Решение по дело №12485/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6094
Дата: 7 ноември 2024 г. (в сила от 7 ноември 2024 г.)
Съдия: Станимира Иванова
Дело: 20231100512485
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6094
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100512485 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №13335/31.07.2023г по гр.д. № 55359 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 123-ти състав са отхвърлени като неоснователни
исковете на Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК **** срещу
Столична община, Булстат ********* с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 213 от Кодекса за застраховане / в сила от
01.01.2006г., отм/ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Столична
община, Булстат ********* дължи на на Застрахователна компания
Л.И.”АД, ЕИК **** заплащане на сумата от 388,01лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 29.01.2020г., до изплащането й,
представляващи регресно вземане по щета № 000-1261-15-272423 от 2015г. с
включени ликвидационни разноски от 10лв., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 4422/2020г. по описа на СРС, като
Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК **** е осъдена да заплати на
Столична община, Булстат ********* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК сумата от 200лв., представляващи съдебни разноски
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
1
226902/10.08.2023г. по регистъра на СРС от ищеца Застрахователна
компания Л.И.”АД, ЕИК **** в частта, с която исковете са отхвърлени.
Навело е твърдения, че решението било неправилно. Посочило е, че
протоколът за ПТП бил официален удостоверителен документ за посочените в
него обстоятелства, в случая местопроизшествие било посетено от служители
на МВР и така механизма на ПТП по отразената в протокола схема бил
установен. Пътната неравност била показана на тази схема както и намиращия
се непосредствено да нея автомобил, че неравността не била обозначена и
обезопасена. Не били установени твърденията на ответника, че пътната
обстановка изисквала движение с по-ниска скорост, авто-техническата
експертиза установявала факти, доказващи основанието на иска.
Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете - Столична община, Булстат
********* е оспорило жалбата. Посочило е, че заключението по техническата
експертиза установявало възможност вредите да настъпят по посочения от
ищеца начин, но не и че те действително са настъпили по този начин.
Протокола за ПТП бил в противоречие с чл. 179, ал.2 вр. с чл. 183 от ГПК.
Произшествието не било настъпило в присъствие на органите на МВР,
съставен бил въз основа на докладна записка, не бил подписан от ответника по
исковете. Твърденията в исковата молба за място и време на ПТП не
съответствали на протокола за ПТП. Не било доказано валидно
застрахователно правоотношение по което да е страна ищецът, договор не
съдържал задължителните реквизити за имена и подписи на страните, така не
бил сключен в предвидената форма. Акта за унищожаване на документи от
ищеца поради изтекъл срок за съхранение не сочел процесния договор.
Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника по исковете – Софийска
вода”АД, ЕИК ********* не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
59694/27.09.2021г. на Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК ****
срещу Столична община, Булстат ********* която е поискало от съда на
основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 213 от Кодекса за
2
застраховане /2006г., отм/ и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че
Столична община, Булстат ********* дължи на на Застрахователна
компания Л.И.”АД, ЕИК **** заплащане на сумата от 388,01лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 29.01.2020г., до изплащането й,
представляващи регресно вземане за платено застрахователно обезщетение от
378,01лв. и ликвидационни разноски от 10лв. по застрахователна полица №
93001410045850 по застраховка „Каско” за щети по лек автомобил БМВ”,
модел „550”, рег. № **** , причинени при ПТП на 15.09.2015г при попадане
в необезопасена и несигнализирана шахта без капак на общински път на ул.
„Асен Йорданов в гр. София по застрахователна щета № 0000-1261-15-272423
, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 4422/2020г.
по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че на
15.09.2015г. около 22:30ч. на бул. „Асен Йорданов” пред № 14 в гр. София И.Г.
управлявал застрахования при ищеца автомобил и попаднал в необезопасена и
несигнализирана шахта без капак на пътното платно, при което автомобил бил
увреден, за обезщетяването на вредите ищецът платил обезщетение от ,
правил ликвидационни разноски, ответникът следвало да му ги възстанови,
защото следвало да поддържа и ремонтира пътното платно на общинския път,
което не бил направил. Претендирало а разноски..
Ответникът- Столична община в предоставения му срок е оспорил
исковете. Посочило е, че не било установено вреди да са претърпени от
попадане в необезопасена шахта на пътно платно, която не е сигнализирана и
обозначена, представените документи. Механизъм на ПТП не се
потвърждавал от останалите документи, различни от протокола за ПТП и
уведомлението за щета. Протокол за ПТП бил в противоречие с чл. 179, ал.2
вр. с чл. 183 от ГПК, нямал снимков материал, уведомлението за щета бил
частен документ и не се ползвал с доказателствена стойност. Водач на
автомобила се движел с несъобразена с пътната обстановка скорост.
Произшествието не било настъпило в присъствие на органите на МВР, не бил
подписан от ответника по исковете. Не било доказано валидно
застрахователно правоотношение по което да е страна ищецът, договор не
съдържал задължителните реквизити за имена и подписи на страните, така не
бил сключен в предвидената форма. Ищецът платил обезщетение в разрез със
собствените си общи условия и без да има основание за същото, задълженията
били погасени по давност, шахтата била част от активите на Софийска
3
вода”АД и тя следвало да полага грижа за поддръжката й. В о.с.з. от
02.12.2022г. е заявил, че не оспорва плащането на застрахователната премия
по полицата. Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника по исковете – Софийска
вода”АД, ЕИК ********* е оспорило исковете. Не било установено че вреди
са настъпили по начина посочен в исковата молба, имало и съществени
разминавания между твърденията по исковата молба и протокола за ПТП,
уведомлението за щета за място и време на настъпване на ПТП. При наличие
на нужното внимание можело да се избегне попадането в неравността, не се
установявало дали капак на шахта липсва или е хлътнал или е повдигнат. Ако
се касаело за шахта, то тя не била включена в активите на Софийска вода”АД,
отговорността им била за връзката между шахтата и канализацията, тоест за
участък под улично платно, не отговаряли за наземната част.
По делото е приложено заповедно дело № 4422/2020г. по описа на СРС, от
което се установява, че по заявление вх. № 3005954/29.01.2020г. е издадена
заповед за изпълнение, с която е разпоредено Столична община, Булстат
********* да заплати на Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК ****
заплащане на сумата от 388,01лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 29.01.2020г., до изплащането й, подаване на исковата молба –
14.05.20201г. до изплащането й, , представляващи регресно вземане за щети
по лек автомобил БМВ”, модел „550”, рег. № **** , причинени при ПТП на
15.09.2015г при попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на
общински път на ул. „Асен Йорданов „ пред № 14, гр. София , за което е
образувана застрахователна щета № 0000-1261-15-272423 , сумата от 75лв.,
представляващи съдебни разноски, за така издадената заповед длъжникът е
уведомен на 10.07.2020г., на 15.07.2020г. е подал възражение, заявителят на
02.09.2021г. е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 27.09.2021г.
По делото е приета на застрахователна полица № 93001410045850 без
подписи на страните по нея, сочеща, че на 06.10.2014г. ЗК Л.И.”АД и И.М.Г. са
сключили договор за застраховка „Каско-клауза 1” за собствения на
застрахования автомобил БМВ, модел „550 И”, рег. № СА **** за период от
06.10.2014г. до 06.10.2015г. при застрахователна сума от 60 000лв. при премия
4
от 2662,20лв. платима на 06.10.2014г.
Приета е сметка № Р000271591/06.10.2014г. съгласно която премията по
полица 93001410045850/06.10.2014г. е платена.
Приет е акт за унищожаване на документи на ищеца с изтекъл срок за
съхранение, съгласно който на 17.12.2018г. са унищожени 39775бр. полици
Каско за безрелсови сухопътни превозни средства сключени през 2014г.
Приета е приписка по щета № 0000-1261-15-272423/2015г. , съгласно която
същата е образувана на 15.09.2015г. по заявление В.Т. като представител на
застрахования И.Г., сочещо че на 15.09.2015г. в 14,00ч. при движение по бул.
„Асен Йорданов” пред № 14 /първата цифра е поправена от „0” на „1”/ при
управление на застрахования автомобил попаднал в шахта без капак, при
което автомобил понесъл вреди по предна дясна гума, джанта, поискано е
плащане на обезщетение по представени фактури по банков път,
застрахователят е оглед автомобила и е установил видими повреди по предна
дясна гума и джанта, определил е обезщетение на 376,01лв., начислил е
ликвидационни разноски от 10лв., като на 01.12.2015г. е платил
обезщетението в брой на И.Г.. На доклада по щета на лист 16 е положен
подпис на застрахования И.Г. срещу текст че е „съгласен с определеното
обезщетение”. В уведомлението за щета е показана схема, на която се вижда,
че ПТП е настъпило в непосредствена близост до кръстовището на ул. „Асен
Йорданов” с друга улица, близо до „Арена Армеец”.
Приет Протокол за ПТП № 1590395 от 15.09.2015г. съставен от служители
на СДВР, посетили местопроизшествието, съгласно който на 15.09.2015г. в гр.
София на ул. Асен Йорданов” № 4 и бул. Шипченски проход” в 14,00 ч.
автомобил с рег. № СА **** е попаднал в необезопасена шахта без капак, като
са понесени вреди по предна джанта и гума, ходова част. В протокола е
показана схема, на която се вижда автомобил и при дясната му пред гума е
обозначена шахтата.
С прието по делото заключение по съдебно-автотехническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че от
техническа гледна точка вредите могат да настъпят от попадане в
необезопасена шахта без капак с предно дясно колело, пазарната стойност на
вредите към дата на ПТП е 485лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
5
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2015г. то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2006г., отменен.
Предявените искове са с правно основание чл. 213 от КЗ /в сила от
01.01.2006г., отм/ и чл. 86 от ЗЗД .
При този иск в тежест на ищеца е да установи деликтна отговорност на
ответника по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 49 вр. с
чл. 45 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31 от Закон за Пътищата вр. с чл. 56 от Закона за
общинска собственост - неизпълнение на задължението му по закон, а и като
собственик, да поддържа пътища, в следствие на който деликт, който
представлява и причиняване на застрахователно събитие, са настъпили вреди,
последвало е плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по
валидно застрахователно правоотношение в размер на пазарната им стойност
към настъпване на събитието, за които предпоставки ищецът следва да
проведе главно и пълно доказване..
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка
„Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на
обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след плащането
на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона,
като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът
на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за
застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 213 от КЗ/отм/.
6
Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на
застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят
не би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу
третото лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения,
които може да направи третото лице на застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна
отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или
натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при
разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема, че по делото са установени предпоставките, които обуславят
наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника – деликт,
извършен от общината съобразно разпоредбата на чл. 49 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31
от Закон за Пътищата вр. с чл. 56 от Закона за общинска собственост -
неизпълнение на задължението й по закон, а и като собственик да поддържа
пътища, в следствие на който деликт на 15.09.2015г застраховано при ищеца
лице по имуществена застраховка, е претърпяло имуществени вреди-
увреждания по предна гума.
По делото се установи, че към 15.09.2015г ищецът е бил страна по валиден
договор за имуществена застраховка Каско“ за автомобил БМВ , модел
„550И”, рег. № СА ****. Приетата полица не носи подпис на застраховащ , но
установеното по делото поведение на страните по тази полица, установено–
плащане на застрахователна премия / което обстоятелство не е спорно по
делото и е признато от ответника в първото о.с.з. пред СРС/, подаване на
уведомление за настъпила щета, плащане на застрахователно обезщетение,
приемане на тези плащания установяват при съобразяване на характера на
договора за застраховка като търговска сделка и на разпоредбата на чл. 293,
ал.3 от ТЗ валидното сключване на застрахователния договор. Съгласието с
7
определеното обезщетение и приемане на плащането му се установяват от
неоспорените от страните подписани от застрахования доклад по щета и и
разходен касов ордер.
Съдът приема, че по делото е установено че на 15.09.2015г. този автомобил
е преминал през необезопасена шахта без капак на ул. „Асен Йорданов”
преди кръстовище с бул. Шипченски проход” в гр. София, в резултат на което
е понесъл вреди по предна дясна гума и джанта, ходова част. Протоколът за
ПТП е съставен от органи на КАТ посетили местопроизшествието, същият
съдържа схема, на която е показан автомобила и шахтата до предното дясно
колело на автомобила, описани са и вредите. Тези факти са възприети от
служителите на КАТ и в тази част този протокол е официален удостоверителен
документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила, която не е
опровергана по делото. Текстовата част на записванията по протокола за ПТП
съответства на схемата. Протокол за ПТП сочи място на произшествие като
ул.”Асен Йорданов” преди кръстовище с бул. „Шипченски проход”. В
уведомлението за щета на схема се сочи същото място , макар и да не е
посочен бул. „Шипченски проход”, а само е показан, но същевременно е
показана в близост зала Арена Армеец”. Несъответствие в посочването на
номера на административния адрес, пред когото е настъпило ПТП - № 4 или
№ 14 няма решаващо значение. Това е така, защото схемите и описанията по
уведомлението за щета и по протокола за ПТП еднозначно установяват
мястото на ПТП. Същото съответства в достатъчна степен на твърденията по
исковата молба включително при съобразяване на обстоятелството, че ищецът
се позовава на протокола за ПТП. Различния час на събитието посочен в
исковата молба от една страна и от друга страна - в протокола за ПТП,
съответстващ на уведомлението за щета, не е от решаващо значение. Липсата
на снимки към протокола за ПТП не са от естество да обосноват извод, че
записванията в протокола за факти, възприети от служители на КАТ не
представляват такива на длъжностно лице, съответно че в тази част протокол е
официален удостоверителен документ. Това е така, защото липсата на тези
снимки не променя характера на документа.
Приетото по делото заключение по авто-техническата експертиза
установява , че процесните вреди могат да настъпят по начина, посочен в
исковата молба, че средната пазарна цена на вредите е в размер на 485лв.
Съдът кредитира заключението като вярно и задълбочено, неопровергано от
8
останалите събрани по делото доказателства. По делото се установи от
преписката по щетата, че изплатената сума от застрахователя е 376,01лв.
Начислените ликвидационни разноски от 10лв. са в рамките на обичайното
при съобразяване на разходите по щетата. При така възприето съдът приема,
че иск е основателен за сумата от 386,01лв. и за тази сума иск следва да се
уважи, като решението на СРС в частта, в която е отхвърлил иска за тази сума
следва да се отмени.
Иск за горницата над 386,01лв. до 388,01лв. е неоснователен , защото не е
доказано плащане на обезщетение от ищеца, поради което и решението на
СРС в отхвърлителната част за тази сума от 2 лв. е правилно и следва да се
потвърди.
Във въззивното производство не са въведени оплаквания касаещи
погасителната давност на вземането, СРС не е допуснал нарушение на
императивна правна норма при формиране на извода си, че тази давност не е
изтекла, при съобразяване на период на същата и дата на подаване на
заявлението, началния момент на погасителната давност.
Във въззивното производство не са въведени оплаквания , посочени в
отговора на исковата молба, че Софийска вода“АД е отговорен за
поддържането на шахтата. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
тези твърдения на ответника по исковете не са установени. Този извод следва
при съобразяване на чл. 19, ал. 1 и ч. 141 от Закона за водите, както и на
чл. 5 вр. с §1, т.3 , от ДР на Закона за пътищата ; § 1 от ДР на
ППЗПътищата; чл. 25, ал. 3, изр. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г . за условия и
ред на присъединяване на потребители и за ползване на ВиК системи съгласно
които отводнителната шахта на пътно платно е част от пътя, а не от
канализационна система Така съдът приема, че отговорността за поддръжката
на капака на шахтата е за СО, а не за Софийска вода“АД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на страните съобразно уважената част от
исковете.
Решението на СРС в частта, в която е поставил в тежест на ищеца разноски
от 198,96лв. следва да се отмени.
На ищеца за производство пред СРС следва да се присъдят разноски от
9
74,61лв. за заповедното дело и 472,53лв. по исковото дело. За производство
пред СГС на ищеца се следват разноски от 174,09лв.
За производство пред СГС на ответника по исковете се следват разноски от
0,78лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
Разноските на страните за юрисконсулт пред СГС са определи от база от
150лв., която съдът приема за съответстваща на сложността на делото пред
СГС.
За производство пред СРС възнаграждението за юрисконсулт на ищеца
също е определено от база от 150лв. по същите съображения и при
съобразяване на отправеното искане от ищеца със списъка с разноски.
Депозит за свидетел, внесен пред СРС от ищеца не е усвоен, защото
възнаграждение за свидетеля не е изплатено и така тази сума не следва да се
разпределя по реда на чл. 78 от ГПК, за ищеца стои открита възможността да
иска освобождаването й от СРс, ако са налице останалите предпоставки за
същото.
На третото лице помагач не се следват разноски по аргумент от чл. 78, ал.10
от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №13335/31.07.2023г по гр.д. № 55359 по описа за
2021г. на Софийски районен съд, 123-ти състав в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни исковете на Застрахователна компания
Л.И.”АД, ЕИК **** срещу Столична община, Булстат ********* с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 213 от Кодекса за
застраховане / в сила от 01.01.2006г., отм/ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че Столична община, Булстат ********* дължи на на
Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК **** заплащане на сумата от
386,01лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 29.01.2020г.,
до изплащането й, представляващи регресно вземане по щета № 000-1261-15-
272423 от 2015г. с включени ликвидационни разноски от 10лв., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 4422/2020г. по описа на
СРС, като Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК **** е осъдена да
10
заплати на Столична община, Булстат ********* на основание на чл. 78, ал.
3 и ал. 8 от ГПК сумата от 198,96лв., представляващи съдебни разноски и
вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. с чл. 415 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 213 от Кодекса за застраховане /в сила от
01.01.2006г., отм/ и чл. 86 от ЗЗД че Столична община, Булстат *********
дължи на Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК **** заплащане на
сумата от 386,01лв. / триста осемдесет и шест лева и 0,01лв/, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 29.01.2020г., до изплащането й,
представляващи регресно вземане за платено застрахователно обезщетение от
376,01лв. и ликвидационни разноски от 10лв. по застрахователна полица №
93001410045850 по застраховка „Каско” за щети по лек автомобил БМВ”,
модел „550”, рег. № **** , причинени при ПТП на 15.09.2015г при попадане
в необезопасена и несигнализирана шахта без капак на общински път на ул.
„Асен Йорданов” преди кръстовище с бул. „Шипченски проход” по Протокол
за ПТП № о1590395/15.09.2015г. , за което е образувана застрахователна щета
№ 0000-1261-15-272423 , за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 4422/2020г. по описа на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №13335/31.07.2023г по гр.д. № 55359 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 123-ти състав в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни исковете на Застрахователна компания
Л.И.”АД, ЕИК **** срещу Столична община, Булстат ********* с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 213 от Кодекса за
застраховане / в сила от 01.01.2006г., отм/ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че Столична община, Булстат ********* дължи на на
Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК **** заплащане на сумата от
2лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 29.01.2020г., до
изплащането й, представляващи регресно вземане по щета № 000-1261-15-
272423 от 2015г. за изплатено застрахователно обезщетение, за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 4422/2020г. по описа на
СРС, като Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК **** е осъдена да
заплати на Столична община, Булстат ********* на основание на чл. 78, ал.
3 и ал. 8 от ГПК сумата от 1,04лв., представляващи съдебни разноски.
ОСЪЖДА Столична община, Булстат ********* да заплати на
11
Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК на основание на чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК сумата от общо 721,23лв./седемстотин двадесет и един лева и
0,23лв/ представляващи съдебни разноски за заповедно дело пред СРС, за
исково дело пред СРС и за въззивно дело пред СГС.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК **** да заплати на
Столична община, Булстат ********* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК сумата от 0,78лв. /седемдесет и осем стотинки/, представляващи
съдебни разноски. За производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ответника по исковете –Софийска вода”АД, ЕИК ********* .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12