Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №275
гр. ВРАЦА,19.08.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение,в
публичното заседание на 03.07.2019г., в
състав:
Председател:Т. Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора, секретар В.Вълкова,
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр.дело
N`112 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба,подадена от „Юробанк България“ АД гр.София,чрез процесуален
представител адв.В.П. от САК,срещу решение на РС гр.Враца
16.11.2018г.,постановено по гр.д.№ 231/2018г.,в частта,в която е отхвърлен
предявения от въззивника иск с правно основание чл.422 вр.чл.417 ГПК за сумата
9966,14 евро – част от дължима главница по договор за кредит,1912,71 евро-част
от дължима договорна лихва,1407,81 евро – наказателна лихва,12,39 евро –
имуществени застраховки и 24 лв. – нотариални такси, ведно със законната лихва
върху главницата,и въззивникът е осъден да заплати на противната страна
съобразно отхвърлената част на иска направените разноски в заповедното и
исковото производства.
Поддържа се във
въззивната жалба,че решението в обжалваните части е неправилно,необосновано и
незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния закон
и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт,и решаване на
спора по същество от настоящата инстанция с уважаване на предявения от
въззивника иск и в отхвърлената му част.Искането е направено в условията на
евентуалност.На първо място се поддържа,че обжалваното решение е
недопустимо,като постановено по недопустим иск,тъй като неправилно заповедният
съд бил дал указания на въззивника за предявяване на установителен иск по
чл.422 ГПК при положение,че заповедта за изпълнение била влязла в законна
сила,тъй като липсвало надлежно възражение по реда на чл.414 ал.1 ГПК.Възражението
било направено от особен представител,назначен от съдебен изпълнител в рамките
на изпълнителен процес,което било недопустимо,с оглед на което поддържа и иска
от въззивния съд обезсилване на обжалваното решение.
Противната
страна чрез назначения особен представител оспорва въззивната жалба.Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща
право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по
смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява частично
основателна.
Пред
въззивната инстанция е назначена и изслушана нова съдебно счетоводна експертиза.
Пред първоинсанционния съд въззивникът
”Юробанк България”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,е
предявил иск против А.Т.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.
Поддържа се в исковата молба,че на
04.02.2008 г. бил подписан договор за кредит №249-54/2008 Продукт Нов Алфа
Кредит за покупка,строителство и ремонт между ”Алфа банка”АД чрез ”Алфа
банка-клон България”КЧТ и въззиваемия,по силата на който банката била
предоставила на последния кредит в размер на 32 200 евро,от които
12 200 евро за покупка и 20 000 евро за ремонт на апартамент в
гр.Враца.Срокът за изплащане бил 30 години,считано от датата на първото
усвояване.Погасяването на кредита следвало да се извърши на 360 месечни
анюитетни вноски,вкл. главница и лихва, съгласно погасителен план.Първата
вноска била дължима
На 10.02.2010 г. бил подписан анекс №1 към
договора,с който считано от посочената дата към редовната и просрочената главница
в общ размер на 31 753,36 евро се прибавяло вземане на банката за лихва
върху редовна главница, просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочената
главница.Общият размер на вземането се определял в погасителен план.Срокът на
погасяване на дължимите суми се удължавал до 10.03.2039 г.,вкл.
Тъй като въззиваемият бил изпаднал в
просрочие,банката била подала заявление по чл.417 от ГПК.По образуваното ч.гр.
дело №4616/2013 г. на ВРС били издадени заповед за изпълнение и изп. лист само
за просрочените суми към датата на подаване на заявлението – 01.11.2013г.,като
договорът не бил обявяван за предсрочно изискуем.
В последствие банката била обявила остатъка
за предсрочно изискуем,като била изпратила до ответника нот. покана,връчена по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
В последствие въззивникът-ищец,като
правоприемник на банката,бил подал ново заявление по чл.417 от ГПК,като по
образуваното ч.гр. дело №4272/2017 г. въззиваемият бил възразил,което
обуславяло правния интерес на въззивника да сезира съда.
Иска се да бъде признато за установено,че
въззивникът дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение : 9 966,14
евро-главница,частичен иск по договор за кредит №249-54/2008 Продукт Нов Алфа
Кредит за покупка,строителство и ремонт от 04.02.2008 г. и анекс №1/ 10.02.2010
г., 3 055,64 евро частичен иск - договорна лихва за периода 10.12.2010
г.-17.08.2017 г. вкл., 1 944,36 евро-наказателна лихва за периода 10.12.2010
г.-11.09.2017 г. вкл.;12,39 евро-имуществени застраховки;42 лв.-нотариални
такси;законната лихва върху главницата,считано от 14.09.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата.
Иска се и присъждане на разноските в производствата.
След проверка на исковата молба,съдът е
намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.
В срока по чл.131 от ГПК,от назначения на
основание чл.47 от ГПК особен представител на ответника-въззиваем адв.Д.Г. ***,
е постъпил отговор,с който се оспорва иска,като неоснователен и недоказан.Сочи
се,че липсвали данни,от които да се види всяка една от сумите как е установена
по размер. Изчислената от въззивника наказателна лихва надвишавала размера на
законната,в този смисъл клаузата била неравноправна и като такава
нищожна.Възразява се и за изтекла
По делото са събирани писмени
доказателства.Назначена е и изслушана специализирана съдебно-счетоводна
експертиза.Приложени са ч.гр.дела №№ 4616/2013г. и № 4272/2017г.,и двете по
опис на РС Враца.
Установено е,че на 14.09.2017 г.
въззивникът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК против въззиваемия за : 9 966.14 евро - част от дължимата
главница по договор за кредит №249-54/2008 Продукт Нов Алфа Кредит за
покупка,строителство и ремонт от 04.02.2008 г. и анекс №1/10.02.2010 г.,3 055,64
евро - част от договорната лихва за периода 10.12.2010 г.-17.08.2017 г. вкл.,1
944,36 евро-наказателната лихва за периода 10.12.2010 г.-11.09.2017 г. вкл.,12.39
евро-имуществени застраховки,42 лв.-нотариални такси,законната лихва върху
главницата,считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане на главницата,разноските
по делото-586,75 лв. държавна такса и 1 164.07 лв. адвокатско възнаграждение.
Исканите заповед за изпълнение/№2950/ и
изп. лист са били издадени на 18.09.2017 г.Заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника по изп. дело №1195/2014 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б
чрез вече назначен по изп. дело особен представител адв.К.К. от АК Враца на
15.11.2017 г.На 28.11.2017 г. по делото от особения представител адв.Кр.Колев е
постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК.Въззивникът е бил уведомен за
възражението на 18.12.2017 г.,като изложеното е видно от приложеното ч.гр. дело
№4272/2017 г. по описа на ВРС.
Установено е също,че на 01.11.2013 г. ”Алфа
Банка-клон България”КЧТ гр.София,провоприемник на която се явява настоящия
въззивник,е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК против въззиваемия за : 1 109,24 евро-просрочена главница по
договора за кредит и анекса,6 815,18 евро-просрочена лихва върху редовната
главница за периода 10.11.2010 г.-09.10.2013 г.,251,30 евро-наказателна лихва
върху просрочената главница за периода 10.03.2011 г.-28.10.2013 г.,1 621,37
евро-наказателна лихва върху просрочената лихва за периода 10.12.2010
г.-28.10.2013 г.,501.91 евро-годишна такса за управление на кредита за
Установява се също от
представения договор за кредит №249-54/2008 Продукт Нов Алфа Кредит за
покупка,строителство и ремонт,че на 04.02.2008 г.”Алфа банка”АД,чрез ”Алфа
банка-клон България”КЧТ,е предоставила на въззиваемия кредит в размер на
32 200 евро,от които 12 200 евро за покупка и 20 000 евро за ремонт
на апартамент в гр.Враца,със срок на изплащане 30 години,считано от датата на
първото усвояване,с месечни анюитетни вноски,съгласно погасителен план.Страните
са уговорили вкл. лихвен процент за първите 15 години от срока на договора в
размер на 6,2% годишно,а за останалия срок на издължаване на кредита-по
договаряне с банката.
Видно от представените Общи условия,при
забава на плащането на погасителна вноска и/или лихва,въззиваемият дължи
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент,увеличен с 2,5%
годишно.При дори частично просрочие на погасителна вноска и/или лихви,такси и
комисионни,банката има право да обяви неизплатения остатък от кредита за
предсрочно изискуем.
Видно от представения анекс №1/10.02.2010
г. към договора,страните са установили редовната и просрочената главница в общ
размер на 31 753,36 евро и са уговорили лихва върху редовната
главница,просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочената
главница.Общият размер на вземането се определя в погасителен план. Уговорили
са и краен срок за погасяване на задълженията 10.03.2039 г.,вкл. погасяване с 337
равни месечни анюитетни вноски,включващи главница и лихва.При просрочие е
установено задължение за изплащане на обезщетение за забава в размер на
договорената лихва,увеличена с надбавка от 10%.От представения договор за
прехвърляне на търговско предприятие/,е видно,че на 29.02.2016 г. въззивникът е
придобил търговското предприятие на кредитора,който факт не е спорен.
Видно от представената нот. покана от
26.06.2017 г., въззивникът е обявил остатъка от кредита за предсрочно
изискуем.Поканата е връчена на длъжника
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
По делото е допусната счетоводна
експертиза.Вещото лице е установило,че към 14.09.2017 г. въззиваемият е бил в
просрочие за : 3 154.88 евро-главница;15 846.87 евро-договорна
лихва;891.12 евро-наказателната лихва върху главницата;3 055.64
евро-наказателна лихва върху договорната лихва.До 08.12.2008 г. кредитът е бил
обслужван редовно,до 10.12.2010 г.-нередовно/просрочия и частични плащания/,а
след 10.12.2010 г. обслужването е било прекъснато.Към момента на преустановяване
на плащанията е останало задължение за главница в размер на 33 460,80
евро.
При така изяснената фактическа обстановка и
събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим
и частично основателен и го уважил отчасти,излагайки подробни съображения,които
настоящата инстанция не споделя изцяло.
Предявеният установителен иск е
допустим,както правилно е изложил първоинстанционния съд.Неоснователни са
излаганите във въззивната жалба доводи за недопустимост на решението,свързани с
недопустимост на предявения иск.Действително възражението по чл.414 ГПК е
направено не от длъжника,а от особен представител на длъжника,назначен в
изпълнителното производство,чийто правомощия се ограничават в рамките на
изпълнителния процес,при което е недопустимо този особен представител да
извършва каквито и да са процесуални действия в заповедното производство и пред
заповедния съд,вкл.и да подава възражение от името на длъжника по реда на
чл.414 ГПК.В този смисъл подаването на възражение от особен представител,назначен
в рамките на изпълнителния процес е нищожно и равносилно на липса на
възражение,при което действително предявения иск би се явил недопустим.В
конкретния случай,обаче, предявеният иск се явява допустим,предвид разп.на
чл.415 ал.1 т.3 ГПК-нова,публ.д.в.бр.86/27.10.2017г.,в сила от
01.11.2017г.,която е от процесуален характер и действа занапред ,и факта,че ПДИ
е връчена на длъжника на 15.11.2017г.при условията на чл.47 ал.5 ГПК,при което
заявителят следва да получи съобщение за предявяване на установителен иск.
Претенцията на ищеца почива на неизпълнение
по договор за кредит.Въззиваемият-ответник е възразил за недължимост с точно и
ясно формулирани доводи-за липсата на данни,от които да се види всяка една от
сумите как е установена по размер,че изчислената от въззивника наказателна
лихва надвишава размера на законната,и че в този смисъл клаузата е неравноправна
и като такава нищожна,за изтекла
Настоящата инстанция не
възприема заключението на вещото лице,дадено пред първоинстанционния съд и
изводите на съда,базирани на това заключение.Според настоящия състав
заключението на вещото лице е необосновано и противоречиво.С оглед на тези
констатации пред настоящата инстанция е назначена нова експертиза,която е дала
заключение по конкретно поставени от съда въпроси.
Претенциите на въззивника са за част от
дължим остатък по договор за кредит от 2008г.и анекс към него от 2010г.,който
кредит бил обявен за предсрочно изискуем.Изявлението на Банката-праводател на
настоящия въззивник за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е от
09.06.2017г.,датата на депозиране на нотариалната покана до въззиваемия,с която
той е уведомен за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,и се кани да
плати дължимата сума.Т.е.с оглед на този факт и останалите доказателства,настоящата
инстанция приема,че остатъкът от кредита е обявен за предсрочно изискуем на
09.06.2017г.Претенцията на въззивника касае частичен иск именно от тази дължима
сума,тъй като обявяването на кредита за предсрочно изискуем има действие
занапред и не касае падежиралите до този момент вноски,за които всъщност няма
претенция.
От доказателствата
по делото,обаче, не се установява обявяването на кредита за предсрочно изискуем
да е сведено до знанието на длъжника,поради което и съгласно разясненията
дадени в т.18 на ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС,евентуалното обявяване на кредита
за предсрочно изискуем не е произвело действие и вземането не е изискуемо.Видно
от данните към нот.покана,отразени от връчващия нотариус Пламен Цветков,рег.№
583,с район на действие РС Враца, адресатът на поканата е търсен на три дати,но
в рамките на по-малко от 1 месец,при което не е посочено и в какви часови
диапазони, и не би могло да се приеме,че връчването по реда на чл.47 ГПК е
правилно и законосъобразно съгласно трайната практика на ВКС,обективирана и в
ТР.
С иска по
чл. 422 ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по
реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна
на длъжника,или заповедта е връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК. В това
производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е
изискуемо.
В тежест на въззивника-ищец е доказване на факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор
за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от
които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за
последното и размера на претендираното вземане,а в тежест на въззиваемия е да
установи факта на изпълнение на претендираните задължение, респ. основанието,
поради което счита, че не дължи претендираната сума.
По делото няма спор, че въззивникът
представлява Банка,чиято основна дейност е отпускане на заеми,което я определя като кредитор по смисъла на чл.9
ал.4 ЗПК.
Няма спор и относно факта, че между страните е възникнало правоотношение по договор
за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно т.18 на ТР № 4/2013
г./18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,за уважаване на иск с
правно основание чл.422 ГПК кредиторът следва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като уведомлението следва да
предшества подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда.В настоящия случай въззивното
дружество не е представило доказателства по делото да е уведомило длъжника –
настоящ въззиваем за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, при което липсва основание въззивникът да претендира от
въззиваемия вноските по кредита, чиито падеж не е бил настъпил към датата на
депозиране на заявлението в съда.На това основание би следвало да се отхвърлят
обективно съединените искове за дължими суми по отпуснатия кредит на основание
обявяването му за предсрочно изискуем.
Настоящата
инстанция намира,обаче,че в конкретния случай следва да се съобрази и с ТР №
8/2017 на ОСГТК на ВКС,според което е допустимо предявения иск по реда на
чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на присъдено нещо,ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение.В конкретния случай,както се изложи задължението
на длъжника за главница по договора за кредит възлиза на 33460,80 евро.Общо
непогасеното задължение за главница след приспадане на присъдената главница в
размер на 1109,24 евро по ч.гр.д.№ 4616/2013г.по описа на РС Враца според
заключението на експертизата възлиза на 32351,56 евро,от която сума
падежиралите вноски за главница съгласно погасителния план към договора за
кредит/анекса/ към 10.07.2019г.възлизат на
3227,30 евро,или 6454,60 лева.В този размер следва да се уважи
предявения установителен иск,и то само за падежиралата главница,като в
останалата част се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед
изложеното въззивната жалба се явява частично основателна.Като такава следва да
се уважи отчасти,като първоинстанционното решение в частта,в която е отхвърлен
предявения установителен иск за сумата 3227,30 евро – падежирала към 10.07.2019г.главница
се отмени,и вместо него в тази чу част се постанови друго,с което се уважи иска
за това перо и тази сума.В останалата и част въззивната жалба е неоснователна.Като
такава следва да се остави без уважение,и първоинстанционното решение – да се
потвърди.
Въззиваемият следва да бъде осъден да дозаплати на
въззивника и разноски пред първата и заповедната инстанции, съразмерно
уважената част на исковете в размер на 1521,07 лева,както и да заплати 565,62 лева
– разноски пред въззивна инстанция.
Водим от горното,ВОС
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на РС Враца от 16.11.2018г.,постановено
по гр.д.№ 231/2018г. в частта,в която е отхвърлен предявения иск с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК за сумата 3227,30 евро-част от дължимата главница по договор за
кредит №249-54/2008 Продукт Нов Алфа Кредит за покупка,строителство и ремонт от
04.02.2008 г. и анекс №1/10.02.2010 г.и вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.Т.К. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,че дължи на ”Юробанк България”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София район Витоша ул.”Околовръстен път”№260,част от сумите по издадената по ч.гр. дело №4272/2017 г. на ВРС заповед за изпълнение №2950/18.09.2017 г.,а именно 3227,30 евро представляваща
стойността на падежиралите към 10.07.2019г.вноски – главница по договора за
кредит и анекса към него,ведно със законната лихва върху сумата до
окончателното и изплащане,начиная от 14.09.2017г.,от общо дължимата главница в
размер на 32351,56 евро.
ПОТВЪРЖДАВА горното решение
в останалата му част.
ОСЪЖДА А.Т.К. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес *** да дозаплати на ”Юробанк България”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София район Витоша ул.”Околовръстен път”№260,197.11 лв. деловодни разноски за заповедното и
исково производства в размер на още 1521,07 лева.
ОСЪЖДА А.Т.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ”Юробанк България”АД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София район Витоша
ул.”Околовръстен път”№260,197.11 лв. деловодни
разноски пред въззивната инстанция по компенсация в размер на
565,62 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........