Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.03.2024
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през
две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Шейтанова
мл. съдия Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3839 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение от 23.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 72017/
2014 г. на Софийски районен съд, 124 състав, Б.В.А. /ЕГН **********/ е осъден
да заплати на собствениците в ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр. София, бул**********,
представлявани от Управител К.Н.С., на основание чл.41 ЗС вр. чл.48, ал.3 ЗУЕС
сумата 1 048.68 лева, представляваща дължими месечни вноски за управление
и поддържане на общите части и фонд „Ремонт и обновяване“ в сградата- ЕС за
периода от м. януари до м. декември 2014 г., за обособени обекти: магазин № 2 и
апартамент № 3, съгласно решение на Общото събрание на етажната собственост,
взето на 12.10.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.12.2014 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл.86 ЗЗД сумата 153.36
лева, представляваща дължима лихва за забава върху главницата за периода от 1.02.2012
г. до 22.12.2014 г., като исковете са отхвърлени: относно главницата /чл.41 ЗС
вр. чл.48, ал.3 ЗУЕС/- за разликата над присъдения размер от 1 048.68 лева
до пълния предявен размер от 1 062 лева, и относно лихвата за забава /чл.86,
ал.1 ЗЗД/- за разликата над присъдения размер от 153.36 лева до пълния предявен
размер от 154.82 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Б.В.А. е осъден
да заплати на собствениците в Етажна собственост, находяща се в гр. София,
бул.„**********, сумата 398.98 лева- разноски по делото, изчислени по
компенсация.
Постъпила
е въззивна жалба от Б.В.А. /ответник
по делото/, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в осъдителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по
делото. Поддържа се в жалбата, че не са събрани по делото доказателства за
представителна власт на К.Н.С., от които да е видно, че е законно избран за
управител на ЕС. От представения с исковата молба протокол от проведено общо
събрание на етажните собственици не се установявала представителна власт на същия,
тъй като проведеното общо събрание било незаконосъобразно, като освен това към
момента на избора му режимът за регистриране на управителя в района по
местонахождение на етажната собственост бил задължителен. Дори да се приеме, че
К.С. е избран за управител, той бил избран за определен срок, който отдавна е
изтекъл. Освен това се твърди, че липсва протокол от общо събрание на етажните
собственици, които да са взели решение да бъде заведено дело срещу ответника- въззивник.
Проведеното на 12.10.2009 г. ОС било незаконосъобразно, а взетите решения-
нищожни. Нарушена била разпоредбата на чл.13 ЗУЕС, като не бил спазен
предвиденият в закона ред за свикване на ОС на етажните собственици. По делото
нямало приложени доказателства да е налице книга на собствениците- съгласно
изискванията на чл.7 ЗУЕС. Нарушена била и разпоредбата на чл.16 ЗУЕС, тъй като
не били избрани нито председател, нито протоколчик на проведеното събрание. Решенията
по т.5 били нищожни. На въззивника не била връчвана разбивка на формираните и
дължими месечни вноски, като не му била връчена и писмена покана за изпълнение
решенията на общото събрание- съгласно изискванията на чл.38 ЗУЕС.
Въззиваемата страна Етажна
собственост в сградата на бул********** в гр. София /ищец по делото/,
представлявана от Управител К.Н.С., оспорва жалбата на ответника и моли
атакуваното първоинстанционно решение като правилно в обжалваната част да бъде
потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство. Поддържа, че
представеният по делото протокол съдържа решение за избор на К.С. за
домоуправител на ЕС, също и че възраженията относно свикването и провеждането
на общо събрание и доводите на ответника за съобщаването му на собствениците не
могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, тъй като законосъобразността
на решенията на ОС могат да бъдат предмет на контрол „единствено в процедурата
по обжалване“, като след изтичане на преклузивния срок същите се стабилизират. Освен
това подаденият от ответника сигнал до СРП от 2010 г. и приложеният към него
протокол удостоверяват надлежното му уведомяване и връчването на препис от
протокола на 19.10.2009 г.
Предявени са искове с правно основание чл.48, ал.8 ЗУЕС,
чл.50, ал.2 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество
постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната осъдителна част и
следва да бъде отменено.
Съгласно приложимите
разпоредби на Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС- в първоначалната
му редакция, обн. ДВ- бр.6/ 23.01.2009 г., в сила от 1.05.2009 г./ Общото
събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд
"Ремонт и обновяване"- чл.50, ал.1, средствата във фонда се набират
от: 1. вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото
събрание; 2. други източници- ал.2. Общото събрание на етажните собственици
определя размера на паричните вноски за фонд "Ремонт и обновяване"-
съгласно чл.11, ал.1, т.7 ЗУЕС, като това решение на ОС обвързва всички етажни
собственици, включително и тези, които не са гласували за него /арг. ал.4 на
чл.11 ЗУЕС/. За текущото поддържане на общите части на етажната собственост
собствениците и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в
размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото
събрание- чл.48, ал.8 ЗУЕС. Консумативните разходи и разходите за текущо
поддържане за общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците и обитателите- чл.51, ал.1 ЗУЕС /в приложимата
редакция/; собственици или обитатели, които упражняват професия или извършват
дейност в етажната собственост, при която достъпът на външни лица е по- голям
от обичайния, заплащат консумативни разходи до петкратния размер на разходите
по ал.1- чл.51, ал.5 ЗУЕС; собственици или ползватели на магазини, ресторанти,
производствени, стопански и други помещения с нежилищно предназначение заплащат
консумативните разходи в размера по ал.5- ал.6 на чл.51 ЗУЕС.
Предвид горното, за
да бъдат уважени предявените по делото искове
за горепосочените суми,
претендирани като сбор
от дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ на сградата и сбор
от дължими месечни вноски за управление и поддържане на общите части в
сградата, следва да бъде доказано по делото, че Общото събрание на етажните
собственици е взело решение за определяне размера на тези вноски за всеки от
собствениците, включително за ответника Б.А..
Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че решенията на Общото събрание на Етажната собственост
са правни актове на общности от лица, които не са персонифицирани, по отношение
на които правилата за недействителност на договорите и едностранните сделки не
намират приложение, а редът за извършването на този особен вид сделки е
регламентиран в ЗС /чл.37-
чл.49/
и ЗУЕС. В този смисъл е и формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика на
ВКС /Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/ 2012 г. на ВКС, ГК, I ГО/,
според която законо- съобразността на тези решения се определя от предвидените
за тях правила в ЗС и ЗУЕС, а не в ЗЗД.
Специфичен е и контролът за спазването им, като за разлика от нищожността на
сделките, на която всяка страна и заинтересовано лице могат да се позоват безсрочно,
контролът за законо-съобразност на решенията на етажната собственост е съдебен,
ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е
преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието- чл.40,
ал.2 ЗУЕС.
В случая от представения
по делото Сигнал с вх.№ 73360/ 27.12.2010 г., адресиран от Б.В.А. до СРП /л.60
от делото на СРС/, се установява правнорелевантното обстоятелство, че ответникът-въззивник
е представил пред СРП като приложение към сигнала препис от Протокола за
проведено на 12.10.2009 г. ОС на ЕС, на което са взети процесните решения на Общото
събрание. Тъй като удостоверителното изявление на служител при СРП, който е приел
и входирал този сигнал, подаден от ответника, представлява по своята правна
същност официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК,
ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, настоящият
въззивен съд приема за установено, че препис от Протокола за проведеното на
12.10.2009 г. ОС на ЕС е връчен на етажния собственик Б.А. най- късно на
27.12.2010 г., от който момент е започнал да тече уреденият в чл.40, ал.2 ЗУЕС
преклузивен срок за оспорване на процесните решения на ОС на ЕС. Срокът е
изтекъл на 26.01.2011 г., като до приключване на устните състезания пред
настоящата съдебна инстанция ответникът не е представил доказателства да е оспорил
по исков ред процесните решения на ОС на ЕС, поради което и същите са стабилизирани
и не може инцидентно /ad hoc/ в мотивите на настоящото съдебно решение съдът да
се произнася по тяхната материална незаконосъобразност и нищожност. Същевременно
в проведеното на 4.11.2015 г. открито съдебно заседание по делото процесуалният
представител на ответника е заявил, че не твърди да е воден иск по чл.40 ЗУЕС
за незаконосъобразност на процесното решение на ОС на ЕС. Предвид горните съображения,
неоснователни са релевираните в горепосочения смисъл във въззивната жалба доводи
за неправилност на първоинстанционното решение, съответно основателен е доводът
на въззиваемата страна- ЕС, че е процесуално недопустимо оспорване на решенията
на Общото събрание на Етажната собственост, вкл. и поради нищожност на същите, извън
предписаните в чл.40, ал.2 ЗУЕС срокове.
Неоснователен, с
оглед горното, се явява поддържаният и пред настоящата съдебна инстанция от
въззивника довод, че процесното решение, с което ОС на ЕС е определило начина
на формиране на паричните вноски в бюджета на ЕС, необходими за управлението и
поддържането на общите части, е нищожно, респ. незаконосъобразно, тъй като е
взето в нарушение на предписаните от ЗУЕС процесуални правила по свикването и
провеждането на ОС на ЕС. Когато решението на ЕС е насочено към попълване бюджета
на ЕС за извършване на разходи за управление и поддържане на общите части на
сградата, се учредява право-отношение между отделния етажен собственик и
останалите етажни собственици, независимо от обстоятелството дали и как всеки
един от тях е гласувал за приемането на това решение на ЕС. То е задължително
за тях, но само, когато с решението на ЕС възниква определено правно
задължение, годно за изпълнение.
На проведеното на
12.10.2009 г. ОС на ЕС на основание чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС е взето решение паричната
вноска за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата да
се разпределят не поравно според броя на собствениците и обитателите, както
предписва императивната разпоредба на чл.51, ал.1 ЗУЕС, а съобразно площта на
притежаваните от всеки от етажните собственици идеални части от общите части на
сградата- ЕС /„размерът на вноската за разходи за управление и поддържане на
общите части на сградата и фонд „Ремонт и обновяване” е определен на 6 лв. за
всеки процент от притежаваните идеални части”/. Разходите за управление и
поддържане на общите части на сградата са периодични задължения, чрез
изпълнението на които се обезпечава поддържането и ползването на общите части
чрез заплащане на консумативните разходи- ток, вода, електричество, почистващи
препарати и пр., поради което те се заплащат помесечно /арг. чл.48, ал.8 ЗУЕС/.
Тъй като законодателят не е предвидил нормативно друг начин за определяне
размера на ежемесечните вноски за управление и поддържане на общите части на
сградата, освен този, предписан в нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС- „поравно според
броя на собствениците и обитателите“, процесното вземане не е възникнало. Макар
решението на ОС на ЕС да е влязло в сила, предявеното субективно материално
право не е породено, тъй като не е уредено като призната и гарантирана от
закона правна възможност да се изисква от насрещната страна по правоотношението
спазването на определено поведение, т.е. осъществяването на определена
престация. Правното задължение за плащането на парична вноска в бюджета на
етажната собственост възниква само, ако тя е определена съобразно изискванията
на закона, като ирелевантно е обстоятелството дали решението на ЕС на ОС е
оспорено по съдебен ред, респ. дали то е влязло в сила. Недопустимо в
материалноправен смисъл е да се упражнява едно субективно право, което не е
породено. А предявеното субективно право би възникнало само, ако ОС на ЕС е
взело решение за заплащане на съответна ежемесечна парична вноска в бюджета на
ЕС, покриваща разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост, съобразно нормативните изисквания, уредени в чл.51, ал.1 ЗУЕС-
поравно според броя на собствениците и обитателите. Следователно, макар
решението на ОС на ЕС да е влязло в сила, то не може да бъде принудително
изпълнено, тъй като е определен различен от законоустановения способ за
определяне размера на тези разноски- съобразно „притежавания от етажните
собственици процент от идеалните части“ в сградата. Тъй като цитираната правна
норма е от повелителен характер, етажните собственици нито самостоятелно, нито
чрез своите органи в етажната собственост могат да изменят или дерогират
уреденото в нейната диспозиция правило за поведение /в този смисъл Определение
№ 1097 от 17.11.2011 г. по гр.д.№ 630/ 2011 г. на ВКС, ГК, I ГО/.
Поради изложеното
настоящият въззивен съд намира, че предявеното парично притезание не е
възникнало- липсва решение на ОС на ЕС за определяне размера на правното
задължение за заплащане разноски за управление и поддържане на общите части на
сградата „поравно според броя на собствениците и обитателите“, поради което и искът
по чл.48, ал.8 ЗУЕС като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.50, ал.2,
т.1 ЗУЕС вр. чл.48, ал.3 ЗУЕС /в приложимата към 12.10.2009 г. редакция/,
паричните средства, включени в т.нар. Фонд „Ремонт и обновяване”- за ремонт,
обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, се набират чрез
ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото
събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на
етажната собственост. Именно по този способ в т.5.1 от Протокола за проведено
на 12.10.2009 г. ОС на ЕС е била определена паричната вноска във Фонд „Ремонт и
обновяване” за собствениците на магазини в процесната ЕС- „размерът е определен
на 1 лев за всеки процент от притежаваните идеални части”. Следователно, при
стабилизирано решение на ОС на ЕС, с което съобразно правилата на приложимата
императивна материалноправна норма е определена месечната вноска във Фонд
„Ремонт и обновяване”, е възникнала изискуемостта на това парично притезание. Определената
по т.5.2. от Протокола за проведено на 12.10.2009 г. ОС на ЕС обща стойност на
месечното задължение- по 6 лв. на процент от идеалните части от общите части на
сградата, не е индивидуализирана, тъй като касае както вноските за Фонд „Ремонт
и обновяване”, така и консумативните
разходи /разходи за управление и поддържане на общите части/. Установяването на
конкретен размер на дължимите ежемесечни вноски от всеки един от етажните
собственици е в изключителната предметна /материална/ компетентност на ОС на
ЕС, поради което съдът не може да се намесва с властнически акт в частните
правоотношения, които възникват между етажните собственици при управлението на
общите части на сгради в режим на етажна собственост, вкл. и при тяхното
поддържане, ремонт и обновяване. Това правомощие на ОС на ЕС е предмет на
неговата дискреционна власт /право на преценка по целесъобразност при
управлението на ЕС/. В този смисъл съдът не може по свой почин да определи
конкретния размер на месечната вноска на всеки етажен собственик във Фонд
„Ремонт и обновяване”, поради което и като краен резултат искът по чл.50, ал.2 ЗУЕС като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Предвид акцесорния му
характер, на отхвърляне подлежи и предявеният на основание чл.86, ал.1 ЗЗД иск
за присъждането на лихва за забава при плащане на претендираното по делото
главно вземане /вземания/.
Поради несъвпадане
изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора постановеното от СРС
решение, което е неправилно в
обжалваната осъдителна част, следва да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни.
При този изход на
спора съобразно чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК право на разноски
има ответникът- въззивник, на когото ищецът ЕС- въззиваема страна дължи да
заплати сумата 450 лева- разноски за платено за първоинстанционното
производство адвокатско възнаграждение, и сумата 275 лева- разноски за платени
за въззивното производство държавна такса /25 лв./ и адвокатско възнаграждение
/250 лева/.
На основание чл.77 ГПК въззиваемата страна
дължи да заплати по сметка на СГС сумата 25 лв.- държавна такса за въззивното
обжалване /по иска по чл.86 ЗЗД/, която не е заплатена от въззивника по делото.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 23.12.2015 г., постановено по
гр.д.№ 72017/ 2014 г. на Софийски районен съд, 124 състав, в обжалваната част, в която Б.В.А. /ЕГН **********/ е осъден да
заплати на собствениците в Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул**********,
представлявани от Управител К.Н.С., на основание чл.41 ЗС вр. чл.48, ал.3 ЗУЕС
сумата 1 048.68 лева, представляваща дължими месечни вноски за управление
и поддържане на общите части и фонд „Ремонт и обновяване“ в сградата- ЕС за
периода от м. януари до м. декември 2014 г., за обособени обекти: магазин № 2 и
апартамент № 3, съгласно решение на Общото събрание на етажната собственост,
взето на 12.10.2009 г., ведно със законната лихва от 23.12.2014 г. до
окончателното й изплащане, и на основание чл.86 ЗЗД сумата 153.36 лева,
представляваща дължима лихва за забава върху главницата за периода от 1.02.2012
г. до 22.12.2014 г., а също и в частта
относно присъдените на ответника ЕС разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 398.98
лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в сградата
на бул********** в гр. София, представлявана от Управител К.Н.С., срещу Б.В.А. /ЕГН
**********/ искове с правно основание чл.48,
ал.8 ЗУЕС и чл.50, ал.2 ЗУЕС за присъждане на сумата 1 048.68 лева
общо, претендирана като дължими месечни вноски за управление и поддържане на
общите части и фонд „Ремонт и обновяване“ в сградата- ЕС за периода от м. януари
2012 г. до м. декември 2014 г., за обособени обекти: магазин № 2 и апартамент №
3, съгласно решение на Общото събрание на етажната собственост от 12.10.2009
г., ведно със законната лихва от 23.12.2014 г. до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за
присъждане на сумата 153.36 лева, претендирана като лихва за забава при плащане
на главницата, дължима за периода от 1.02.2012 г. до 22.12.2014 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Етажна собственост в сградата на бул**********
в гр. София, представлявана от Управител К.Н.С., да заплати на Б.В.А. /ЕГН **********/ сумата 450 лева /четиристотин и петдесет лева/- разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, и сумата 275 лева /двеста седемдесет и пет лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Етажна собственост в сградата на бул**********
в гр. София, представлявана от Управител К.Н.С., да заплати по сметка на СГС сумата
25 лв. /двадесет и пет лева/- държавна
такса за въззивното обжалване, на основание чл.77 ГПК.
Решението по гр.д.№
72017/ 2014 г. на СРС, 124 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му /отхвърлителна/ част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.