Р
Е Ш Е Н И Е № 985 / 21.7.2020г.
гр.
П., 21.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на десети юли, две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№4389 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу В.С.Й., с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, като
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в
размер на 573,64 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от
01.11.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 29.11.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата в размер на 75,90 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 01.08.2017 до 14.11.2018 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8468/2018 г. по описа на
Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Сочи, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна
енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че
от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1
от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
така предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, 5 ГПК.
В съдебно заседание поддържа така изложеното
в исковата молба.
В законоустановения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове за
сумата над 544.56 лева до 573.64 лева главница и над 72.64 лева до 75.90 лева обезщетение
за забава с твърдението, че не е била в
състояние да се осведоми за своето задължение. Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа вече
изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното
вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически
факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай
искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията,
предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в
рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният
иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано
от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия
в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата
молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с
това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД от
29.04.2008 г., действали през процесния период. Тези правила уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия,
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В
конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникъ, в качеството си на потребител, изпада в
забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не е
спорно, че сградата, в която се намира процесният жилищен имот е присъединена
към топлопреносната мрежа. Не е спорно и качеството потребител на ответника.
Спорен е единствено размерът на предявеното вземане за
сумата над 544.56 лева до 573.64 лева главница и над 72.64 лева до 75.90 лева
обезщетение за забава.
В тази връзка, по делото е допусната и
приета ССЕ, която съдът изцяло кредитира, тъй като вещото лице е отговорило на
поставените му задачи мотивирано и всестранно, включително е защитило
заключението си в проведеното открито съдебно заседание. Това да основание на този
съд да приеме изложените в ССЕ данни за доказани. Така вещото лице е посочило,
че задължението на ответника е в размер равен на заявеното в исковата молба,
както по отношение на вземането за главница в процесния период, така и по
акцесорния иск за обезщетение за забава.
Конкретните правни възражения на
ответника, релевирани в отговора на исковата молба и представената по делото
писмена защита съдът намира за неоснователни. Непредставянето на фактури по
делото не води до недоказаност на исковата претенция, като именно поради
оспорването е допусната ССЕ. Представените и приети по делото платежни
нареждания в полза на ищеца (два броя), не както се твърди – шест, са
изследвани от вещото лице на стр. 3 от ССЕ, като са отчетени и непредставените
по делото четири други доказателства за
извършено плащане.
Изложеното дава основание на настоящия
съд да приеме, че предявените искове са основателни и доказани, поради което
следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца размер.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да заплати сторените от ищцовото
дружество разноски в размер на 245.00 лева в рамките на исковото производство,
съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, които следва да му бъдат присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните
в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75.00 лева, които също
следва да му бъдат присъдени.
Ответникът също е претендирал разноски,
но по правилото на чл. 78, ал. 3 такива не следва да му бъдат присъждани.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане
срещу В.С.Й., с постоянен и настоящ
адрес *** за сумата в размер на 573,64
лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***, за
периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 29.11.2018
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 75,90 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 01.08.2017 до 14.11.2018 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8468/2018 г. по описа
на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.С.Й.,
с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 245.00 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.С.Й.
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД,
ЕИК ********* сумата от 75.00 лева –
разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________