РЕШЕНИЕ
№ 223
21.06.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 11.06.2019г. при участие
на секретаря Емилия Павлова, в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Рени Ковачка
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно
гражданско дело № 293 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби от двете страни по
делото срещу Решение №291 от 07.03.2019г., постановено по гр. д. №4837/2018г.
по описа на Пернишкия районен съд.
Ищеца по делото Ф.С. обжалва решението, в частта с
която е отхвърлен над сумата от 15000,00 лева, предявеният от нея срещу „Дневен
център за деца с увреждания Добро сърце“ иск по чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда за обезщетяване
на неимуществени вреди от трудова злополука, като счита че неправилно е
приложен чл. 52 ЗЗД. Прави оплакване за несъобразяване от ПРС на здравословното
ѝ състояние, тежестта на увреждането, страданията и трудностите които
търпи и понастоящем.
„Дневен център за деца с увреждания Добро сърце“
обжалва решението в частта, с която иска е уважен до 15000,00 лева като счита,
че не са обсъдени всичките му доводи и възражения, не били обсъдени всички
доказателства, а други били превратно обсъдени. ПРС игнорирал плащане на ищцата
на сумата от 4737,00 лева. Твърди груба небрежност на ищцата и нарушение от нея
на чл. 33 ЗЗБУТ и иска намаляване на обезщетението поради съпричиняване.
Оспорва жалбата на ищеца.
Ищцата не е депозирала отговор на жалбата на
ответника.
Пернишки
окръжен съд при служебна проверка на решението по чл. 269 ГПК намира същото за
валидно и допустимо като постановено
от надлежен състав, в изискуемата форма и с необходимите реквизити и в рамките
на заявените искания.
Относно неговата правилност ПОС е ограничен до
оплакванията в жалбите и императивните материални норми.
След
преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по
делото доказателство ПОС намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните няма спор и се установява от писмените
доказателства, че са били в трудово правоотношение от *** до *** по което
ищцата е изпълнявала длъжността „***“.
Не се спори, че на *** ищцата е била на работа и е
извършвала почистване на помещенията на ответника, като в хода на дейността е извършвала действия по
закачване на щори на прозорците, като за целта е използвала преносима стълба.
Няма спор и че докато е закачвала щори е паднала и е
получила открито счупване на двете кости на дясна подбедрица.
Установява се от разпореждането на НОИ на л. 5 от
делото на ПРС, че злополуката е призната за трудова по надлежния ред.
Няма спор и се установява от решението на ТЕЛК, че на
ищцата е призната и трайна неработоспособност до 01.11.2018г. като една от
причините според решението на ТЕЛК са уврежданията при процесната трудова
злополука.
Не се спори и за вида и характера на настъпилите
увреждания на здравето, проведените медицински интервенции, продължителността
на лечението. Същите се установяват и от представените медицински документи - епикризи
2 броя, решение на ТЕЛК и приетата
неоспорена СМЕ на в.л. М.. Касае се за тежка
раздробена фрактура в дистална трета на дясна подбедрица със счупване на двете
кости /голям и малък пищял - тибия и фибула /, с разместване на костните
фрагменти. От вътрешната / медиалната/ страна на подбедрицата получила и
разкъсно- контузна рана. По спешност е извършена репозиция на костите и
поставяне на външен фиксатор, почистване на раната, промивка с антисептичен
разтвор, кожен шев и мазева превръзка с браунол.
Изписана е след 9 дни, като
на 07.09.16г. отново е приета за ново оперативно лечение т.е. за следващ етап
от лечението. Извършена е кръвна репозиция на фрагментите и фиксирането им чрез
3 броя плаки с винтове.. Изписана е след 7 дни, на 12.09.16 г., като лечението
е продължило в амбулаторни условия.. При постъпването на 21.02.17г. в болницата
за рехабилитация видно от епикризата е имала изразена оточност с деформитет ,
силно ограничен до липсващ обем на движения в глезенната става. Изписана е с
подобрение — обем на движения до 10 гр. / флексия - екстензия /. На 29.05.17 г.
отново е провела курс физиотерапия за 8 дни.
Възстановителния период е
протекъл за времето на болничния отпуск от 29.08.2016 г. до 22.11.2017 г. за
451 дни. Заради продължаващ оток с накуцване при движения, болков синдром,
остеопороза на костите, нестабилен стоеж на пета и пръсти, ограничени движения
в глезенната става е призната 50% т.н.р. от 23.11.17 г. за срок от една година
до 01.11.18г. Групата инвалидност се определя по съвкупност от заболявания
включващи счупването - 40%; за ограничения обем на движения - 20%); плоскостъпие
на дясно стъпало — 10%; за артериална хипертония втора степен -20%. При
прегледа за изготвяне на експертизата вещото лице е констатирало, че походката
е самостоятелна. Счупването е зараснало с деформации в костта / заради които се
отчита непълна консолидация - на места има хипер калус, а на други места се
установяват кистозни просветлявания /. Остеосинтезния материал не е отстранен.
Налице са белези от оперативните разрези от външната страна на глезена с
дължина около 15см. и от вътрешната страна - 20 см. Има белег от раната
получена при травмата с по-тъмен цвят и размери 2/6 см. Тези белези представляват
лек козметичен дефект. Оплаква се от болки с отоци при натоварване на крайника.
От рентгенографията на 20.09.18 г. все още се установява остеопороза на костите
на ходилото, която се дължи на продължителния възстановителен период-
обездвижването /инактивитетна остеопороза/. Тази остеопороза предизвиква
отоците и болковия синдром. Има все още ограничения в обема на движения в
глезенната става в крайните фази. Състоянието би се подобрило при системно
провеждане на балнеолечение и
физиопроцедури с натоварване на крайника.
От писмените доказателства се установява, че на ищеца е връчена
длъжностна характеристика, като и е проведен и начален (през 2000г. ) и
периодичен (през м.09.2014г. и м.09.2015г.) инструктаж по безопасност на труда.
По делото е приета като доказателство и връчена срещу подпис на ищеца
инструкция за безопасност при работа с преносими стълби.
От свидетелските показания
на св. С. и св. З. се установява, че
щорите са били мокри и подът от ламинат също е бил мокър.
От показанията на св. С.,
св. С. се установява, че ищцата е била обута с гумени джапанки, а от
показанията на св. П. се установява, че носенето на джапанки е било обичайна
практика при изпълнение на задълженията им в ответното дружество.
От показанията на св. З. се
установява, че конкретната дейност по закачване на щори винаги е извършвана в
мокро състояние на щорите, поради невъзможност в противен случай да бъдат
изгладени.
От показанията на св.В.Д. С., дъщеря на ищеца, се
установява, че след злополуката ищецът е изпитвал сериозни затруднения в
ежедневното си битово обслужване, като е разчитал на същия свидетел за съдействие.
При така установената фактическа обстановка ПОС намира
предявения иск за установен по основание. За ангажиране отговорността на работодателя е
необходимо да се установи трудова злополука, наличието на която в случая
безспорно се установява от разпореждането на НОИ, което обвързва съда.
Необходимо е още да се настъпили вреди от злополуката и те да са в пряка
причинна връзка с увреждането. В случая ищцата е претърпяла телесни увреждания
довели до болки страдания и неудобства. Те се установяват от заключението на
медицинската експертиза и представените медицински документи, както и от
показанията на свидетелката С.-дъщеря на ищцата, които показания ПОС намира, че
няма причина да не бъдат кредитирани, защото кореспондират на данните от
експертизата и медицинските документи.
Относно размер на обезщетението за неимуществени вреди
ПОС намира, че при определянето му ПРС не е взел предвид всички установени в
практиката и на ВКС критерии, изпълващи понятието справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД. Освен посочените от ПРС критерии които са били взети предвид от
него при определяне на размера на обезщетението следва да се съобразяват още активната
възраст на ищцата която към злополуката е била на ** години; следва да бъде
съобразяван и средния размер на присъжданите обезщетения за подобни увреждания,
стандарта на живот и икономическите условия в страната към деня на увреждането.
В недостатъчна степен според настоящият състав е преценена тежестта на
уврежданията, касае се за раздробяване на двете кости на крака, за чието
фиксиране са ползвани множество външни тела имплантирани в крака (три плаки и
общо 20 броя винтове според експертизата) и въпреки тези интервенции според
вещото лице все още има непълно зарастване и ограничение в обема на движенията
на глезена, което говори за по-висока тежест на уврежданията в сравнение с
обичайното при такова счупване и следва да доведе и до извод за по-високо
обезщетение по размер. Не е съобразено и установеното от вещото лице накуцване
на ищцата, което е продължавало и към деня на експертизата. Не е без значение и
че в следствие на злополуката ищцата повече не е могла да изпълнява работата
която е изпълнявала от 16 години. Не е взето предвид и че към момента все още
според експертизата е необходимо допълнително лечение и рехабилитация
(балнеолечение и физиопроцедури).
Не е ясно защо ПРС е приел, че няма функционален
дефицит при изрична констатация на вещото лице за ограничения в обема на
движение на глезената става. Това ограничение е обстстоятелство което води до
увеличаване на размера на обезщетението.
Освен горното, за да отхвърли иска до претендирания
размер от 20000,00 лева ПРС недопустимо при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди е съобразявал факта на плащане от работодателя на разходите
за лечение (по което не се спори).
Разходите за лечение са имуществени вреди от
злополуката и те поначало подлежат на понасяне от работодателя, който ако ги
плати изпълнява свое задължение.
Но неимуществените вреди са самостоятелен вид вреди и
те също подлежат на обезщетяване от работодателя в пълният им размер като при
определяне на размера им не може да се взима предвид заплатените имуществени
вреди, защото така се стига до ситуация в която с едно плащане работодателя ще
погасява две различни свои самостоятелни задължения, което противоречи на
принципа за интегрално обезщетяване на пострадалия работник.
Излиза, че ПРС всъщност е приспаднал имуществените
вреди от неимуществените, което е недопустимо.
Не е съобразена и съдебната практика относно размера
на присъжданите обезщетения за подобни увреждания, която също е един от критериите,
попадащи в обхвата на понятието „справедливост“ съгласно Решение
214/08.01.2019г. по гр.д. 3921/2017 г. на ВКС, IV Г.О; Решение 480 /23.04.2013г. на ВКС, IV Г.О. по гр.д. 85/2012г и др.
При подобни увреждания, но по-леки (закрито счупване и
то само на едната кост-голям пищял- тибиа, а по в настоящият случай и двете
кости с раздробяване и поставяне на множество винтове и плаки и две оперативни
интервенции и непълно зарастване и възстановителен период над една година) е
присъдено обезщетение от ВКС в размер на 15000,00 по гр.д. 1594/2018г. на IV Г.О. на ВКС. В същият размер е обезщетението по
Решение № 38 от 7.03.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 2126/2017 г., IV г. о., ГК, по подобен казус, но също при счупване
само на големия пищял и при много по кратък период на неработоспособност от 164
дни при 451 дни по настоящият казус и счупване и на двете кости
Също по подобен казус (счупване на двете кости на
подбедрицата) е присъдено обезщетение в размер на 20000,00 лева по в.гр.д. на
1330/2012г. на АС Пловди-недопуснато до касационен контрол.
Следователно определения размер от ПРС не отговаря на
спецификата на конкретния случай.
С оглед на изложеното по-горе относно тежестта на
уврежданията, невзетите предвид от ПРС последици (накуцването) и неправилното
съобразяване от ПРС на факта на плащане на разходите за лечение и с оглед на
присъжданите в практиката обезщетения в случаи по-леки от настоящият и
обезщетенията за случаи като настоящият ПОС намира, че справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди е поисканият с исковата молба от 20000,00
лева.
По жалбата на ответника по исковете ПОС намира, че тя е неоснователна.
Освобождаване от
отговорност на работодателя може да има само при умисъл на действията на
работника, а в случая такива твърдения не са правени в делото и аргумента в
жалбата за пълно освобождаване с позоваване на чл. 33 от ЗЗБУТ е несъстоятелен.
Хипотезата на освобождаване е само една и посочена с императивна норма на КТ
чл. 201, ал. 1 и не се влияе от нарушенията по ЗЗБУТ даже да се приемат такива,
чиито разпоредби не уреждат освобождаване на работодателя от отговорност за
вреди при трудова злополука.
Не е налице и съпричиняване както правилно е приел и ПРС.
Твърденията
на ответника, че ищцата не е ползвала подходящи обувки при предоставено работно
облекло и и че не спазила изискването на директора да чакат докато тя дойде да
държи стълбата и така е допринесла за
злополуката са неоснователни.
Св. П.
установява, че носенето на джапанки е било обичайна практика при изпълнение на
задълженията им в ответното дружество. Освен това самото работно облекло се
състои от различни елементи, един от които са обувките, а по делото няма
доказартелства за предоставени обувки.
Не се установява директорката на ответното
дружество да е предупреждавала ищцата да не започва работа по щорите и да не
ползва стълбата намираща се помещението, докато тя не дойде да държи стълбата.
Няма никакви доказателства за тези твърдения, следователно не може да се счита,
че работника е нарушил пряка забрана на работодателя, което да се квалифицира
като съпричиняване. Невярно е твърдението в жалбата, че св. С., която е била
заедно с ищцата при инцидента е потвърдила това твърдение. От протокола за
разпита ѝ е видно, че директорката е дошла след инцидента и свидетеля не
е посочвал да са били предупреждавани да не се качват на стълбата, а пък
свидетелката Ю. П. (която не е очевидец и няма как да знае дали и какво е
казала директорката) е посочила, че директорката „е казала да я извикат ако
имат нужда“, което не е предупреждение още по-малко забрана. В представените
инструкции за работа със стълби не се съдържа хипотеза на мокър под.
Освен това както е посочил
и ПРС установена е трайна практика да се ползват джапанки и щорите да се слагат
мокри. Щом в отговора на иска се твърди, че директорката е имала контакт с
ищцата (с оглед твърдението, че е била в помещението и е видяла, че в
помещението има друга стълба и е правила предупреждения) не става ясно защо
директорката е допуснала да се работи по джапанки и щорите да са мокри, а
съответно и пода на помещението.
Ясно е, че тази практика на
работниците се е ползвала с мълчаливото одобрение на работодателя и няма как
той да се позовава на нарушения на инструкции при положение, че с бездействията
си е „узаконил“ неспазването на тези инструкции. След като работодателя е
допуснал обичайна практика нарушаваща изисквания за безопасност на труда то не
е налице „груба небрежност“.В този смисъл е Решение 977/09 от 14.01.2010г. ВКС,
IV Г.О. по гр.д. 298/2009г. и
посочената в него практика на ВКС.
Предвид изложеното жалбата
на ищцата е основателна, а тази на ответника неоснователна.
С оглед на изхода на делото
решението следва да се отмени частично вкл. в частта по разноските.
На ответника –работодател
разноски не се дължат изобщо, нито за първата, нито за въззивната инстанция и
решението в частта по разноските, присъдени в негова полза за адвокатски
хонорар следва да се отмени. Нему следва да се възложат разноските за
държавните такси и по двете въззивни жалби, които са в размер на 100 лева по
жалбата на ищцата и 300,00 лева по жалбата на ответника или общо 400,00 лева.
Ответника работодател
следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. за оказаното безплатно представителство
по чл. 38 от ЗА възнаграждение в размер на 1130 лева съгласно чл. 7, ал. 1, т.
1, предл. последно във връзка с ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004г. на висшия
адвокатски съвет. Ответника следва да заплати на адв. К. още 150,00 лева
възнаграждение за първата инстанция.
Водим от гореизложеното ПОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 291 от 07.03.2019г., постановено по
гр. д. № 4837/2018г. по описа на Пернишкия районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен за сумата от 5000,00 лв., ведно с
законна лихва от ***, предявения от Ф.Г.С., с ЕГН:********** срещу Дневен
център за деца и младежи с увреждания “Добро сърце” гр. Перник иск по 200, ал.
1, предл. 1 от КТ – за обезщетяване на неимуществени вреди- болки страдания и
неудобства в резултат на злополука от *** при изпълнение на трудовите ѝ
задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №*** от ТП на
НОИ- гр.Перник КАКТО И В ЧАСТТА ПО
РАЗНОСКИТЕ, с която Ф.Г.С. е
осъдена да заплати на Дневен център за
деца и младежи с увреждания “Добро сърце” гр. Перник разноски за адвокат в
размер на 282,50 лева КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Дневен център за деца и младежи с увреждания “Добро сърце” –гр. Перник
с код по Булстат 0003867511521 с адрес: гр. Перник, ул. „Нови пазар“ № 17 да
заплати на Ф.Г.С., с ЕГН:********** и адрес: *** основание 200, ал. 1, предл. 1
от КТ сумата от ОЩЕ 5000,00 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания
и неудобства в резултат на злополука от *** при изпълнение на трудовите ѝ
задължения, която злополука е призната за трудова с Разпореждане №*** от ТП на
НОИ- гр.Перник ведно със законна лихва за забава от датата на увреждането ***
до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Дневен център за
деца и младежи с увреждания “Добро сърце” , с адрес: гр. Перник, ул. „Нови
пазар“ № 17, да заплати по сметка на
Пернишки окръжен съд сумата от 400,00лв. - държавни такси по двете въззивни
жалби.
ОСЪЖДА Дневен център за
деца и младежи с увреждания “Добро сърце” , с адрес: гр. Перник, ул. „Нови
пазар“ № 17, да заплати на адв. В.К.С.
от Пернишка адвокатска колегия сумата от още 150 лева, представляваща
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в първа инстанция.
ОСЪЖДА Дневен център за
деца и младежи с увреждания “Добро сърце”, с адрес: гр. Перник, ул. „Нови
пазар“ № 17, да заплати на адв. В.К.С. от
Пернишка адвокатска колегия сумата от 1130,00 лева, представляваща
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца във въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 291 от 07.03.2019г.,
постановено по гр. д. № 4837/2018г. по описа на Пернишкия районен съд в останалата обжалвана част.
Настоящото решение подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател : Членове : 1. 2.