МОТИВИ   по  АНХД № 332/2014 год.

Районна прокуратура гр. М. на основание чл.375 от НПК е внесла Постановление за освобождаване на П.И.П. *** от наказателна отговорност, с налагане на Административно наказание.

За Районна прокуратура гр. М. се явява прокурор Л.В.. Последният поддържа Постановлението за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а ал.6 от НК, а именно “Обществено порицание”. Взема се становище, че не следва да бъде връщан на лицето И. П.И. процесния лек автомобил, тъй като в хода на проведеното Досъдебно производство е установено, че по този автомобил е извършена интервенция, както по номера на рамата, така и по номера на двигателя. В тази насока представителя на Районна прокуратура гр.М. моли съда след приключване на делото и влизане в сила на съответния съдебен акт да бъде изпратено последното, с оглед необходимостта от образуване на Досъдебно производство срещу неизвестен извършител по чл.345а ал.1 от НК.

Обвиняемото лице редовно призовано, не се явява, а се представлява от адв.Г.П. от ВАК. Последният взема становище да се приеме, че действително са налице условията на чл.78а от НК и на лицето да бъде наложена съответната санкция при условията на чл.78а ал.6 от НК. Акцентува се, че следва съда да се произнесе, относно вещественото доказателство, а именно процесния лек автомобил марка “С.В.”, като същият да бъде върнат на лицето И. П.И., който се явява собственик на съответното МПС, видно от представения по делото писмен Договор от 14.12.2013 год., сключен между И. И. и П.Н.Р. от с.Р.П..

Производството е по реда на чл.378 НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.378 ал.2 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият П.И.П. ***, заедно с баща си. На 11.03.3014 год. сложил  регистрационни табели с № ХХХ на джип „С.В.”, който бил закупен от баща му. Около 18.00 часа свидетелят А.Б. се обадил по телефона на обвиняемият П. и се разбрали да се срещнат в с. Ц.. Обвиняемият седнал в джипа и потеглил към с. Ц.. Като пристигнал там се срещнал със свидетеля Бойчев. В с.Ц. останали известно време Р., след което се върнали в гр.М.. Паркирали на паркинга пред „Х.” и след това отишли до дискотека „Р.”, където останали около половин час. След това се върнали в с. Б.. Около 21.00 часа решили отново да отидат до с.Ц.. Двамата седнали в джипа и потеглили. В същият ден имало специализирана полицейска проверка, в която служителите на РУ “Полиция” гр.М. спирали и проверявали водачите на автомобилите. Около 21.10 часа на кръстовището ул.”Ц.” и ул.”Г.” се намирали полицаите .Г.Р.Т., Н. В. и Ц. Н.. Те видели движещия се към кръстовището джип. Свидетелят Н. подал сигнал със стоп-палка по образец и обвиняемия спрял. При извършената проверка те установили, че обвиняемият П. не носи никакви документи със себе си, като обяснил, че се намират при баща му. Джипът бил без стикер за ГТП и “Гражданска отговорност”. Тогава била извършена проверка чрез служебния таблет, при която се установило, че регистрационните табли, които били поставени на джипа са издадени за лек автомобил „Ф.Т.”, собственост на ЕТ „В.. На въпроса, откъде са тези табели обвиняемия П. заявил, че ги взел от гаража на баща си и ги поставил на джипа, за да се вози. След като било установено, че тези регистрационни  табели са издадени за друг автомобил, на водача П. било разпоредено да отиде в Полицейското управление. Там се извършил оглед на регистрационните табели и същите били фотографирани.

По делото е назначена Технологична експертиза. Установено било, че по рамата е извършена интервенция - дълбоко заличаване на съществуващите символи. При изследването на номера на двигателя е установено, че е щанцован на металните части, тоест на обичайното място, където би трябвало да се намира номера. Върху същия обаче е извършена интервенция, изразяваща се в грубо, дълбоко заличаване на съществуващите символи така, че старите въобще не личат. От ОД на МВР гр.В. е изпратено специално съобщение, в което е отразено, че са заличени идентификационните номера на двигателя и рамата на процесния автомобил.

          При проведеното разследване не са събрани доказателства това заличаване да е извършено от обвиняемия П.. За същия са събрани безспорни доказателства, че е поставил регистрационните табели на лек автомобил „С.В.”. Към момента на извършване на престъплението П. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.Налице е извършено престъпление по транспорта.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на: свидетелите. Ал. Бойчев - /л.14/, И. И. - /л.16/,  Ц. Н. - /л.17/,  Г.Т. - /л.18/, Н. В. - /л.19/, П. К. - /л.20/, С. Г.- /л.26/, Протокол за оглед на веществени доказателства - /л.9/, Протокол за оглед на местопроизшествие - /л.7/, Фотоалбум - /л.11-12/, Технологична експертиза - /34-35/, Протокол за предаване на МПС в складова база Костелево - /л.28/, Специално съобщение - /л.38/, Удостоверение за раждане - л./40/, Справка-характеристика - /л.44/, Свидетелство за съдимост - /л.45/ и Декларация за семейно и имотно състояние - /л.48/.

От изложената фактическа обстановка е видно, че обвиняемият макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си на 11.03.2014 год. около 21.10 часа в с.Б., община М. на кръстовището на ул.”Ц.” и ул.”Г.” е управлявал лек автомобил ”С.В.”, като си е служил с контролни знаци - регистрационни табели ХХХ, издадени за МПС „Ф.Т.”, собственост на ЕТ „В.” с. Ц., което представлява престъпление от общ характер по чл.345, вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК. Разпоредбите на ЗДвП, в частност чл.140 ал.1, пр.ІІ, а също и тези на Наредба № I-45 от 24 март 2000 год. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата  теглени от тях (загл.изм. и доп. - ДВ, бр.105 от 2002 г.) определят регистрационните табели като контролен знак. Обвиняемият е действал умишлено. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.345, вр. с  чл.63 ал.1 т.4 от НК.

За това престъплението по чл.345 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Глоба” от сто до триста лева. От деянието не са произтекли имуществени вреди. Обвиняемият е роден на *** год. и към момента на извършване на деянието е бил на 17 години, т.е непълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Налице са условията на чл.78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Обвиняемото лице не представлява висока степен на обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало и отлични характеристични данни. Личността на обвиняемия не разкрива висока степен на обществена опасност и поправянето и превъзпитанието на обвиняемия могат да се постигнат с налагане на Административно наказание по реда на чл.78а НК, който се прилага императивно.

Ето защо, на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, вр. с чл.78а ал.6, вр. с ал.1 НК обвиняемият П.И.П. *** бе освободен от наказателна отговорност, като му се наложи Административно наказание – “Обществено порицание”.

С решението си съдът постанови наказанието “Обществено порицание” да се изпълни, чрез обявяване на решението по кабелна телевизия “И.” – тв.канал “МЕДИЯ+” гр. М..

С решението си на основание чл.53 ал.2 б.”а” от НК, съдът ОТНЕ в полза на Държавата 2 броя регистрационни табели с № ХХХ – предмет на престъплението, които съгласно разпоредбите на Наредба № І-45/24.03.2000 год. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркета, теглени от тях, следва да бъдат изпратени на СДВР гр.С. - отдел “Пътна полиция”, за по-нататъшно разпореждане с тях.

С решението си съдът осъди обвиняемия да заплати по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски, в размер на 52.28 лева.

Със своя съдебен акт съдът постанови веществените доказателства по делото, а именно лек автомобил марка “С.”, модел “В.” без регистрационен номер и с неустановена рама – черен на цвят и 1 брой ключ от бял метал, с черна пластмасова ръкохватка и надпис върху него „Е.” да останат приложени към делото като част от доказателствата. В тази насока съдебния състав се съобрази с всички писмени и гласни доказателства по делото, както и взетите от страните становища. Преди всичко следва да се отбележи, че както на съдебното следствие, така и с изрична молба представителят на прокуратурата е изразил искане, след влизане в сила на съответния съдебен акт делото да бъде изпратено на Районна прокуратура гр.М., с оглед установени данни за друго престъпление, а именно по чл.345а ал.1 от НК и в частност, че по лек автомобил “С.В.”, на който са били поставени регистрационни табели за друго МПС има извършена интервенция, т.е. заличаване на номер на двигател и рама от неустановено лице. На първо място следва да се отбележи, че процесуалният представител на обвиняемият П.П., а именно адв.Г.П. от ВАК не е с активна процесуална легитимация по делото, с оглед така направеното от него искане да бъде върнат процесния лек автомобил на лицето И. П.И.. В тази насока от представеното по делото Пълномощно е видно, че адв.Г.П. е упълномощен от обвиняемото лице да организира защитата му по АНХД № 332/2014 год. по описа на МРС, т.е. лицето И. П.И. изобщо не е упълномощило адв.Г.П. да го представлява по настоящето дело. В съдебно заседание не се явява и лицето И. И., от когото би следвало евентуално да бъде направено искане за връщане на процесния лек автомобил, с оглед представения по делото Договор от 14.12.2013 год. Няма спор, че по силата на чл.301 ал.1 т.11 от НПК съдът следва винаги да се произнесе какво следва да стане с веществените доказателства по делото, каквито несъмнено представляват процесния ключ и лекия автомобил. Ето защо и съответния съдебен състав се произнесе в тази насока. Тук е мястото да се отбележи защо настоящия съдебен състав не приема за основателно така направеното искане от страна на адв.Г.П. от ВАК. Основателността на молбата за връщане на едно веществено доказателство предполага да се извърши преценка дали лицето претендиращо връщане на веществено доказателство има качеството правоимащо лице по смисъла на чл.111 ал.2 от НПК, като посоченото обстоятелство следва да се установи към момента на отправяне на искането към съда. Така представения Договор от 14.12.2013 год. е подписан между П.Н.Р. и И. П.И., като е отразено, че първият от тях продава на купувача своя автомобил, представляващ марка “С.”, модел “В.”, черен на цвят, без номер на рама и двигател и съответно нерегистриран. Разпоредбата на чл.144 ал.1 и ал.2 от ЗДвП посочва изискуемата форма за действителност на Договора за покупко-продажба на МПС и тя е писмена, а подписите на договарящите страни следва да бъдат нотариално заверени. Моментът на постигане на съгласие между страните, а именно купувач и продавач на МПС в изискуемата от закона форма е и моментът на прехвърляне на собствеността. От така представения договор по никакъв начин лицето И. И. не може да се легитимира като правоимащо лице. Процесният лек автомобил е приобщен като веществено доказателство по делото и за него има изготвена Технологична експертиза, от заключението на която е установено, че върху номера на двигателя е извършена интервенция, изразяваща се в грубо, дълбоко заличаване на съществуващите символи, както и извършена интервенция на рамата на процесния автомобил. Не може да се приеме, че лицето И. И. е именно това лице, на което следва да се върне вещественото доказателство като правоимащо лице, защото евентуално той претендира, че е собственик на този автомобил. При тези несъответствия не може да се приеме хипотетично, че единствено лицето И. И. би могъл да има претенции за вещта и че той е единственият, който би могъл да се легитимира като правоимащ. При това положение е налице хипотезата на чл.112 ал.3 от НПК и не може да се приеме, че е установено на кого принадлежи превозното средство, тъй като изначално не може да се идентифицира същото по номера на рамата. Доколкото процесният лек автомобил не е предмет или средство за извършеното престъпление по чл.345 от НК, то е неприложима и разпоредбата на чл.53 от НК. С оглед на това, настоящата хипотеза попада именно в приложното поле на чл.112 ал.3 от НПК, според която извън случаите, предвидени в чл.53 от НК моторните-превозни средства иззети като веществени доказателства се отнемат в полза на Държавата, когато не е постановено на кого принадлежат и в 5-годишен срок от изземването им не са били потърсени, т.е. по аргумент на противното законодателят е предвидил връщане на МПС-та, представляващи веществени доказателства по делото само, ако е установен собственикът на същите. Както бе отразено и в по-горните абзаци адв.Г.П. от ВАК няма активна процесуална легитимация да представлява лицето И. И., както и безспорно не са посочени доказателства, удостоверяващи правото на собственост на последния над автомобила. Настоящият съдебен състав намира, че следва процесният лек автомобил да остане като доказателство по делото, с оглед осигуряване възможност на Районна прокуратура гр.М. да образува съответно Досъдебно производство срещу Неизвестен извършител по чл.345а ал.1 от НК, затова че по лек автомобил “С.В.”, на който са били поставени регистрационни табели за друго МПС е извършена интервенция, а именно заличаване на номера на двигател и рама.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: