О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
13.12.2013 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на 13.12.2013 год., в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 3202/2013 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 389
от ГПК.
Образувано
е по молба вх. № 31288/22.10.2013 год. за допускане
на обезпечение на предявени от А.С.В., ЕГН **********, представляван от адвокат
Х.Д. срещу В.Н.К., ЕГН **********, искове по чл.59 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 23 421.51 лева,
представляваща сума, с която ответницата се е разпоредила чрез даденото й от
ищеца пълномощно като е извършила превод на сумата по нейна банкова сметка ***.09.2012
год. от сметката на ищеца – свободен депозит; иск за сумата от 3 917 лева,
представляваща сума, която на 16.07.2012 год. ответницата е изтеглила на каса
от сметката на ищеца чрез пълномощно, както и иск за сума в размер на
3 000 лева, представляваща частичен иск от 9 400 лева формирана в
резултат на извършени тегления от ответницата с дебитната карта на ищеца, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба. В молбата се
излага, че страните в настоящото производство са бивши съпрузи въз основа на
влязло в сила решение по гр.д. № 544/15.02.2013 год., постановено по гр.д. № 9752/2012
год., XXXI
състав на ВРС с изложени твърдения, че предвид професията на ищеца – капитан
далечно плаване в Параходство български морски флот АД и по време на брака му с
ответницата след напускането й на семейното жилище същата е изтеглила от собствените
му банкови сметки посочените по-горе суми. Моли съда да допусне обезпечение
чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху всички банкови сметки на
ответницата, депозити и влогове до размера на претендираната
сума, а именно: Алианц Банк
България АД, Алфа Банк АД, Банка ДСК ЕАД, Банка Пиреос България АД, Българска банка за развитие АД, Българоамериканска кредитна банка АД, Инвестбанк
АД, Интернешънъл Асет Банк
АД, МКБ Юнионбанк АД, Корпоративна търговска банка
АД, Обединена Българска банка АД, Общинска банка АД, Прокредит
Банк /България/ АД, Първа Инвестиционна банка АД, Прокредит Банк /България/ ЕАД, Сибанк ЕАД, Ситибанк АД, Сосиете Женерал Експресбанк АД, Тексим банк АД, Токуда Банка АД,
Централна кооперативна банка АД, Уникредит Булбанк
АД, Юробанк България АД.
Съдът
след като се запозна със съдържанието на молбата и представените към нея
писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Така
предявения иск е допустим. Ищецът е представил с исковата молба писмени
доказателства – решение по бракоразводното дело, копие от разпечатки –
извлечения от банковите сметки на ищеца, копие от пълномощно – впоследствие
оттеглено чрез молба до нотариуса – л.21 по делото, преценени на този етап от
производството, съдът приема, че искът е вероятно основателен.
Съобразно разпоредбата
на чл.391, ал.1 от ГПК обезпечителна нужда е налице, когато без обезпечението за ищеца ще
бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата по
решението. Като необходимо условие за допускане
на обезпечението следва да са
налице следните предпоставки: допустимост на иска, вероятната
му основателност и адекватност на посочената обезпечителна мярка. За да
се допусне исканото обезпечение, следва да са
налице убедителни писмени доказателства в подкрепа на иск
или да е представена гаранция за обезщетение на евентуално причинени
от неоснователно поискано обезпечение. В настоящото производство съдът преценява съобразно представените доказателства за наличието на посочените
предпоставки. От представените към молбата писмени доказателства е видно, че на посочените в исковата молба дати ответницата в
качеството си на пълномощник на ищеца е изтеглила сумата от 23 421.51 лева
и сумата от 3 917 лева. Представени са доказателства, че за периода от
01.08.2012 год. – 30.08.2012 год. от банковата сметка на ищеца са изтеглени
чрез дебитна карта и суми в общ размер на 9 400 лева. Доколкото обаче
липсват доказателства, че сумата от 9 400 лева е била изтеглена от
ответницата в тази част молбата следва да бъде оставена без уважение като
вероятно неоснователна на този етап от производството.
Вероятната основателност
на иска обуславя
обезпечителната нужда за молителя, каквато
законът кумулира като необходимо условие за допускане
на обезпечението. Запора на сметките
следва да бъде наложен до
размера на претендираната сума при последователно преминаване от сметка в сметка.
Мотивиран от изложените съображения и на осн.чл.391 вр. с чл.389 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ по висящ иск по гр. дело
№ 3202/2013 г. за сумата от 27 338.51
лв., предявен от А.С.В., ЕГН **********,***,
офис 301, представляван от адвокат Х.Д. срещу В.Н.К., ЕГН **********,***, с
цена на иска 30 338.51 лв., чрез НАЛАГАНЕ НА обезпечителна мярка ЗАПОР върху банковите сметки на ответника открити в „Алианц Банк България“
АД, „Алфа Банк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Банка Пиреос България“ АД, „Българска банка за развитие“ АД,
„Българо-американска кредитна банка“ АД, „Инвестбанк“
АД, „Интернешънъл Асет Банк“
АД, „МКБ Юнионбанк“ АД, „Корпоративна търговска
банка“ АД, „Обединена Българска банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Прокредит Банк /България/“ АД,
„Първа Инвестиционна банка“ АД, „Прокредит Банк /България/“ ЕАД, „Сибанк“
ЕАД, „Ситибанк„ АД, „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, „Тексим банк“ АД, „Токуда Банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк
България“ АД, при последователно преминаване от сметка в сметка
до достигане размера на сумата 27 338.51
лв. /двадесет и седем хиляди лева триста тридесет и осем лева и петдесет и една
стот./ лв., като оставя без уважение молбата за
допускане на обезпечение над размера от 27 338.51 лева, а именно за сумата
от 3000 лв. като неоснователна, на
основание чл.389, вр. чл.391, ал.1, т.1, вр.чл.397, ал.1, т.2 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд
– Варна в едноседмичен срок, който за ищеца тече от датата на връчване на
съобщението за настоящето определение, на основание чл. 396, ал. 1 от ГПК, а
за ответника в същия срок, считано от връчване на съобщението за
наложен запор от съдебния изпълнител.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
|
|