Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
8627/2020 г. по описа на Районен съд
- Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
предявени от Д.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1. с правно
основание чл. 220, ал. 1 КТ за
сумата от 1 200 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестието за прекратяване на трудововото правоотношение на ищеца
със Заповед №***г., на основание
чл. 328, ал.
1, т. 10 „б“ КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за
един месец, ведно със
законната лихва върху сумата, считано
от предявяване на иска - 05.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
2. иск с правно основание чл. 222, ал.
3 КТ за сумата от 2 400 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца, след като последният е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за два месеца, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване
на иска - 05.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
3. иск с правно основание чл. 224, ал.
1 КТ за сумата от 1 140 лева, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер общо на 38 дни, от които:
15 дни неползван платен годишен отпуск за 2017 г. и 23 дни неползван платен
годишен отпуск за 2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване
на иска - 05.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
По
твърдения в исковата молба, по силата
на Трудов договор №***г. ищецът е назначен в ответното дружество на длъжността
„шофьор“, при сумарно изчисляване на работното време. Сочи се, че брутното трудовото възнаграждение
на ищеца за последния пълен отработен месец – ноември 2018 г. е 1 200 лева.
Заявява се, че със Заповед №***г. трудовото правоотношение между страните е прекратено
от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 „б“ КТ, считано от
01.12.2018 г. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за
изплащане на претендираните суми в настоящото
производство суми, поради което предявява процесните искове.
В открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител, поддържа исковите претенции. Претендира
и сторените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че с процесната
Заповед №***г. е прекратено
друго трудово правоотношение на ищеца, а именно: по Трудов договор
№***г., като посоченият в исковата молба Трудов договор
№***г. е прекратен с различна
Заповед с №***г., на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10 КТ. Заявява се, че
на ищеца е начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 38 дни
в размер на 916,11 лева, като същото
му е изплатено през месец ноември
2018 г. срещу подпис, положен от ищеца
върху разчетната платежна ведомост. Сочи се, че
ищецът е получил предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение
на 30.10.2018 г. срещу подпис, като съгласно
същото правоотношението му ще се
счита прекратено от 01.12.2018 г. Твърди се, че за
работата на ищеца до 30.11.2018 г. включително му е начислено трудово възнаграждение за 22 работни дни и нощен
труд 18,15 часа за месеца. Сочи се, че посочените факти
са потвърдени и от Дирекция***. Ответникът твърди, че обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е начислено
на ищеца по Заповед №***г. В условията на
евентуалност се прави възражение за погасяване на претендираните
суми по давност.
В открито
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на
предявените искове, като излага съображения за тяхната
неоснователност и недоказаност. Претендират се
сторените разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът
е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че страните са били в
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил на длъжност „***“ при ответното дружество; обстоятелството, че към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение
ищецът е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст; размерът на неизползвания
от него платен
годишен отпуск за 2018 г. и на неизползвания
отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото
за който не е погасено по
давност – общо 38 дни.
Представен по делото е Трудов договор №***г., прекратен със Заповед №***г., считано от
01.07.2016 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е посочено, че на работника следва да бъде
изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск
за 2015 г. в размер на 5 дни и за 2016 г. в размер на 10 дни, както и
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ – в размер на две брутни възнаграждения.
Заповедта е получена от ищеца на 01.07.2016 г.
Приет като доказателство по делото е също така Трудов
договор №***г., за който не е спорно в производството, че е прекратен с процесната Заповед № **** г., считано от *** г., с
предизвестие, получено от ищеца на 30.10.2018 г., на основание чл. 328, ал. 1,
т. 10 “б“ КТ - поради възникване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е посочено, че на
работника следва да бъде изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. в размер на 15 дни и за 2018 г. в
размер на 23 дни. Заповедта е получена от ищеца на 30.11.2018 г.
Видно от Писмо изх. № *** г. на
Директора на Дирекция***, от разчетно – платежна
ведомост за месец ноември 2018 г. се установява, че на ищеца е начислено и
изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск
в размер общо на 38 дни.
По делото са ангажирани специални
знания посредством назначената Съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено. От него става ясно, че
между страните в производството са
сключени два трудови договора, както следва: №***г.,
прекратен със Заповед №***г., считано от 01.07.2016 г., и №***г., прекратен със
Заповед № *** г., считано от 01.12.2018 г., с предизвестие от 30.10.2018 г. От
заключението се установява, че обезщетение по чл. 220 КТ не е начислявано,
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е начислено по първия трудов договор, като
доказателства за платена сума в брой не са представени, обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ е начислено по втория трудов договор, като за получаване на същото в
брой в размер на 916,56 лева е положен подпис от страна на ищеца. Експертизата
установява също така, че последният пълен отработен месец на ищеца е месец
ноември 2018 г. с брутно трудово възнаграждение в размер на 530,78 лева, като
във фиш за същия месец посоченото БТВ е начислено, заедно с обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ в размер на 916,11 лева.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По
иска с правно основание чл. 220, ал. 1
КТ:
Нормата
на чл. 220 КТ предвижда,
че страната, която
има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие,
може да го
прекрати и преди да изтече срокът
на предизвестието, при което дължи
на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.
От
приетите като писмени
доказателства по делото Трудов договор №***г. и предизвестие се установява, че срокът на писменото
предизвестие за прекратяване на договора е един месец, като същото е получено от
ищеца на 30.10.2018 г.
От друга страна, трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено с процесната заповед, считано от
01.12.2018 г., като от заключението по назначената Съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че последният пълен отработен месец на ищеца е месец
ноември 2018 г. с брутно трудово възнаграждение в размер на 530,78 лева и във
фиш за същия месец посоченото БТВ е начислено, заедно с обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ в размер на 916,11 лева.
С оглед на изложеното и като съобрази предвиденото в чл.
326, ал. 4 КТ, а именно: че срокът на предизвестието започва да тече
от следващия ден на получаването
му, съдът
намира, че правоотношението на ищеца е прекратено с процесната
заповед след изтичане на установения едномесечен срок на предизвестието. Поради
това и доколкото не е налице в случая хипотезата на чл. 220, ал. 1 КТ, исковата претенция с посочената правна квалификация е неоснователна и
подлежи на отхвърляне.
По иска с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ:
Съгласно посочената
разпоредбата, при прекратяване на трудовото правоотношение след като
работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, независимо от основанието
за прекратяването, той има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца,
а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер
на брутното му трудово възнаграждение за срок от
6 месеца; обезщетение по тази алинея може
да се изплаща само веднъж. От това следва,
че предпоставките за придобиване
право на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ са: прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво
основание, и към момента на прекратяването
работникът или служителят
да е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Посочената разпоредба създава задължение за работодателя да изплати обезщетение
при прекратяване на трудовото правоотношение
в случаите, когато по време на изпълнение
на договора работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като за възникване на задължението на роботадателя
е ирелевантно дали
работникът действително е упражнил и предявил това право или
не.
В случая, видно от
предхождащата процесната заповед, а именно: Заповед №***г. е, че считано от
01.07.2016 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. В заповедта е посочено,
че на работника следва да бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ – в
размер на две брутни възнаграждения, като съгласно заключението
на експерта, доказателства за платена сума в брой по същото не са представени.
Съдът, като съобразиизложеното, по отношение на
посочения иск намира, че действително не се установява по делото начисленото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ да е било изплатено
на ищеца. Същото обаче касае прекратяване на Трудов договор №***г. със Заповед №***г., която е
различна от процесната Заповед № ***г., посочена от
ищеца като основание на предявената искова претенция. Поради това и последната
се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
За пълнота следва да бъде посочено, че претендираното
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, доколкото не
се установи по делото същото да е било изплатено на ищеца, би могло да е
предмет на иск, касаещ Заповед №***г.
По
иска с правно
основание чл. 224, ал. 1
КТ:
Нормата
на чл. 224, ал.1 КТ сочи, че
при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който
не е погасено по давност.
В процесната Заповед № ***г. е посочено, че на работника следва да бъде
изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск
за 2017 г. в размер на 15 дни и за 2018 г. в размер на 23 дни.
От друга страна, видно от Писмо изх. № *** г. на
Директора на Дирекция***, от разчетно – платежна
ведомост за месец ноември 2018 г. се установяна, че
на ищеца е начислено и изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск в размер общо на 38 дни. В същия смисъл е и
заключението на вещото лице по назначената Съдебно-счетоводна експертиза, а
именно: че обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е начислено по
втория трудов договор, като за получаване на същото в брой е положен подпис от
страна на ищеца.
С оглед изложеното и доколкото се установи по делото, че ответникът е заплатил на ищеца претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, следва
изводът, че и исковата претенция с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ се явява неоснователна,
поради което подлежи на отхвърляне.
С оглед на изводите за
неоснователност на всички предявени искови претенции, съдът не дължи
произнасяне по направеното от ответната страна в условията на евентуалност
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца суми.
По разноските:
С оглед изхода на спора, а именно: отхвърляне на исковите
претенции и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има
право на сторените разноски за производството. Такива са доказани от страна на
ответника в размер общо на 653 лева, от които: 500 лева – адвокатско
възнаграждение и 150 лева – депозит за вещо лице.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П.К., ЕГН **********, с адрес:
***, срещу „Д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1. с правно
основание чл. 220, ал. 1 КТ за
сумата от 1 200 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестието за прекратяване на трудововото правоотношение на ищеца
със Заповед №***г., на основание
чл. 328, ал.
1, т. 10 „б“ КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за
един месец, ведно със
законната лихва върху сумата, считано
от предявяване на иска - 05.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
2. иск с правно основание чл. 222, ал.
3 КТ за сумата от 2 400 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца, след като последният е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за два месеца, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване
на иска - 05.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
3. иск с правно основание чл. 224, ал.
1 КТ за сумата от 1 140 лева, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер общо на 38 дни, от които:
15 дни неползван платен годишен отпуск за 2017 г. и 23 дни неползван платен
годишен отпуск за 2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване
на иска - 05.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 650 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща разноски за производството, от които: 500 (петстотин) лева – адвокатско възнаграждение и 150 (сто и петдесет) лева – депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: