Р Е Ш
Е Н И Е №166
гр. Сливен, 26.10.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Ивайла
Куманова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №417 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение №916/18.07.2018г. по гр.д.№4838/2017г. на Сливенски
районен съд, с което е отхвърлен като недоказан и неоснователен предявения от Р.Д.Й.
против Прокуратура на Република България иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 13000лв., ведно със законната лихва за забава,
настъпили в резултат на водено срещу нея наказателно производство, приключило с
присъда №1/22.01.2015г. на СРС по НОХД №12563/2012г., с което тя е призната за
невиновна в това, че на неустановена дата в периода 07.02.2011г. – 16.05.2011г.
в *** *** **, отнела чужди движими вещи – сумата от 730лв. с намерение
противозаконно да ги присвои и е оправдана по повдигнатото й обвинение. С
решението е отхвърлено искането на Р.Й. за присъждане на разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена от ищцата
в първоинстанционното производство Р.Д.Й. и с нея се атакува решението изцяло.
В жалбата си въззивницата Р.Й.
чрез пълномощника си адв.К. *** твърди, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Намира за несъстоятелно твърдението на съда
за недоказаност на твърдените в исковата молба негативни изживявания и емоции.
Посочва, че неимуществените вреди се доказват предимно с гласни доказателства и
именно такива тя е ангажирала чрез разпит на свид. Нанкова. Неправилно и
необосновано районният съд не ги е кредитирал, като е посочил, че показанията й
не били подкрепени от показанията на поне още един свидетел. Посочва, че тези
негативни изживявания тя е търпяла в Затвора – Сливен, където е нямала
възможност да осъществява социални контакти с други лица, освен с такива, също
лишени от свобода. Посочва, че е споделяла своите негативни изживявания именно
с въпросната свидетелка. Освен това посочва, че е била конвоирана до гр. София
9 пъти. Било всеизвестно, че условията в ареста са по-лоши от каквито и да е
други. Ирелевантно било, че транспортирането се
налагало поради това, че е била лишена от свобода, т.е. че се дължало на
нейното поведение. Счита, че по делото са доказани предпоставките за уважаване
на исковата претенция. Поради това, въззивницата моли въззивния съд да отмени
изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да
уважи в пълен размер предявения от нея иск, ведно със законната лихва.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С
въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Прокуратура
на Република България.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В съдебно заседание,
въззивницата Р.Д.Й., редовно призована, не се
явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв.К. ***, който
поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания. Моли съда да
отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да
уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
неговия пълен претендиран размер от 13000лв.
Претендира присъждане на направените по делото разноски. Посочва, че по делото са
събрани гласни доказателства, от които се установили претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна Прокуратура на Република България, редовно призована, се представлява от
прокурор Милена Радева – прокурор в ОП – Сливен, която оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение
за правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което моли съда да го
потвърди.
Въззивният съд намира въззивната жалба
за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването -
и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така, както е изложена в мотивите на решението е правилна и кореспондираща с
доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
По отношение на събраните
пред първата инстанция гласни доказателства чрез разпита на свид. Нанкова,
следва да се отбележи, че въззивният съд ги кредитира
като безпротиворечиви. Извода на районния съд за
тяхната изолираност, като неподкрепени от други такива – поне от показанията на
още един свидетел, въззивният съд намира за
неправилен. Свидетелят е дал безпротиворечиви
показания, които не са опровергани по никакъв начин от останалия събран по
делото доказателствен материал. Напротив, те допълват същия, като с тях се
установяват относими обстоятелства, от значение към спора и в доказателствената
тежест на ищцата. Свидетелката е незаинтересована от изхода на спора и съдът няма
основания да се съмнява в заявеното под страх от наказателна отговорност.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е
сезиран с предявен от Р.Д.Й. против Прокуратура на Република България иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 13000лв., в резултат на неоснователно
повдигнато обвинение, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда,
с правно основание чл. 2 ал.1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ.
Първоинстанционният съд,
въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и
обстоятелства, на които се основават ищцовите
претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на
твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са
направили възражения.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са частично основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
В случая ищцата – въззивник
Р.Й. твърди вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.198,
ал.4, вр. с ал.1 от НК, по което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД №12563/2012г.
по описа на Софийски районен съд.
Следователно, за да възникне отговорността на
Държавата в лицето на посочените органи, в случая на Прокуратурата, следва да
са налице следните кумулативни предпоставки, елементи, включени в юридическия
състав: повдигнато обвинение, по което лицето е било оправдано с влязла в сила
присъда, вреда и причинна връзка между
повдигнатото неоснователно обвинение и причинената вреда. Отговорността на
Държавата по този специален закон /ЗОДОВ/ е обективна, не зависи от това дали
вредите са причинени виновно от длъжностното лице /чл.4 от ЗОДОВ/, като се
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
По
делото безспорно е установено, че ищцата в първоинстанционното производство Й.
е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.198, ал.4, вр.
с ал.1 от НК с постановление от 12.06.2012г., предявено й на 19.06.2012г. Обвинителният
акт е внесен в Софийски районен съд на 03.07.2012г. С присъда №1/22.01.2015г. Р.Д.Й. е оправдана по повдигнатото й обвинение.
Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на
07.02.2015г. Следователно, наказателното
производство спрямо ищцата е продължило общо 2 години и 8 месеца, като ищцата е
имала качеството обвиняема, съответно подсъдима.
Влязлата
в законна сила оправдателна присъда оправдава становището за отсъствие на
основание за осъществяване на наказателно преследване спрямо Й. и тя характеризира като незаконно повдигнатото
и поддържаното обвинение в извършване на престъпление. Независимо от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, след като
наказателното производство е завършило с оправдателен съдебен акт, законът
приема, че повдигнатото обвинение е било незаконосъобразно, поради което следва
да се ангажира и отговорността на Прокуратурата за обезщетяване на причинените
на ищцата вреди от това обвинение.
С
оглед изложеното, първите две предпоставка за ангажиране отговорността на
Държавата по чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ са налице, като тя следва
да се реализира чрез нейните органи, в случая – Прокуратурата на Република
България.
По отношение другите две предпоставки – вреди и
причинна връзка между тях и обвинението в извършване на престъпление, за което
ищцата е оправдана, съдът приема, че същите са установени от събраните по
делото гласни доказателства. Установи се, че през периода на воденето срещу
ищцата наказателно производство, същата е търпяла притеснения, неудобства и
негативни емоции – била много тъжна, депресирана и унижена, не можела да спи и
често се налагало да взема успокоителни средства /„ходела при докторката за успокоителни“ - показанията на свид.Нанкова/.
Следва да се отбележи, че по делото са недоказани
твърденията на ищцата за възникване в резултат на повдигнатото й обвинение здравословни
проблеми, изразяващи се в гинекологични и урологични
заболявания. В тази насока, съдът не кредитира свидетелските показания, тъй
като това са обстоятелства, за които са необходими специални знания, с каквито
свидетелката не разполага и тя не може да прави извод за пораждане на тези
заболявания в резултат на конкретното, повдигнато на Й., обвинение. Други
доказателства в тази насока няма ангажирани – нито относно наличието на такива
заболявания /представената епикриза от 2017г. не е приета по делото, поради
настъпила процесуална преклузия/, още по-малко
доказателства относно причинната връзка между твърдените и недоказани
заболявания и повдигнатото й обвинение.
По въпроса за доказаността на негативните емоции,
преживени от Й. в резултат на повдигнатото й обвинение, съдът по-горе посочи
защо, противно на извода на районния съд, кредитира показанията на свидетелката
Нанкова. Освен това следва да се посочи и следното:
При претендирана
отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи,
в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо (засягането
на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа
неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална
реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това,
ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид
отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест
на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно
страдание, неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания,
произтекли от причинени или свързани със съответните ограничения физически
страдания. След като искът е доказан в своето основание, той не може да бъде
отхвърлен като неоснователен поради липсата на доказателства за неговия размер,
а съобразно правилото на чл. 162 ГПК, съдът следва да определи размера по своя
преценка. Освен това, повдигането на
обвинение в извършване на престъпление, внасяне на обвинителен акт в съда,
цялото наказателно производство, нормално влияят негативно върху психиката на
всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални
доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното. Възможно е
деянието да не е единствената причина за резултата, но това не изключва
отговорността за деликт, а само определя нейния обем.
С оглед изложеното, съдът
намира, че наказателното производство е дало отражение върху поведението и
начина на живот на ищцата. Съдът намира, че така установените неимуществени вреди
са в пряка и непосредствена последица от повдигнатото й незаконно обвинение и
следва да бъдат обезщетени от ответника – Прокуратура на Република България.
Налице са всички елементи на фактическия
състав, водещ до възникване на правото за обезщетение за вреди. Искът е доказан
по основание.
Обезщетението
за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се
определя, съобразно конкретно претърпените вреди, установени от материалите по
делото. Целта на законовата разпоредба е
да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и
неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността
на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него.
В
случая такива правнорелевантни обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления,
дали ищецът е оправдан /респ. - наказателното производство е прекратено/ по
всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден, продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за
неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има
ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е
то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство,
приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване
на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр.
При определяне на дължимото обезщетение в случая,
съдът взе предвид установените конкретни неудобства, притеснения и негативни
емоции, търпени от ищцата, довели до негативна промяна в поведението й
/нервност, тревожност, безсъние, чувство на унижение/. Съдът отчете характера и
степента на претърпените вреди и взе предвид възрастта на ищцата. Безспорно,
съдът отчете обстоятелството, че ищцата е многократно съдена, като категорично
е налице разлика между душевните страдания, безпокойства и неудобства и
последващото му възстановяване и преодоляване на тези негативни изживявания, у
човек, който никога не е търпял наказателна репресия, бил е с чисто съдебно
минало и човек, който е извършвал редица противообществени, престъпни прояви и
е наказван за тях. Съдът обаче отчете и това, че безспорно съдебното минало на лицето няма отношение
към законността на действията на правозащитните органи при привличане на едно
лице към наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална
принуда. В случая, независимо от обстоятелството, че ищцата е в затвора за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода по друга присъда, тя е претърпяла
неимуществени вреди, произтекли от засягане на основни човешки права.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът отчете тежестта на повдигнатото обвинение по чл.198,
ал.4, вр с ал.1 от НК – касае за тежко престъпление по смисъла на НК с
предвидено наказание повече от 5 години лишаване от свобода.
Съдът отчете и безспорния факт, че само в съдебната
фаза на производството, Й. е била транспортирана 9 пъти от Затвора – Сливен до
Софийски районен съд, което безспорно е съпроводено с негативни изживявания и
неудобства за лицето, като е ирелевантна причината за
пребиваването й в затвора /съдът го отчете по-горе с оглед влиянието върху
психиката и способността за възстановяване на ищцата/.
Отчете и факта, че е повдигнато обвинение
за едно престъпление, както и че спрямо ищцата е наложена най-леката мярка за
неотклонение – „подписка“, която на практика не променя кардинално начина на
живот на лицето, спрямо което е взета. Друг е въпроса, ирелевантен в случая, че
поради друга своя престъпна проява и влязла в сила осъдителна присъда ищцата
през целия този период е била в Затвора – Сливен, където е изтърпявала
наказание лишаване от свобода.
Отчете продължителността на наказателното
производство – 2 години и 8 месеца, като
съобрази, че същото е в един разумен срок.
Освен това следва да се отчете и
установения от свидетелските показания факт, че ищцата се е тревожила не само
за процесното наказателно производство, но и за другите си дела, по които била
съдена, както и тревоги поради това, че майка й и брат й са починали.
Съобразявайки всички тези обстоятелства,
оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение и спазвайки принципа
на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че справедливия паричен
еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, които не са извън обичайните негативни чувства и
изживявания в подобни случаи, възлиза
на сумата от 2000лв.
Като
е отхвърлил изцяло предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, районният съд е приложил неправилно закона и решението му в отхвърлителната част до сумата от 2000лв. е неправилно и
незаконосъобразно. Същото следва да се отмени в тази част и вместо него да постанови ново, с което да присъди на ищцата
– въззивница обезщетение за претърпени, в резултат на
незаконното обвинение, неимуществени вреди в размер на 2000лв., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 03.10.2017г., с оглед
искането, заявено от ищцата с исковата молба и диспозитивното
начало в гражданския процес, до окончателното й изплащане.
В
останалата отхвърлителна част над посочения като
справедлив размер от 2000лв. до пълния претендиран
такъв от 13000лв., първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса,
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищцата Р.Й. се дължат разноски в първоинстанционното
производство за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от иска, в размер на 123лв., както и пълен размер на внесената държавна такса
от 10лв., т.е разноски в общ размер от 133лв. Поради това, решението на СлРС, в частта, с която е отхвърлено искането на ищцата за
присъждане на разноски, следва да бъде отменено и да й се присъдят такива в
определения от съда размер.
По отношение на разноските
за въззивната инстанция, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, с оглед частичната
основателност на въззивната жалба, на въззивницата следва да се присъдят
направените разноски за платена държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 5лв. и съразмерна част от направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 62лв., т.е. разноски в общ размер от 67лв.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение №916
от 18.07.2018г., постановено по гр.д. №4838/2017г. по описа на Сливенски
районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявения от Р.Д.Й. с ЕГН ********** против Прокуратура на Република България иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
водено срещу нея наказателно производство, приключило с присъда №1/22.01.2015г.
на СРС по НОХД №12563/2012г., с което тя е призната за невиновна в това, че на
неустановена дата в периода 07.02.2011г. – 16.05.2011г. в *** *** **, отнела
чужди движими вещи – сумата от 730лв. с намерение противозаконно да ги присвои
и е оправдана по повдигнатото й обвинение, до размера
от 2000лв., както и в частта, с
която е отхвърлено като неоснователно искането на Р.Д.Й. за присъждане на
разноски по делото, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Р.Д.Й.
с ЕГН ********** ***, понастоящем изтърпяваща наказание в Затвора – Сливен, сумата от 2000
/две
хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.198, ал.4, вр.
с ал.1 от НК, по което е оправдана с влязла в
сила Присъда №1 от 22.01.2015г., постановена по НОХД №12563/2012г. по описа на
Софийски районен съд, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба - 03.10.2017г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№916 от 18.07.2018г.,
постановено по гр.д. №4838/2017г. по описа на Сливенски районен съд в останалата
обжалвана част, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Р.Д.Й.
с ЕГН ********** ***, понастоящем изтърпяваща наказание в Затвора – Сливен, сумата от 133лв., представляваща разноски пред първата инстанция, съразмерно с
уважената част от иска и сумата от 67лв.,
представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция
разноски.
Решението може
да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от
същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.