РЕШЕНИЕ
№ 738
гр. Бургас, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. А.
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. А. Гражданско дело №
20242120100136 по описа за 2024 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Л. А. З., със съдебен адрес в
гр. Бургас, против „БМК Бургас“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище гр. ...., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер от 350 лева, представляваща
неоснователно удържана от ответника сума от трудовото възнаграждение на ищеца,
съгл. ПКО № 67/30.09.2022 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 10.01.2024
год., до окончателното й изплащане.
В 1-месечния срок по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил главния иск като погасен чрез плащане, извършено в хода на делото, с
нареждане за кредитен превод от 04.03.2024 год.; моли за възлагане на деловодните
разноски в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2, ГПК.
С писмено становище от 25.03.2024 год. ищецът е оспорил твърдението на
ответника за извършено на 04.03.2024 год. плащане на дължимите суми, както и
молбата му за присъждане на разноски.
С писмена молба от 09.04.2024 год. ищецът е признал обстоятелството, че е
получил от ответника плащане на главницата и на обезщетението за забава, извършено
по банков път на 05.04.2024 год., и счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени
поради погасяването на вземанията чрез плащане; претендира присъждане на
1
деловодните разноски, в т. ч. направените във връзка с допуснатото обезпечение на
висящия главен иск.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове
са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 128, КТ.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от писмените данни по делото, страните са били обвързани с трудово
правоотношение, възникнало на основание Трудов договор № 4/01.03.2017 год.,
изменен с допълнително споразумение от 19.02.2018 год. Със Заповед № 5/24.11.2022
год. ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, а с ПКО №
67/30.09.2022 год. е удържал от трудовото му възнаграждение сумата от 350 лева – за
възстановяване на установени при работодателя липси. За дължимостта на това
вземане е бил предявен иск по гр. д. № 623/2023 год. на БсРС, прекратено поради
направен от работодателя отказ от иска.
В настоящото производство страните не спорят относно дължимостта на
главницата от 350 лева, както и погасяването й чрез плащане от ответника на
05.04.2024 год., вкл. и на обезщетението за забава.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
главен иск за неоснователен. Дължимостта на сумата от 350 лева в полза на ищеца е
безспорен факт, срещу който не е проведено насрещно доказване от ответника; не е
установено правното основание за задържане на сумата от работодателя. С оглед
извършеното на 05.04.2024 год. от ответника плащане на главницата и на
обезщетението за забавата й, потвърдено от ищеца, съдът приема, че вземанията са
погасени. Това налага извода, че исковете следва да бъдат отхвърлени поради
недължимост на претендираните главница и обезщетение за забава, погасени чрез
плащане.
Въпреки отхвърлянето на исковете, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 666 лева – сбор от
платените адвокатски възнаграждения за настоящото производство и за изпълнително
дело във връзка с допуснатото с Определение № 405/15.01.2024 год. обезпечение,
както и такси по изпълнителното дело (чл. 78, ал. 1, ГПК и т. 5 от ТР 6/2012-2013-
ОСГТК на ВКС). Извършеното от ищеца плащане е след подаване на исковата молба;
липсват данни за предложено на кредитора-ищец и неприето от него изпълнение,
поради което съдът намира, че с поведението си ответникът е дал повод за предявяване
на исковете, а нормата на чл. 78, ал. 2, ГПК не може да намери приложение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5,
ГПК, тъй като адвокатските възнаграждения – 400 лева и 200 лева, са договорени и
2
заплатени от ищеца в минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1/2004 год.
Предвид дължимостта на главницата към момента на подаване исковата молба,
в тежест на ответника следва да бъде възложена държавната такса върху тази
претенция – 50 лева, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК и чл.
359, КТ.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Л. А. З., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ....., за
осъждане на „БМК Бургас“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ....,
...., да му заплати сума в размер от 350 лева, представляваща неоснователно удържана
от ответника сума от трудовото възнаграждение на ищеца, съгл. ПКО № 67/30.09.2022
год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата, начиная от подаване на исковата молба – 10.01.2024 год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „БМК Бургас“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление
гр. .....на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Л. А. З., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. ....., деловодни разноски в размер от 666 лева.
ОСЪЖДА „БМК Бургас“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр. .....на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Районен съд-Бургас държавна
такса в размер от 50 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в
2-седмичен срок, считано от 15.04.2024 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3