Определение по дело №422/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 806
Дата: 1 декември 2021 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20217130700422
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

     

          гр.Ловеч, 01.12.2021 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в  закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА

 

 

при секретаря……         и в присъствието на прокурора……. като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. №  422 по описа за 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 217, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗУТ.

В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от „****“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, община Столична, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк Бизнес Център, ЕИК *********, чрез Г.Д. – пълномощник, срещу на Заповед № ДК-19-ЛЧ-1/08.11.2021 г. на Вр.и.д. Началник РДНСК-Ловеч, с която на основание чл. 178, ал. 5, във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е забранено ползването на строеж „Трансформаторен пост“ с диспечерско наименование „СТП № 296 /LO_7121/, гр. Ловеч, намиращ се в ПИ с идентификатор **** по КК на гр. Ловеч, местността „Хисарско поле“, с ползвател „****“ АД.

С разпореждане от з.с.з. на 24.11.2021 г. е констатирано, че жалбата е нередовна, като не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 1 и т. 3 от АПК, като отделно липсват доказателства дали оспорването е подадено в 14-дн. преклузивен срок. Отделно е констатирана и нередовност на особеното искане за спиране допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № ДК-19-ЛЧ-1/08.11.2021 г. на Вр.и.д. Началник РДНСК-Ловеч.

Поради това със същото разпореждане е оставена без движение жалбата на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 151, т. 1 и т. 3 от АПК и чл. 159, т. 5 от АПК, като е указано на оспорващото дружество в 7-дн. срок от съобщението: 1. да представи удостоверение за съществуването и представителството на организацията-жалбоподател, като му е указано, че чл. 151, т. 1 от АПК е разпоредба от кодекс и има предимство пред разпоредбите на закони; 2. да представи документ за платена д.т. от 50 лв. по сметка на съда; 3. да представи доказателства, че оспорването е подадено в 14-дн. преклузивен срок, като при неизпълнение жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Със същото разпореждане е оставено без движение и искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед, като е указано на жалбоподателя незабавно /в 1-дн. срок от съобщението/: 1. да формулира фактическите обстоятелства, които обосновават наличието на конкретна вреда за жалбоподателя; 2. да представи доказателства за конкретна вреда и конкретен размер на вредата, като при неизпълнение е указано, че съдът ще остави без разглеждане искането за спиране.

Със същото разпореждане съдът е изискал от ответника Началник РДНСК-Ловеч писмено доказателства за дата на съобщаване на обжалваната заповед, както и изрично писмено становище за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 5 от АПК.

С молба вх. № 3845/26.11.2021 г. молба вх. № 3853/29.11.2021 г. и молба вх. № 3870/30.11.2021 г. на жалбоподателя, чрез пълномощник В. З., се представят доказателства, че оспорването е подадено в 14-дн. преклузивен срок, както и документ за платена д.т. по сметка на съда /с последната молба/.

С писмо вх. № 3879/30.11.2021 г. на ответника се представя копие на съобщение на л. 146 от делото, видно от което оспорването е в срок.

Съдът намира искането по чл. 166, ал. 2 от АПК за допустимо: насочено е срещу подлежащ на предварително изпълнение съгласно чл. 217, ал. 1, т. 3 от ЗУТ индивидуален административен акт, по отношение на който съдебният контрол е допустим и не е налице забрана за спиране изпълнението по съдебен ред; заявено е от легитимирана страна - адресат на разпоредителната част на заповедта, следователно с правен интерес от оспорването.

Разгледано по същество искането за спиране изпълнението на заповедта е неоснователно поради следното:

Предварителното изпълнение на заповедта, допуснато на основание чл. 217, ал. 1, т. 3 от ЗУТ е от категорията актове, чието действие може да бъде спряно от съда при условията на чл. чл. 166, ал. 2 от АПК. При прилагането на цитираната норма съдът преценява дали защитата на частния интерес е противопоставим на обществения интерес и дали го преодолява. Предмет на това производство не е основателността на жалбата по отношение на законосъобразността на административен акт, а само правният ефект от неговото предварително изпълнение.

В настоящия случай се касае за предварително изпълнение, допуснато по силата на самия закон, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4 във връзка с ал. 2 на чл. 166 от АПК, т. е. ако предварителното изпълнение "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда".

В тежест на жалбоподателя е да докаже конкретните вреди, което в случая не е било сторено. В случая следва да се изложи, че подателят на жалбата е този, който трябва да докаже твърденията си, въз основа на които се цели постановяване на благоприятен за него самия съдебен акт.

Третите лица, които са засегнати от действието на административния акт, разполагат със самостоятелно право да оспорят неговата законосъобразност, респ. да твърдят наличие на причинени вреди.

Константна е съдебната практика, че жалбоподателят следва да докаже конкретни вреди, като искането за спиране е основателно само в случай, че се установи, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия  значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Законът за устройство на територията (ЗУТ) не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което по силата на препращащата норма на чл. 213, ал. 1 от ЗУТ е приложима нормата на чл. 166, ал. 4, във вр. ал. 2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение, съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

         За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи  доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

Съдът е дал възможност на молителя с разпореждането от з.с.з. на 24.11.2021 г. да формулира фактическите обстоятелства, които обосновават наличието на конкретна вреда за жалбоподателя, както и да представи доказателства за конкретна вреда и конкретен размер на вредата.

С двете идентични допълнителните молби № 3845/26.11.2021 г. и вх. № 3853/29.11.2021 г. жалбоподателят не представя изискуемите доказателства, като се конкретизира, че ще настъпят хипотетични вреди в патримониума на трима потребители-абонати на услугата на жалбоподателя, като и трите абоната са стопански субекти.

 Не се представят и доказателства за настъпили „нови обстоятелства“ по см. на чл. 166, ал. 2 от АПК. Не е налице и втората кумулативно предвидена в закона предпоставка по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на акта - наличие на нови обстоятелства, настъпили след постановяване на обжалвания акт.

За да упражни съдът своята дискреция и да постанови спиране на законово допуснато предварително изпълнение, следва да установи настъпването на значителна или трудно поправима вреда, засягаща оспорващия. В тази хипотеза именно жалбоподателят следва да докаже в какво се изразява вредата за него и вероятността от настъпването й.

Дали самата заповед е законосъобразна, е въпрос на преценка по съществото на съдебното й обжалване. Липсата обаче на данни за несъразмерно увреждащо действие на същата по отношение на жалбоподателя обосновава отхвърляне на искането за спиране.

По изложените съображения и на основание на чл. на чл. 166, ал. 4, във вр. с чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 217, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗУТ Ловешкият административен съд, в настоящия ІІІ - ти състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на „****“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, община Столична, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк Бизнес Център, ЕИК *********, за спиране допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № ДК-19-ЛЧ-1/08.11.2021 г. на Вр.и.д. Началник РДНСК-Ловеч.

Определението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от съобщаването пред ВАС на Р България.

Да се изпрати препис от определението на страните.

 

 

                                                                             СЪДИЯ: