Р Е Ш Е Н И Е
№…………………...../ 05.07.2019 г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 973 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Р.Т.“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. Й.А. *** срещу Наказателно постановление №
23 – 0000064 от 28.01.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател,
на основание разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози,
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева
(двеста лева) за това, че на 11.12.2018 г. около 15:45 часа в гр. Варна, ул.
„Тролейна“ № 48, в административната сграда на ОО „Автомобилна администрация“ –
гр. Варна, след приключване на комплексна проверка на документите относно
транспортната дейност на превозвача за периода 01.06.2018 г. – 31.07.2018 г. е
установено, че превозвачът „Р.Т.“ ООД, притежаващ лиценз на общността № 1396/
04.06.2012 г. за международен обществен превоз на пътници с автобус на
06.06.2018 г. в гр. Варна, ул. „Гривица“ № 8, не е уведомил писмено – на място,
по поща, електронна поща или факс съответното регионално звено на ИА
„Автомобилна администрация“, именно ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна,
на чиято територия започва превоза, за намерението си да извърши случаен превоз
на пътници най – късно един час преди започване на превоза, като превоза е
извършен на дата 06.06.2018 г. на основание пътен лист № 0028261 от 06.06.2018
г., пътническа ведомост и тахографски лист от 06.06.2018 г. с автобус кат. М3
марка „Бова“ с рег. № В 9829 ВМ, като липсата на уведомление е установено след
направена справка в ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна – нарушение на
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България.
Дружеството – жалбоподател
„Р.Т.“ ООД *** намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно
и неправилно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище.
На първо място акцентира, че дружеството притежава лиценз на Общността за
международен превоз на пътници, като изразява позиция, че разпоредбата на 68,
ал. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България касае и се отнася за субектите, които не
притежават такъв лиценз. Намира, че в случая нарушението не е описано с всички
свои съставомерни белези, като посочва, че не става ясно къде е започнал
конкретния превоз и респ. кое регионално звено на ИА „Автомобилна
администрация“ е следвало да бъде уведомено. Посочва, че в случая АУАН е
издаден извън преклузивните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Също така навежда своите аргументи в защита на позицията, че нарушението изцяло
попада в обхвата на разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. Поради
гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
17.04.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 973 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество „Р.Т.“
ООД се представлява от своя процесуален представител адв. Й.А. ***, който
поддържа жалбата на псоочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното на 17.04.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 973 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна се
представлява от своя процесуален представител ст. експерт с юридическа
правоспособност Ивайло Георгиев, който моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
На 06.06.2018 г. бил
извършен случаен превоз на пътници с автобус кат. М3 марка
„Бова“ с рег. № В 9829 ВМ от дружеството – превозвач „Р.Т.“ ООД *** – к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ – с. Здравец – гр. Варна.
Превозът започнал в 07:30
часа на 06.06.2018 г., но преди започване на превоза, дружеството – превозвач „Р.Т.“
ООД не изпълнило задължението да уведоми съответното регионално звено на ИА
„Автомобилна администрация“ в случая ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна
за намерението си да извърши случаен превоз на пътници най – късно до един час,
преди започване на превоза, било то чрез уведомяване на място, по пощата, по
електронната поща или чрез факс.
Преценявайки, че с това
свое поведение, в частност бездействие, дружеството „Р.Т.“ ООД е извършило
нарушение на чл. 68, ал. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България, на 11.12.2018 г. св. Й.Р.Й.
– ст. инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна съставил акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за
нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, като на 28.01.2019 г. Началникът на ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози наложил на въззивното дружество административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 200 лева (двеста лева) за нарушение на разпоредбата на 68,
ал. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България.
По отношение на
доказателствата
и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
На първо място следва да
се има предвид, че съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка
в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно
нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното
дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита.
Следва да се подчертае, че
на практика въззивното дружество не оспорва фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление (впрочем приета за установена и от съда). Все пак за прецизност
следва да се отбележи, че съдът дава вяра на показанията на св. Й., че на
06.06.2018 г. е бил осъществен случаен превоз на пътници от страна на
дружеството – жалбоподател, като това обстоятелство се потвърждава и от
приложените към преписката пътен лист, пътническа ведомост и разпечатка от
тахографа от дата 06.06.2018 г.
Важно е да се има предвид,
че от самата пътническа ведомост се установява, че маршрута на превоза е бил
гр. Варна – к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ – с. Здравец – гр. Варна, което
неминуемо означава, че териториално компетентната служба на ИА „Автомобилна
администрация“, която е следвало да бъде уведомена е била ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна. В случая не просто липсват доказателства, липсват и
твърдения от страна на дружеството – жалбоподател, че е изпълнило задължението
си да уведоми най – малко един час преди започване на превоза по някакъв начин
не само ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, но и което и да е друго
териториално подразделение на ИА „Автомобилна администрация“.
Доколкото разпоредбата на
чл. 68, ал. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България предвижда задължение за дружеството
– превозвач да уведоми писмено, било на място, било по пощата, било чрез
електронна поща, било чрез факс съответното регионално звено на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ в областта, от чиято територия започва
превозът, за намерението си да извърши случаен превоз на пътници най-късно един
час преди започването на превоза, очевидно е, че със своето бездействие
дружеството е нарушило посочената нормативна разпоредба и съвсем правилно е
била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
По отношение конкретните
възражения във въззивната жалба.
Съдът не може да сподели
възражението, че адресат на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България са единствено и само субектите, които не притежават лиценз
на общността за международен обществен превоз на пътници. Едно подобно
възражение не само не почива на актуалната законодателна рамка в Република
България, но и пряко противоречи на чл. 2 от същата тази Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, където съвсем ясно са дефинирани субектите, за които се
отнасят залегналите в нейните правни норми правила, като това са и дружества –
превозвачи, притежаващи лиценз на общността за международен обществен превоз на
пътници.
Единствено като пропуск,
както на актосъставителя, така и на административно – наказващия орган може да
бъде вменено, че не е описан маршрута на превоза от датата 06.06.2018 г., което
не е процесуално нарушение, още повече от категорията на съществените и което
да е ограничило правото на защита на санкционираното лице, още повече до степен
изискваща отмяна на наказателното постановление, но според съда е следвало за
по – голяма прецизност все пак маршрута да бъде описан. В случая на 06.06.2018
г. с това превозно средство с рег. № В 9829 ВМ е бил извършен един единствен
превоз, поради което и това, че не е описан не е накърнило правото на защита на
санкционираното дружество, тъй като е ясно за кой процесен превоз бива
ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Според съда АУАН е издаден
в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, като мотива на съда за
така застъпената позиция е, че тримесечния срок за съставяне на АУАН в случая
следва да тече от датата 10.10.2018 г., когато са били предоставени
документите, свързани с транспортната дейност на дружеството, на проверяващите
органи от ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна – действие, което е било
обективирано и документирано в Приемо – предавателен протокол от 10.10.2018 г.
Съдът намира, че в случая
разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН е неприложима, не само защото, колкото
и банално да звучи процесното нарушение не се отличава с по – ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от този вид, но в случая при
внимателно преглеждане на транспортните документи, приложени към преписката
(пътните листи и пътническите ведомости) ясно се вижда, че нарушението не е
въобще изолоран случай в дейността на дружеството.Налице са още няколко превоза
в средата на месец юни 2018 г., за които също няма данни да е бил уведомяван ОО
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, което неминуемо повишава обществената
опасност на самия деец – дружеството – жалбоподател и което мотивира съда да
заеме категорична позиция за неприложимост на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН.
Размерът на наложеното
административно наказание „имуществена санкция“ е строго фиксиран в
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, а именно в
размер на 200 лева, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с
този размер при индивидуализация на административното наказание, поради което и
пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална
несправедливост.
Поради гореизложените
съображения съдът намира, че Наказателно постановление № № 23 – 0000064 от
28.01.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“
– гр. Варна, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава
Наказателно постановление № 23 – 0000064 от 28.01.2019 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на
Р.Т.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева
(двеста лева) за това, че на 11.12.2018 г. около 15:45 часа в гр. Варна, ул.
„Тролейна“ № 48, в административната сграда на ОО „Автомобилна администрация“ –
гр. Варна, след приключване на комплексна проверка на документите относно
транспортната дейност на превозвача за периода 01.06.2018 г. – 31.07.2018 г. е
установено, че превозвачът „Р.Т.“ ООД, притежаващ лиценз на общността № 1396/
04.06.2012 г. за международен обществен превоз на пътници с автобус на
06.06.2018 г. в гр. Варна, ул. „Гривица“ № 8, не е уведомил писмено – на място,
по поща, електронна поща или факс съответното регионално звено на ИА
„Автомобилна администрация“, именно ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна,
на чиято територия започва и превоза, за намерението си да извърши случаен
превоз на пътници най – късно един час преди започване на превоза, като превоза
е извършен на дата 06.06.2018 г. на основание пътен лист № 0028261 от
06.06.2018 г., пътническа ведомост и тахографски лист от 06.06.2018 г. с
автобус кат. М3 марка „Бова“ с рег. № В 9829 ВМ, като липсата на уведомление е
установено след направена справка в ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна –
нарушение на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: