блага, чрез връщане на даденото.
Действително като писмено доказателство по делото е приет приходен касов ордер, видно от съдържанието на който ищецът е платил на ответника сумата от 888, 74 лева. Приетата по делото ССчЕ е установила, че тази сума е надлежно отразена в счетоводството на дружеството и е заведена там, като с нея са погасени задължения на ищеца по договор за кредит.
Принципно при така предявения иск- за връщане на получено без основание, ищецът единствено е длъжен да докаже, че е дал нещо на ответника, за което твърди, че е без основание, като вече ответникът, който е получил съответната облага, трябва да установи, че има основание да я задържи, без да дължи нейното връщане. Казано с други думи и пренесено към настоящия случай, това означава, че по делото ищецът само доказва, че е платил на ответника паричната сума от 888, 74 лева (за което, както вече се посочи, съществуват доказателства- ПКО и ССчЕ), а ответникът трябва да докаже какво е основанието, на което е получил тази сума, т.е. за какво е била платена тя. Именно това обстоятелство обаче остава неизяснено в процеса, първо- поради противоречивата позиция на ответника и второ- поради липсата на ангажиране на доказателства от тази страна, които да го установят.
От една страна, в отговора се посочва, че липсвал договор между страните, като се отрича наличието на такова облигационно отношение между тях и оттук следва извод, че плащането не е било извършено като погасяване на задължения по кредит. В допълнителните становища на ответника също не се посочва конкретно основание за плащането на сумата, а само се оспорва ПКО. Същевременно ССчЕ е установила, че въпросната сума е отразена така от дружеството, че с нея са погасени задължения за главница, лихва и неустойка в съответни размери по договор от ***. Такъв договор обаче не е въведен като предмет на делото, защото дори и в първоначалната искова молба се сочи, че е недължима сума по договор за кредит от друга дата- ***. На следващо място, както по- горе вече се отбеляза, ответникът заема пасивна позиция в процеса, като той единствено оспорва твърденията на ищеца, без обаче нито да навежда свои твърдения, с които да ги опровергава, нито пък да иска събиране на доказателства, посредством които да обори тезата на ищеца или пък да защити своята. При това положение, при липса на служебно начало у съда за събиране на доказателства, след като на страните е била указана доказателствената им тежест в процеса с доклада на делото, както и при отсъствие на каквато и да е информация от страна на ответника, която да бъде приета като основание за плащане в негова полза на въпросната сума (наличие на конкретно договорно правоотношение или каквото и да е друго основание за получаването й), искът следва да се уважи. Доказано е плащане в полза на дружество, което обаче не установява защо и за какво точно е получило дадената му сума и в тази връзка то следва да дължи връщането й, защото противното би означавало да се обогати неоснователно, което е недопустимо от правовия ред.
Предвид
изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Те се претендират, за
тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налични писмени доказателства, че
са направени- внесени държавна такса в размер на 100 лева (лист 46- 47), такси
за издаване на съдебни удостоверения в общ размер на 40 лева (л. 17- 18, л. 34-
35, л. 60- 61, л. 68- 69) и депозит за вещо лице в размер на 80 лева (л. 103). Ищецът
освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е
заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищеца (л. 5) е посочено,
че той се представлява безплатно от адв. Д.Б., поради затрудненото си материално
положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание
за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено
съгласно нормите от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на
сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското
възнаграждение от 360 лева, доколкото пълномощникът е регистриран по ЗДДС (л.
114).
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост- 1А“, ул. „Анна Ахматова” № 9, представлявано от у. М. И., да заплати на В.И.В., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 888, 74 (осемстотин осемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) лева- недължимо платена сума по приходен касов ордер № 0033981/ 27.01.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.05.2019 г., до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост- 1А“, ул. „Анна Ахматова” № 9, представлявано от управителя М. И., да заплати на В.И.В., ЕГН: **********,***, направените разноски по делото, както следва: сумата в размер на 100 (сто) лева- държавна такса, сумата в общ размер на 40 (четиридесет) лева- такси за издаване на съдебни удостоверения и сумата в размер на 80 (осемдесет) лева- депозит за вещо лице по ССчЕ.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост- 1А“, ул. „Анна Ахматова” № 9, представлявано от у. М. И., да заплати на адв. Д.Г.Б.,***, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца В.И.В., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на сумата от 360 (триста и шестдесет) лева с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала!ВГ