МОТИВИ към Присъда на КРС по НЧХД № 1492/2019
г. на КРС
11.05.2020г.
Делото е образувано по повод депозирана в Районен
съд Кюстендил тъжба от И.К.К. *** срещу Д.С.М. ***, с предмет – престъпление по
чл. 182, ал.2 от НК.
Подсъдимата дава обяснения по
случая и не се признава за виновна.
Тъжителят, чрез своя упълномощен
представител, поддържа тъжбата и изразява становище, че подсъдимата следва да
бъде призната за виновна, да й бъде наложено съответно наказание.
Кюстендилският районен съд, след
като събра необходимите за изясняване на делото от фактическа и правна страна
доказателства и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Тъжителят К. и подсъдимата М. имат
три деца , родени през периода на съжителството им. През 2018 г. тъжителят напуснал
жилището, в което живеело семейството и се настанил в апартамента на своята
майка – св. Л. К..
След прекратяване на фактическото
съжителство между страните, М. останала
да живее с трите деца в жилището, което обитавало семейството и което било
собственост на сестрата на тъжителя. За отглеждането на децата й помагала
нейната майка – свид. З. М. и нейната сестра – свид. Я. М..
През м. май 2019 г. тъжителят поискал от подсъдимата да заплаща
месечен наем за апартамента, който продължава да обитава с трите им деца.
Това принудило М. да напусне жилището и да се върне в родния си град, където в
дома на майка й имало достатъчно място за
нея и децата й.
С Решение от 01.07.2019 г. по гр.д. № 28878/2019 г. по описа на СРС
е одобрено споразумение между страните по чл. 127, ал.1 от СК, с което са уредени въпросите
относно родителските права и режима за лични контакти на тъжителя в настоящото
производство с родените през периода на тяхното фактическо съжителство деца
- И. И.К., с ЕГН – **********, И. И.К., с ЕГН – ********** и Д. И.К., с ЕГН - **********. Със споразумението родителските права върху
родените от фактическото съжителство деца е предоставено за упражняване
на майката Д.М.. На бащата и тъжител в настоящото производство е
предоставено правото да вижда децата си и да ги взима при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, с преспиване, като ги
взима в петък от 18:00 ч. от дома на майката и ги връща в неделя в 18:00 ч. , а всяка
втора и четвърта седмица от месеца, без
преспиване да взема децата след
приключване на учебните занятия в училище и детска градина и да ги връща в 20:00 ч. в дома на майката ,
а през летните периоди или през неучебни
дни по предварителна уговорка между
родителите.
След влизане в сила на съдебния
акт , уреждащ режима на лични контакти на тъжителя с децата му, още на
05.07.2019 г. К. се обадил на подсъдимата и майка на децата, за да й каже, че
ще отиде да вземе децата.М. го уведомила, че заминава с децата на море, поради
което и срещате не могла да се осъществи.
По данни на тъжителя, изложени в обстоятелствената част на тъжбата на 19.07.2019 г. майката отново отказала да разреши контакт на бащата с децата, като не
се твърди, че на тази дата тъжителят е
посетил адреса на който живеят децата и
майка им.
Диспозитивът на тъжбата включва
шест отделни дати, последващи спрямо 19.07.2019 г., на които според тъжителят подсъдимата е осъществила състава на
твърдяното престъпление – чл. 182, ал.2 от НК. За всяка една от тези дати съдът
установи следната фактология:
На 28.07.2019 г. , ден –
неделя, тъжителят К. пристигнал в гр. Кюстендил с намерението да
вземе децата с преспиване в гр. София, съгласно съдебното решение. Подсъдимата М. разрешила личен контакт на бащата с децата, но в
рамките на самия ден. К. завел децата на
обяд. Отказът на майката да бъдат
заведени децата в гр. София, където да останат с преспиване бил мотивиран с
това, че денят, в който бащата е изявил желание да осъществи
личен контакт с децата е неделя и не е съобразен с предвиденото в съдебния акт.
На 02.08.2019 г. , който ден е
петък и е първа седмица от месеца, т.е. – ден определен в режима за лични
контакти, тъжителят посетил адреса, на
който живеят децата и майка им. На тази среща между двамата родители К. заявил на М., че иска да заведе децата на
море, но тя отказала, тъй като тя вече ги е водила на море и правото на другия родител да вземе децата за по-дълъг период от време
трябва да бъде съобразено с платения
годишен отпуск на майката и за това трябва да има предварителна уговорка
между родителите, както е предвиденото в
одобреното от съда споразумение. Такава
предварителна уговорка К. не е правил за процесното лято.
На 16.08.2019 г. , ден петък –
трета седмица в месеца/ т.е. ден определен за лични контакти на бащата с
децата/ И.К. пристигнал в гр. Кюстендил около 19:00 ч. ,
като с него била и неговата майка – св. Л.К..
При пристигането си пред дома на подсъдимата , тъжителят й звъннал по
телефона, за да й каже че е пред жилището им.
М. обяснила, че едното от
децата вече е на тренировка, а тя е с
него. Пристигането на К. близо час след уговорения такъв по споразумението,
както и фактът, че дори не се е обадил за да предупреди, че ще закъснее, но ще
дойде е дал основание на майката да
приеме, че той няма да взима децата и да заведе едното от тях на тренировка. На предложението на К. да остане
в гр. Кюстендил до следващия ден, когато да вземе децата и да ги закара в гр.
София, М. отказала, тъй като приемайки, че тъжителят няма да вземе децата този
уикенд вече е организирала мероприятия за тях, които не може да отмени. Според
св. Л.К., която дошла с тъжителя от гр.
София това било първия случай, в който подсъдимата не е дала на бащата да се
види с децата му.
На 06.09.2019 г. , петък – първа
седмица от месеца, И.К. разговарял по телефона неколкократно с подсъдимата М., като заявил желание да вземе децата за
уикенда. М. обяснила, че децата категорично отказват да отидат с него в гр. София, като му обяснила,
че той трябва „да търси път към тях“, за да преодолеят отчуждението им от него. Поради тази причина К. не дошъл на тази дата в гр.
Кюстендил.
На 20.09.2019 г., ден петък –
трета седмица от месеца, тъжителят пристигнал в гр. Кюстендил около 18:30 ч. ,
заедно със св. Я.К., негов чичо. По това време в жилището , в което живеела М.
с децата си била и нейната сестра – св. Я. М.. След като К. се обадил по
телефона, че е пристигнал децата силно се разстроили и започнали да
плачат. Д.М. слязла пред дома си, за да
го уведоми, че децата се разстройват и не желаят да слязат. Тъжителят не
излязъл от автомобила си и дори не разговарял с подсъдимата. С нея разговарял само неговия чичо – св. Я.К..
Според този свидетел децата е трябвало да нощуват в апартамента, в който са
живеели в гр. София преди да се преместят в гр. Кюстендил.
На 30.09.3019 г. тъжителят изпратил до М.,
чрез телепоща, уведомително писмо, че желае да вземе децата за периода от
04.10.2019 г. до 06.10.2019 г. в гр. София. Няма данни по делото дали това
писмо е получено лично от М.. На 04.10.2019 г. К. пристигнал пред дома , в
който живее М. с децата. С него бил св. Т.Н. – негов братовчед. Когато тъжителят се обадил по телефона на
майката на децата, за да я уведоми, че се намира пред дома им Д.М. обяснила, че
едното от децата е на тренировка по футбол и ако иска да ги види трябва да ги
изчака да се върнат – около 19:15 ч. При пристигането им у дома М. и детето – И. слезли от автомобила. Поради предварително изразеното от
страна на детето нежелание да се види с бащата, след си от автомобила то
веднага изтичало в къщата. М. отишла до автомобила на К. и го уведомила отново,
че децата не желаят да отидат с него в гр. София и тя не може да ги накара,
защото много се разстройват. И.К. отново
не слязъл от автомобила , за да разговаря с нея.
За нито един от тези
случаи, описани в тъжбата не са налице данни, че тъжителят е подавал сигнал в
РУ Кюстендил или в отдел „Закрила на детето“, че майката на децата не изпълнява
съдебно решение /в случая одобрено споразумение/, с което пречи на личните му контакти с децата му.
В хода на съдебното
следствие са разпитани свидетели, посочени от всяка една от страните , които
съдът условно групира в две групи: свидетели посочени от тъжителя - Я.К., Л.К. и Т.Н. и втора група свидетели,
посочени от подсъдимата – З. М., Я. М. и К. З.
Показанията на св. Л.К.
съдът кредитира изцяло като обективни. Не се оспорва от подсъдимата, че на
посочената дата К. е пристигнала в гр. Кюстендил заедно със сина си, за да
вземат трите деца. От нейните показания
се потвърждава фактът, че са пристигнали
близо час след уговореното време в
споразумението, както и че на предложеното от К. да останат в гр. Кюстендил и
да вземат децата в събота подсъдимата е
обяснила, че вече е организирала уикенда
на децата, предвиждайки други мероприятия. От показанията на тази свидетелка се
потвърждава твърдението на защитата, че тъжителят не е създал необходимите
условия, в които да посреща децата си в
гр. София. Според Л.К. те е трябвало да
заведат децата в нейния апартамент, в който
тя живее със сина си и със своята майка, в който апартамент трите деца е
трябвало да спят на разтегателен диван в хола.
Показанията на
свидетелите Я.К. и Т.Н. съдът също кредитира, като обективни и непротиворечащи
на съвкупния доказателствен материал. Действително и двамата свидетели, на
посочените от тях дати, са посетили гр. Кюстендил, заедно с тъжителя и са възприели факта, че той не се е срещнал с децата си,
респ. не ги е взел за уикенда. Показанията на св. К. относно това къде племенникът му е трябвало да заведе децата,
за да нощуват през уикенда, обаче съдът не кредитира, доколкото безспорно се
установи от показанията на останалите свидетели, че децата е следвало да
домуват в жилището на неговата майка и тяхна баба – св. Л.К.. Този факт е от значение, с оглед твърдението
на подсъдимата и на нейните близки, че тъжителят не е осигурил нормални условия, за да може да приеме трите си деца,
без това да представлява за тях битов
дискомфорт, какъвто несъмнено биха изпитвали, ако трябват да спят на един разтегателен диван.
От показанията на
св. Н. се установи освен целения да бъде доказан факт, че К. не
е взел децата за посочения уикенд, също така и фактът, че подс. М. не е била уведомена за предстоящото
му идване, т.е. че не е получила изпратената от К. телепоща. Според показанията на този свидетел М. е попитала тъжителя дали е звъннал предния
ден на децата, че ще дойде, с което е засвидетелствала липсата на знание
относно това негово идване.
Съдът дава изцяло
вяра и на показанията на свидетелите на подсъдимата, които внасят повече яснота
относно отношенията между страните,
както и отношенията между децата и бащата. Тези факти имат своето значимо място
в доказателствения материал, доколкото
обвинението повдигнато с тъжбата срещу, Д.М. е за умишлено престъпление,
което предполага, че деянието трябва да бъде доказано и от субективна, а не
само от обективна страна.
Според свидетелките Я. М. и З.М. тъжителят и подсъдимата са се разделили още
през 2018 г.,
като след раздялата им само и единствено майката се е грижела трите
деца. Единствена подкрепа в грижите й
оказвала нейната майка – св. З. М. и нейната сестра - св. Я. М.. През този период бащата не е контактувал достатъчно с децата си,
което с времето ги е отчуждило. Според
двете свидетелки Д.М. не е настройвала децата срещу баща им, напротив
обяснявала им е, че трябва да се срещат с него. Въпреки нейното настояване,
обаче както Я. М. , така и З. М. описват състоянието на децата,
в случаите, в които знаели, че баща им
трябва да ги вземе за уикенда в София. Според тях и трите деца се разстройвали
и се налагало дълго време след това да бъдат успокоявани. Според св. Я. М., дори най-голямото дете – Д. упреквала майка си с думите „ Ти не си ми
майка, щом ме караш да ходя да го
виждам“.
Показанията на св. К. Х., съдът кредитира изцяло, доколкото липсва каквато и да е причина
тези показания да са необективни, а и доколкото съответстват на показанията на свидетелките З. М. и Я. М.. Според св. Х. тя лично е
възприела колко разстроена е била Д. К. след идването на баща й до гр. Кюстендил, за да ги вземе в
София. Според същата свидетелка, Д.М. и
споделяла, че не възразява децата да се
срещат с баща им, но самите те не желаят.
В хода на съдебното следствие е назначена,
изготвена и приета съдебно-психологична експертиза, изготвена от клиничен
психолог към РЦППО Кюстендил, която дава
психологична оценка на малолетните И. , И. и Д. К. Оценката на експерта е изготвена
въз основа на събраните по делото материали и резултатите от психологичното
изследване на трите деца. Според заключението на вещото лице най – малкото дете
– три годишния И.
няма изградена емоционална връзка
и привързаност към бащата не защото
преживява родителско отчуждение, а поради отсъствието на бащата от
досегашния му живот. Липсват спомени у
детето от споделени с бащата преживявания. То не иска да се среща с баща си и да пътува с него
до гр. София тъй като ще бъде застрашена
връзката му с майката и ще се чувства
откъснат от мястото, където живее и с което е свикнал. Всяка житейска ситуация, която променя
жизнения му стил води до нарушаване на
психичното равновесия на детето и може да бъде предпоставка за преживяване на емоционална криза.
Подобно е заключението на експерта и за отношението на второто дете
– И. Отхвърлянето на бащата от негова
страна е следствие от досегашния му
емоционален и социален опит . Поведението му не е проекция на отношението на майката към другия родител и
не е повлияно от вербално-агресивни инструкции от нейна страна.
Според
вещото лице, с оглед възрастта на децата за тях от съществено значение е
емоционалната връзка, даваща сигурност и
гаранции за грижа и постоянно присъствие на значимия възрастен, в случая –
майката . Липсата на майката, при евентуално пътуване само с бащата
ги поставя в объркана, непозната и
неразбираема за тях емоционална
среда. Това е и причината за нежеланието на трите деца да пътуват с баща си до гр. София, където е
неговото местоживеене.
Съобразявайки горното, и
подлагайки на подробен анализ събраните в хода на съдебното следствие
доказателствени средства , съдът приема, че обвинението повдигнато с тъжбата, не бе доказано по
безспорен и категоричен начин. Безспорно се установи, че не са осъществявани
личните контакти между тъжителя и неговите деца, съгласно одобреното от съда споразумение, което покрива
обективните признаци на престъплението , за което с тъжбата е привлечена да
отговаря Д.М. , но доколкото обвинението
е за умишлено престъпление, в случая се касае за липса на желание на децата
да осъществяват срещите със своя баща, а
не за действия от страна на тяхната майка – подсъдима в настоящото
производство.
От обективна страна безспорно се установи наличие на влязло в сила съдебно
решение №156552/01.07.2019 г., постановено по гр.д.№28878/2019 г. по описа на
СРС , с което са уредени и въпросите свързани с
упражняването на родителските права по отношение на родените по време на
фактическото съжителство между страните деца. Съгласно цитираното решение упражняването
на родителските права е предоставено на майката – Д.М., а на бащата, тъжител в
настоящото производство, е бил определен режим на лични отношения с децата -
всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, както и всяка втора и
четвърта сряда от месеца, без преспиване
за времето след приключване на учебните занятия в училище и детска
градина до 20:00ч. на същия ден.
Установи се също така, че на част
от посочените дати, а именно 16.08.2019 г., 06.09.2019 г., 20.09.2019 г. и
04.10.2019 г., които дати съвпадат с предвиденото в споразумението между
страните, доколкото са всеки първи и
трети петък от месеца, тези срещи между децата и техния баща не са осъществени,
с което обективно е реализиран състава
на престъплението по чл. 182, ал.2 от НК, изразило се в непредаване на
децата от подсъдимата на другия родител за осъществяване на личните
контакти с него . По отношение на първата посочена дата – 28.07.2019 г. деянието не е съставомерно и от обективна страна, доколкото
тази дата е ден неделя и не съответства
на регламентирания режим на контакт между децата и бащата.
Посоченото по-горе неизпълнение на съдебното
решение на датите 16.08.2019 г., 06.09.2019 г., 20.09.2019 г. и 04.10.2019 г.,съдът
намира за несъставомерно от субективна страна. В подкрепа на този извод са
както изготвената и приета от съда съдебно-психологична експертиза на децата,
така и свидетелските показания на свидетелите Я. М., З. М., К. Х., вкл. и обясненията на подсъдимата.
Според свидетелите всяко идване на бащата за среща с децата е
провокирало у тях значим емоционален
срив.Доказа се по делото, че причина за това
нежелание за контакт, категорично
не е поведението на майката, която въпреки влошените отношения с другия родител
е настоявала пред децата, че трябва да се срещат с него. От показанията на св. Я. М., сестра на подсъдимата, се установява, че още докато Д.М. е живеела в гр. София с децата тъжителят
почти не е общувал с тях . Тя и майка й св. З. М. са помагали на сестра й в отглеждането на трите деца, въпреки, че
жилището, което обитавал тъжителят след раздялата им било съвсем близо до апартамента, в който живеели майката и децата. От показанията на тази свидетелка, както и от
заключението на вещото лице се
установява, че спомен за момент свързан
с присъствието на бащата в живота на децата има само най-голямото от тях Д. и този спомен никак не е положителен. Т.е. установи се по делото, че в
ситуация на отчуждение спрямо децата, което отчуждение е основния мотив те да
не искат да се срещат с баща си ,
тъжителят се е поставил сам с липсата на внимание към тях във времето , в което все още са
живеели заедно и особено във времето
след напускане на семейното жилище.
Анализирайки в горния смисъл събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства, съдът
възприе посочената по-горе липса
на вина у подсъдимата , което прави
деянието несъставомерно.
Както вече бе посочено, обективно е налице неизпълнение на съдебното
решение от подсъдимата - на посочените дати, но това престъпление може да бъде извършено
само при форма на вината – пряк умисъл,
какъвто както вече бе посочено и
мотивирано у подсъдимата липсва. За да е извършено престъплението от
субективна страна подсъдимата
трябва да не е изпълнила
съдебното решение относно личните контакти на другия родител с
децата , като обективно трябва да съзнава, че
единственият резултат, който
постига с това си поведение е да лиши другия родител от контактите му с
децата. В случая се доказа, че личната
мотивация на М. не е свързана с
действия насочени срещу тъжителя,
а само и единствено със съхраняване на емоционалната стабилност на малолетните
им деца.
Не са налице доказателства за
наличие на противоправния резултат, който деецът на престъпление по чл. 182,
ал.2 от НК би трябвало да преследва, за да е осъществил от субективна страна
състава на това престъпление. Обратното,
доказа се от показанията на свидетелите З. М., Я. М. и К. Х., че подсъдимата е обяснявала на децата си, че трябва да имат
контакти с баща си, като се виждат с него и
изкарват повече време заедно.
Поведението на М. в конкретната ситуация се явява не само
несъставомерно, но и житейски логично. Действията й са изцяло в интерес
на децата. Ниската им възраст,
очевидно е предпоставка опитите на
майката да ги мотивира към лични контакти с другия родител , без
това да предизвиква у тях емоционална нестабилност, да не дават резултат.
Както и
вещото лице сочи в заключението си, поведението на децата е продиктувано от характеристиките на
възрастта им. В тази ранна възраст, при липса на достатъчно ясни положителни
спомени от присъствието на бащата в живота им,
дори идеята за пътуване без майката / с оглед желанието на бащата да ги
взима за определените му уикенди, с
преспиване и то в гр. София/, която в
момента е най-значимия възрастен в живота им децата се чувстват
объркани, несигурни и изплашени.
За да ги
предпази от наслагването на такива
емоции, които трайно да отдалечат бащата
от тях Д.М. не е изпълнила съдебното
решение за осъществяване на личните контакти на децата с другия родител. И доколкото се установи, че това е мотивът на
поведението й, а не принципно неизпълнение на решението на съда , то
съставомерността на деянието , за което
е привлечена да отговаря, от субективна страна
остана недоказано.
По така
изложените съображения за субективна несъставомерност на обвинението , съдът намери и призна подсъдимата
за невиновна по повдигнатото й с
тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал.2 от НК .
Районен съдия :