№ 355
гр. Пазарджик, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200723 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „М. И М.“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Г. СВ. М., против ЕФ № ********** за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10ал.1 от Закона за пътищата
издаден от АПИ- Национално ТОЛ управление, с който за извършено
нарушение на чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата на основание
чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до
незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редно призовано не
се явява законовия представител, не изпраща и процесуален представител. По
делото е постъпило писмено становище от управителя на дружеството-
жалбоподател, в което се излагат съображения за основателност на жалбата и
в подкрепа на искането за отмяна на ЕФ. Не се претендират разноски.
1
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител,
който оспорва жалбата и излага кратко становище за законосъобразност на
издадения ЕФ и доказаност на нарушението, поради което пледира за
потвърждаване на фиша. Прави искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе
предвид изложеното в нея и становищата на страните, съобразявайки закона,
по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това,
че на 12.04.2021 г. в 14:05 часа, било установено нарушение №
C08F55C77FC51F71E053011F160ADEAF, с ППС влекач „В.“ с рег. № ****, с
технически допустима максимална маса 20100, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000, в община Пазарджик, за
движение по път I-8 км 196+643, с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата,
тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10401, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път I-8 км 196+643.
Установено било, че собственик на ППС е дружество „М. И М.“ ООД,
чийто законен представител бил управителят В.С. М., на което и е
регистрирано ППС.
Извършеното съставлявало нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Въз
основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който за
цитираното нарушение на дружеството жалбоподател била наложена
имуществена санкция на основание чл. 187а ал. 2. т. 3, във връзка с чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева.
В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по
2
чл.10б, ал. 5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер
на 133 лева., както и че дружеството можело да се освободи от
административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от
получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер
на 750 лева при спазване на чл. 189е ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането
на компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по
чл.10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.
ЕФ е връчен на санкционираното дружество на 10.05.2022 г., по пощата
видно от известие за доставяне (л.6), а жалбата против ЕФ е подадена от
законния представител на наказаното дружество чрез наказващия орган до
съда на 20.05.2022 г. по куриер (виж товарителница на л.5), поради което е
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакувания фиш пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществено доказателствени средства-
снимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна, поради следното:
Разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП разписва задължение за
собственика на ППС, да не допуска движението на ППС по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) според
категорията на пътното превозно средство. А съгласно изр.2 на същата правна
норма това задължение е вменено на ползвателя на ППС, ако в
свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател.
В настоящия случай не се спори, че собственик, на когото и процесното
ППС е регистрирано в службата по регистрация, е дружество „М. И М.“ООД
гр. Пазарджик представлявано от управителя В. М. (виж СРМПС Част І на
л.52). На следващо място не е спорно и обстоятелството, че на процесната
дата и място, процесното ППС се е движело, както и че пътният участък, по
който е извършено управлението му е включен в обхвата на платената пътна
мрежа, тъй като става дума за участък от главен път І-8.
3
Спорният момент в настоящия казус, от който зависи изхода на делото
е, дали за процесното ППС за движението му в конкретния пътен участък е
била заплатена съответната пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП. Отговорът е
отрицателен и той се базира на безспорно установените в тази насока факти
от доказателствата по делото.
Когато собственикът на ППС не е заплатил дължимата пътна такса при
преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от
Електронната система за събиране на пътни такси по аргумент на чл.167а ал.3
от ЗДвП. Системата създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал на засеченото движение на ППС. В
настоящия случай е налице именно такъв доклад и две снимки към него (л.8-
10). От този доклад се установява, че ППС с рег. № ****, собственост на
дружество „М. и М.“ ООД на 12.04.2022 г. в 14,05 часа се движи по път І-8,
км 196+643 в посока нарастващ километър, в района на с. Мало Конаре, обл.
Пазарджик, като засеченото ППС е от категория N3, равна или повече от 12
тона и с пет оси, както и че това ППС няма маршрутна карта или тол
декларация за преминаването.
Докладът от ел. система и снимките от устройството, което е част от
тази система, представляват доказателства за отразените в тях факти и
обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.189е ал. 8 от ЗДвП, а именно
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението
по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за
липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
заплащане на дължимите такси.
Видно от Становището, изготвено от експерт анализатор в Отдел
„УИСС“ към НТУ (л.12), е че при извършената проверка в ел. система е
установено, че собственика на ППС не е подал тол декларация за сегмента на
рамката, от която е отчетено нарушението. Към становището е приложена и
таблица от ел. система за получени и платени подадени тол декларации от
собственика за това ППС за процесната дата 14.04.2022 г. но за други
сегменти от движението.
Цитираната по-горе разпоредба дава възможност на контролните органи
да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по
4
чл.10 ал.1 от ЗДвП и да ползват като доказателства отразените в тях данни.
Видно от изготвеното становище на контролния орган е, че той е изготвил
същото на база именно данните от доклада създаден от ел. система, но също
така и предвид справката за подадените тол декларации от собственика на
ППС и данните за същото, които са изведени от информационните масиви на
АПИ- БГ ТОЛ (л.11). Видно от последните, а и тези данни се установяват и от
СРМПС на ППС, представено от дружеството-жалбоподател, е че ППС е
регистрирано с 2 оси и има технически допустима маса 20100 и допустима
максимална маса на състав от ППС 44000.
При това положение разпоредбата на чл.189е ал.8 от ЗДвП императивно
разписва доказателствената стойност на създаваните доклади от ел. система и
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал от
устройството, което е засекло движението на ППС и нарушението и
съответно заснело ППС, както и на становището на контролния орган, което
се базира на данните от последните.
При така установените по безспорен начин факти, съдът намира, че
нарушението е осъществено от обективна страна от дружеството-
жалбоподател, като въпросът за вината не подлежи на обсъждане, тъй като в
случай субект на нарушението е ЮЛ.
Въз основа на изложеното по-горе и в съответствие с разпоредбата на
чл.189ж ал.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната
система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, правилно е бил издаден обжалваният ЕФ и
то по образец утвърден от управителния съвет на АПИ. ЕФ съдържа всички
реквизити, изчерпателно изброени в чл.189ж ал.1 от ЗДвП и е издаден при
спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания, в
съответствие с целта на закона.
Правилно е била наложена и имуществена санкция в размер на 2 500
лева, който е твърдо фиксиран от закона.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите, изложени от
законовия представител на въззивника, че процесното ППС било оборудвано
с бордово устройство, като собственикът на ППС имал сключен абонаментен
договор към нацоиналните доставчици на услуги, с твърпдението че на
процесната дата и при преминаване по процесния пътен участък бордовото
устройство е предало местоположението па ПС и пътя, като пътната такса е
5
следвало да се заплати с оглед на това, че е имало наличен и поддържан
депозит по сключения договор, като собственикът на ППС не е бил уведомен
от „А1 България“ ЕАД, с който има сключен договор, че е намаляла сумата по
сметката, както и че е имало наличен баланс със статут „активен“, като нито
бил достигнат предупредителния лимит, нито бил изчерпан баланса по
договора, което означавало, че дружеството не било допуснало преминаване
на ППС през платена пътна мрежа без заплатена пътна такса.
В процесния случай жалбоподателят е избрал да заплаща пътна такса,
като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез
бордово устройство. При този вид таксуване посоченото устройство изпраща
данни на база GPS координати от движението на ППС, чийто обмен се
осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на АПИ. В
случая, видно от Справка за декларираните данни (извлечение от
електронната система), приложена по делото, бордовото устройството
разположено в процесното ППС не е генерирало данни за визирания период
14,05 часа на 12.04.2022 г.- когато нарушението е констатирано, а в едни
много по-късен период- на същата дата в 17,59 часа, когато е подадена
първата тол декларация за деня и то за друг сегмент от платената пътна
мрежа в страната. В посочения времеви диапазон не са декларирани данни и
съответно е било невъзможно изчисляването дължимата тол такса. В
следствие на това, тол такса, която да бъде заплатена в края на отчетния
период не е начислена (образувана). Именно затова е ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател.
Разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП, е предвидено задължение и
отговорност за собственика на ППС да установи размера на дължимата пътна
такса и да я заплати. На преценката на собственика на ППС е оставен начина,
по който да стори това. При конкретния вид нарушения наказващият орган не
е длъжен по закон да установява дали бордовото устройство своеврменно е
подало данни към ел. система на АПИ и каква е причината за това, нито пък е
задължен да изследва въпроса дали третото лице, страна по сключения
договор между него и собственика на ППС е било изправно. Естеството и
начинът на деклариране на тол данни и отговорността дали те ще бъдат
подадени в ел. система на АПИ своевременно и коректно, е възложена на
собственика на ППС, защото той е длъжен да изчисли размера на тол таксата,
6
да я плати и да подаде данни за заплащането й към ел. система на АПИ, а
последната само установява дали тази такса е заплатена.
Не се споделя от съда и направеното възражение от въззивника, че
устройството, с което било установено нарушението не било технически
изправност, тъй като АНО не доказал неговата техническа изправност и
годност. Използваното устройство № 10401 представлява елемент от ел.
система за събиране на пътни такси. Това устройство засича и заснема
движението на ППС в конкретния пътен участък сегмент. То не представлява
техническо средство, което подлежи на метрологичен контрол по Закон за
измерванията, тъй като с него не се извършват измервания. Електронната
система функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи,
цифри и букви и не извършва измерване, поради което и не подлежи на
техническо измерване по Закона за измерванията.
Според настоящи съдебен състав в случая е неприложима и
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока са направени възражения от
въззивника. Вярно е, че АНО не е ангажирал доказателства за това, дали и
преди дружеството е било санкционирано за нарушения от този вид и
независимо, че от нарушението не са настъпили вредни последици, то следва
да се има предвид, че нарушението е от т. нар. „нарушения на просто
извършване“ или „формални нарушения“, тъй като е довършено със самия
факт на неизпълнение на задължението на собствениците на ППС от
процесния вид да не допускат движение на ППС от процесния вид, когато за
него следва да се заплати тол такса при движение по платената пътна мрежа,
като законът да изисква настъпването на някакви вреди последици. В случая
следва да се отчете факта, че с това нарушение неминуемо води до нарушение
на пътната настилка на пътищата, по които извършвайки превоза ще премине
конкретното ППС и че по този начин се ощетява държавния бюджет
използван за поддържането на тези пътища.
Съдът намира също така, че определените от закона изисквания към
електронния фиш, а именно да съдържа данни за мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал.
2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане, в
7
случая са спазени. Атакувания електронен фиш отговаря на тези изисквания и
е издаден по образец, утвърден от управителния съвет на АПИ и е одобрен по
надлежния ред (виж Протокол № 28765/21 от заседание на Управителния
съвет на АПИ от 09.09.2021 г. и Заповед № РД-11983/13.09.2021 г. на
Председателя на УС на АПИ).
ЕФ е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.10
ал.10 ЗП, разписваща, че АПИ осъществява правомощията на държавата във
връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за
събиране на пътните такси.
Електронният фиш представлява своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции (който по своето правно действие
съчетава в себе си функциите, както на АУАН, така и на НП- така ТР 1/2014
на ВАС), поради което за него не намират приложение сроковете по чл. 34
ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП. Предвид, на което
не може да се говори за процесуално нарушение свързано със срока на
издаване на ЕФ. Тук би имала значение единствено изтеклата относителна и
абсолютна давност за санкциониране на нарушителя, които безспорно в
случая не са изтекли, предвид, че от датата на нарушението и към момента е
изтекла малко повече от една година и половина.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че напълно основателно и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на ЕФ. С оглед
изложените съображения, Електронният фиш следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на
наказващия орган чрез неговия процесуален представител за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено
своевременно в съдебно заседание преди обявяване на делото за решаване. В
процеса въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт, надлежно
упълномощен от Председателя на УС на АПИ да представлява агенцията. На
8
основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на АПИ. С оглед разпоредбата на чл.63д ал.5 от
ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата
на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита
в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото
производство се разгледа в едно съдебно заседание без разпит на свидетели,
като участващият процесуален представител изложи кратно бланкетно
становище по същество. Поради това и съдът счита, че следва да присъди
минималния предвиден в наредбата размер на юрисконсултското
възнаграждение, а именно 80 лева
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в
настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и
на основание чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10ал.1 от Закона за пътищата издаден от АПИ- Национално ТОЛ управление, с
който на „М. И М.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Г. СВ. М., за
извършено нарушение на чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата на основание
чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лева, като законосъобразен.
ОСЪЖДА „М. И М.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Г.
СВ. М., ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА разноски в размер
на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9