№ 283
гр. Варна, 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100500070 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43,
представлявано от Евгени Игнатов и Румяна Бетова, действащи чрез юрисконсулт М.С.,
против Решение №4457/10.10.2018г. постановено по гр.д.№4457/2018г. на PC Варна, с което
е уважен предявения от “Интер Карго-БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Припек, общ.Аксаково, парцел I-23B, кр.7, представлявано от Владислав
Илиев Любенов, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2, офис 1, чрез
адв.Й. А., против жалбоподателя иск с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 11548.37лв., съставляваща
частична претенция от общо 23280.16лв., представляващи дължимо застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, измерими с разходите за възстановяване на влекач
марка “Скания Р 144 ЛА 4х2 НА 460“, с рег.№В 0252 ВА, от претърпени увреждания в
резултат от ПТП настъпило на 08.05.2021г., по вина на застрахован при ответника водач на
л.а.“Мазда 3“, с рег.№ СВ 8035 НС, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
датата на исковата молба-10.01.2022г. до окончателното й издължаване, или в условията на
евентуалност против частта от решението, с която е уважена претенцията за размера над
545.84лв.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, като се оспорват изводите съдът относно размера на определеното
застрахователно обезщетение. Поддържа се, че неправилно съдът е кредитирал експертни
заключения относно възстановителната стойност на причинените вреди, при положение, че
1
ищецът не е предоставил доказателства за извършени разходи във връзка с отремонтиране
на процесното превозното средство на претендираната стойност. Сочи се, че вещото лице
по първоначалната САТЕ е извършило оглед на влекача, който към него момент вече е бил
ремонтиран и е предстояло пускане в експлоатация. Сочи се, че ищецът е представил на в.л.
фактури за извършените ремонтни дейности, които са на много ниска стойност-около
2000лв. Поддържа се, че цените са ниски, защото собственикът е избрал такъв начин на
пазаруване и отремонтиране, т.е. същият като добросъвестен стопанин е харчил пестеливо
средства за възстановяване на автомобила със собствен персонал и в сервиз на фирмата,
която е негов собственик. Сочи се, че заключението на първоначалната САТЕ се подкрепя и
от заключението на експертите по тройна САТЕ, които са констатирали допълнително, че
автомобила е отремонтиран, но не е представена документация. Също така е констатирана
разлика в показанията на километражът спрямо заснетия при застрахователя, което сочи, че
превозното средство е било в движение до този междинен момент. На следващо място се
поддържа, че съгласно заключенията на допуснатите три експертизи ремонтът на
превозното средство е икономически неизгоден и надхвърля 70 % от действителната му
стойност, поради което е налице тотална щета. Поддържа се, че ищецът не е установил по
делото да е извършил ремонтни дейности на стойност, надхвърляща заплатеното от
ответника обезщетение по предявената застрахователна претенция, съответно са развити
подрони съображения, че определянето на размера на дължимо обезщетение на база
експертна оценка по средни пазарни цени, противоречи на правната и на формалната логика,
тъй като това води до облагодетелстване на ищеца за сметка на ответника, защото размерът
на действителните вреди е значително по-малък. На следващо място се поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице “тотална шета“, кредитирайки
избирателно стойности от трите експертни заключения, без да държи сметка, че основата, на
която те са определени е различна. Изложени са подробни доводи за неправилност на
посочите изводи на съда, като се твърди, че в случая е налице “тотална шета“ по смисъла на
чл.390 от КЗ. Ето защо в условията на евентуалност, се поддържа, че дори да се дължи
обезщетение, то е трябвало да се определи в условията на тотална щета, след приспадане на
процента запазени части. Развити са съображения за неправилност на заключенията на
първоначалната единична САТЕ и на тройната такава, както и за правилност на
заключението по повторната САТЕ, според чиито констатации за средни пазарни цени, за
действителна стойност и за запазени части, следва да се определи обезщетението. Твърди се,
че тъй като ищецът е ремонтира сам превозното средство, то липсва основание за заплащане
на обезщетение за труд определено по средни цени за нормочасове на сервизи в страната.
Твърди се още, че неправилно първоинстанционният съд, е приел за доказан разход в размер
на 1560лв. за репатриране на превозното средство, тъй като представената Фактура от
10.05.2021г. /т.е. 2 дни след ПТП/, с основание: “Услуга Пътна помощ“, не удостоверява за
кое превозно средство е предоставена услугата, от коя до коя дестинация е придвижено то и
т.н. Поддържа се, че следва да се кредитира заключението, според което по средни пазарни
цени към момента на процесното ПТП, стойността на ремонтните дейности на автомобила е
в размер на 19772лв., неговата действителната стойност е в размер на 13490лв. и запазените
2
части са в размер на 4260лв. В тази връзка и на основание чл.390, ал.2 от КЗ дължимото
обезщетение при тотална щета за процесния влекач е в размер на 9230лв., като след
отчитане на доброволно заплатеното от ответника, в полза на ищеца се дължи сумата от
545.84лв. По отношение на претенцията за законна лихва се поддържа, че ищецът не е
представил доказателства за прекратена регистрация, поради което и липсва основание за
присъждане на такава лихва от датата на предявяване на иска. Изложени са подробни
съображения и се сочи относима съдебна практика. Молим се за отмяна на атакуваното
решение и да постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове,
или в условията на евентуалност да се определи обезщетение в условията на тотална щета, с
приспадане на стойността на запазените части, като иска се отхвърли за размера над
545.84лв. Моли се искането за присъждане на лихва да бъде оставено без уважение.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, не е депозирала отговор на въззивната
жалба.
От страна на “Интер Карго-БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, е постъпила въззивна
жалба, против горепосоченото решение, в частта, с която е отхвърлена претенцията за
осъждане на “Застрахователно дружество Евроинс“ АД, да заплати застрахователно
обезщетение, за разликата над уваженият размер от 11548.37лв. до пълно предявения такъв
от 22873.84лв., съставляващ частична претенция от общо дължимото обезщетение в размер
на 23280.16лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част на иска.
Във въззивна жалба, се поддържа становище за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението в атакуваната му част. Сочи, се че по делото липсва
спор, че на 08.05.2021г., около 11:05 часа, по пътя гр.Варна-гр.Бяла е настъпило ПТП между
товарен автомобил марка “Скания Р 144 ЛА 4x2 НА 460“, с рег.№В 0252 ВА с прикачено
към него полуремарке и лек автомобил марка “Мазда 3“, с рег.№СВ 8035 НС, като за
последният автомобил е имало сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност“ с
ответника, който е уведомен за инцидента от ищеца. Не е спорно и че ответникът е заплатил
на ищеца обезщетение в размер на 8774.16лв., като спора се концентрира относно размера
на действително дължимото от застрахователя обезщетение. Оспорват се изводите на съда,
че следва да се кредитира заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице Георги Драгиев
по отношение на възстановителната стойност на увредената вещ и стойността на запазените
части, като се излагат подробни съображения за неговата необоснованост и неправилност,
включително се сочи относима съдебна практика. Поддържа се, че най-обосновано е
заключението на тройната САТЕ, поради което и с оглед оспорването на първоначална и
повторна еднолични експертизи, при постановяване на решението, е следвало да се
кредитира изцяло имено заключението на тричленната експертиза. Сочи, се че според
тримата експерти стойността за ремонта на автомобила по средни пазарни цени на труда,
материалите и резервните части към датата на събитието, е в размер на 65094.81лв., а
пазарната стойност на МПС е в размер на 34400лв. Ето защо се поддържа, че в случая е
3
налице “тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, респективно са изложени обстойни
доводи, че е налице основание за ограничаване на отговорността на застрахователя до
пазарната оценка на повреденото имущество, след приспадане на остатъчната стойност на
запазените части. Поддържа се, че въпросната остатъчна стройност, се явява “полза от
вредите“, която трябва да се приспадне от обезщетението, за да не се допусне неоснователно
обогатяване на увредения, като в конкретния случай това е сумата в размер на 2750лв.
Твърди се, че в разглежданият казус от действителната стойност на автомобила възлизаща
34400лв., следва да се приспадне и сумата в размер на 8774.16лв., която е изплатил
ответника извънсъдебно по щетата. В заключение се поддържа, че дължимото от ответника
обезщетение е в размер на 22873.84лв., като същото е формирано чрез приспадане от
действителната стойност на влекача, възлизаща на 34400лв. на извънсъдебно заплатена от
ответника сума от 8774.16лв. и на стойността на запазените части, възлизаща на 2750лв.
Моли се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
такова в частта, с която е отхвърлена претенцията за разликата над 11548.37лв., респективно
да уважи иска до пълно предявения размер от 22873.84лв., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се съдебно-
деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна-застрахователят, е депозирал отговор
на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа
се, че доводите на въззивника са в противоречие със събрания доказателствен материал и са
опит за превратното му тълкуване, като са изложени насрещни съображения, идентични с
тези обективирани във въззивната жалба подадена от застрахователят. Моли се за оставяне
без уважение на подадената въззивна жалба от пострадалия и се претендират разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилите въззивни жалби са
редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържат останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на “Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, против Решение №4457 от 10.10.2018г. постановено по гр.д.№4457/2018г. на
PC Варна, с което е уважен предявения от “Интер Карго-БГ“ ЕООД, против жалбоподателя,
иск с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да
заплати на въззиваемия сумата от 11548.37лв., съставляваща частична претенция от общо
23280.16лв., представляващи дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
измерими с разходите за възстановяване на влекач марка “Скания Р 144 ЛА 4х2 НА 460“, с
4
рег.№В 0252 ВА, от претърпени увреждания в резултат от ПТП настъпило на 08.05.2021г.,
по вина на застрахован при ответника водач на л.а.“Мазда 3“, с рег.№ СВ 8035 НС, ведно
със законната лихва върху тази сума , считано от датата на исковата молба-10.01.2022г. до
окончателното й издължаване, или в условията на евентуалност против частта от
решението, с която е уважена претенцията за размера над 545.84лв.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на “Интер Карго-БГ“ ЕООД,
против горепосоченото решение, в частта, с която е отхвърлена претенцията за осъждане на
“Застрахователно дружество Евроинс“ АД, да заплати застрахователно обезщетение, за
разликата над уваженият размер от 11548.37лв. до пълно предявения такъв от 22873.84лв.,
съставляващ частична претенция от общо дължимото обезщетение в размер на 23280.16лв.,
ведно със законната лихва върху отхвърлената част на иска.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№70/2023г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 01.03.2023г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5