ПРОТОКОЛ
№ 83
гр. Варна, 09.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора И. Хр. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223000600269 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..
Подсъдимата И. Д. Б., уведомена, явява се лично и с адв.М. Б. Р. от АК
– ВАРНА, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
Жалбоподател-граждански ищец М. К. Ч., явява се лично, представлява
се от повереници адв.Р. М. Х. и адв.Е. М. Д. ,от АК – ВАРНА, надлежно
упълномощени.
Жалбоподател-граждански ищец А. Р. Ч. - С., редовно призована, не се
явява, посочени са уважителни неявяването й причини с молба до съда,
представлява се от повереници адв.Р. М. Х. и адв.Е. М. Д. ,от АК – ВАРНА,
надлежно упълномощени.
Вещите лица проф.Д. Д. Р.-Я., Е. А. А., инж.Т. П. Т., проф.С. М. К. и
доц.Х. В. У., редовно призованаи явяват се лично.
Страните заявиха, че са получили съобщение за изготвеното заключение,
същото е депозирано към 20.02.2023 година.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото.
АДВ.Р.: – Да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: – Да се даде ход на делото.
АДВ.Х.: – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещите лица.
В.Л.ПРОФ.Д. Д. Р.-Я.: - 71 годишна, омъжена, не осъждана, без
родство.
В.Л.Е. А. А.: - 64 годишен, женен, не осъждан, без родство.
В.Л.ИНЖ.Т. П. Т.: - 60 годишен, женен, не осъждан, без родство.
В.Л.ПРОФ.С. М. К.: - 63 годишен, женен, не осъждан, без родство.
В.Л.ДОЦ.Д-Р ИНЖ.Х. В. У.: – 54 годишен, женен, неосъждан, с висше
образование, без родство.
СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност по
чл.291, ал.1 от НК. Обещават да дадат заключение по съвест и разбиране.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението по
представената комплексна експертиза, изготвена от вещите лица.
Страните заявиха, че са запознати със заключението на вещите лица.
В.Л.ПРОФ.Д. Р.: – Поддържам изготвеното заключение, което сме
депозирали.
В.Л.Е. А.: – Поддържам изготвеното заключение, което сме
депозирали.
В.Л.ИНЖ.Т. Т.: – Поддържам изготвеното заключение, което сме
депозирали.
В.Л.ПРОФ.С. К.: – Поддържам изготвеното заключение, което сме
депозирали.
В.Л.ДОЦ.Х. У.: – Поддържам изготвеното заключение, което сме
депозирали.
СЪДЪТ предостави възможност на страните за въпроси към вещите
лица.
ПРОКУРОРЪТ: - Нямаме въпроси към вещите лица, за нас е ясна
фактическата обстановка.
АДВ.Х.: - Нямаме въпроси към вещите лица.
АДВ.Д.: - Нямаме въпроси към вещите лица.
АДВ.Р.: - Имат ли данни експертите по делото, каква е била
траекторията и скоростта на движение на мотора до момента на удара?
В.Л.ПРОФ.К.: – Съгласно находките по делото, данните и
деформациите на двете МПС, пояснявам на уважаемия съд, че сме изчислили
скоростите, уважаеми съдии, към момента на удара с добра физична точност,
2
особено на мотоциклета.
Скоростта на мотоциклета към момента на удара и непосредствено след
него е около 106 км/ч. Самия удар и деформациите на автомобила
предполагат, че загубата на кинетична енергия от самия удар е много малка,
която сме я пренебрегнали, което е в рамките на физичната точност.
Ако считате, че трябва да я приемем и да я отчетем, тя е не повече от 2-
3 км/ч.
Самата точност на изследването за скоростта на мотоциклета е около 7
%, най-вероятната скорост е 106 км/ч.
По делото няма спирачни следи, оставени от мотоциклета, при които
няма обективни находки, при които да изясним фактическата обстановка
преди самото ПТП, т.е. неговата траектория. Траекторията е ясна към
момента на удара от гледна точка на сложна динамика на управление на
мотоциклет, знаете, че управлението на мотоциклет е по-сложно от
автомобил, в рамките на загуба на незагуба на устойчивост можем да
предположим, че траекторията е коридор плюс - минус 1 м в ляво или в
дясно, съгласно мястото на удара, но не повече, като нямаме данни дали
мотоциклетиста е увеличавал скоростта преди удара или е намалявал. И
едното и другото е възможно.
Към момента на удара е 106 км/ч, спирачни следи няма, т.е. трябва да
приемем обективно, че нямаме аварийно задействане на спирачната уредба на
мотоциклета.
Ние сме приели, от гледна точка на техническата възможност на
мотоциклетиста да предотврати ПТП, че скоростта е равномерна. Нямаме
други данни. Така е обикновено в експертната практика, когато нямаме данни
за увеличение на скоростта или намаляване, приемаме равномерно движение
за времето за маневрата на лекия автомобил.
И заключаваме, че нямаме данни за траекторията на мотоциклета преди
удара. Т.е. нямаме точни данни за точната траектория, но тя би могла да бъде
плюс – минус 1 м в ляво или в дясно, в един коридор. При по-голямо
разстояние моториста ще падне при тази скорост, физическите закони ни
дават основание за това. Т.е. ако приемете отклоняване в ляво или в дясно в
някакво положение, то е не повече от 1 м в ляво или в дясно от мястото на
удара, от траекторията, която сме определили към момента на удара. Мястото
на удара е определено обективно, имаме следа характерна, която ни го
гарантира това място.
АДВ.Р.: – Т.е. да разбирам, че не изключвате хипотеза и възможност
скоростта на мотора преди удара да е била по-висока и той да я е редуцирал
без да остави спирачни следи ?
В.Л.ПРОФ.К.: – Пояснявам от самия удар загубата на кинетична
енергия е не повече от 2-3 км/ч, от самия удар. А скоростта преди ПТП може
да е по-висока от тази в момента на удара, може и да е по-ниска, но нямаме
3
данни за спирачни следи. Нямаме аварийно спиране.
АДВ.Р.: – В коя лента е мястото на удара на бул.“Сливница“?
В.Л.ПРОФ.К.: – На страница 20 от заключението сме посочили, че
първоначалния контакт е на 0.2 м в дясно от разделителната линия, което
означава, че то е в дясната лента, гледА. от посоката на движение на
мотоциклетиста. Това е първоначалния контакт.
Мястото на удара от гледна точка на физиката се определя когато
дадено тяло промени направлението си на движение.
Удара е физично явление когато за много кратко време точките от
телата променят скоростта си като вектори скокообразно.
Искам да покажа на уважаемия съд, на страница 14, следата искам да
видите уважаеми членове на съда, ето тази снимка, първата снимка на
страница 14 се вижда продължението на следата, която е S образна,
криволинейна и води към лявата лента. Това показва кога следва разделянето
между двете МПС.
Т.е. когато говорим за удара, той трае известно време, той не е момент,
то е за време около 0.1 – 0.15 секунди. За това време и двете МПС се движат.
Т.е. правим разлика между първоначален контакт, да се ориентирате, и място
на удара, това е средната точка от контакта между двете тела. Т.е. считайте,
че мястото на удара е около осевата линия, а първоначалния контакт в
дясната страна, на 20 см от разделителната ивица на дясната лента. Това
пояснявам, защото удара времетрае, то е зона, а не една точка.
АДВ.Р.: – Мястото на удара, съгласно моя прочит на вашето
заключение е детерминирано от приетата от вас от фотоалбума S образна
следа, правилно ли съм разбрал.
В.Л.ПРОФ.К.: – Точно така, значи мястото на удара и първоначалния
контакт е следствие от криволинейната следа и деформациите.
АДВ.Р.: – Бихте ли могли да се ангажирате с конкретика за точни
координати на началото и на края на тези следи ?
Съответно, къде е началото и къде е края ?
Как са ориентирани, ъгъла, който сключват тези следи с разделителната
линия ?
От една или от две гуми са оставени тези следи ?
В.Л.ПРОФ.К.: – От нашите спомени, сега възпроизвеждаме, в
протокола за оглед тази следа не е фиксирана.
Съгласно въпроса, с голяма точност ние не можем да кажем точката на
нейното начало и точката на нейния край на следата.
Ние сме наблюдавали фотоматериалите, на които се вижда
разположението на следата спрямо осевата линия. Ширината на осевата линия
е известна, при което по метода на фотограметрията сравнително точно
можем да кажем разположението на следата напречно спрямо пътните ленти,
4
но не е толкова точно надлъжно.
Ето защо трябва да приемете мястото на удара в надлъжна посока с една
физична грешка плюс - минус не повече от половин метър. Доцент У. ходи на
местопроизшествието и съгласно фотоматериалите възстановяваше,
предполагам и колегите са ходили, възстановяваше фотоматериалите
съгласно геометрията на кръстовището. А напречно гарантираме сравнително
висока точност, защото имаме много добри фотоматериали спрямо ширината
на осевата линия и фотоматериалите в изглед по посока на направление на
движение на МПС. Така, че това е нашия отговор.
Напречно считайте, че контакта първоначалния и мястото на удара
даваме с точност не по-ниска от плюс - минус 10-15 см, не по-ниска точност
от това.
АДВ.Р.: – Имам въпрос към вещо лице А., това една следа ли е или са
две следи ?
В.Л.А.: – Това са две следи.
АДВ.Р.: – Тези следи имат ли ясен рисунък ?
В.Л.А.: – Ясен рисунък има доколкото ние сме видели на
фотоснимките, които са на страница 14, това е визуална S образна следа,
двойна S образна следа, успоредно разположени една над друга.
За мен определено това, което се вижда на фотоснимката, което
действително в огледния протокол не е описано, и на фотоснимката, която
сме видели с увеличение и с по-добър контраст, за мен определено
действително тази следа, започва, първата следа, която е дясната следа,
започва точно от разделителната линия. И от тук, ако приемем, че това е от
предната гума на мотоциклета, за това и сме дали, че удара е стА.л на 20 см в
дясната част, въпреки, че може да бъде и малко по-голямо разстоянието,
според мен.
АДВ.Р.: – Тези следи имат ли и чрез използваните от Вас методи, ясни,
конкретни, индивидуализиращи белези - общи и частни признаци ?
В.Л.А.: – Категорично не, не може да се твърди по фотоснимката.
АДВ.Р.: – Можете ли да кажете, с оглед визуализацията на фотоалбума
тези следи от кой конкретен обект, респективно МПС са оставени, да го
свържете с конкретно МПС ?
В.Л.А.: – Приемаме в конкретния случай, че са оставени мотоциклета
тези следи.
АДВ.Р.: – А можете ли да кажете кой е точно мотоциклета, който е
оставил тези следи ?
В.Л.А.: – Аз казах преди малко, че няма общи или частни признаци
върху следата, за да можем да определим по следата вида на мотоциклета.
АДВ.Р.: – Можете ли да кажете кога са оставени тези следи на платното
за движение ?
5
В.Л.А.: – Не мога категорично да отговоря на този въпрос, не може да
се каже кога са оставени.
АДВ.Р.: – Може ли тези следи да са оставени от мотоциклет, с оглед
родовото им свързване, за това което говорите, по друго място и по друго
време предхождащо това на настъпване на инцидента ?
В.Л.А.: – Не мога да отговоря на този въпрос, дали тези следи биха
могли да са оставени от друг мотоциклет преди или след. Разглеждаме
следите като динамични следи.
АДВ.Р.: - Преди инцидента, ясно е, че няма как да е след инцидента.
В.Л.А.: – След инцидента не може, т.к. те са фиксирани на платното.
АДВ.Р.: - Може ли да са оставени от друг мотоциклет, предния ден,
който е извършил това движение ?
В.Л.А.: - Некоректно е зададен въпроса, защото пак казвам, тук нямаме
наличие на общи и частни признаци, които да определят, че е точно този
мотоциклет. Тогава може да се приеме, че всичко е възможно. Не може да се
изключи, че е възможно и да бъде от друг мотоциклет. Пак казвам, че
динамиката на самите следи, самата характеристика на следите показва, че е
имало някакво събитие, което се е случило и затова ги приемаме, че са
оставени от мотоциклета, но не изключваме и друга възможност, при подобно
събитие, може и да е друго събитие.
В.Л.ПРОФ.К.: – Експертизата е комплексна, искам да кажа, че тука
имаме с доцент У. много публикации в чужбина, с които работим с тези
следи, те са следи от МПС, които са приоритет на изследване от нас. Още
повече, че когато се говори за следи се има предвид динамиката на контакта и
абхезията между каучука и асфалта, което е инженерно понятие. Самата
ротация на гумата е много важна, което е пак част от нашите компетенции, за
механика и автомобил, и затова си позволяваме да допълним. S-образния
характер на следата говори за загуба на устойчивост на превозното средство,
което я е оставило. Освен това, липсата на други следи, а само на единични,
две или една, които се покриват, говори, че това е най-вероятно следа от
мотоциклет, който губи напречната си устойчивост.
Ако един мотоциклет падне самостоятелно възможно е следата да е
S-образна, но с много дълъг период на S-ката, разбирате, дълго време, далеч
минава S-ката. Имаме два полупериода, период в едната страна и другия
период. Ако падне сам мотоциклет и имаме S следа тя е дълга, с не по-малко
от 7-8 м на едната крива. Тука имаме за много кратко разстояние S-образна
следа, което категорично говори за ударен импулс.
Значи ако приемете тази следа, че е оставена от някое МПС това е
мотоциклет, който губи устойчивост в следствие на удар.
АДВ.Р.: – При оставянето в чисто теоретичен и хипотетичен план, на
такъв тип следа, с такъв рисунък, който Вие А.лизирате, какво ще бъде
последващото поведение на двойката моторист - мотоциклет ?
6
В.Л.ПРОФ.К.: – Почти със сигурност падане. Освен това имайте
предвид, че от данните по делото автомобила е фиксиран след ПТП. И ако
погледнете същата снимка къде е автомобила, ще видите, че тази следа много
добре кореспондира с коридора на движение на автомобила, процесния
автомобил, което е още една даденост.
Значи, независимо от всички обекти имаме S-образна следа, която
обективно е предизвикА. от мотоциклет, който се е ударил в нещо и имаме
втори факт, процесен автомобил, чиито коридор много добре преминава
покрай средата, като лявата й страна е много близо по естествения коридор на
автомобила, който виждате.
Ето защо, според тези данни ние сме приели, че тази следа е от
процесния мотоциклет. Но този въпрос винаги стои при всяко ПТП, каквото и
ПТП да вземете винаги възниква въпроса, а тези следи от това МПС ли са,
винаги, той е тривиален въпрос, юридически.
АДВ.Р.: - Да преминем на темата видимост. Твърдите, че навлизайки на
платното за движение по бул.“Сливница“ Б. е имала възможност да
възприема евентуално движещи се, приближаващи МПС на значително
голямо разстояние, не по-малко от 140-150 м, така ли е ?
В.Л.ПРОФ.К.: – Да, така е.
АДВ.Р.: - Т.е. приемате, че тя не е имала ограничение на видимостта от
някакви препятствия, респективно МПС ?
В.Л.ПРОФ.К.: – Да, точно така. Ние приемаме, че имаме пряка
видимост на водачката на автомобила спрямо идващия мотоциклет, като
нямаме данни за обекти, които ограничават тази видимост, участъка е прав.
АДВ.Р.: – Ако приемем, че моториста се е движил по бул.“Сливница“
посока центъра, за него имало ли е някакво ограничение във видимостта,
респективно пречка той да възприеме навлизащия автомобил на Б. по
бул.“Сливница“ ?
В.Л.ПРОФ.К.: – Това което казах се отнася и за мотоциклетиста, за
него няма пречки и ограничаване на видимостта спрямо маневрата и
навлизането на автомобила в платното за движение на мотоциклета.
АДВ.Р.: – На какво разстояние се е намирал моториста от мястото на
удара в момента в който Б. е започнала да навлиза в платното за движение ?
В.Л.К.: – Ние сме изчислили, че когато автомобила е потеглил
мотоциклетиста е бил на около 102-103 м, 102.5 м средно, от мястото на
удара.
Изчислили сме, че когато автомобила е навлязъл на 1 м от платното за
движение на мотоциклета, ще кажа защо на 1 метър, мотоциклета е бил на 64
м от мястото на удара. Приели сме този 1 м, защото считаме, че след този
метър, който и да е водач, би могъл да възприеме пресичащия платното му за
движение, да го възприеме като опасност. Очакваната опасност е малко по-
късно от колкото самото навлизане, защото е естествено водача на
7
мотоциклета да възприеме, че автомобила ще му даде предимство. Но на
повече от 1 м считаме, че е технически правилно водача, мотоциклетиста в
случая, да възприеме това като опасност и да реагира като аварийно спиране.
Изчисли ли сме го това за вас, да си направите извода при сравнение с
опасната зона за спиране, което го имате и в експертизата.
АДВ.Р.: – При положение, че моториста се намира на 102 м когато Б.
започва да навлиза…..
В.Л.ПРОФ.К.: – Не като навлиза, като потегля, разлика има, потегляне
и навлизане е различно.
АДВ.Р.: – Потегля от място и преминава мислената линия ?
В.Л.ПРОФ.К.: – Точно така, това е малко след това. Ами ако имаме
стоп линия тя никога не е на границата на платното за движение.
АДВ.Р.: - Имам стоп линия, която е много назад, имаме разговор, през
цялото време момента в който тя започва да навлиза на булеварда
„Сливница“.
В.Л.ПРОФ.К.: – Значи пояснявам, и Т. е ходил, и Х., значи стоп
линията е значително по-назад от границата на платното за движение. Ние
нямаме данни дали автомобила е спирал на стоп линията назад или не, как е
достигнал до границата нямаме данни. Ние сме показали на мащабната скица
когато автомобила е на границата на платното за движение и от този момент
потегля и навлиза. Т.е. когато потегля от границата на платното аз повтарям
мотоциклета е бил на 102.5 м от мястото на удара.
АДВ.Р.: – Тогава защо в заключителната си част приемате, че удара е
реализиран в опасната зона за спиране на моториста след като опасната зона е
с величина от 94-95 м ?
В.Л.ПРОФ.К.: –Момент на възникване на опасността е правен термин,
тук не ни е зададен. В кой момент трябва да реагира мотоциклетиста. Има
примерно третиране на въпроса, че трябва да реагира когато неспазващо
предимство МПС тръгва от стоп линията. Ние нямаме такива данни. Ако
приемете този въпрос, че опасността за мотоциклета е от момента на
потегляне на автомобила от границата на платното за движение тогава
автомобила не попада в опасната зона за спиране на мотоциклета.
Ако приемете, че опасността възниква когато вече автомобила е
навлязъл на 1 м, което е достатъчно за възникване на опасност, тогава
навлиза. Ние сме дали тези варианти, защото не знаем какво съда ще приеме
като опасност, не ни е указано.
АДВ.Р.: – Защитата беше поставила към състава на експертизата
няколко въпроса, аз лично не виждам ясен, изчерпателен отговор на тези
въпроси. Моля Ви сега в съдебно заседание да отговорите на първия от тези
въпроси:
Какъв път, с каква скорост и за какво време е изминал лек автомобил
Опел Корса от момента на навлизането му на бул.“Сливница“ до мястото на
8
съприкосновение с мотоциклета, при съобразяване на обясненията на
подсъдимата от съдебно заседание, и обстоятелството, че е ускорявала бавно
и плавно, и след съприкосновението с мотоциклета водача Б. е спирала, в
режим на комфортабилно спиране, т.е. с минимален спирачен ефект, без
оставяне на спирачни следи.
Във Вашето заключение вие сте посочили коефициент, с който
приемате и работите, на максимално спирачно закъснение 4,5 м на квадрат в
секунда и сочите изрично, че това 22 км/ч е максимално достигнатата
скорост.
Бихте ли казали, при ползване на друг коефициент, по-нисък
коефициент на спирачно закъснение, разбира се отчитайки нейните
обяснения, каква би била минималната скорост, която тя е достигнала,
респективно, средната скорост, която тя е достигнала ?
В.Л.ПРОФ.К.: – Трябва ни време около 10 минути за да отговорим на
този въпрос, за да ви кажем какво сме приели и каква е разликата с въпроса.
СЪДЪТ дава възможност на вещите лица да проведат обсъждане, за
да отговорят на поставения въпрос.
В.Л.ПРОФ.К.: – Как е спирала водачката след удара няма обективни
данни. Нямаме спирачни следи, за което да се ориентираме какво е било
аварийното спиране, с каква интензивност, ако е имало такова.
Факта, че няма спирачни следи от автомобила означава, че водачката не
е спирала аварийно.
Тук възниква въпроса, а как е спирала. Ние сме приели максимално
спирачно закъснение, считайки отрицателно ускорение по величина такова,
че да няма спирачни следи на границата на оставяне. Защо така, защото
считаме, че при опасност технически правилно е да намаляме скоростта
максимално, и сме приели максимално интензивен начин на спиране от
водачката, но да няма следи, защото ги няма.
В момента защитата желае да пресметнем по-плавно спиране и ние
приемаме спиране като за пред светофар на водач, за който светва червен
сигнал, примерно от 40-50 м. Т.е. като приемем спирачно закъснение три
метра в секунда за квадрат, което е значително по-малко от 4,5 прието в
настоящата експертиза, скоростта се получава максималната на автомобила
около 20-21 км/ч, изчислително 20.9, считай, че в рамките на физичната
грешка 20-21 км/ч.
Пояснявам, движението на автомобила е сложно, първо то е по
траектория, която не е праволинейна, второ имаме ускорително движение,
след което водачката реагира и тече време за реакция. Тече времето за
реакция, но крака е на газта. Т.е. за времето за реакция колата ускорява, след
това крака се премества за 0,2 секунди върху спирачния педал, натиска се,
спирачката започва да задейства и чак след 03-04 секунди започва да спира.
Във всички случаи каквито и варианти да приемете за спирачно
9
закъснение при спирането на автомобила, ускорителния участък е по-дълъг
от момента на потегляне до момента на удара и то значително по-дълъг. Т.е.
водачката след удара е задействала във времето за реакция, но автомобила
още не спира. Т.е. времето за движение от потегляне до момента на удара е
това, което ние сме определили, независимо от въпроса какви параметри ще
кажем за спирането. Този параметър, който защитата иска влияе на
максималната скорост, е не е 22-23, а е 20-21.
Но времето и съотношението, което казах преди малко, като отстояние
между двете МПС към момента на потегляне и момента на 1 м от границата,
са тези, които ви ги казахме, същите, които са важни за техническата
възможност на мотоциклетиста да предотврати ПТП.
АДВ.Р.: – Колко е минималната скорост, която тя е достигнала, имате
нейните обяснения, на база нейните обяснения, кой е коефициента, който
може да приложите за да определите минималната скорост, която би могла да
достигне, стъпвайки на нейните обяснения ?
В.Л.ПРОФ.К.: – При определяне скоростта максималната ние сме
приели ускорение 1,2 м секунда на квадрат. Според наши много публикации,
средно статическото ускорение на потеглящ автомобил, при навлизане на път
с предимство е средно статистическото 1,5 – 1,8 метра в секунда на квадрат.
Комфортабилното, да не залитат пътниците в автобус, е не повече от 1,5. Ние
сме смятали с 1,2, т.е. много ниско сме смятали, с оглед показанията на
водачката за бавно потегляне, безусловно е възможно и 1.
ПРОКУРОРЪТ: - – Това означава ли, че тя в първата секунда ще
измине метър и двадесет сантиметра ?
В.Л.ПРОФ.К.: – Не, това е ускорението, на първата секунда ще измине,
ускорението е 1,2 по 1 секунда, ще стигне скорост 1,2 м в секунда. Значи за
първата секунда ще стигне скорост 1,2 м/секунда. (вещите лица правят
изчисления). За 1 секунда ще измине 0.06-0.07 метра, за 1 секунда ще измине,
което е много малко и затова сме приели поне 1 м.
АДВ.Р.: - Определете минималната скорост, която тя според вас би
могла да достигне ?
В.Л.К.: – Значи при 1,2 и при тези данни за спиране се получава някъде
около 20 - 21 км/ч. Ако приемете по-ниско ускорение около 1, 0.9-1, не по-
малка скорост минималната аз бих я определил на около 18 км/ч.
АДВ.Р.: – Т.е. минималната скорост, която би могла да достигне при
минималния коефициент е 18 км/ч.
В.Л.ПРОФ.К.: – Ако приемете по-ниско ускорение не е естествено,
това означава все едно много бавно да потегля, навлизайки в път, което също
технически е неправилно.
АДВ.Р.: – Потеглянето в крайна сметка не зависи ли и от
психомоториката на един човек, субективно и индивидуално ?
В.Л.ПРОФ.К.:– Разбира се, че е така, не спорим.
10
АДВ.Р.: – Има хора които са флегматици, холерици…
В.Л.ПРОФ.К.:– Ама времето затова ще излезе над 20 секунди, че
навлиза…
АДВ.Р.: – За какво време ще е било необходимо водачката да стигне до
мястото на удара при 18 км/ч и при 20 км/ч, какво време ще й е необходимо
за да достигне ?
СЪДЪТ: - Моля вещите лица да имате предвид, да видите какво е
отразено на страница 40, трети абзац, от горе надолу, скоростта към момента
на удара е 14,8.
В.Л.ПРОФ.К.: – Да, това е в момента на удара. Значи максималната
скорост е след това, защото по време на удара водачката е осъзнала опасност,
но не си е махнала крака от газта.
Ако приемем по-ниско ускорение в момента на удара тази скорост ще
стане по-ниска.
На страница 45 вижте формулата, най-горе, като пресметнем при
ускорение 1 времето за движение става 3,8 секунди, до момента на удара, от
потеглянето до момента на удара. В тази връзка отстоянието на
мотоциклетиста ще стане 111 м, а не 102,5.
Ако приемете минимално ускорение на автомобила 1 м за секунда на
квадрат, времето за движение на автомобила от потеглянето до момента на
удара е 3,8 секунди, или изчислено към момента на потеглянето на
автомобила мотоциклетиста е на 111 м от мястото на удара.
АДВ.Р.: – При тези изчисления променя ли се нещо от гледна точка на
извода ви на какъв режим на светофарната уредба е преминал мотоциклетиста
през кръстовището ?
В.Л.ПРОФ.К.: – Не, на какъв светлинен източник е бил светофара може
да се определи само със свидетелски показания. По тази разлика в данните не
променяме факта, че с голяма вероятност съобразявайки гласните
доказателства, мотоциклетиста е преминал на червен светофар, това е ясно,
този извод си остава същия.
АДВ.Р.: – В юридическата литература, в частност ЗДвП и ППЗДвП
срещали ли сте определителна норма или нормативни изисквания каква
следва да бъде траекторията на завиване на дясно за навлизане в дясна лента
за движение ?
В.Л.ПРОФ.К.:– Как се прави маневра пише в правилника.
СЪДЪТ указва на страните, че така зададения въпрос е правен въпрос и
вещите лица не следва да отговарят на същия.
В.Л.ПРОФ.К.:– Въпросът е правен. Аз съм юрист, затова го казвам,
вижте го в правилника.
АДВ.Р.: – Оттеглям въпроса.
Посочените на страница 39 озаглавени от вас „технически причини за
11
настъпване на инцидента“ технически причини ли са или са юридически.
В.Л.ПРОФ.К.: – Да, технически са. Всички технически причини, които
посочваме в една експертиза са абсолютно следствие от законовите норми.
Аз съм Председател на държавна комисия за обучение на инструктори.
Във всички правила за обучение и на самите инструктори обучаеми ние
посочваме това, което повелява закона. Когато има знак “стоп“ очевидно
техническата причина за ПТП е свързА. с този знак. Няма как да избегнем от
това.
АДВ.Р.: - За мен техническа причина е нещо свързано с неизправност на
автомобила.
В.Л.ПРОФ.К.: - Не е, аз казвам така, аз казвам как уча инструкторите.
Техническите причини нямаме предвид техническите параметри на лекия
автомобил, а действията на водачите от техническа гледна точка, защото е
техника. Казвам Ви как ги учим, на знак „стоп“, ние ги учим да спират и да
пропускат движещите се по пътя с предимство, това сме написали, това е
техническа причина.
АДВ.Р.: - Нищо общо няма с техниката.
В.Л.ПРОФ.К.: - Управляваме техника, значи е технически. Процесите
на управление на техника е технически въпрос. Като пускаш пералната
технически трябва ли да си грамотен.
Ние считаме, че въпросите са технически причини и край, това ни е
отговора.
АДВ.Р.: – Според вас връщайки ви на страница 52, в отговор на
въпросите, на които отговаряте на съда, за конкретния случай, с оглед
конкретиката по делото и обясненията на водачката, вие сте посочили, че
може да се използва коефициент за спирачно закъснение, който е 4,5
м/секунда на квадрат.
С оглед същите тези обяснения мислими ли са, възможни ли са да
приложат и други, по-ниски коефициенти на спирачно закъснение, които
също така добре да кореспондират с нейните обяснения.
СЪДЪТ: – Дават ли възможност обясненията на подсъдимото лице да
се приложи друг коефициент.
В.Л.ПРОФ.К.: – Категорично, ако приемете достоверни и кредитирате
показанията на подсъдимата, може да се приеме и по-ниско спирачно
закъснение, но с оглед механизма не по-ниско от 2,5 – 3 метра за секунда на
квадрат, което ще промени максималната скорост, която казахме ще бъде не
22 км/ч, а по-ниска, но не по-ниска от 18 км/ч.
АДВ.Р.: – Отстоянието на моториста от мястото на удара към момента
на навлизане на водачката.
В.Л.ПРОФ.К.: – Този параметър, спирачно закъснение, обяснихме, че
не влияе на отстоянието. На отстоянието влияе ускорението, а не спирачно
12
закъснение, и ние казахме, че при по-ниско, не 1, 2 м за секунда на квадрат, а
при 1 м на секунда на квадрат отстоянието на мотоциклетиста от мястото на
удара е 111 м към момента на навлизане на автомобила на границата на
платното за движение.
На въпроси на СЪДА: – Отговор на въпрос 16, към момента на удара
сте изчислили скорост на автомобила, на страница 40, към момента на удара
скоростта на движение на автомобила е била 14,8 км/ч. Тази скорост
категорична ли е и би ли се променила ако Вие приемете сега намаляване на
коефициента.
В.Л.ПРОФ.К.: – Не, ние сме пресметнали при едно ускорение 1,2 м за
секунда, което е по-ниско от статическото, с оглед показанията на
подсъдимата за плавно потегляне.
Ако приемете още по-ниско, което казахме 1 м/сек² тази скорост от 14,8
км/ч става 13,3 км/ч.
На въпроси на СЪДА: – Тази промяна съществена ли е, и примерно
обективно следите от произшествието допускат ли подобна скорост ?
В.Л.ПРОФ.К.: – По-скоро следите допускат това, но самия начин на
потегляне с толкова плавно движение от техническа гледна точка е на
границата на естественото, твърде плавно навлизане. Възможно е, но не
средно статистически.
На въпроси на СЪДА: – При това твърде плавно навлизане нещо
смущавало ли е видимостта на водача ?
В.Л.ПРОФ.К.: – Не, нямаме други изводи, относно видимостта,
различни от експертизата.
На въпроси на СЪДА: – При това твърде плавно навлизане колко
секунди казахте, че е била на платното ?
В.Л.ПРОФ.К.: – Вместо 3,5 секунди, става 3,8 секунди до мястото на
удара, и отстоянието става 111 м. Т.е. във всички случаи, ако приемете
момент на възникване опасността в момента навлизане, автомобила не попада
в опасната зона. Ако обаче го приемете, че след 1 м е опасността, попада,
всичко е същото и нищо не се променя.
АДВ.Р.: – Искам и другите вещи лица да вземат становище по този
въпрос.
Съдът запитва вещите лица дали имат друго становище.
В.Л.А.: – Не, аз искам да допълня, аз от техническа гледна точка не
мога да определя скоростта до мястото на удара, но правих няколко
експеримента с моя автомобил, може би 5-6 експеримента направих, в
зависимост от начина по който тръгвам и стигам до мястото на удара някъде
между 11-14 км/ч, разликата е в зависимост от начина, по който потеглям.
Експеримента направих с лек автомобил Тойота Ярис 2010 година.
Вдигат се от мястото на тръгването на автомобила до мястото на удара се
13
вдигат километри в час между 11-14 км/ч, при тръгване от същото място.
В.Л.ПРОФ.К.: – Това съвпада, с това, което Ви казах и аз.
В.Л.А.: – Горе-долу съвпада с минималното, което изчислиха колегите.
АДВ.Р.: – Но може и да е 11…
В.Л.А.: – Аз казах, сега дали ще се приеме съда, аз казах това, което
съм правил като експеримент. Аз не разбирам от формулите на колегите
технически как се смятат, но казвам, това което практически съм го направил.
На въпроси на СЪДА: – По въпрос 4.15, на страница 39, във връзка с:
Технически неправилното поведение на водачката на автомобила при
предприета маневра завиване надясно, технически правилно е тя да завие
надясно по най-краткия път, да завие в дясната пътна лента, а след това да
предприеме маневра за престрояване в лявата пътна лента.
И на страница 57, № 13, там има условност: „При технически правилни
действия на водачката на автомобила при маневрата „завиване надясно“ –
движение само в дясната пътна лента е технически възможно да не настъпи
удар при условие, че водачът на мотоциклета би продължил движението си в
лявата пътна лента.
При положение, че Вие сте установили удара на 20 см в дясната пътна
лента, къде се е движил мотоциклетиста ?
В.Л.ПРОФ.К.: – Не знаем казах, значи ако мястото на удара е
обективно определено траекторията на мотоциклетиста е в ляво или в дясно
на това място на удара, но не повече от 1 м. Ние не знаем дали движението
преди ПТП на мотоциклетиста обективно в коя лента е било.
На въпроси на СЪДА: – При всички случаи към момента техния
инициален контакт и двете МПС са били в дясната лента ?
В.Л.ПРОФ.К.: – По-скоро предната гума на мотоциклетиста, на
мотоциклета е била в дясната лента с предна тач, а автомобила изцяло заемащ
и двете ленти при съприкосновението, защото отива към лявата лента, вижте
мащабната скица. Предния ляв край на автомобила е след осевата линия, само
предния ляв край, удара е по-назад от предния ляв край, той е в калника с
ляво, челото на вратата, предния ляв край вече е в насрещната линия, и това е
първоначалния контакт. А когато говоря за удара, който е по-късно удара
физично явление, вече е в лявата лента с предния си ляв край. Това е
категорично.
АДВ.Р.: - Говоря за първоначалния контакт през цялото време и съвсем
резонно питате след като автомобила е бил изцяло в дясната лента тогава
какъв е проблема.
В.Л.ПРОФ.К.: – Казах предния ляв край е преминал осевата линия на
10 см или на 5 см, не мога да кажа точно…
АДВ.Р.: - Ще питаме едно по едно вещите лица дали тази констатация е
вярна.
14
На въпроси на СЪДА: – Ако правилно Ви разбирам предната лява част
на автомобила………
В.Л.ПРОФ.К.: - По-точно предния ляв край на автомобила към
момента на първоначалния контакт вече е преминал осевата линия почти до
нея, но е преминал средата й, и се намирал в лявата, на няколко сантиметра.
На въпроси на СЪДА: – Ако гледаме скицата, имаше ли опция ако
автомобила се беше приближил към десния край на пътя да има разминаване.
В.Л.ПРОФ.К.: – Да, нямаше да има ПТП.
На въпроси на СЪДА: – Къде трябваше да бъде тогава позициониран
този автомобил, на какво разстояние от десния бордюр ?
В.Л.ПРОФ.К.: - Не повече от метър. Ако автомобила извършва
технически правилно маневрата завиване надясно по най-краткия път с
разстояние до десния бордюр безопасно с видимостта на дясното огледало, не
повече от метър, категорично двете МПС биха се разминали.
На въпроси на СЪДА: - И това съответства ли на хипотезата, в която
казахте, че е възможно мотора да е бил включително на метър от едната и от
другата страна ?
В.Л.ПРОФ.К.: - Да.
На въпроси на СЪДА: - Има ли място достатъчно да се разминат ако
той действително е бил на метър от дясната част на осевата линия ?
В.Л.ПРОФ.К.: - Значи, този метър е значително по-назад от мястото на
удара и като казвам метър това не е до мястото на удара. Мястото на удара е
обективно там, а когато автомобила до 1 м от бордюра, помежду тях има 1,5 м
разстояние.
Този метър, който казвам коридора, той е не по-близо от поне 15 м от
мястото на удара, назад, защото динамиката не позволява на едно кратко
разстояние, но при тази скорост да направиш S образно движение, сложно е
движението на мотоциклета. Т.е. като Ви казах метър имам предвид изобщо
целия път на минаване, че не знаем къде е бил. Метър в ляво, метър в дясно,
но мястото на удара е там, обективно определено.
На въпроси на СЪДА: – Мястото на удара е на 20 см от линията в
дясната лента. Тези 20 см ако е траекторията, по която се движи
мотоциклетиста към момента на удара и този 1 м необходим от десния ръб,
позволява ли разполагане на автомобила така, че да се спази очертанието на
дясната лента и мотоциклетиста да премине.
В.Л.ПРОФ.К.: – Ширината на лентата е…
АДВ.Р.: - Ширината на лентата е 3, 90.
В.Л.А.: – Искам да ви кажа, че огледния протокол изобщо не говори за
точни…
АДВ.Р.: - Извинявайте, ползвам данните ви от предното заключение,
където ходихте и ги мерихте и ви ги давам наготово, 3, 90 по вашето
15
заключение. И знаете, че ще ви питам след това и колко е широк моторът.
Според огледния протокол е 3, 50, 3, 90 е според вещите лица от предния път.
Ясно е, че няма как да се размине.
На въпроси на СЪДА: – Нека да изясним обективно, откъде съдим
колко е широка тази лента? Ако има грешка по огледния протокол, да го
санираме.
Посочено е, че ширината на лентата общо е 4, 30, без 90 сантиметра, на
20 страница.
В.Л.ПРОФ.К.: – Значи е 3,40 м.
В.Л. У.: - От ориентира има 90 см вдясно от дясната граница.
В.Л.ПРОФ.К.: – 3, 40 без един метър, 2, 40. 2метра е колата.
В.Л. У.: - Не е 2 метра колата.
АДВ.Р.: – 1, 94 е с огледалата, нали говорим за безконфликтно
преминаване.
В.Л.ПРОФ.К.: – Лентата, според измерванията и мащабната скица, е 3,
40м. Ако приемете, че автомобила преминава до 1 м от десния бордюр, лявата
страница на автомобила, с огледалото, ще е на около 2,4 от дясната граница
на платното за движение, до осевата линия остават 40 см. От лявата граница
на автомобила от огледалото до осевата линия остават около 40 см.
Мястото на удара, което обективно е определено означава, че
мотоциклетиста би преминал на около 20 см от левия край на огледалото,
което е недостатъчно от технически гледна точка като безопасно разстояние,
но нямаше да има контакт, категорично, ако беше преминала на метър от
тротоара. Ако мине на по-близко от метър това е казано в още по-голяма
степен.
АДВ.Р.: – Но би ли могъл да премине в дясната лента, заедно с
автомобила. Колко са габаритите на мотора, с огледалата, с дръжките, с
всичко.
В.Л.ПРОФ.К.: – Кормилото е около 70 см широко, считайте, че не
повече от 80 см е напречния габарит на мотоциклета, максимално 80 см.
В.Л.А.: – Сега, може с точност, направих справка в интернет,
широчината на този мотоциклет е 74.9, за тази модификация ширината на
този мотоциклет е 74.9.
В.Л.ПРОФ.К.: Значи правилно сме отговорили, не повече от 80.
АДВ.Р.: – При приетата от Вас скорост на движение на моториста …….
В.Л.ПРОФ.К.: - Тя не е приета, а изчислена. Прието е друго, приемаме
коефициенти. Изчисляваме скорост.
АДВ.Р.: - При изчислената от Вас скорост на движение на моториста в
момента на удара и приемайки, че той преди това се е движил със същата
скорост без промяна на величината, имал ли е възможност от момента на
навлизането на лекия автомобил на бул.“Сливница“ да избегне
16
съприкосновението само с намаление величината на скоростта без да
предприема режим на спиране ?
В.Л.ПРОФ.К.: – Само с намаление няма да стане. Няма да спре до
мястото.
Ако приемете момент на възникване на опасност за мотоциклетиста към
момента на потегляне на автомобила той има достатъчно време да задейства
аварийно спирачната уредба, при което ще спре преди мястото на удара
аварийно.
В зависимост от интензивността на намаляване на скоростта не
аварийно, той ще достигне до мястото до удара, но по-бавно, за което
автомобила ще е преминал напред. Така, че не е еднозначен отговора какво би
станало, защото при спиране не аварийно видяхте колко варианти има, но
може да спре аварийно, но защо не е спрял не знам.
АДВ.Д.: – Ако той беше спрял аварийно би ли бил в опасност неговия
живот от остА.лите
В.Л.ПРОФ.К.: – Този въпрос не е към нас, а към лекарката.
Съдът предостави възможност въпросът да бъде зададен към в.л. проф.
Р..
АДВ.Д.: – Ако спре аварийно би ли получил увреждания от движещите
се след него автомобили ? Защото той се движи в някакъв трафик.
Съдът не допуска въпроса, тъй като е свързан с предположение за
движението след мотоциклетиста.
На въпроси на СЪДА: – По-скоро въпроса касае скоростта на
движение, с която е бил мотоциклетиста, и връзката с травмите, които са били
получени, т.е. ако беше скоростта по-ниска.
Т.е. ако мотоциклетиста се движеше с разрешената скорост, това би ли
рефлектирало върху естеството на получените от него увреждания ?
В.Л.ПРОФ.Р.: – Върху естеството и върху тежестта бих добавила аз
към въпроса, за да ви отговоря максимално точно.
На базата на литературата и на опита мога да кажа, че между двете неща
винаги или почти винаги има линейна връзка, т.е. по-високата скорост
предполага по-тежки травми. Но в същото време точно за ПТП-та говорим
като цяло, а не за конкретния случай, съм виждала и джипове, които са така
смлени, с такива деформации, а шофьора слиза от тях и избягва и в съда са ме
питали защо. Ами това е станало, значи може. Няма обяснение от медицинска
гледна точка, това е общата постановка, която искам да Ви дам.
В конкретния случай, което много рядко се случва, аз по медицински
път да мога да кажа, че скоростта е била много висока, защото скоростта, с
която торса на момчето се блъсва, прегръща, ствола на дървото, е толкова
голяма, слединно и повече в дясно, че всичко, което получил - черепно-
мозъчна и гръдна и коремна травма са бих казала от много голяма кинетична
17
енергия.
Всяко едно от уврежданията в случая би могло да доведе до смъртта и
черепната и гръдната и коремната. Съчетанието от трите не изисква коментар.
В.Л.ИНЖ.Т.: – От технически гледна точка, косвено отговарям, като
правя сравнение, изпитанията, които се правят при приемане на
обезопасителните колани, включително и детските седалки, изпитанията се
правят с макети, модели на човешко тяло, седалка и максималната скорост,
която се прави при удар в неподвижна стена е до 50 км/ч. Това е установено
опитно, че над 50 км/ч, с поставен колан, пораженията, които прави колана
върху тялото без въздушна възглавница са равносилни и без колан. Т.е. ако
тук можем да изведем логика, че скорост над 50 км/ч би била фатална.
СЪДЪТ намира, че следва да приобщи заключението по представената
комплексна експертиза, като на вещите лица следва да бъде изплатено
възнаграждение, съгласно посоченото в справките-декларации, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал
изготвената комплексна СМЕ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждения на вещите лица, съгласно представените
справки-декларации и по 200 лева за явяване на всички вещи лица, както
следва:
В.Л.ПРОФ.Д. Р. в размер на 965.25 лева и 200 лева за изслушване,
ОБЩО: 1165.20 лева,
В.Л.Е. А. в размер на 1200 лева и 200 лева за изслушване, ОБЩО: 1400
лева.
В.Л.ИНЖ.Т. Т. в размер на 1278 лева, 200 лева за изслушване и пътни
и дневни 146.95 лева, ОБЩО: 1624.95 лева,
В.Л.ПРОФ.С. К. в размер на 1704 лева и 200 лева за изслушване,
ОБЩО: 1904 лева и
В.Л.Х. У. в размер на 1704 лева и 200 лева за изслушване, ОБЩО: 1904
лева
Издадени РКО – 5 бр.
В.Л.ПРОФ.К.: – Ние с доцент У. идваме от Сливен, пътни разходи не
искаме да ни се възстановяват.
Вещите лица бяха освободени от съдебната зала.
СЪДЪТ предостави възможност на страните за становища.
ПРОКУРОРЪТ: - Делото е изяснено от фактическа страна и моля да
дадете ход по същество.
АДВ.Х.: - Нямам искания, да приключи делото.
АДВ.Д.: - Нямам искания, да приключи делото.
АДВ.Р.: - Аз лично считам, че не е изяснено от фактическа страна
18
делото и възниква необходимост от извършване на други процесуални
действия.
Избрания от съда подход да назначи допълнителна експертиза с
поставяне на допълнителни въпроси към групата експерти изготвили двете
досега съществуващи по делото и приети експертни заключения чрез
назначаване на една нова експертиза, поне за мен не доведе до изясняване на
делото от фактическа страна.
На практика тази нова експертиза, поне моите констатации, не
ангажирам никой, сравнявайки текстуалната част на това заключение, което
беше прието днес, с депозираната преди това и изготвена само от експертите
У., К. и съдебния медик, ако се не лъжа Д., е дословен препис на тази
експертиза, дословен. Даже имаме моменти, в които са привнесени цели
пасажи, които някак си не хармонират с останалата обстоятелствена част на
това заключение. Включително ако щете и заключителната част на тази
експертиза е копи - пейст на предходната експертиза. Т.е. с назначаване на
тази допълнителна експертиза и желанието на съда да изясни обстоятелствата
по делото не даде резултат. Противоречията продължават да са налични
между двете експертизи, защото, поне за мен, участието на експертите по
първата експертиза по настоящата експертиза не отрича достоверността,
обективността и пълнотата на тяхното първоначално заключение. Имам
предвид на експертите А., Р. и инж. Т..
При наличие и към настоящия момент на две експертизи, които имат
констатации, които до голяма степен си противоречат или поне няма как ние
да изберем кои от тях да кредитираме, ми дава основание да считам, че сме
изправени пред хипотеза, а и съгласно указанията на ВКС в отменителното
решение, от назначаване на една нова арбитражна експертиза, която да даде
отговор на вече поставените въпроси.
Разбира се, ако бъде уважено това искане, следва да бъде изготвена от
други експерти, разбира се по преценката на съда дали да бъде разширена или
не, не мога да кажа, с включването на определена категория специалности, но
при всички случаи трябва да имаме състав на експерти, които да включват
няколко авто експерта, трасолог и съдебен медик, но нов персонален състав.
Т.е. по дефиниция да бъде повторна, а с оглед утвърдената от практиката
формулировка, с характер на арбитражна.
ПРОКУРОРЪТ: – Не се налага назначаване на никаква експертиза,
нито повторна, нито арбитражна, нито каквато и да било друга. Казуса е доста
прост, има страшно много експертизи по него назначени, Вие ще прецените.
Експертизата сама по себе не е доказателство, тя просто е една трактовка на
събраните по делото доказателства, със специалните познания, които имат
експертите. Имате всички предпоставки за да решите делото както намерите
за добре.
АДВ.Х.: – Защитата излага пред вас обстоятелства именно, че
фактическата обстановка не е установена. Какво точно всъщност не е
19
установено от фактическа гледна точка ние така или иначе не чухме.
В същото време защитата недоволства от факта, че тези две експертизи,
предната и тази днешната, комплексните са едни и същи.
На следващо място обаче казва, че двете са противоречиви. Кое от тези
две твърдения е вярно.
Не без значение е и факта, това, което са установили вещите лица,
петорната комплексна експертиза, че няма обстоятелства, които да не са
обсъдени, които да не е направен анализ на тях, и които всъщност да влекат
след себе си исканата от страна на защитата експертиза.
Смятам, че няма абсолютно никакво основание за назначаването на
каквато и да била експертиза.
АДВ.Д.: – Дори и да приемем, че се визират противоречия в
експертизите между тези, изготвени от Т. Т., професор Р. и вещото лице А., и
настоящите експертизи, в крайна сметка точно тези три вещи лица са
положили подпис под тази експертиза, срещу която колегата Р. негодува. В
тази връзка си мисля, че на практика той няма довод, в който да каже, че има
противоречия и моли да назначите арбитражна експертиза.
АДВ.Р.: – Възраженията по предходната експертиза, изготвена в
персонален състав К., У. и Д. съм изложил на етап съдебно следствие при
приемането й и в пледоариите по същество.
При положение, че констатациите на тези експерти днес не търпят
промяна, при положение, че същите тези експерти в предходно съдебно
заседание казаха да, допуснали сме технически пропуски, и при измервания
ще претърпят корекции определени дименсии и т.н., които не са коригирали
днеска, означава едно единствено нещо за мен, че техните пропуски и днес,
макар и в нов персонален състав на експертизата, не са коригирани и те са си
част от тази експертиза и опорочават нейните констатации. Вие сте добре
запознати с моите възражения и нямам намерение да ги преповтарям, те са
поне на няколко страници, те са част и от касационната ни жалба.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След тайно съвещание за да се произнесе взе предвид следното:
Виждането на въззивния състав е, че не се налага допускане и
извършване на нова повторна (арбитражна) експертиза. Събрани са
достатъчно доказателства по предмета на доказване, включително за факти и
обстоятелства, сочени от защитата на подсъдимото лице.
С оглед насрочените за днешното съдебно заседание други въззивни
производства, съставът счете, че настоящото следва да продължи днес от 14ч.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на подсъдимата за
назначаване на повторна (арбитражна) експертиза.
20
Обявява на страните, че разглеждането на делото ще продължи днес в
14:00 часа.
В 14:00 часа продължава съдебното заседание в присъствието на:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..
Подсъдимата И. Д. Б., уведомена, явява се лично и с адв.М. Б. Р. от
АК – ВАРНА, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
Жалбоподатели-граждански ищци М. К. Ч. и А. Р. Ч. - С., уведомени,
не се явяват, представляват се от повереници адв.Р. М. Х. и адв.Е. М. Д. ,от
АК – ВАРНА, надлежно упълномощени.
СЪДЪТ запитва подсъдимата дали желае да даде допълнителни
обяснения по делото.
ПОДС.Б.: - Не желая да давам допълнителни обяснения.
СЪДЪТ предостави възможност на страните да изложат становища по
приключване на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: - Нямам допълнителни искания по доказателства.
АДВ.Х.: - Нямам допълнителни искания по доказателства.
АДВ.Д.: - Нямам допълнителни искания по доказателства.
АДВ.Р.: – След отказа Ви да назначите нова експертиза ще ви моля да
бъде назначена допълнителна експертиза към тази, която беше изслушана
днес в съдебно заседание и която да отговори на формулираните от нас
въпроси по начина по който те са формулирани, а не както са прецени вещите
лица. Да, вярно е, че днес беше направен опит от вещите лица да бъде даден
отговор на тези въпроси в съдебно заседание, но аз лично считам, че тези
отговори не са максимално точни, прецизни и обективни, още повече, че
изискването е когато се дават тези отговори те да бъдат първо обективирани в
писмен вид, заключението да бъде депозирано в съответния срок, за да могат
страните да се запознаят с него, съответно да могат да задават въпроси и да
организират защитата си и едва след това да се пристъпва към неговото
изслушване в съдебно заседание.
За това, аз лично считам, че следва да бъде дадена такава възможност
на вещите лица, за което настоявам.
Не считам, че беше даден ясен и изчерпателен отговор от страна на
вещите лица, на максимално възможно достигнатата скорост, на пътя, който
тя е изминала, от навлизането на платното от подсъдимата на булеварда до
мястото на удара по начина, по който тя заявява, съответно не беше посочено
времето при тази минимално възможна скорост, която се е движила, с оглед
двата компоненти. При друг коефициент на ускорение, минимален
коефициент на ускорение и при минимален коефициент на спирачно
закъснение, с оглед на двете фази на ускоряване и на намаляване. Всяка
промяна в един от двата параметъра рефлектира на крайния извод и т.к.
отговора на този въпрос - за какво време ще измине това разстояние, който е
21
функция от отговора на тези въпроси, детерминира и какво е било
отстоянието на моториста към момента на нейното навлизане в пътния
участък, то имаме необходимост от допълнителни отговори на тези въпроси
по начина по който съм ги формулирал.
ПРОКУРОРЪТ: – На тези въпроси, които господин Р. формулира, току
що експертите дадоха отговори. Това, че те бяха дадени в устна форма той не
възрази против това. Изслушахме ги, зададохме им допълнително
уточняващи въпроси, не се променя нищо, дори и при най-крайните
означения на тези параметри, за които говори адв.Р..
Така, че аз не мисля, че има нужда експертите отново да дават
заключение по тия въпроси.
АДВ.Х.: – Становището ми е същото, чак сега се направи някаква
конкретика на въпрос, на който смятам, че в днешното заседание вещите лица
отговориха изключително ясно и недвусмислено.
За втори път, нещо различно, което може да се случи, аз не смятам, че
може да бъде направено. Исканията на защитата са абсолютно неоснователни,
приемам го, лично, като шиканиране на процеса.
АДВ.Д.: – Аз считам, че не следва да се уважава искането, т.е.
присъединявам се към становището на прокуратурата и колегата Х.. Още
повече, че така формулирания в момента въпрос не е кой знае колко трудно
да бъде изчислен пътя, който е изминала и за какво време, формулата е от
физика за седми клас.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪСТАВЪТ НА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ след съвещание като
взе предвид искането на защитата на подсъдимата, намира същото за
неоснователно, до колкото в експертизата, в заключението по назначената от
този състав на съда допълнителна комплексна експертиза вещите лица са дали
отговор на поставените от страните въпроси, въпреки, че са ги
преформулирали, до колкото една част от тях са се повтаряли, дали са
заключение по всички поставени въпроси, а в днешното съдебно заседание
направиха и много пространни пояснения, както досежно изводите до които
са достигнали, вече с участие и на трасолог, каквото е било указанието на
ВКС в отменителното решение, включително отговориха и на въпроси, които
не са били поставени в допълнителната експертиза, на база на изчисления в
хода на изслушването им. Страните имаха възможност да задават въпроси и
да изяснят по какъв начин вещите лица да достигнали до тези изводи.
С оглед на което съдът счита, че към момента са събрани всички,
относими към предмета на доказване доказателства, поради което и
въззивното следствие следва да приключи и да се даде ход на съдебните
прения, ако не постъпят други искания.
Поради което и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
22
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от защитата за
допълнителна експертиза на извършената допълнителна такава, за да
отговорят вещите лица на въпросите, по начина по който са зададени от
защитата в депозираното искане пред въззивния състав след дадената
възможност затова.
Страните заявиха, че нямат искания за извършване на допълнителни
следствени действия.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми съдии, поддържам протеста, който е
подал Окръжна прокуратура – Варна, моля да го уважите, към него имаме
подадени допълнителни съображения, които няма да преповтарям и моля да
ги имате предвид.
Настоящото разглеждане на делото е второ пред друг състав на ВАпС,
но допълнителното съдебно следствие, което беше проведено в изпълнение
указанията на ВКС не доведе до установяване на някакви нови фактически
положения.
Всъщност тези, които са изводими от събраните доказателства са
същите, които прие първия състав на ВАпС за установени.
Т.к. мотивите на първия състав на ВАпС са много добре формулирани,
изчерпателни и ясни, в тях се дава отговор на всички въпроси, които поставя
защитата, аз няма да преповтарям изводите.
Моля да имате предвид, че ние напълно сме съгласни с тази позиция,
която е била изложена в мотивите на присъдата на Апелативен съд – Варна.
Накратко ще се спра на някои ключови моменти, които вероятно
защитата ще дебатира.
Най-напред разбира се това е въпроса за това кога възниква, кой е
момента на възникване на опасността за движението.
Експертите с основание са приели, че този момент , момента, в който
вече автомобил недвусмислено придвижвайки се на известно разстояние, те
приемат 1 м, в пътното платно на бул.“Сливница“ вече съставлява заплаха за
мотоциклетиста. Тази позиция на експертизата е напълно резонна, тя в общи
линии е стандартна, аз около повече от 30 години се занимавам с такива
експертизи, налага се да се явявам по такива дела, за експертите това е
напълно резонно разстояние от 1 метър, което разбира се не е някаква
свещена мерна единица. Просто това е разстоянието, което ще измине
автомобила за 1 секунда за да стане ясно, че той наистина навлиза на пътното
платно и вече представлява опасност. Не случайно попитах експертите какво
е ускорението, което са приели, какво разстояние ще измине процесния
автомобил, те ми отговориха, че ще измине някъде около 72 см. Но и това е
23
напълно достатъчно за да се убеди водача на мотоциклета, че е настъпила
опасност за движението и той трябва да предприеме някакви спешни мерки.
Не може да бъде момента на възникване на опасността този, от който
нали е започнало потеглянето на автомобила, т.к. самия момент на
потеглянето той все още е бил в покой. Реално всичко става много бързо. Ако
приемем 150 м, че е била максималната видимост между двете процесни
МПС тогава при положение, че скоростта на мотоциклета е 29.4 м/сек той е
имал 5 секунди, през които е станало всичко, за което ние днес говорим.
Първите две секунди той е наблюдавал неподвижното МПС,
управлявано от подсъдимата. Ако е имало видимост от 200 м, каквито данни
имаше в началото по време на първата арбитражна експертиза, от 200 м би
могло да види, че теоретически е и момента, в който тя е преминала от стоп
линията към края на улицата, но е спряла. Той не е имало основание да мисли,
че това МПС представлява опасност за него.
А самата подсъдима е стояла минимум две секунди от края на улицата,
тя дава в своите обяснения от 14.10. категорично заявява, че два пъти се е
оглеждала, един път на стоп линията и втори път накрая на улицата, като е
погледнала надясно, видяла е, че няма пешеходци, че свети зелено на
светофара, погледнала е наляво и видяла, че няма МПС-та. Т.е. в момента, в
който възприема колата при видимост от 150 м водача на мотоциклета е
могъл да я види само като неподвижна и в покой. А за да стане тя опасност тя
трябва да измине някакво разстояние. То е по А.логия с пешеходеца, когато
пешеходеца стои накрая на улицата той не е опасност, той трябва да направи
една крачка за да стъпи на платното, той прави една крачка за една секунда,
колата изминава 1 м за 1 секунда, това е, просто и ясно.
Другия спорен въпрос е за светофара, там и ВС е дал някои указания, но
аз категорично се придържам от възприетата от първия състав на Апелативен
съд – Варна позиция, че няма пряка причинна връзка между преминаването на
Ч. на червен светофар и настъпилото ПТП. Има причинна връзка само между
скоростта, с която той се е движил и е настъпилото ПТП, тя наистина е била
твърде висока и степента на съпричиняване е твърде висока за това ПТП,
което и съдът всъщност е отчел при постановяването на своя съдебен акт,
като е наложил сравнително снизходително наказание.
С оглед на тези съображения всички останали подробности нямат
съществено значение.
Несъмнено подсъдимата е нарушила разпоредбата на чл.50, ал.1 от
ЗДвП, предприела е маневра, отнела е предимството на водача на
мотоциклета и освен това маневрата е извършена по начин, който е
технически неправилен, тя не е останала в дясната лента на пътното платно, а
по същество, както е посочено в мотивите на първия състав на Варненския
апелативен съд, тя е извършила маневра, съчетана с престрояване, това е
направило фактически произшествието неминуемо.
Поради това аз моля да признаете подсъдимата за виновна и да
24
наложите наказание, което е аналогично на това, което е наложил първия
състав на Варненския апелативен съд, да уважите гражданските исковете в
пълния им размер, по справедливост.
Моля в тази насока за Вашето решение.
АДВ.Х.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз Ще Ви моля да
постановите Вашия съдебен акт, с който да признаете подсъдимата Б. за
виновна в това, че на 17.10.2018 година, при управление на л.а.Опел Корса е
нарушила чл.50, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинила
смъртта на И. Ч..
С оглед на назначената, изготвена и приета от съда петорна
комплексна съдебно-медицинска, автотехническа и трасологична експертиза,
считам, че вината на подсъдимата Б. е доказана безспорно, без да съществуват
каквито и да е съмнения в тази насока . Данните по делото безспорно сочат
мястото на удара между двете МПС, като неговото установяване е в резултат
на обективните данни, съобразени от вещите лица, а именно ширина и
дължина на пътното платно за движение, разположението на двете МПС след
удара, наличните следи оставени в района на пътното произшествие,
движението на всяко едно от МПС непосредствено преди удара, опасните
зони на спиране при определената скорост на двете МПС, зоната на видимост
и на двамата водачи, механизма на протичане на ПТП-то, както и причините
за това.
Безспорно е и не се спори, че подсъдимата навлиза от ул.“Хаджи
Димитър“ където е наличен знак стоп. Това е очевиден крайъгълен камък на
този казус.
На това конкретно място обаче съществува и светофар, който обаче е
само за пешеходци, и който се задейства единствено и само от волята и
физическото действия на даден субект. Само, че такъв нито е установен по
делото, а и самата подсъдима в своите показания казва, че не е видяла.
В този смисъл аз ще цитирам, това, което всъщност подсъдимата е
казала в съдебно заседание на 14.10.2019 година по НОХД № 702/2019
година, тя казва това:„Мога да кажа, че имах видимост до светофара и
нямаше никакви превозни средства - нито коли, нито мотоциклети и
предприех завой с навлизане направо е лявата лента."
На въпроса да се посочат причините за процесното ПТП вещите лица са
отговорили ясно и недвусмислено. Техническите причини, довели до
възникването на произшествието са следните:
На първо място 1. Технически неправилното поведение на водачката на
автомобила, която е навлязла в зоната на кръстовището без да пропусне
движещия се по пътя с предимство мотоциклет“. Изключително ключова
фраза и момент в настоящия казус.
На второ място 2. Технически неправилното поведение на водачката на
автомобила при предприетата маневра „завиване надясно", като тук вещите
25
лица конкретизират, че: „технически правилно е тя да завие надясно по най-
краткия път, а след това да предприеме съответната маневра, ако желае в
ляво“.
По отношение на пешеходния светофар, този пешеходен светофар
трябва да Ви кажа, че лично мен много ме изнерви и възмущава, защото това
в крайна сметка го възприемам като защитна теза на защитата, защото
всъщност тя се съобразява само с него. Не е така. Пак казвам ние имаме тук
стоп и тя ще стои на този стоп докато не се убеди, че може да навлезе
безпрепятствено.
За да оправдае поведението си подсъдимата вкарва действително това,
че пешеходния светофар е светел зелено, но е нямало никакви пешеходци,
поради което всъщност и тя предприема тази фатална маневра.
По делото не съществуват абсолютно никакви данни светофара да е
светел зелено.
Какъв е всъщност тука извода, който е следвало да направи, разбира се
имайки предвид защитната теза на защитата.
След като е светел зелено очевидно, че този светофар, който е на
бул.“Сливница“, който е път с предимство трябва да свети червено. Искам да
Ви кажа, че моето мнение тук е, че няма абсолютно никакво значение, дори и
да го приемете така. Вината е ясна.
Отделно от това са събрани и други доказателства, а именно писмени
доказателства от ТАСРУД, които всъщност съдът ги изиска служебно и от
които става ясно, че не са регистрирани неизправности на светофарната
уредба, както не са и налице в случая от несъзнателно активиране на самата
пешеходна заявка. По делото данни в тази насока са единствено от
подсъдимата, изхождат от нея.
Аз ще Ви моля да приемете всъщност тези нейния обяснения за
недостоверни и това поради тази причина, че субективните възприятия на
подсъдимата, които са обективирани в нейните обяснения са освен
доказателствено средство, са и средство за защита, безспорно е така и тук не
се спори, поради което обаче смятам, че следва да останат изолирани от
останалия доказателствен материал и всъщност да ги приемете за негодни.
По отношение на твърденията на някои въпроси от вещите лица на
няколко пъти се споменава, че имало разрешаващ сигнал за пешеходец, който
едва ли не би могъл да я ползва, не, няма такова нещо. Там има само един
знак стоп, който е задължителен за всички водачи на всякакъв вид МПС-та,
като пешеходния светофар не касае техни действия категорично.
На следващо място за скоростта на мотоциклета, да, не спорим, че е
карал с превишена скорост, а именно, която е изчислена и приета от 106 км/ч.
Аз смятам, че тази скорост няма абсолютно никакво отношение към
виновното поведението на подсъдимата, защото това обстоятелство не може
по никакъв начин да я оневини за допуснатото от нея нарушение по
26
възведеното обвинение по чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Обстоятелството, че Ч. се е движил в нарушение на ППЗДвП е
ирелевантно към наказателната отговорност на Б., понеже в Цитираната по-
горе норма, а именно чл.50 е отразено, че следва да се пропускат всички
движещи се автомобили по пътя с предимство, а не само тези правомерно
движещи се по нея, абсолютно всички.
В съдебно заседание се установи, разбира се на въпроси на защитата, а
именно, говорим хипотетично, ако нещо би се случило, а именно ако тя е
била завила надясно, така както закона го повелява и мотоциклетиста И. Ч. да
премине покрай нея в дясната пътна лента то какво разстояние би останало.
Вещите лица отговориха 20 см, действително трудно, но не е фатално. И тук
вещото лице К. каза, че дори и така да е няма да се стигне до никакъв
сблъсък.
Отделно от това категорична съм, че подсъдимата Б. при извършване на
маневрата завой надясно, което смятам, че безспорно е доказано и тук няма
съмнения в тази насока, след навлизането в кръстовището на бул.“Сливница“
от път без предимство ул.“Хаджи Димитър“ е извършила маневра завой
надясно, при неупражнен зрителен контакт върху пътната обстановка и
неадекватно поведение до момента на удара и което поведение е довело до
навлизане в коридора на движение на самия мотоциклетист, въпреки
достатъчната зона на пряка видимост от същата.
Тук не са необходими някакви специални знания за да приемем факта,
че един мотор, без значение какъв е, с каква мощност е, не може да се движи
безшумно, дори ако не го видиш трябва да го чуеш.
В конкретния случай считам, че е налице неправилна преценка от
страна на подсъдимата за възможността действително безпрепятствено да се
включи в движението по бул. Сливница", без да изчака преминаването
движещите се МПС по същия. Това нейно поведение, не само аз, а и
практиката го възприема като проява на типична непредпазливост, в
проявената й форма разбира се на самонадеяност.
На следващо място, наблюдавайки добре и слушайки защитата на мен
ми е ясно, че същата търси и ще търси възможността за да може да докаже
случайно деяние и разбира се на това основание да бъде оправдана. Но и Вие
също го знаете, така е и в правната доктрина, така и в съдебната практика
еднозначно се приема, че за да бъде изключено виновното поведение на
водача са необходими кумулативни няколко предпоставки, като първата е
водачът е задължително да спазил законовите разпоредби, указващи му
неговото поведение при шофиране на автомобил.
На следващо място, да са налице условия, при които той да е бил
поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати
настъпването на вредните последици. Пред такова нещо ние не сме
изправени, по никакъв начин дори не можаха да влезнат подобни твърдения,
дори и от страна на вещите лица, поради което аз смятам, че позовавайки се
27
на тази законова разпоредба няма да бъде проведено успешно. Ясно е,
нарушен е закона, по никакъв начин няма доказателства за това, че тя се е
поставила в невъзможност или е била поставена в невъзможност.
На следващо място по отношение на гражданския иск, вярвайте ми,
много трудно ми е да коментирам, но един млад човек просто си е заминал и е
оставил две от най-близките хора до него майка му и сестра сами.
Аз считам, че гражданския иск е доказан по основание и размер, така,
както сме го предявили. Разбира се, че в момента става дума за нарушаване на
общото правило да не се вреди другиму - чл.45 от ЗДД.
Тук е мястото да спомена обаче, касаейки претендирания от нас размер
по обезщетение за всяка една от обвинителките и граждански ищци за
съпричиняването. Това съпричиняване включително и представителя на
обвинението каза, да той го приеме, защото тук важна е била скоростта. Аз
обаче не съм съгласна с това и защо.
В тази насока практиката на ВКС е изключително недвусмислена, има
редица, десетки решения в тази насока и която сочи, че релевантен за
съпричиняването на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, поради това не всяко
поведение на пострадалия - действие или бездействие може да се определи
като съпричиняващо вреда по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. А само това,
чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди.
Следователно и независимо от безспорно установения факт, че И. Ч. е
карал със скорост надвишаваща максимално допустимата, с което е нарушил
безспорно задълженията си по ЗДвП, като водач на МПС, включително с
общото изискване на чл.20 от ЗДвП, то обстоятелството, че не тази същата
скорост е спомогнала за настъпване на конкретното ПТП, а решаващия
фактор е неправилно предприетата маневра от страна на виновния водач Б., с
навлизане директно в лявата лента на пътното платно, вместо да завие по най-
краткия път в дясно.
Казвайки това до тук аз смятам, че този извод обуславя действително
отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалия.
По отношение на размера аз съм убедена, че Вие тук сте наясно и ще се
ползвате от съответните постановление на ВКС.
Няма нищо по-страшно от това да загубиш детето си, както и че няма
възраст, която е подходяща да загубя детето си. Казвам, че времето не лекува.
Просто човек трябва да свикне да живее с тази болка до като е жив.
АДВ.Д.: – Уважаеми апелативни съдии, подкрепям всичко казаното до
тук.
Искам да обърна внимание на три основни неща, които ми направиха
впечатление в защитната позиция на подсъдимата, респективно на нейния
28
защитник.
Пешеходния светофар на първо място е светел зелено за нея и
следователно е светел червено за движещите се по бул.“Сливница“ МПС-та.
На първо място, никакви обективни данни няма по делото, че това
твърдение е вярно и да могат да го подкрепят. Това нейно твърдение се
появява за първи път едва в разпита й като обвиняема в присъствието на
нейния защитник. Не искам да ставам груба и да споделям мнението си за
зелените човечета. Въпреки, че пешеходния светофар е светел зелено, според
същите тези показания е нямало желаещи пешеходци да пресекат. За мен
остава въпрос без отговор кой е активирал бутона на светофара и защо в
крайна сметка не е пресякъл булеварда.
Защитната теза за зеления светофар минава като една червена линия в
цялата защита, но той е само и само да докажат, че един млад човек 26
годишен вижда червен светофар срещу себе си и лети със 106 км/ч срещу
него.
Отделно от това, че не е спряла на стопа е безспорно установено, няма
да повтарям доводи.
Но по бул.“Сливница“ в 17.15 часа, в работен ден е нямало никакви
коли това е другата част от тезата.
Нека да припомним на защитата, че от 2017 година до 2019 година
включително, което е ноторен факт и няма нужда от доказване и по-
специално през лятото и есента на 2018 година се строеше бул.“Левски“ и
трите кръгови кръстовища по булевардите „Владислав Варненчик“,
„Сливница“ и „Цар Освободител“. Именно поради тази причина
задръстванията по тези три булеварда бяха целодневни и изключително
сериозни.
Да припомним също, че с времето между 7:30 и 10:00 часа, както и
между 16:30 и 19:00 часа се нарича час – пик, защото хората отиват или се
връщат от работа. Шанса да е нямало нито една кола там е нищожен.
Да не говорим, че по снимките на фотоалбума се вижда задръстването
от другата страна, не заради катастрофата, а от другата страна. Още повече
свидетелите Стойка Тодорова и М. М. в разпитите си от ДП твърдят, че
движението е било много натоварено, тези разпити се намират на страница 50
и страница 46 от ДП.
Максимално разрешената скорост на мотора, следващо твърдение, е 45
км/ч. Това е абсолютно категорично невярно. Както е видно от
доказателствата по делото И. Ч. е положил успешно изпит за
правоспособност категория А, каквато му е била необходима за управлението
на мотора. В чл.21 от ЗДвП е регламентирано за всяка категория каква е
максимално допустимата скорост за движение. Цитираната скорост от
защитата се отнася до мотопедите, за управлението им обаче е необходима
категория М, докато за моторите е категория А и съответно скоростта е 50
29
км/ч.
Отделно от тези три, да ги нарека внушения ще бъде прекалено меко, но
да кажем внушения. Защитата твърди, че няма регламентация как се завива
надясно. Те твърдят, че подсъдимата И. Б. се е движила в унисон с
разпоредбите на чл.15 от ЗДвП, а всъщност маневрата завой надясно е в чл.35
от Закона.
И в мен възниква въпроса ако чл.15 регламентира движението й, както
твърди защитата. Защо е било на законодателя да предвиди чл.35.
Възприятието за липса на МПС и пешеходци, според нейните показания, за
мен лично означава, че Б. изобщо не е внимавала за пътната обстановка,
докато е управлявала лекия автомобил. Просто е блуждаела в пространството
и си е мислила за работата и проблемите в нея. Тя не просто не е видяла
каквито и да е пешеходци и МПС, не е чула рева на мотора, който поради
чисто технически и конструктивни причини, винаги е изключително шумен,
без значение от марката и модела.
За съпричиняването и за случайното деяние колегите казаха достатъчно
и няма да преповтарям, че в случая скоростта няма никакво значение.
Относно гражданските искове, вината за мен е ясна.
Ще обърна вниманието Ви на това, че един млад живот си е отишъл от
този свят. Млад живот, който е печелил към датата на смъртта си 3500 Евро
месечно като заплата, като втори помощник капитан на кораб. Тези пари, тази
заплата негова е била гаранция да бъде изтеглен кредит, с който да бъде
закупен апартамента, в който понастоящем майката живее.
Сега дали самото момче е щяло да има деца, дали е щял да зарадва
майка си със съпруга, дали е щял да остане при майка си да живее е без
значение. Факт е, че на 26 години този житейски път е прекъснат и то по
толкова нелеп начин.
Аз незнам как се определя в паричен еквивалент загубата на
първородно дете, което на всичкото отгоре майката е отгледала буквално
сама, заедно с по-малката сестричка А. Ч., защото е останала вдовица когато
едното дете е било под две години, а другото е било на около три и малко.
Тези две деца тя е отгледала и направила добри хора, изучила ги е, естествено
е, че сина, освен, че е първороден да иска да заеме мястото подобаващо се на
него като глава на семейството и в крайна сметка се е справил, поне за
известно време.
Видно и от свидетелските показания, както на роднините, така и на
приятелите на почерненото семейство е, че майката, сестрата и брата са били
в изключително близки отношения помежду си, те са се чували ежедневно без
значение кой къде се е намирал по света. В крайна сметка те са си били най-
близките.
Предвид горното, Ви моля да постановите осъдителна присъда, с която
да признаете подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по
30
чл.343, ал.1, б.в от НК и да й наложите наказание в подходящ размер, което
да отложите с изпитателен срок на основание чл.66 от НК, с оглед липсата на
предходна съдимост.
Моля Ви също така да уважите гражданските искове в пълен размер,
ведно със законната лихва от увреждането на основание чл.86 ЗДД, както и да
присъдите адвокатски възнаграждения за всяка от ищците и частни
обвинители на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, както за
гражданската, така и за наказателната част за всяка инстанция поотделно до
момента.
АДВ.Р.: – Уважаеми Апелативни съдии, защитата в мое лице ще Ви
помоля на базата на цялостен анализ на доказателствата да направите извод за
неоснователност на въззивните жалби и протест, да потвърдите
първоинстанционната присъда, като обоснована, законосъобразна и правилна
и да възприемете изцяло съображенията ми на първата инстанция.
На етап съдебно следствие не са събрани, не са ангажирани
доказателства, които дават основание за ревизиране на фактическите и
правни съображения на първата инстанция, относно липсата на виновно и
противоправно поведение от страна на Б., като ще спра вниманието Ви само
върху онези от факти, които, според нас имат значение за трактовка, правната
страна на казуса, на които следва да бъде акцентирано едно допълнително
внимание, без да преповтарям съображенията на първата инстанция, които са
добре известни на настоящия състав на съда.
Има факти, които са несъмнено установени в процеса, има и факти,
които и към настоящия момент има спор.
Кои са безспорните факти, че има инцидент, който е настъпил в зоната
на кръстовището, включително с резерви за това, защото включително и
вещите лица сочат, че инцидента е след кръстовището, образувано с улиците
„Хаджи Димитър“ и бул.“Сливница“.
Несъмнено е, че то е настъпило в платното за движение на
бул.“Сливница“ посока центъра.
Несъмнено е, че организацията на движението на това място където е
настъпил инцидента е такова, че на бул.“Сливница“ има две самостоятелни
платна за движение, едно посока центъра в две ленти попътни за движение,
отграничени едно от друго с непрекъсната линия и едно срещу положно
платно също с две ленти за движение.
В частта, относно направлението посока центъра има кръстовище,
образувано с пътя по другото направление, това е ул.“Хаджи Димитър.
Водачката Б. се е движила по ул.“Хаджи Димитър“ и навлизайки по
бул.“Сливница“ е извършвала маневра десен завой.
Ч. се е движил като водач на мотоциклет в направлението
бул.“Сливница“.
Няма данни за скоростта, точното разположение по широчината на
31
платното за движение, лентата, в която се е намирал и начина, по който се е
движил водача Ч., моториста.
Единствените данни установени в процеса чрез ползването на
експертни знания и анализ на наличните доказателства са тези изводими от
двете комплексни и една допълнителна експертизи, които сочат, че Ч. се е
движил с не по-малко от 106 км/ч, т.е. повече от два пъти над разрешената, но
забележете в момента на удара. Каква е била величината на скоростта му,
можем само да гадаем и аз лично считам, защото няма обективни данни по
делото, които да сочат каква е била преди това.
И ако тръгнем да анализираме поведението на един водач повече от
ясно е, че със сигурност то трябва да се води от някаква елементарна
житейска логика. И т.к. аз не считам, че един водач ще се движи с една
скорост на движение от около 106 км/ч и ако види опасност за движението си
няма чисто инстинктивно, чисто се беззащитно да предприеме мерки за
собственото си самосъхранение. Аз стигам до извода, че тази величина на
скоростта към момента на удара е била силно редуцирана, макар и без
оставяне на спирачни следи и тя е била значително по-висока от тази
установена в момента на удара. Но за разлика от представителите на частното
обвинение няма да влизам в сферата на вероятностите. Няма да предлагам на
вниманието на съда излишни съждения и няма да си позволя лукса да твърдя
факти, които няма как да бъдат установени и еднозначно проверени чрез
инструментариума предвиден в НПК.
В същото време имаме зависимост от различните експертизи, различни
траектории на движение, макар и близки, гранични една до друга на
водачката Б. при извършване на маневрата десен завой, като скоростта й на
движение определен от първоначалната комплексна експертиза е от 13.34
км/ч, която е достигнала, максималната до 22 км/ч, определена във втората
комплексна експертиза със съответните нюанси в изслушаната днес
допълнителна експертиза, около 18 км/ч максимална скорост, която е
достигнала, та и по-малко без вещите лица да се ангажират с някаква
конкретика днес. Т.е. деменсията е от 13 до 22 км/ч.
Несъмнено е, че имаме, аз ги наричам две комплексни експертизи и за
нуждите от тук нататък за изложението си няма да коментирам
допълнителната експертиза, защото за мен такава експертиза няма в делото
при положение, че тя е копи-пейст, втора по реда комплексна експертиза.
Двете експертизи, комплексни, сочат на различни места на удара, макар
и не на голяма отстояние едно от друго. Сочат не само различно място на
удара, но и на различна скорост на моториста, но във всеки един от случаите
повече от два пъти над разрешената за градски условия от 50 км/ч се е
движил, всяка една от тях.
Различни са според експертизите е и времето, което е необходимо на
водачката Б. от момента на навлизането й да измине пътя до мястото на
удара. В единия случай, според първата експертиза той е около 10 секунди,
32
във втората експертиза е не по-малко от 3.8, днес казаха, че е не по-малко от
3.5 по допълнителната експертиза, а в днешното заседание времето, което е
необходимо да достигне до мястото на удара е около 3.8 секунди.
Различно е разбира се и отстоянието на моториста от мястото на удара
към момента на навлизане на Б. по бул.“Сливница“ като то варира от 102 м, в
най-неблагоприятния за Б. вариант, съгласно втората комплексна експертиза,
забележете до 253 м по първата комплексна експертиза.
Поставя се резонния въпрос при решаване на всяко едно дело и тази
дилема и Вие я имате в момента да определите на коя от тези две експертизи
Вие трябва да дадете вяра и да основете своите решаващи изводи.
Аз лично считам, че следва да бъде даден приоритет на първата
комплексна експертиза, изслушана пред състав на Варненския окръжен съд,
която аз намирам за по-обективна най-вече по причина, че е най-близко до
доказателствата по делото, относно величина на скоростта на движение на Б.,
нейната траектория на движение и мястото на удара.
Не считам, че когато имаме назначена повторна експертиза само
предвид това, че тя е втора по време е по-вярна.
В нашия случай, по делото няма нови доказателства и първата и втората
експертиза работят с един доказателствен набор, нищо не се е променило в
делото. И не считам, че първата от двете експертизи имат по-малък експертен
потенциал, е по-малко научна, по-малко обективна или по-малко обоснована
от другата експертиза. Тя трябва да бъде кредитирана, разбирайте първата
комплексна експертиза и по причина, че е по-благоприятна за подзащитната
ми.
Но това е така и по още една причина, че втората комплексна
експертиза е обоснована на мястото на удара и въобще на доказателствени
източници, които по никакъв начин не могат еднозначно да бъдат свързани с
настоящия пътен инцидент. Централното място в допълнителната експертиза
е мястото на удара, което те приемат, те го свързват еднозначно с S образната
следва, която в днешното заседание се разбра, че не е дена, а са две следи,
препращам към коментара, даден от вещото лице А.. Само, че нито едно от
вещите лица, включително и трасолога, участващ в тази експертиза не може
да се ангажира с еднозначен отговор дали тази следа е оставена от този пътен
инцидент. След като тези следи нямат достатъчно ясни, индивидуализиращи
признаци, които могат по пътя на експертен анализ да бъдат свързани
еднозначно с конкретно МПС, т.е. с процесния мотор то няма как да ги
причислим, като такива свързани с инцидента и да са оставени от него. Това е
така и по причина, защото на фотоалбума тези следи не са документирани. Не
считам, че работата на органите на разследването, които са извършвали този
оглед, още повече знаейки, че се касае за един тежък транспортен инцидент,
поне с тежък резултат, тя е била непълна, необективна или некачествена , т.е.
не са били фиксирани всички следи, които те са намерили на мястото на
инцидента. Явно още там на място такива следи каквито са документира на
33
фотоалбума те категорично не са ги свързвали с този пътен инцидент по
някаква причина.
Но след като тези следи, да се върнем на терена на обективните
находки, след като тези следи не съдържат общи и частни признаци, които да
позволяват те да бъдат идентифицирани като такива оставени от процесния
мотор, нито могат да бъдат еднозначно свързани с момента на настъпване на
инцидента, вещите лица не изключват възможността те да са оставени по
друго време и място, от друг автомобил, то няма как разработената от вещите
лица, на база тези следи работна хипотеза и възможност, вероятност да се
превърне в обективен факт от действителността, т.е. на база на който бъде
основан един съдебен акт, защото това означава хипотезите,
предположенията на вещите да се превърнат в хипотези и предположения на
съдебния състав при решаващата му оценка. И след като вещите лица
допускат, предполагат или сочат на вероятност на техния извод, а не
еднозначност, включително и трасолога то няма как този извод за мястото на
удара да бъде признат за несъмнен и безусловен. След като всички останали
изчисления на тези експерти, са основани на тази хипотеза, на тази
вероятност, на тези техни предположения, като се започне за път изминат от
автомобила, скорост за движение на автомобила, отстояние и т.н., то няма как
те да бъдат кредитиране безрезервно и да бъдат признати за меродавни и
достоверни.
Аз не чух от вещите лица А. и Т., те да не подкрепят първоначалната си
експертиза, в която участват в комплексната, или от Р.. Не чух такъв извод от
тяхна страна. Т.е. аз приемам наличието на тези две експертизи като две
възможности, още повече когато те са съставени от експерти, които по
някакъв начин преляха от едната експертиза в другата. И при положение, че
тези експерти не са се отрекли от първата експертиза, това означава, че те я
поддържат. И след като я поддържат имаме едно наистина сериозно
противоречие между тези доказателствена източници аз затова считам, че
следва да бъдат кредитирани именно първата експертиза, която сочи на
движение на автомобила за извършване на десен завой скорост от 13 км/ч.
Какво казва в своите обяснения Б.: „Аз се движих с не повече от 10 км/ч“.
Определената от нея скорост на движение до кои информационни източници,
разбирайте експертизи е по-близо, ами до първата експертиза. Какво казва тя:
„Преди да навляза в кръстовището аз се огледах внимателно, имах добра
видимост и възможност да наблюдавам наляво и не видях приближаващ
моторист“. Ами отговора е много прост, тя не го е видяла защото той не е
могъл да бъде видим, защото се е намирал на разстояние повече от 200 м. И
какво казва първата по делото комплексна експертиза, че той е бил на
разстояние не по-малко от 253 м, ами затова не го е видяла, защото него го
няма в близост и не в близост, ами и в далечина го няма.
И ето още един допълнителен аргумент в подкрепа защо трябва да се
кредитира първата експертиза. Има ли доказателствени източници, които да
опровергават казаното от Б., говоря за гласни доказателства.
34
Първата инстанция положи неимоверни усилия да изясни делото и
сигурно Вие е направило впечатление, че се проведе едно такова съдебно
следствие, каквото рядко се провежда на ниво Окръжен съд и бяха разпитани
около десетина свидетели, бяха търсени най-различни опити делото да бъде
изяснено от фактическа страна. Не се събраха никакви доказателства, които
да опровергават казаното от Б..
Моля Ви да съобразите и още нещо, втората по делото комплексна
експертиза е достигнала до едни изводи, в които изводите не са абсолютно
еднозначни и категорични и по-скоро те заявяват, че скоростта е 22 км/ч без
обаче да отричат възможността да се е движила по-бавно, да е спирала по-
плавно, а не с максимална ефективност ида се е ускорявала по-бавно от
колкото те са приели като величини.
Направиха опит чрез допълнителната експертиза да илюстрират това,
макар и неизчерпателно и аз не считам, че техния отговор е достатъчно ясен и
категоричен в тази посока, което сочи, че действително тяхното заключение
по никакъв начин не дава основания чрез неговия прочит да се опровергава
заключението по първата експертиза. По-важното е, че и двете експертизи са
еднозначни по няколко основни момента от кръга на доказване.
Първо, че имаме инцидент в зоната на кръстовище, след кръстовището,
сред пешеходната пътека, което е Т-образно, което е регулирано със
светофарна уредба, че след като Б. е навлязла на зелен сигнал на светофарната
уредба то категорично, независимо от отстоянието, независимо от
конкретната скорост на движение на Ч., той е бил преминал, навлязъл и
преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба по
направлението бул.“Сливница“.
До този свой извод те достигат през анализ, както обясненията на Б.,
така и информацията от ТАСРУД, това е общинското предприятие, което
отговаря за регулирането на движението със знаково стопанство и светофарна
уредба.
Писмените доказателства от ТАСРУД сочат допълнително, че това
място е имало непрекъснато работеща светофарна уредба, че не е имало
документирани неизправност в светофарната уредба и, че при положение, че
Б. е навлязла на работещ зелен сигнал на светофарната уредба то по другото
направление категорично е светел забранителен сигнал.
В тази връзка са и констатации на всичките експерти.
При тази фактическа установеност, а именно навлизане в кръстовището
от страна на Б. на зелен сигнал на светофарната уредба, то повече от ясно е,
че след като говорим за правоотношение между МПС на кръстовище и за
вменено нарушение от страна на прокуратурата на подзащитната ми да е
нарушила разпоредбата на чл.50, разбирайте да е отнела предимството на
друг участник в движението, то следва да се съобразим и с определителната
норма на Параграф 1, т.48, която е добре известна на състава и това е правото
на един участник в движението да премине преди друг през дадено място на
35
платното за движение, като в случая това място е кръстовището. И при
наличие на работеща светофарна уредба именно с нея следва да се
съобразяват участниците в движението. При работеща светофарна уредба и
наличието на забранителен сигнал за водача Ч. за него е имала ипмперативна,
категорична забрА. да премине през кръстовището. За това и той не е имал
предимство пред другите участници в движението, разбирайте тези движещи
се по направлението на ул.“Хаджи Димитър“. А И. Б., която се е движила в
тази посока не е имала задължение да отдава предимство на автомобилите
движещите се по бул.“Сливница“, респективно тя е не отнела
несъществуващото за Ч. предимство да премине пръв през кръстовището,
такова право Ч. не е притежавал.
Затова и не можем да говорим за допуснато нарушение по смисъла на
чл.50 ЗДвП, както неправилно се поддържа от представителите на
публичното и частно обвинения.
Налага се един допълнителен коментар с оглед аргументите, с които се
направи опит да бъдат интерпретирани от страна на обвинението, че там
нямало работеща светофарна уредба. Ами как да я няма, като я има, тя се
вижда и с просто око и на огледния протокол и всички свидетели, поне в това
отношение гласните доказателства са категорични, че там е имало светофарна
уредба, а пък нямаме основание да не вярваме на АСРУД, че тя е била в
изправност и си е работила. Прави се опит да се интерпретира, че тази
светофарна уредба създава някаква друга регулация, може би само за
преминаване през пешеходната пътека или така наречения, че тя била някакъв
светофар само за пешеходците. Ами категорично това не е вярно.
Всички знаем какво означава пешеходен светофар, когато имаме само
едно направление за движение и някой иска не само да сигнализира
наличието само на пешеходна пътека, без кръстовище, да даде възможност на
пешеходците безпрепятствено да пресичат при наличие на светофарна уредба.
Т.е. имаме светофар, който се слага по единственото направление,
непосредствено пред пешеходната пътека и когато той светне червено да
забранява на автомобилите да преминават през пешеходната пътека, това е
пешеходен светофар за мен.
В случая къде е сложен този светофар, пред пешеходната пътека ли е,
ами естествено е, че не е там, той е преди кръстовището и той забранява на Ч.
да навлиза в кръстовището, не само да се движи направо, но и да завива
надясно по бул.“Сливница“.
И аз питам като имаме такъв светофар, който забранява на едното
направление да се движи в която и да е посока, може ли да се каже, че е
забранено и на другото направление да навлиза по бул.“Сливница“ на Т-
образното кръстовище. Ами повече от ясно е, че не може да има такава
регулация.
Направи се опит за едно некоректно внушение, че може да имаме
кръстовище с работеща светофарна уредба и в същото време със създадена
36
кумулативно действаща с него регулация от пътни знаци. Т.е. имаме и
знаково стопанство, което е на власт и работеща светофарна уредба. Този
въпрос не защитата в мое лице дава отговор, а закона, в частност
разпоредбите на чл.30 от ППЗДвП и чл.7, ал.2 от ЗДвП.
На кръстовището, в конкретния случай не може да се приеме, че имаме
едновременно действие, регулация със светофарна уредба и с пътни знаци.
Наличието на светофарна уредба изключва регулацията с пътни знаци и
затова в този случай правоотношенията между участниците в движението по
двете направления се уреждат от действието само и единствено на
светофарната уредба.
В този смисъл са и писмените доказателства от ТАСРУД. Вижте какво
сочат именно тези схеми, които предлага на вниманието Ви ТАСРУД, когато
за направлението по бул.“Сливница“ свети забранителен сигнал могат по
„Сливница“ да навлизат движещите се по ул.“Хаджи Димитър“ автомобили,
именно тогава. И те трябва да се съобразяват само с едного, дали има или
няма, завивайки надясно пешеходци, които да пресичат бул.“Сливница“ и с
никой друг.
И след като за моториста Ч. е светел червен сигнал на светофарната
уредба, за участниците в движението по другото направление, разбирайте Б.,
е имало зелен сигнал, който й е давал правно основание да навлезе по
бул.“Сливница“ и да премине през кръстовището.
Казано по друг начин, наличието на работеща светофарна уредба и
червен сигнал на светофара за Ч. изключва действието на пътен знак В2,
изключва го.
Някой ще попита защо тогава го има, ами има го, защото имаме и
нощен режим на светофарната уредба, която е на мигащо жълто, ами тогава е
знаковото стопанство. Да, тогава ще се съобразяваме с пътен знак В2, ама
когато работи светофара ще гледаме какъв е светофара, а не знаците.
И т.к. се прокрадна на трето място още една мисъл, че може би
неправилно е била създадена организацията на този пътен участък. Да, аз
лично не бих я направил по този начин, аз лично бих сложил допълнителни
секции на светофарната уредба, това няма значение. Важното е, че даже и да
има някаква кулизия между режима на работа на светофарната уредба и
пътните знаци то е следвало да се приложи правило именно на Цитираната от
мен разпоредба на чл.7, ал.2 от ЗДвП, което казва едно единствено нещо:
„При кулизия между светофар и знаци на власт е светофара. При кулизия
между регулировчик и светофарна уредба на власт е регулацията от
регулировчика“. Виждали ли сме случаи, в които не си правят труда
регулировчиците, навлизайки в средата на кръстовището да го регулират да
изключват светофарната уредба, както е редно, да. В такива случаи ние се
изправяме на нокти, защото късничко виждаме регулировчика, ама това
означава ли, че я няма тази регулация от регулировчик, ами има я. И каквото
показват неговите сигнали те са задължителни и императивни за участниците
37
в движението, независимо дали им харесва или не им харесва.
Затова и след като за Ч. е светел червен сигнал на светофарната уредба,
за Б., която е започнала да навлиза по бул.“Сливница“ от ул.„Хаджи
Димитър“ по време на действие на втората фаза на работа на светофарната
уредба, не е имало забрана. и ограничение да извърши маневрата, нито
задължение да отдава предимство на моториста, т.к. за него е действала
забрана.та за преминаване през кръстовището.
Няма да разработвам втори вариант на позицията си, защото наистина
казуса трябва да бъде сведен от многообразието от различни доказателствени
източници до прости величини, защото наистина имаме един казус, който
трябва да бъде решен и единствено и само през призмата на регулацията
създадена от светофарната уредба и нищо друго.
Но от уважение към съдебния състав и за пълнота на изложението си,
макар и това да няма никакво касателство с решаване въпроса за
отговорността на Б., която несъмнено няма противоправно поведение и
следва да бъде оневинена е и въпроса, който поставиха колегите къде бил Ч.
когато тя е навлязла. Ами дадох отговор преди малко, била на 253 м. Даже и
за миг в чисто теоретичен план да махнем този светофар за каква кулизия
между двете МПС говорим. Единия на 253 м или на повече, значително от
величината на опасната си зона, при спиране с два пъти и нещо превишената
си скорост. И друг, който извършва завой надясно. Можел ли е Ч. да намали и
да избегне, да, направил ли го е, не, можел ли е да спре, можел е, направил ли
го е, не. Имал ли е ограничение на видимостта, нямал е. Тогава на каква база
ще кажем, че И. Б. е могла и е била длъжна да се съобразява с него, ами
естествено е, че няма да се съобразява с него, не само поради режима на
работа на светофарната уредба, ами защото въобще него го няма.
В заключение, никакво значение за решаване на казуса няма как е
извършена маневрата десен завой, ама никакво значение, с оглед на казаното
току що. А на всичкото отгоре тя си е извършила правомерно и няма никакво
противоречие в твърденията на защитата, че маневрата е извършена
правомерно от гледна точка на разпоредбите на чл.35, ал.3, защото ако
наистина внимателно човек чете закона в него трябва да търси и то винаги
има някаква ясна логика и разум, защото това не са разпоредби на българския
законодател, те са по международните конвенции, принципите са едни същи в
света.
Изискването на чл.35, ал.3 се отнасят там където имаме извършване на
десен завой само, че на пътен участък където имаме двупосочно движение, а
в случая не е така.
В случая имаме навлизане в едно направление и самия законодател не
поставя изискване в коя лента да навлезеш. А на всичкото отгоре в процеса
стА. категорично ясно, че маневрата е извършена правомерно и по причина,
че се навлиза и в дясната лента, а не в лявата и няма да намерите разпоредба
къде точно да застане автомобила след като имаме обособени ленти, ами
38
заела е дясната лента правомерно.
А връзката с чл.15 е повече ясно и обозрима, но трябва да се четат във
взаимовръзка разпоредбите, защото чл.35, ал.3 няма нищо общо казахме с
ония хипотези на движение по пътен участък, които са само в едно
направление.
Ако искаш да завиваш надясно на двупосочен път, да ще заемеш онази
дясна част на пътя за да може срещуположно движещите автомобила по
другото направление да преминат. И закона не се пише за леки автомобили,
мотористи, мотоциклетисти, а за всички участници в движението и няма да
напишем 33 разпоредби на чл.35 как се извършва маневрата завиване надясно
за всички участници в движението. Това е имал предвид законодателя като
казва ще завиеш най-вдясно на платното за движение. Идеята е ако мислено
разделиш платното за движение на две ленти да имаш свободно движение на
срещуположно движещите се автомобили, нищо друго не е имал пред
законодателя.
А това ограничение подчертавам, че не съществува когато се движим по
едно направление, т.е. имаме две ленти за движение и това така по
допълнителен аргумент по чл.15, защото инструкторите, защото стА. дума
днес за инструкторите учат участниците в движението, че като се движат по
бул.Княз Борис трябва да се движат в дясната лента, много лентов ли е
булеварда, много лентов е, чл.15, ал.2 какво казва мога да се движа в която си
искам лента. Да, създава ни дискомфорт често това, ама има ли нормативна
забрана. за това, няма нормативна забрана., мога да се движа в която си искам
от двете ленти щом имам две ленти в посока.
Моля да потвърдите оправдателната присъда и включително да
приемете, че няма каквото и да е основание за изменение и в гражданско
осъдителната част на тази присъда, в която правилно са били отхвърлени
предявените граждански искове, защото в случая нямаме нито виновно, нито
противоправно поведение от страна на Б. и тя не е причинила деликт, което
да дава основание за нейната гражданска отговорност.
Моля да споделите правния извод на първата инстанция, че се касае се
за случайно събитие, тя нито е могла, нито е била длъжна да предвижда
противоправно поведение на друг участник в движението, визирам това на
водача Ч..
По изложените съображения, Ви моля да потвърдите
първоинстанционната присъда.
ЖАЛБ.ПОДС.Б.: - Нямам какво да добавя към изложеното от
защитата ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.Б.: - Моля да потвърдите присъдата на първата
инстанция.
39
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание в 15:35 часа и обяви, че ще се
произнесе в 16:30 часа.
СЪДЪТ, след тайно съвещание в 16:30 часа постанови присъда,
подписА. от всички членове на състава, която Председателят на състава обяви
публично и разясни на страните срока и реда за обжалването й пред
Върховния касационен съд на Република България.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:35
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
40