Определение по дело №249/2017 на Окръжен съд - Русе

         СЪДЪТ, след  постановяване на настоящия съдебен акт служебно се занима с  мярката за неотклонение взета по отношение на подсъдимия О.  Я.  (O. Y.) по настоящото НОХД № 249/2017 г.  „Парична гаранция в размер на 1000 лева” и след като съобрази обезпечителната функция  на същата в производството и обстоятелството,  че мярката за неотклонение е изиграла   обезпечителната си функция с оглед приключване на делото с акт по същество  и като съобрази   предписанията на чл. 309, ал. 2 от  НПК и съответно постановеното по отношение  на подсъдимия наказание лишаване от свобода    чието изтърпяване е отложено за определен от съда  изпитателен срок,   намира,  че са налице предпоставките за отмяна на мярката за неотклонение на подс.  О.Я.,  с оглед на което и на основание  цитираната  процесуална разпоредба, съдът

 

           О П Р Е Д Е Л И:

 

           ОТМЕНЯ  мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия О.  Я.  (O. Y.), по НОХД № 249/17 год.  - „Парична гаранция в размер на 1000 лева”.     

  

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд-гр.Велико Търново.

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                           2

 

МОТИВИ по Н.О.Х.Д. № 249/2017 г. по описа на Русенски окръжен съд, Наказателно отделение

         

Русенска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №2052/2017 г. по описа на ОП - Русе против О.Я./ O. Y./ - за това, че на 06.04.2017 г. на главен път І-5-Русе – Велико Търново, на км.13, в землището на с. Пиргово, обл. Русе, дал подкуп дар – пари – 10 евро-1 бр. банкнота с номинал 5 евро с №*** и 1 бр. банкнота с номинал 5 евро с №**  на длъжностни лица – *** – Ц. Р. П. и С. В. И. – *** при  сектор ПП при ОД на МВР – Русе за да не извършат действия по служба – да не изпълнят съобразно типовата си длъжностна характеристика основните си длъжностни права и задължения по т. ІІ: да не работят по предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата; да не изготвят документи, свързани с административнонаказателната дейност, а именно – да не му съставят АУАН за допуснато нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП -престъпление по чл.304а, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В рамките на настоящото разглеждане на делото и след предварително изслушване на страните, с протоколно определение от 24.04.2017 година съдът е постановил разглеждане на делото по реда на глава Двадесет и седма от НПК приемайки, че самопризнанието на подсъдимия О.Я. /O. Y./ се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение спрямо подс. О.Я., като счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Сочи, че в рамките на съдебното дирене предвид начина на протичане на производството (по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК) е било установено осъществяването на инкриминирано престъпно деяние – както от обективна, така и от субективна страна и развива подробни съображения в тази насока. Предлага за престъплението, квалифицирано по текста на чл.304а, вр. чл.26 от НК при условията на чл.58а от НК налагане на наказание в размер на около една година, чието изтърпяване да бъде отложено за минималния изпитателен срок от три години. Моли за налагане и на кумулативно предвиденото в закона наказание глоба в размер на хиляда лева. Предлага на основание чл.307а от НК да се отнеме предмета на престъплението подкуп – сумата от 10 евро.

Упълномощеният защитник на подс. О.Я. /O. Y./ - адв. П. моли при определяне на наказанието да бъдат съобразени смекчаващите обстоятелства – обстоятелството, че подсъдимия се признава за виновен, съжалява за случилото се, оказал е пълно съдействие на досъдебното производство, че същият е с чисто съдебно минало, семеен е с три деца, за които следва да полага грижи.  

В съдебно заседание подс. О.Я. /O. Y./ признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли за снизходителност и изразява съжаление за стореното.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав прие за установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт:

Подсъдимият О.Я./ O. Y./ е роден на *** год. в гр. Г., турчин, турски гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи, с личен №47425476638.

Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС и притежавал СУМПС ***, кат. D и Е.

 Към м. 04.2015 г. подсъдимият работел като шофьор във фирма „S. K. L.“-Република Турция. В това си качество той управлявал товарен автомобил марка „Рено“ с турски рег. №*** и прикачено към него полуремарке с турски рег.№ ***.

На 06.04.2017 г. той управлявал товарния автомобил рег. №***, с прикачено към него полуремарке с турски рег. № 3*** по главен път І-5 Русе – Велико Търново в посока гр. Бяла.

Съгласно часови график , утвърден от Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Русе, св. Ц. П. – *** – І-ва стенен и св. С. И. – *** - І-ва степен – двамата служители в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Русе, към отдел „Охранителна полиция“, Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при Областна дирекция МВР – Русе били дежурни от 07:00 часа на до 19:00 часа на 06.04.2017 год. На двамата свидетели било възложено да осъществяват патрулно постова дейност по контрол и осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по ЗДвП на територията на гр. Русе и по Главен път I-5 от републиканската пътна мрежа.

Задълженията им били свързани с извършването на контролна дейност по Закона за движение по пътищата, в това число и да съставят актове при установяване на административни нарушения. Двамата били облечени в полицейски униформи и използвали маркиран с отличителни знаци „Полиция“ и „КАТ“ служебен автомобил, с регистрационен № ***.

Около 14,25 часа, на 06.04.2017 год. св. Ц П. управлявал служебния автомобил, като до него на предна дясна седалка бил св. С. И.. Полицейският автомобил се движел по Главен път I-5 Русе – Велико Търново в района на км.12+500 – км. 12+800, в посока гр. Бяла, в землището на с. Пиргово, обл. Русенска. Пред тях се движел управлявания от подс. О.Я. товарен автомобил. В посоката, в която се движели движението се осъществявало в една лента. Маркировката била „М-1“ – единична непрекъсната линия. Подсъдимият управлявал превозното средство със скорост около 80 км./ч., когато предприел маневра „изпреварване“  на колона от няколко автомобила, нарушавайки пътната маркировка и навлизайки в насрещното движение. От своя страна *** – свидетелите П. и И. взели решение да догонят товарния автомобил, да го спрат и съставят на водача акт за установяване на административно нарушение. След около 200-500 метра, полицейският автомобил изпреварил товарния автомобил, управляван от подс.  О.Я. и от страна на *** бил подаден звуков и светлинен сигнал. Подс. О.Я. спрял управляваното от него ППС - влекач с рег. № *** марка „Рено“ и прикачено към него полуремарке с рег. № ***. Полицейският автомобил също спрял непосредствено пред товарния автомобил. Св. Ц П. отишъл при подс. О.Я. и поискал последният да си даде паспорта и шофьорската книжка с думите: „паспорт и елит“, след което се върнал в патрулния автомобил. Подс. О.Я. от своя страна решил на даде подкуп на двамата полицейски служители за да не му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. В изпълнение на така взетото решение той сложил в документите си две банкноти от по 5 евро всяка съответно с № *** и № ***, приближил се до полицейския автомобил и през отворения прозорец подал документите си, ведно с поставените в тях два броя банкноти от по 5 евро. Едновременно с това той се усмихнал на св. П.. Последният взел документите и след като ги отворил видял, че вътре има поставени банкноти. Св. Ц П. оставил документите ведно с банкнотите на таблото на патрулния автомобил и със знаци разпоредил на подс. О.Я. на отиде до товарния автомобил. Незабавно *** докладвали за случилото се на оперативния дежурен на ОД на МВР – Русе, който от своя страна изпратил на място дежурна оперативна група.

На същата дата бил извършен оглед на местопроизшествие. При него – в служебния автомобил, с регистрационен № Р 7333 РР били установени документите на подс. Я., като в паспорта му имало поставени две банкноти от по 5 евро всяка съответно с № *** и № *** (веществено доказателство по делото), които били иззети.

След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, съдът не следва в мотивите на присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на подсъдимия – допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на процесуални ценности като процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те да се противопоставят на основната цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В процедурата по чл. 371, т. 2 НПК законът предпоставя като задължително условие за нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от досъдебното производство. Затова първоинстанционният съд има правомощието да разгледа делото по този, а не по общия ред, само след като обосновано е преценил, че досъдебното производство е било проведено обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, че събраните в първата фаза на процеса доказателствени материали са достатъчни за разкриване на обективната истина, като по съдържание категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия, което е изразено пред съда недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението.  

Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на  съмнение относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да приеме за установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно положение е видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на доказателствата.

Независимо от изложеното по-горе за пълнота и прецизност и съобразявайки предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът отчете, че описаната в обвинителния акт и възприета от съда фактическа обстановка се установява от  самопризнанието на подсъдимия, което от своя страна се подкрепя от следните доказателства, събрани в досъдебното производство чрез гласните и писмени доказателствени средства, а също и чрез способите за събиране и проверка на доказателствения материал: показанията на свидетелите Ц П. и С. И., протокол за оглед и фотоалбум към него (л.2-9 от дос. пр.),  АУАН (л.12 от дос. пр.), справка от ОД на МВР – Русе (л.23 от дос.пр.), типова длъжностна характеристика (л.24-25 от дос. пр.), ежедневна форма на отчет ( л.26 от дос. пр.), часови график (л.27 от дос. пр.),  експертна справка (л.30 от дос. пр.), декларация за семейно и материално положение и справката за съдимост на подс. О.Я..

Съдът възприе и постави в основата на доказателствените си изводи относно главния факт, предмет на доказване показанията на свидетелите – полицейски служители, участвали в проверката на подс. О.Я. и управляваната от него композиция – свидетелите П. и И.. Всеки един от тях точно, последователно и логично отразява личните си възприятия относно времето, мястото и авторството на извършеното деяние в лицето на подсъдимия в настоящото производство. Същите по един безпротиворечив начин възпроизвеждат и предшестващите инцидента събития и причините наложили извършване на проверка В унисон с депозираното от страна на подс. Я. самопризнание са всяка една част от показанията на ***, описващи действията на подсъдимия по даването на парична сума и по отношение на техните конкретни служебни правомощия-начинът, по който е станало това, точното поведение на подсъдимото лице изразило се в престиране на паричната сума с цел избягване на отговорност за констатираните от страна на *** административни нарушения.

По несъмнен начин твърденията на свидетелите П. и И. относно предаването на процесната дата на дар – парична сума от 10 евро се подкрепят и от приобщените веществени доказателства и протокола за оглед на местопроизшествие.

Възприе се и всяко едно от писмените доказателства, изброени по-горе, които съдът счете за относими към предмета на доказване в производството.

С оглед на изложеното по-горе съдът при формиране на доказателствените си изводи взе предвид и веществените доказателства по делото, приобщени с протокола за оглед, като счете, че при реализиране на процесуалното действие не са били допуснати нарушения на процесуални правила.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Настоящият съдебен състав намира, че с поведението си подс. О.Я. е реализирал в пълнота и обективните и субективни признаци на деянието по повдигнатото му второ обвинение – по текста на чл.304а, пр.3, вр. чл.304, ал.1 от НК.

Същият на инкриминираната дата той е дал дар - пари – 10 евро-1 бр. банкнота с номинал 5 евро с №*** и 1 бр. банкнота с номинал 5 евро с №***, на на длъжностни лица – *** – Ц. Р. П. и С. В. И. – *** при  сектор ПП при ОД на МВР – Русе, за да не извършат същите действия по служба - да не изпълнят съобразно типовата си длъжностна характеристика основните си длъжностни права и задължения по т. ІІ: да не работят по предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата; да не изготвят документи, свързани с административнонаказателната дейност, а именно – да не му съставят АУАН за допуснато нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Тъй като обект на правна защита на престъплението по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 НК, са отношенията, осигуряващи правилното функциониране на държавния и обществения апарат и осъществяване на правата и задълженията на длъжностните лица в кръга на тяхната компетентност, съществения въпрос за обективна съставомерност на така предявено обвинение предполага изричен отговор на въпроса дали свидетелите Ц. Р. П. и С. В. И. са негови адресати. Според този състав отговорът на въпроса е безусловен и позитивен.

Свидетелите П. и И. са служители на ОД на МВР – Русе при сектор Пътна полиция и са били назначени на длъжността „*** ”. С последната законодателна промяна в този текст (обн. Д.В., бр. 26/ 06.04.2010 г.) сред лицата, заемащи отговорно служебно положение изрично са изброени и полицейските органи, а които са те отговор дава чл. 53 от ЗМВР. Подобен законодателен подход е обясним, тъй като спецификата на служебната дейност на полицейските органи е с изключително значение за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

На инкриминираната дата П. и И. не просто са заемали длъжността „***” при ОД на МВР – Русе при сектор Пътна полиция, а в рамките на работното си време са били натоварени да извършват проверки на транспортните средства за спазване на правилата по ЗДвП и ППЗДвП.

В конкретния случай подс. Я. е реализирал изпълнителното деяние чрез действия, изразили се в предаването на 1 бр. банкнота с номинал 5 евро с №*** и 1 бр. банкнота с номинал 5 евро с №***. Тези банкноти са „дар” по смисъла на закона, защото са с имуществена стойност.

Доказателствената съвкупност установява по несъмнен начин, че деянието подсъдимият е извършил умишлено, при форма на вината пряк умисъл. За наличието му съдът изходи от обективно установените действия на дееца, които представляват външен израз на представите и мисловната му дейност. Действията на подсъдимия са били осъществени в строга логическа последователност и ясно показват, че той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. В тази връзка съдът прецени обстоятелството, че подсъдимият е бил спрян за проверка от униформени служители на реда, които ясно са обявили пред него причината за проверката. Подсъдимият е бил наясно и с обстоятелството, че избягване на административнонаказателна санкция чрез даване на парична сума е правно запретено, чрез криминализирането му. Подс. Я. ясно е съзнавал и че дава паричната сума на полицейски орган (като професионален шофьор той нееднократно е преминавал през границата на Република България и е бил наясно с режима на осъществяваните проверки и участващите в тях длъжностни лица).

Като причини за извършване на деянията, съдът отчете ниското правно съзнание на подс. О.Я. и незачитането на установения в страната правов ред, в частност този касаещ режима на преминаване на държавната граница и дейността на отделните длъжностни лица при реализиране на техните служебни функции.

Според редакцията на чл. 58а от НК, указваща начина на определяне на наказанието при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, в случай, че подсъдимият признае фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в актуалния му вид текстът на чл. 58а от НК не предвижда задължително определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, а неговата индивидуализация според общите правила и последващата му редукция с 1/3. Според текста, чл. 55 от НК се прилага като алтернатива на съкратеното съдебно следствие само, ако едновременно са налице условия за редуциране на наказанието и за прилагане на чл. 55 от НК при положение, че това е по-благоприятно за дееца.

В конкретния случай при индивидуализацията на наказанието за извършеното от подсъдимия Я. престъпление съдът прие, че не следва да прилага нормата на чл. 55 от НК. За да достигне до този извод съобрази обстоятелството, че необремененото съдебно минало на подсъдимия, изразеното разкаяние и семейното му положение не са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нито едно от тях не може да бъде определено като изключително по своя характер и от тук да предопредели определянето на ЛОС под предвидения в закона минимум. Изброените обстоятелства са единствените фактори, които снижават отговорността на подсъдимия в настоящото производство. Тя обаче се отегчава от степента на обществена опасност на конкретното деяние през призмата на високата степен на накърняване на защитените обществени отношения, свързани с дейността против реда на управлението. Не на последно място, при индивидуализацията на наказанието за деянието съдът прецени, че подкупът е предложен след извършване на тежко административно нарушение с конкретна опасност за пътната обстановка.

Съдът не взе предвид самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство в конкретния случай. Същото е отчетено от законодателя с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като наличието му обуславя редукция на наказанието ЛОС, което не се определи при условията на чл. 55 от НК. Ето защо това самопризнание не може да бъде едновременно и смекчаващо такова за актуалната отговорност на дееца.

          Ръководен от изложените по-горе съображения, съдът прие, че наказанието на подсъдимия Я. следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК в актуалната му редакция.

След анализ на относителната тежест на всички гореизложени факти съдът намира, че целите на наказанието получават успешна реализация спрямо подсъдимия О.Я. чрез налагане на наказание от една година и шест месеца ЛОС и глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

Редуцирано с една трета по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието лишаване от свобода, което следва да изтърпи подсъдимият О.Я. за престъплението по по чл. 304а от НК е една година.

Настоящият съдебен състав счете, че изтърпяването на така отмереното по отношение на подс. Я. наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Предпоставките на този текст от закона са налице, тъй като наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан преди това, като неизолирането от нормалната му житейска среда успешно ще подпомогне реализацията на установените в чл. 36 от НК цели. В последната насока съдът намери, че по отношение на конкретната личност на О.Я. не се явява за необходима неговата социалната изолация. Тежестта на наказанието и начинът на неговото изпълнение – с определяне на изпитателен срок или с постановяване на ефективно изтърпяване, представляват комплексна форма на наказателна репресия, която постига справедливия ефект на предупредително-възпиращо и превъзпитателно въздействие върху дееца, когато сама по себе си се отличава с вътрешен баланс. В конкретния случай за да достигне до този си извод съдът отчете правното значение на всяко индивидуализиращо отговорността на подсъдимото лице обстоятелство и  най-вече чистото му съдебно минало, инцидентният характер на проявата, семейната му ангажираност, разкриващи го като лице с невисока степен на обществена опасност. Неизменно беше отчетено и последващото му поведение – оказаното от негова страна процесуално съдействие. В този смисъл и съдът счете, че в пълнота са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на изпълнението на определеното му наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. 

На основание чл. 307а съдът се произнесе и отне в полза на държавата предметът на престъплението по чл. 304а от НК, а именно: 1 бр. банкнота с номинал 5 евро с №*** и 1 бр. банкнота с номинал 5 евро с №***.

Съдът не присъди на подсъдимият разноските за преводач от предсъдебната и съдебна фаза, тъй като нормата на чл. 189, ал. 2 от НПК изрично постановява те да останат за сметка на органа, който ги е направил.

 

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: