Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.София, 18.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение,
в закрито заседание на осемнадесети ноември
две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА МАРИАНА ХРИСТОВА
при
секретаря
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Алексиева ч.гр.д.№ 14260 по
описа
за
2019 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“ ЕАД против Постановление от 07.10.2019 г. за разноските по
изпълнително дело № 20198490400884 на ЧСИ А.П.с рег. № 849 при СГС, относно
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 405,61 лв.
Жалбоподателят
твърди, че приетият от ЧСИ хонорар е незаконосъобразно изчислен. Поддържа се,
че адвокатското възнаграждение следва да е в размер само на 200 лв.-за
образуване на изпълнително производство. Твърди се, че не се дължи адвокатско
възнаграждение по т.2-за водене на изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като жалбоподателят-длъжник е изплатил
всички дължими суми на взискателя в срока за доброволно изпълнение.
Моли съда да отмени постановлението
на ЧСИ за отказ на намаляване на адвокатския хонорар на взискателя, като намали
претендираното възнаграждение до неговия минимум от 200 лв., а по отношение на
пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение да реши въпроса по същество.
Претендира направените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя.
По повод постъпилата жалба, ЧСИ е депозирал писмени
обяснения, в които се сочи, че постъпилата жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20198490400884
на ЧСИ А.П.с рег. № 849 при СГС, същото е образувано по молба на взискателя С.К.С.
за събиране на вземане по изпълнителен лист от 03.09.2019 г., издаден въз
основа на влязло в сила Решение № 161340 от 09.07.2019 г. по гр.д. № 36702/18
г. на СРС, 36 състав, по силата на които длъжникът и жалбоподател в настоящото
производство „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на С.К.С.сумата в размер на 2041
лв., представляваща събрана от ищеца сума по изпълнително дело № 20118440402290
по описа на ЧСИ Стоян Якимов, образувано за принудително събиране на сумите, за
които е издаден изпълнителен лист от 08.02.2000 г. по гр.д.№ 04569/1999 г. по
описа на СРС, 66 състав, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
831,64 лв. разноски в производството.
Представено
е пълномощно, договор за правна защита и съдействие. Видно от договора със
същия е уговорено възнаграждение в размер на 415 лв., чието плащане в брой е
удостоверено със самия договор.
В хода
на изпълнителното производство, процесуалният представител на взискателя е
изготвил и входил молба въз основа, на която е образувано изпълнително дело № 20198490400884
на ЧСИ А.П.и е посочил изпълнителен способ.
На 19.09.2019
г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която ЧСИ е
определил сумите, които подлежат на събиране, а именно: сумите по горецитирания
изпълнителен лист от 2014 лв. и 831,64 лв., както и адвокатско възнаграждение в
размер на 415 лв., такси по изпълнението в размер на 66 лв. и 339,61 лв.-такса
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, дължими към 18.09.2019 г.
Още на
следващия ден-20.09.2019 г. длъжникът „Т.С.“ ЕАД е внесъл по сметка на съдебния
изпълнител сума в размер на 3 693,25 лв.
На 30.09.2019
г. длъжникът е заявил възражение срещу размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
С
обжалваното постановление от 07.10.2019 г., ЧСИ е отказал да редуцира приетите
по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния
представител на взискателя.
Не се
спори, че сумите по изпълнителния лист са платени изцяло от длъжника в срока за
доброволно изпълнение.
При така установените факти, съдът приема
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок,
срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ П.да намали разноските по
изпълнението е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Има надлежен акт
на ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар в изпълнителното
производство, а именно обжалваното постановление от 07.10.2019 г. Длъжникът по
изпълнението е поискал от ЧСИ да бъдат намалени разноските за адвокатско
възнаграждение до сумата от 200 лв., което искане е било оставено без уважение,
ето защо и настоящият съдебен състав приема, че постановлението на ЧСИ по
въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда.
Следователно подадената частна жалба е допустима.
По съществото на жалбата:
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС,
ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на
изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както
и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от
длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която
съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на
държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ;
и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен
изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието
както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.
Материалният интерес по изпълнителното дело за
взискателя е в размер на общо 2 872,64лв., от която сума главница в размер
на 2041 лв., разноски в исковото производство-831,64 лв.
Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014
г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), т.1 и
т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.,
изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр.
28 от
Настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът не дължи и разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като
безспорно не е осъществено принудително изпълнение чрез посочения от взискателя
способ, а именно запор върху банкова сметка ***. Това е така, тъй като е налице
доброволно изпълнение в срока на ПДИ.
Ето защо жалбата се явява основателна и
дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв.,
до който размер ще следва да бъде намалено.
Предвид намаляването на адвокатското
възнаграждение ще следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т.26
съответно на 318,97 лв. с ДДС, предвид размера на събраната сума 3072,64 лв. /2041+831,64+200/
Длъжникът не дължи и таксата в размер на
15 лв., съответно 18 лв. с ДДС за наложен запор, тъй като този изпълнителен
способ не е приложен.
Горното е в съответствие с посочената
по-горе задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №
2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС, ОСГТК.
Длъжникът обаче дължи таксата по т.1 за
образуване на изпълнително дело в размер на 20 лв.-респ.24 лв. с ДДС и по т.5
за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана,
призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на
изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) в размер на 20 лв., респ.24 лв. с начислено ДДС, или общо 48 лв.
Или общо дължимите такси по изпълнението
възлизат общо на сумата от 366,97 лв., от която 48 лв.-авансови такси и 318,97
лв.-пропорционална така по т.26.
С оглед уважаване на подадената въззивна
жалба и направеното с отговора своевременно искане, ответникът по жалбата ще
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските направени в настоящото производство: 50 лв.-юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, 25 лв.-държавна такса и 48
лв.-разноски за изготвяне на копие от изпълнителното дело, или общо сума в
размер на 123 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Постановление от 07.10.2019 г. на ЧСИ А.П., с което е отказано редуциране на приетите по делото
разноски, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на
взискателя и разноски по изпълнението и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА по жалба с правно основание чл.435, ал.2, т.7
от ГПК на „Т.С.“ ЕАД, *** дължимите в
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20198490400884 на ЧСИ А.П.с
рег. № 849 при СГС от длъжника „Т.С.“ ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение
от 415 лв. на 200 лв. /двеста лв./ и
пропорционалната такса по т.26 от Тарифа
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители от 339,61 лв.
с ДДС на 318,97 лв. с включено ДДС /триста
и осемнадесет и 0,97лв./, а дължимите авансови такси от 66 лв. с ДДС на 48 лв. с ДДС /четиридесет и осем
лв./.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:
гр.София, ул. „******, адвокат И.М.да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК
на „Т.С.“ ЕАД, *** сумата от 123 лв. /сто двадесет и три лв./ разноски
направени в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.