№ 1928
гр. София, 03.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110134981 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 179031/23.06.2023г. на СРС,
подадена от М. Д. Д. срещу „***********“ ЕООД. С определение от 23.01.2024г. по реда на
чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
досежно неговия размер.
Ищцата М. Д. Д. чрез адв. Д. М. – АК-София, е предявила срещу ответника
„***********“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и
чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 5 от
сключения между страните Договор № 791497/26.08.2019г. за предоставяне на
потребителски кредит, предвиждаща според ищеца заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение – поръчителство от „**********“ в полза на ответника, както
и за осъждане на ответника да ù заплати сумата от 2166,00 лева, платена при изначална
липса на правно основание по Договор № 791497/26.08.2019г. за предоставяне на
потребителски кредит /10,00 лева надвнесена сума и 2156,00 лева за възнаграждение по
договор за поръчителство/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(23.06.2023г.) до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 26.08.2019г. сключила по реда на ЗПФУР с „***********“
ЕООД Договор № 791497/26.08.2019г. за предоставяне на потребителски кредит за сумата от
2000,00 лева. Тя трябвало да се върне на 12 месечни вноски при годишна възнаградителна
лихва от 23% или 460,00 лева. На 15.01.2020г. страните сключили анекс, съгласно който
заетата на ищцата сума била увеличена с 800,00 лева. С увеличението оставащата сума за
погасяване била 2179,11 лева в срок до 09.01.2021г. В чл. 5 от Договора било посочено, че
същият се обезпечава посредством поръчителство, предоставяно от „**********“ в полза на
ответника-заемодател. Никъде в договора не било посочено какво ще е възнаграждението за
това поръчителство, като ищцата установила, че са ù начислени 77% от размера на
главницата за такса за обезпечение с поръчителство, която услуга се предоставяла от
партньор на „***********“ ЕООД, в размер от 1540,00 лева. Към момента на депозиране на
1
исковата молба ищцата била изплатила всички суми към ответника. Заявява, че договорът е
недействителен, тъй като в него не били посочени дължимите вноски по договора за
поръчителство, нито пък било уговорено, че сключването на договор за поръчителство е
задължително. Договорът не бил подписан нито с квалифициран, нито с обикновен
електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Ищцата не била подписвала договор за
поръчителство и такъв не ù бил предоставян. Договорът бил нищожен, тъй като не била
спазена законовата му форма, като това важало и за договора за допълнителна услуга.
Липсвал представен начин на изчисляване на ГПК, а посоченият процент не бил верен, тъй
като трябвало да включва и възнаграждението по договора за поръчителство. Задължение на
кредитора преди отпускането на заема било да извърши оценка на кредитоспособността на
заемателя. За насроченото по делото публично съдебно заседание ищцата не се явява и не
изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се
поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***********“ ЕООД чрез адв. Е. Ц. – АК-
София, е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 303619/27.10.2023г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че съобразно ЗЕДЕУУ ищцата е
потвърдила сключването на договора за кредит, а погасителен план ù е предоставен в
процеса по кандидатстване, ведно с необходимата предварителна информация. Ищцата
изразила съгласие с него, включително с чл. 5 от договора, сама избрала начина на
обезпечение, като тази клауза била и индивидуално уговорена. Правилно бил изчислен и
посочен ГПР. За задължението за предоставяне на поръчителство тя била наясно преди
сключването на договора за кредит, а предоставяната от „**********“ услуга не била
задължителна. Ищцата имала на разположение и 14 дни, в които да се откаже от договора, а
можела и да посочи избран от нея самата поръчител. Ответникът само получавал и
трансферирал плащанията към поръчителя, поради което по никакъв начин не се бил
обогатил със съответно заплатената сума, тъй като тя е отишла в полза на трето за спора
лице. За насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът не изпраща
представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за
двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните
договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с
клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на описаното в исковата молба плащане,
както и че не съществува основание за плащане или същото е недействително. Ответникът
следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
2
благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представената разпечатка, между страните е сключен Договор №
791497/26.08.2019г. за предоставяне на ищцата на потребителски кредит – 2000,00 лева, при
годишен лихвен процент 23% /460,00 лева/, който е посочен и като ГПР на кредита. Сумите
следва да се върнат на 12 вноски по погасителен план при падеж на първата вноска
25.09.2019г. В чл. 5 от Договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от *********** в полза на заемодателя. С одобряването на предоставеното
поръчителство уговорката става неотменима, а заемателят заявява, че сам и недвусмислено е
посочил при кандидатстването за кредит избрания поръчител, като е можел да посочи и
физическо лице за поръчител. В т. 4.3 от предоставената на ищцата преддоговорна
информация е посочено, че при избор да се сключи договор за поръчителство с гарант,
предложен от кредитора, очакваните разходи за това за заемателя ще бъдат 1540,00 лева,
които няма да се включват при изчисляването на ГПР. На 15.01.2020г. между страните е
сключен анекс към договора, като са уговорили, че отпуснатият кредит в размер на 2000,00
лева с остатък от главницата 1379,11 лева се увеличава с още 800,00 лева. С увеличението
ищцата трябва да върне 2179,11 лева. Лихвеният процент е 23%, а крайният срок на
издължаване е 09.01.2021г. ГПР е посочен като 49,11%.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно, ясно и
изчерпателно дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за тяхната
неправилност. Вещото лице е установило, че при попълването онлайн, както е в конкретния
случай, на формата за кандидатстване за кредит от ответника, потребителите могат да
избират гарант /поръчител/, като изборът е или Мултитуде Банк, или посочен от кандидата
личен гарант поръчител. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е възможно да се
завърши попълването на формата без да е избрана едната от двете опции, т.е. без да е
посочен поръчител. Установено е, че на ищцата е изпратена преддоговорна информация,
договор за потребителски кредит, както и общи условия. Получаването на документите е
потвърдено чрез въвеждане на единен граждански номер и код за потвърждение в уеб-
приложението на ответника. Кодът за потвърждение се получава като СМС, изпратен на
номера, посочен при кандидатстването за кредит. Размерът на шрифта на договора и анекса
към него е 12 пункта.
Представена е разпечатка на Договор за гаранция /поръчителство/ между ищцата и
„***********“ със седалище в Малта. По силата на договора „***********“ се е задължило
да отговаря солидарно с ищцата спрямо кредитора ù по договора за заем до размера от
6000,00 лева, за което му се дължи такса от 2156,00 лева, платима по банков път по посочена
от дружеството банкова сметка на 24 вноски с падеж на първата 25.09.2019г., а на
последната – 09.01.2021г. Върху договора е означено, че е подписан с код от клиента на
27.08.2019г.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно, ясно и
изчерпателно дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за тяхната
неправилност. При извършената проверка вещото лице е установило, че действително
получената от ищцата сума по договора за кредит и анекса към него е общо 2800,00 лева. От
своя страна ищцата е заплатила на „***********“ ЕООД общо 5610,00 лева. От тях 3444,00
лева вещото лице е отразило като осчетоводени в полза на ответника за покриване на
главница от 2800,00 лева и 644,00 лева лихва, а 2156,00 лева за „***********“ (гаранция),
както и 10,00 лева за надвнесена сума. Ако възнаграждението по договора за гаранция бъде
включено в ГПР, то същият би възлизал на 222,82%. Както в заключението си, така и пред
съда в съдебно заседание, вещото лице сочи превеждане на сумата от 2156,00 лева в полза
на „***********“. Обяснило е, че някои от клиентите не плащали гаранционната такса
3
директно на банката, а прехвърлят съответната сума в банковата сметка на заемодателя,
който от своя страна регулярно и надлежно прехвърлял сумите на банката. Касаело се за
масови плащания, като няма отделни платежни нареждания в счетоводните книги за всяка
една пренасочена гаранционна такса, всичко било накуп, на едно място, като не било
разграничено за кого се отнася сумата. Просто била посочена сума.
Съдът намира, че е установено сключване на договора за кредит между страните по
реда на ЗПФУР. Съгласно изричните норми на чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления
– ЗЕДЕУУ. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
визуално представяне на информацията. Електронен документ е електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ). Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 18, ал. 3
ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, която препраща към чл. 3, т. 10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014, електронен подпис е всяка информация в електронна форма,
добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото
авторство. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис. По делото не се твърди, нито се установява, че процесният договор за кредит е
подписан с квалифициран електронен подпис. Разпоредбата обаче допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен. В процесния случай, извод за постигането на подобно съгласие
може да се направи чрез тълкуване на т. 8 от договора за кредит – че съобщенията,
изпратени от посочения от ищцата идентификационен номер, ще се считат за направени от
нея. В подкрепа на този извод е заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза за потвърждаване на изявленията на ищцата с код, получен чрез смс, и най-вече
факта, че тя е плащала в полза на ответника суми по / във връзка с договора, както се
установява от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
За ищцата не фигурира задължение за заплащане на възнаграждение/такса за гарант в
договора за кредит или в погасителния план, като сумата е посочена единствено в
предоставената ù преддоговорна информация. Според т. 5.1 и т. 5.2 от Общите условия
преди сключване на договора заемодателят оценява кредитоспособността на кандидат-
заемателя, като при оценката на кредитоспособността взема предвид и предложените в
негова полза обезпечения. Според т. 5.3, за да повиши кредитоспособността си, заемателят
може да предложи обезпечение, предоставено от гарант-поръчител, одобрен от заемодателя,
или да предложи физическо лице – поръчител, също одобрен от заемателя. В същото врече
обаче в предоставената на ищцата преддоговорна информация в т.4.3 изрично е посочено, че
предоставянето на обезпечение не увеличава възможностите на кредитополучателя за
отпускане на кредит. Следователно предоставянето или не на обезпечение от страна на
искащото заем лице за кредитора няма пряка връзка с повишаването оценката на неговата
кредитоспособност. Оттук, доколкото исканият договор за поръчителство реално няма
полезен обезпечителен ефект, същият се явява единствено инструмент за генериране /пряко
и косвено/ на допълнителни разноски за потребителя. Не бива да се пропуска, че договорът
за кредит е сключен на Ако действително от ищцата се изисква да заплаща възнаграждение
4
за поръчителство в указания в преддоговорната информация размер, то това би имало пряко
отражение върху действителността на договора за кредит. На заемополучателя е известен
неговият размер при избраната форма на обезпечение, поради което това възнаграждение,
което надхвърля размера на самата предоставена в заем сума, съставлява част от разходите
по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр. Посоченият в договора такъв,
първоначално 23%, а след това 49,11%, не е действителен, тъй като в него не е отчетено
възнаграждението по гаранционната сделка: Това възнаграждение съставлява част от
разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което
реалният ГПР по договора, видно от заключението на вещото лице, многократно надхвърля
позволения от закона процент, стигайки до 222,82%. Така, освен че се нарушава и заобикаля
чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност
на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с
изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр,
тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. Оттук клаузата на
чл. 5 от договора за кредит е недействителна поради противоречие със закона и неговото
заобикаляне.
По делото бе установено, че ищцата е надплатила сумата от 10,00 лева. Също така се
установи, че е платено към ответника възнаграждение за гаранция в размер на 2156,00 лева.
Ищцата сама признава, че *********** и Мултитуде Банк са едно и също дружество /л. 88 –
гръб/. За ответника няма основание да получи и задържи подобна сума. Не се установи
безспорно, че тя е изплатена след това на дружеството-гарант: вещото лице сочи, че не е
ясно от какви точно суми, включително за кои лица, са формирани отделните масови
плащания. Доколкото клаузата за обезпечение е нищожна, то нищожен е и сключеният в
тази връзка договор за гаранция. Следва да се обърне внимание, че в договора за гаранция е
посочено, че той е потвърден от ищцата на 27.08.2019г., като обезпечава вземания по
Договор за потребителски кредит, сключен на 26.08.2019г. с „***********“ ЕООД, а
възнаграждението за поръчителство е платимо в периода 25.09.2019г.-09.01.2021г. Към
26.08.2019г. обаче към договора още не е бил сключен анексът от 15.01.2020г., т.е. заетата
сума е била в размер на 2000,00 лева, платима на 12 вноски в периода 25.09.2019г.-
20.08.2020г. Начинът, по който е установена конструкцията за обезпечаване на заема,
реално съставлява механизъм за заобикаляне на нормите за защита на потребителите и
допълнително натоварване на заемателя с допълнителни плащания.
При това положение предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ищцата, която своевременно е заявила претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК.
Ищцата е доказала разноски за държавни такси и депозит за вещо лице в размер на
498,24 лева. Тази сума следва да се присъди в нейна полза.
В полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, защитавало безплатно ищцата
по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се присъди
възнаграждение, чийто размер, съобразно фактическата, правната, процесуалната и
професионалната сложност на делото, следва да се определи на 731,60 лева.
Недовнесени са държавни такси по делото в размер на 4,64 лева, които следва, с
оглед изхода от спора, да се възложат на ответника. На същия следва да се възложи и
заплащането на сумата от 125,00 лева, платена първоначално от бюджета на съда за
възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА в отношенията между М. Д. Д., ЕГН **********,
от град София, и „***********“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище в град София,
клаузата на чл. 5 от сключения между страните Договор № 791497/26.08.2019г. за
предоставяне на потребителски кредит.
ОСЪЖДА "***********" ЕООД , ЕИК ************, със седалище в град София,
да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, от град София, сумата от 2166,00 лева, платена
без основание във връзка с Договор № 791497/26.08.2019г. за предоставяне на
потребителски кредит /10,00 лева надвнесена сума и 2156,00 лева за възнаграждение за
поръчителство/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (23.06.2023г.)
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "***********" ЕООД, ЕИК ************, със седалище в град София,
да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 498,24 лева, представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. №
34981/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА "***********" ЕООД, ЕИК ************, със седалище в град София,
да заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ , БУЛСТАТ
***********, със седалище в град София, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 731,60
лева, представляваща възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ в
производството на първа инстанция (гр.д. № 34981/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА "***********" ЕООД, ЕИК ************, със седалище в град София,
да заплати на В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на
Софийския районен съд, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 4,64 лева, представляваща
недовнесена държавна такса по делото, както и сумата от 125,00 лева, представляваща
първоначално заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6