**38
гр. Варна, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500265 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх. № 91256/04.12.2023г. по регистратурата на ВРС,
подадена от Б. П. В., чрез процесуалния му представител срещу Решение №
3605/09.11.2023г. постановено по гр.д.№ 16860/2022г. по описа на ВРС , с което
жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на П. Р. П. сумата от 10183,08 лева,
представляваща дължима главница по сключен между страните неформален договор за заем
от 19.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
исковата молба в съда - 22.12.2022г. до окончателното заплащане на задължението, както и
сумата от 2 189,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода
от 09.11.2020г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.12.2022г., на
основание чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и Е ОСЪДЕН да заплати
на П. Р. П. сумата от 2015 лева, представляваща сторени в производството съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Въззивникът Б. В. оспорва обжалваното решение с твърдения за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на същото. Счита, че в рамките на проведеното
първоинстанционно производство ищецът, чиято е доказателствената тежест не е доказал
наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдяното заемното
правоотношение, а именно постигането на съгласие за сключване на договор за заем и
1
предаване на заемателя на договорената парична сума на заема. Посочва, че представените
по договора три броя платежни нареждания на обща стойност 10183,08 лева не установяват
основанието, на което П. П. ги е превел по банковата сметка на въззивника В.. Излага, че
кредитирането на събраните по делото свидетелски показания на св.М.К. представлява
съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.164, ал.1, т.3 от ЗЗД/, предвид
на забраната за установяване с гласни доказателства на сключването на договори на
стойност по-голяма от 5000 лева. Отделно от това жалбоподателят счита, че същите е
следвало да не се ценят предвид на това, че свидетелката е бивша приятелка на Б. В.. Счита
също, че неправилно не са кредитирани показанията на другите двама разпитани свидетели
– Д. и К., като е следвало изложеното от тях да бъде преценено заедно с всички останали
събрани доказателства, което да направи обосновани крайните изводи на съда.
Моли обжалваното решение на ВРС да бъде отменено, а предявените от ищеца П. П.
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – П. Р. П., чрез процесуалния му представител. Заявява становище за
допустимост, но неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Оспорва изложените в жалбата твърдения, че трите броя платежни нареждания не
установяват възникналото заемно правоотношение между страните. Счита, че кредитирайки
показанията на св.К. първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение,
доколкото е ценил показанията й касателно смисъла на постигнатите между тях
договорености, а не за самото сключване на договора, което счита, че се установява с
писмените доказателства. Излага становище за неоснователност на твърденията на
жалбоподателя за заинтересованост на св.К. във връзка с дадените от нея показания.
Отделно от това посочва, че изводите на съда за възникнало и неудовлетворено заемно
правоотношение между страните се установяват и от останалите доказателства по делото в
това число кореспонденция между страните и показания дадени пред военна полиция по
повод воденото досъдебно производство. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна, чрез процесуалните си
представители поддържат заявените становища по жалбата и претендират за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от ищеца П. Р. П.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Б. П. В. да заплати на ищеца сумата от 10183,08 лева
представляваща дължима главница по сключен между страните неформален договор за заем,
2
по който изпълнението по предоставяне на заемната сума е реализирано чрез 3 броя банкови
превода, както следва: на 19.09.2019г. - 8 770,50 лева, на 26.09.2019г. – 584,70 лева и на
08.11.2019г. – 827,88 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на исковата молба в съда - 22.12.2022г. до окончателното заплащане на
задължението, както и сума в размер на 2189,45 лева, представляваща лихва за забава
начислена върху сумата на заема за периода от 09.11.2020г. до 22.12.2022г.
Ищецът П. П. твърди, че ответникът му е поискал паричен заем от 10 000 лева,
необходима за закупуването на товарен автомобил, като страните се уговорили сумата да
бъде възстановена след една година. Договорката за предоставянето и била постигната
устно предвид приятелските отношения между тях, като сумата била предадена чрез три
банкови превода по сметка на ответника Б. В., както следва: на 19.09.2019г. – 8 770,50 лева;
на 26.09.2019г. – 584,70 лева и на 08.11.2019г. – 827,88 лева или общо 10 183,08 лева.
Ищецът твърди, че след настъпване на падежа на задължението неколкократно е търсил
ответника, за да му върне дадената в заем сума, но това не се случило. Предвид отказа,
ищецът подал жалба срещу ответника на 09.12.2021г., по която било образувано ДП № 23-
РП/2022г. по описа на Военноокръжна прокуратура – гр. Сливен, което в последствие било
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. По него обаче било установено, че след
предоставяне на заемната сума ответникът е закупил бус марка „Ивеко“, модел „Дейли“ за
сумата от 9 000 лева. Предвид на това, че заемът не му е върнат моли съда ответникът да
бъде осъден да му я заплати ведно със законната лихва, както и натрупаната лихва за забава
за периода от 09.11.2020г. до 22.12.2022г.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Б. П. В., чрез
процесуалния му представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Не оспорва, че с ищеца са били приятели, като към 2018г. последният
работел в Германия. Излага, че при прибирането си в България, на 17.09.2018г. П. П. му
поискал паричен заем в размер на 9000 лева, с който да погаси други свои финансови
задължения. Твърди, че му е предоставил заема с уговорката сумата да му бъде върната за
срок от 1 година. Излага, че след заминаването на ищеца и съпругата му в Германия
постигнали съгласие да закупят камион и да внасят коли от Германия.
Ответникът сочи, че попаднал на обява в България за продажба на камион марка
„Ивеко“ за сумата от 19 000 лева, като във връзка със закупуването му поискал ищецът да му
върне заетата сума. Излага, че на 19.09.2019г. П. П. му превел сумата от 8 770 лева, като
част от заетата сума, а на 24.09.2019г. ответникът закупил избраният микробус. На
26.09.2019г. ищецът му превел сумата от 584 лева, с които ответникът следвало да зареди
гориво на микробуса си и да пътува до Германия, за да прибере ищеца, съпругата му и
багажа им от Германия. По отношение на сумата от 827 лева посочва, че тя била преведена
по негова сметка от работодателя на ищеца в Германия на 11.11.2019г. като остатък от
заплатата му, тъй като П. все още нямал открита сметка в страната. По-късно, на
13.11.2019г. на два транша сумата била изтеглена и предадена на ищеца. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени сторените по делото
3
съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, а и видно от представените писмени доказателства –
справки за банкови сметки и движения по тях издадени от Райфайзенбанк /България/ ЕАД,
по банкова сметка с IBAN *** с титуляр ответника Б. В. на 19.09.2019г. е постъпила сума в
размер на 8770,50 лева с наредител П. П. от банкова сметка с IBAN
DE03611500200103243001; На 26.09.2019г. е постъпила сума в размер на 584,70 лева от
същия наредител и същата банкова сметка, а на 08.11.2019г. – сума в размер на 827,88 с
наредител ST STANZTECHNIK GMBH от сметка с IBAN *** и основание „Lohn/Gehalt”. На
24.09.2019г. от сметката на Б. В. е извършен банков превод на сума в размер на 9000 лева с
посочено основание покупка на “Ивеко Дейли”.
По делото е представено досъдебно производство № 23-Рп/2022г., прокурорско дело
№ 62/2022г. на Военноокръжна прокуратура гр.Сливен, образувано по повод подадена
жалба от П. Р. П. вх.№ 19218/09.12.2021г. В дадените по посоченото досъдебно
производство на 27.04.2022г. обяснения от Б. П. В. същият е посочил, че през м.09.2019г.
решил заедно с бившата си приятелка М.К. да закупи камион марка „Ивеко“ за сумата от
19000 лева, за да внася с него автомобили от Германия, които да продава в България. За
целта няколко дни преди закупуването на камиона получил по банковата си сметка в
„Райфайзенбанк“ от П. П. сумата от 9000 лева. Уговорката била след като започнат да
внасят колите, от печалбата от продадените коли П. да си приспада суми и така да
възстанови преведената сума.
Досъдебното производство е прекратено с постановление на 29.11.2022г.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите М.Й.К., Д. Д. Д. и К.Н.К..
От показанията на св.К. се установява, че до края на м.10.2019г., в продължение на 16
години са живели на съпружески начала с Б. В. и заедно са били приятели с ищеца П. П.,
който от 2016г. живеел и работел в Германия.
През 2019г. Б. заявил желанието си да закупи камион марка „Ивеко“, набелязал такъв,
който се продавал в Хасково, но не му достигали пари, за да заплати цената. Договорената
цена с продавача била 14 000 лева, а Б. разполагал с 5000 лева от продажба на овце и агнета,
които отглеждал. По тази причина през м.09.2019г. чрез интернет приложението
„Месинджър“ по видео разговор се свързали с П. П. и Б. му поискал на заем 10 000 лева,
които не му достигали, за да купи камиончето. П. се съгласил, тъй като били приятели с Б. и
си имали доверие, като уговорката била сумата от 10 000 лева да му бъде върната след една
година. П. превел първите около 9000 лева веднага след разговора по сметка на Б. в
„Райфайзенбанк“, след което на 24.09.2019г. Б. и свидетелката пътували до Хасково и
купили камиона. След няколко дни, на 26.09.2019г. П. превел на Б. още 300 евро като част от
4
договорената сума на заема от 10 000 лева. Имало и трети превод към Б., който бил около
800 лева, които били преведени от работодателя на П. в Германия като дължима част от
заплатата му. В началото на м.10.2019г. П. решил да се прибере от Германия и за целта Б. и
свидетелката пътували за Германия с друг бус, с който прибрали багажа на П. и на
съпругата му. Разходите за гориво до Германия били около 350 евро и били осигурени от
майката на свидетелката, а след прибирането на П. от Германия, лично той ги възстановил
на майката на свидетелката.
Свидетелката заявява, че до момента, в който са били заедно с Б. /м.10.2019г./ той не
е давал пати на заем на П., тъй като не е имал финансова нужда. Към датата на даване на
показанията били в прекрасни отношения с Б..
Свидетелят Д. Д. посочва, че е приятел на Б., покрай който познава и П. П.. Посочва,
че знае, че през 2018г. родителите на Б. продали около 70 животни – овце и агнета, от които
получило около 10 000 лева. Излага, че от Б. разбрал, че през м.09.2018г. П. го помолил да
му даде 9000 лева, за да може да се устрои в Германия, където заминал да работи.
Свидетелят присъствал на среща, на която Б. дал на П. 9000 лева, като не били подписвани
документи. Между Б. и П. се бил провел разговор П. да не връща парите, а да намери
камионче от Германия, което да закупят. По-късно обаче Б. открил в Хасково камион, който
пожелал да купи. Пътували заедно с М. и го закупили за 15000-16000 лева. Парите имал от
продажбата на агнетата и спестени пари, а останалите му ги дала майка му. Свидетелят
посочва, че Б. имал личен заем от банка и бил съдлъжник по друг заедно с М..
От показанията на св.К. се установява, че познава Б. и П. и знае, че през 2018г.
семейството на Б. продали отглежданите от тях животни. От получените пари Б. дал 4500
евро на П., за да му купи камион от Германия. П. се забавил много с намирането на камион
и Б. закупил такъв от България, като пътувал заедно с М., за да го вземе от друг град. Б. си
поискал парите от П. и той му ги върнал. Свидетелят видял СМС, в който П. бил посочил
сумата от 4500 евро и други техни обяснения. Свидетелят посочва, че Б. имал заеми от
банка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум обуславят извод за предявени от ищеца П. Р. П. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника Б. П. В. да заплати на ищеца дължима сума от 10183,08 лева предоставена по
неформален договор за паричен заем чрез извършени по банкова сметка на ответника 3 броя
банкови превода, както следва: на 19.09.2019г. – сума в размер на 8 770,50 лева, на
26.09.2019г. – сума в размер на 584,70 лева и на 08.11.2019г. – сума в размер на 827,88 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в
съда - 22.12.2022г. до окончателното заплащане на задължението, както и сума в размер на
2189,45 лева, представляваща лихва за забава начислена върху сумата на заема за периода от
09.11.2020г. до 22.12.2022г.
5
Между страните не е налице спор по въпроса за получаването от ответника Б. В. по
банковата му сметка в „Райфайзенбанк /България/“ АД на процесните суми в общ размер на
10183,08 лева чрез трите превода на посочените дати, а и този факт се установява от
представените по делото разпечатки от движението по банковата му сметка с IBAN ***.
Спорът е по въпроса за основанието на извършеното плащане от П. П. в полза на Б. В..
В този смисъл, всяка от двете страни развира самостоятелна версия за основанието,
на което е предала, респективно получила сумата.
Твърденията на ищеца П. са, че чрез трите превода е предал на ответника процесната
сума от 10183,08 лева в изпълнение на сключения между тях през м.09.2019г. неформален
договор за паричен заем, като първите два банкови превода на суми /от 19.09.2019г. и от
26.09.2019г./ е направил от личната си банкова сметка в Германия с IBAN
DE03611500200103243001, а преводът от 08.11.2019г. е постъпил от банкова сметка с IBAN
*** и наредител ST STANZTECHNIK GMBH. Сключването на договора се случило чрез
проведен видео разговор по мобилно приложение „Месинджър“, в което ответникът В. му
поискал сумата от 10 000 лева, за да закупи избран от него товарен автомобил в България.
След постигнато съгласие от страна на ищеца да предаде поисканата в заем сума, страните
договорили връщането й да стане след една година.
Ответникът В. посочва в писмения си отговор, че сумата по превода от 19.09.2019г. в
размер на 8770,50 лева е получил в изпълнение на задължение на ищеца за връщане на
предоставен му от ответника паричен заем в размер на 9000 лева сключен през м.09.2018г.
Основанието за получаване на сумата от 584,70 лева на 26.09.2019г. пък била постигната
договорка с ищеца П. той да му заплати авансово разходите, които В. щял да стори за
гориво във връзка с пътуване до Германия с товарен бус за прибиране към България на
покъщнина на П. П.. По отношение на сумата от 827,88 лева получена по банковата му
сметка с превод от 08.11.2019г. посочва, че представлява последното дължимо на ищеца П.
П. трудово възнаграждение от полагания труд в Германия, която сума била преведена по
сметка на ответника, предвид на това, че ищецът не разполагал с такава открита в България.
Това обстоятелство /липсата на открита банкова сметка в Р.България към м.11.2019г. не се
оспорва от ищеца П. и се признава по реда на чл.176 от ГПК в проведеното съдебно
заседание на 10.10.2023г.
Установения факт на получаване на процесната сума от общо 10183,08 лева от
ответника чрез трите банкови превода не освобождава ищеца от задължението да докаже
основанието на своя иск, а именно, че същата му е предадена именно в изпълнение на
сключен договор за паричен заем. Доколкото ответникът оспорва основанието, тежестта да
установи заемното правоотношение и изправността си по него се носи от ищеца.
За установяване на твърденията си всяка от страните е ангажирала гласни
доказателства чрез разпита на трима свидетели. Фактите, за чието установяване ищецът е
поискал допускането на свидетели още с исковата молба е за установяване предаването на
процесната сума в заем на ответника и уговорките за връщането й. Съгласно разпоредбата
6
на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, свидетелските показания не са допустими, когато с тях се иска
установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева. Изключение от правилото за
недопустимост на свидетелските показания в посочената хипотеза е уредено в чл.164, ал.2
от ГПК, като те се допускат при изрично съгласие на страните. В случая в отговора на
исковата молба, част III – По Доказателствата, ответникът изрично е заявил в т.3, че не се
противопоставя на искането на ищеца за допускане на гласни доказателства, поради което
такива са допуснати чрез разпита на свидетелката К..
От друга страна съдебната практика чрез произнасяния на ВКС трайно и
непротиворечиво приема, че забраната за допустимост на свидетелски показания в
хипотезата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК не е приложима, когато с тях се цели не установяване
наличието на договорно правоотношение, а установяване на смисъла на постигнатите
договорености, за установяване на обстоятелствата, при които е сключен договора, за
установяване на действителната обща воля на страните при спор относно значението на
отделни или на всички договорки и др. Касае се за хипотеза, при която няма спор /налице са
писмени доказателства/ за предаване на паричната сума, което в случая с оглед реалния
характер на договор за заем означава установяване на съществен елемент на договора,
поради което за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със
свидетелски показания. В този смисъл: Решение **24/28.12.2011г. по гр.д.№ 167/2011г. на
ВКС; Решение № 283 от 01.11.2016г. по гр.д. № 2117/2016 на ВКС; Решение № 253 от
17.10.2014г. по гр. дело № 2902/2014г. на ВКС; Решение от 23.01.2014г. по гр.д. №
483/2012г. на ВКС и др.
Съобразно изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че кредитирането
на показанията на св.К., касателно договореностите, които са постигнали ищеца и ответника
през м.09.2019г. и въз основа на които ищецът е предал на ответника паричните суми не
съставлява допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. От една страна
се касае за обстоятелства, за изясняването на които чрез гласни доказателства насрещната
страна е дала съгласие, а от друга целят изясняване на действителните уговорки между
страните, което при наличие на доказано плащане по постигнато съглашение не е
недопустимо /и двете страни твърдят, че са в договорни отношения по повод предоставени
парични заеми/. Показанията на свидетелката К. се подкрепят от останалия събран
доказателствен материал, произхождат от лице с преки и непосредствени впечатления от
взаимоотношенията между страните, което ги прави информативни по релевантните факти и
не е налице основание същите да се третират като заинтересовани или недостоверни
предвид възраженията на въззивника, че тя не е в добри отношения с бившия си партньор Б.
В.. Данни за отношенията между свидетелката и въззивника липсват, а самата свидетелка
посочва, че е в „прекрасни отношения с Б.“.
В показанията си свидетелката К. е категорична, че през м.09.2019г. ответникът Б. В.,
в нейно присъствие е потърсил ищеца П., който по това време работел в Германия и бил
финансово обезпечен, за да му поиска паричен заем от 10 000 лева, с който да финансира
сделката по закупуването на товарен автомобил марка „Ивеко“. Свидетелката в качеството
7
си на фактически съжителстващо с ответника лице е била очевидец на взаимоотношенията
предхождащи постигането на договорката за паричния заем и мотивацията, с която Б. В. е
встъпил е нея. Показанията й изясняват уговорките между страните, а именно че П. П. ще
предостави поисканата в заем сума, която заемополучателят В. следва да му върне в рамките
на срок от една година, както и че именно с получената първоначално сума по заема в
размер на 9000 лева /с паричния превод от 19.09.2019г./, ответникът, заедно със
свидетелката, е закупил избраният товарен автомобил, плащайки част от продажната цена в
размер на 9000 лева на продавача по банков път на 24.09.2019г.
Защитните възражения на ответника касателно сумата по паричния превод от
19.09.2019г. са, че превеждането му от ищеца по сметка на ответника е в изпълнение на
негово задължение по по-рано сключен между тях, през 2018г., договор за паричен заем в
размер на 9000 лева. За установяването на това заемно правоотношение ответникът е
ангажирал единствено гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. и К.. Както бе
посочено по-горе, установяването на договори на стойност над 5000 лева с гласни
доказателства е принципно недопустимо. Липсва както надлежно писмено доказателство
удостоверяващо реалното предаване на сума от Б. В. в полза на П. П. през 2018г., така и
съгласие от последния по смисъла на чл.164, ал.2 от ГПК за установяване на това
обстоятелство чрез разпита на свидетелите /в протокола от съдебното заседание проведено
на 06.06.2023г. е вписано изричното становище на ищеца чрез процесуалния му
представител за недопустимостта на поисканите гласни доказателства/. Горното обуславя
извод за недопустимост на показанията на посочените свидетели, в частта с която целят да
установяват наличие на заемно правоотношение между страните датиращо от 2018г. със
страни – заемодател Б. В. и заемател П. П..
В допълнение следва да се посочи, че дори да се приеме, че посочените показания
могат да бъдат третирани като част от допустимо събрания доказателствен материал, по
същество същите не установяват защитната теза на ответника. Не се установява към 2018г.
П. П. да е имал нужда от паричен заем, предвид че от 2016г. работи и живее в чужбина, нито
такъв да му е бил предоставян от Б. В.. В този смисъл са и показанията на св.К. – „П.
нямаше финансова нужда, той разполагаше с пари….на нас ни трябваха“, както и
„Категорично заявявам, че Б. никога не е давал пари на заем на П.“. Отделно от това самият
ответник Б. В. в дадените от него писмени изявления пред орган на досъдебното
производство № 23-Рп/2022г. пр.дело № 62/2022г. на Военноокръжна прокуратура
гр.Сливен е посочил, че през м.09.2019г. заедно с бившата си приятелка М.К. е закупил
камион марка „Ивеко“ за сумата от 19 000 лева, като П. му превел 9000 лева по банков път
преди да го купи. Посочва, че уговорката с П. била „да си приспада и вземе преведената
сума от печалбата на продадените коли“. Настоящият състав намира, че изложеното в
писмените обяснения на ответника пред орган на досъдебно производство по същество
представляват извънсъдебно признание на страната за неизгодни за нея факти касаещи
правоотношението с П. П., поради което същите могат и следва да бъдат ценени като
доказателство наред с останалите.
8
Анализът на доказателствата, в това число извънсъдебното признание направено от
ответника пред органа на досъдебното производство, че парите, които е получил от П.
подлежат на връщане, мотивира съда да приеме за доказан твърдяният от ищеца факт на
наличие на заемно правоотношение с ответника по неформален договор за паричен заем от
м.09.2019г., както и предоставянето по него на сумата от 8770,50 лева с банковия превод от
19.09.2019г.
По отношение на сумата по втория превод /от 26.09.2019г./ в размер на 584,70 лева
свидетелката К. изрично посочва, че нареждането й от П. П. по сметка на Б. В. е било
отново в изпълнение на постигнатата уговорка за предоставяне на паричен заем в размер на
10 000 лева. Показанията й опровергават твърденията на ответника, че сумата е преведена от
П. П. като авансово плащане на разходите, които ответникът е щял да стори във връзка с
пътуването му до Германия за прибиране на багажа на ищеца. Няма спор, че такова
пътуване действително е било предприето, но според показанията на св.К. то е било
финансирано със средства /около 350 евро/ предоставени от нейната майка, които П. и
възстановил незабавно след неговото прибиране в България през 10.2019г. Сумата по
превода от 26.09.2019г. прибавена към тази по превода от 19.09.2019г. са в рамките на
договорения размер на заема от 10 000 лева, като липсва успешно проведено доказване от
ответника, че сумата по втория превод е с основание различно от установения паричен заем.
На това основание съдът приема, че и сумата от 584,70 лева е предоставена от ищеца в полза
на ответника в изпълнение на задължението на заемодателя по сключения договор за заем
от 09.2019г.
Третият банков превод – от 08.11.2019г. в размер на 827,88 лева е извършен не от
ищеца, а от трето лице - ST STANZTECHNIK GMBH от сметка с IBAN ***, чието
титулярство не принадлежи на П. П., а посоченото основание на превода е в превод
„работна заплата м.10.2019г.“ Очевидно става дума за дължимо и заплатено на ищеца
възнаграждение по посочена от него банкова сметка – тази на ответника В., доколкото както
сам признава в съдебно заседание, към този момент ищецът не разполага с открита банкова
сметка в България. В този смисъл са и твърденията на ответника досежно процесната сума
постъпила по неговата сметка на 08.11.2019г. Липсват каквито и да било доказателства,
които да установяват нещо различно от това, че сумата е постъпила по сметката на
ответника не като дадена в заем от ищеца, а като плащане по трудово правоотношение
между ищеца и работодателят му в Германия. Преводът е направен в сравнително отдалечен
във времето момент – м.11.2019г. около месец и половина след сключване на договора за
заем и очевидно не във връзка с повода на паричния заем – закупуването на камиона от
ответника, което се е случило още през м.09.2019г. При това положение, настоящият
съдебен състав приема, че сумата от 827,88 лева не е предадена от ищеца в полза на
ответника по сключения между тях неформален договор за заем от м.09.2019г., поради което
исковата претенция за връщането й е неоснователна на това основание.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказани твърденията на ищеца П. П. за
сключен с ответника Б. В. неформален договор за паричен заем през м.09.2019г., по които
9
заемодателят П. е предоставил реално на заемателя В. сума в размер на 9355,20 лева, чрез
банкови преводи по неговата сметка както следва: на 19.09.2019г. – сума в размер на 8
770,50 лева и на 26.09.2019г. – сума в размер на 584,70 лева. По делото не са събрани
доказателства за извършени плащания от страна на ответника изцяло или отчасти на
задължението му по договора за заем с ищеца. Твърденията на Б. В. дадени в хода на
досъдебното производство, че е връщал на ищеца части от предоставената му сума „общо
2600“ лева представляват изявления за изгодни за страната факти, не се подкрепят от
никакви доказателства, поради което съдът не ги приема за доказани.
При това положение, искът на П. П. с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД се явява
основателен за сумата от 9355,20 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от
10183,08 лева исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съобразно
направеното искане сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.12.2022г. до окончателното заплащане на
задължението.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за
забава върху вземането по договора за заем, съдът намира същия за частично основателен.
Лихва за забава се дължи при неизпълнение на парично задължение на падежа, който в
случая съдът приема, че е настъпил 1 година след сключване на договора за заем – в този
смисъл са показанията на св.К., която посочва, че договорката между страните била
предоставеният заем да бъде върнат след една година. Установеното последно плащане по
договора за заем от страна на ищеца е от 26.09.2019г., което означава, че ответникът е
изпаднал в забава по задължението си да върне заетата сума считано от 27.09.2020г. В
случая ищецът е претендирал за присъждане на закъснителната лихва считано от по-късен
момент, а именно от 09.11.2020г. до датата на предявяване на исковата молба в съда –
22.12.2022г., от който момент се дължи и законната лихва. Размерът на лихвата за забава
определен за посочения период с помощен продукт „Апис Финанси“ при главница от
9355,20 лева е в размер на 2011,37 лева. До този размер искът за присъждане на мораторна
лихва следва да бъде уважен, а над него до пълния претендиран размер от 2189,54 лева е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид частично съвпадащите крайни изводи на настоящия съдебен състав с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частите, с
които са уважени исковете на ищеца за сумите от 9355,20 лева - дължима главница по иска
с правно основание чл.240 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея считано от
предявяване на иска в съда до окончателното изплащане и за сумата от 2011,37 лева –
дължима мораторна лихва по иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. В останалата част
решението следва да бъде отменено, исковете за разликите до пълните претендирани
размери да бъдат отхвърлени и да бъдат преизчислени дължимите съдебно-деловодни
разноски на всяка от двете страни.
Съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца П.
П. се следват разноски за първоинстанционното производство в размер на 1851,16 лева от
10
общо сторени такива в размер на 2015 лева /платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение/. За въззивната инстанция въззиваемият П. е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1520 лева, от които следва да му се присъдят такива в размер на
1396,40 лева. Аналогично, на основание чл.78, ал.3 от ГПК съобразно отхвърлената част от
исковете, на ответника Б. В. следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното
производство в размер на 163,03 лева от общо стореният разход за адвокатско
възнаграждение и такса в размер на 2005 лева, а за въззивното производство – 142,05 лева от
общия разход в размер на 1747 лева за държавна такса за въззивното разглеждане на спора и
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3605/09.11.2023г. постановено по гр.д.№ 16860/2022г. по
описа на ВРС В ЧАСТТА, с която Б. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни чифлик, ул.
„Е.“ *** е осъден да заплати на П. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни чифлик, ул.„Д.“
** дължима главница по сключен между страните неформален договор за заем от
19.09.2019г. за разликата над 9355,20 /девет хиляди триста петдесет и пет и 0,20/ лева до
пълния претендиран размер от 10183,08 /десет хиляди сто осемдесет и три и 0,08/ лева,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от депозиране на исковата молба в съда -
22.12.2022г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл.240, ал.1 от
ЗЗД, В ЧАСТТА , с която Б. П. В., ЕГН ********** е осъден да заплати на П. Р. П., ЕГН
********** обезщетение за забава върху главницата, за периода от 09.11.2020г. до датата на
депозиране на исковата молба в съда 22.12.2022г. за разликата над 2011,37 /две хиляди и
единадесет и 0,37/ лева до пълния претендиран размер от 2189,45 /две хиляди сто осемдесет
и девет лева и 0,45/ лева, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и В ЧАСТТА, с която Б. П.
В., ЕГН ********** е осъден да заплати на П. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни
чифлик, ул. „Д.“ ** сумата от 2015 /две хиляди и петнадесет/ лева, представляваща сторени
в първата инстанция разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Долни чифлик,
ул.„Д.“ ** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД ЗА ОСЪЖДАНЕ на Б. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни
чифлик, ул.„Е.“ *** да заплати на ищеца дължима главница по сключен между страните
неформален договор за заем от 19.09.2019г. за разликата над 9355,20 /девет хиляди триста
петдесет и пет и 0,20/ лева до пълния претендиран размер от 10183,08 /десет хиляди сто
осемдесет и три и 0,08/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
депозиране на исковата молба в съда - 22.12.2022г. до окончателното заплащане на
задължението; обезщетение за забава върху главницата, за периода от 09.11.2020г. до датата
на депозиране на исковата молба в съда 22.12.2022г. за разликата над 2011,37 /две хиляди и
11
единадесет и 0,37/ лева до пълния претендиран размер от 2189,45 /две хиляди сто осемдесет
и девет и 0,45/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3605/09.11.2023г. постановено по гр.д.№ 16860/2022г.
по описа на ВРС в останалата част.
ОСЪЖДА Б. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни чифлик, ул. „Е.“ *** ДА
ЗАПЛАТИ на П. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни чифлик, ул.„Д.“ ** сумата от
1851,16 /хиляда осемстотин петдесет и един и 0,16/ лева – съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 1396,40 /хиляда триста деветдесет и шест и
0,40/ лева –съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА П. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни чифлик, ул.“Д.“ ** ДА
ЗАПЛАТИ на Б. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни чифлик, ул. „Е.“ *** сумата от
163,03 /сто шестдесет и три и 0,03/ лева – съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 142,05 /сто четиридесет и два и 0,05/ лева –
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12