РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Ловеч, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20234300500464 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
Окръжна прокуратура- Ловеч е подала въззивна жалба
№3225/25.07.2023 г. против съдебно решение№125/30.06.2023 г. по гр.д.
№29/23 г. на ТРС,в частта в която е осъдена да заплати на Ю. Б. сумата 9000
лева –обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законна лихва върху
тази сума, начиная от 24.11.2022 г. до окончателно изплащане.Твърди,че
размерът е силно завишен и заявява,че не съобразен с актуалната съдебна
практика и конкретните обстоятелства по казуса. Моли съдебния акт да бъде
отменен в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен или алтернативно да
бъде намален размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Подадена е въззивна жалба №3175/21.07.2023 г. от адв. Ст.Г., в
качеството на процесуален представител на Ю. М. Б. от гр.Т. против съдебно
решение №125/30.06.2023 г. по гр.д. №29/23 г. на ТРС в отхвърлителната му
част, за сумата над 9000 лева до претендирания размер на иска от 15000 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от
24.11.2022 г. до окончателно изплащане.Подробно се аргументира позиция,
че присъдената сума е занижена и се мотивира претенцията за изплащане на
сумата до пълния претендиран размер от 15000 лева.
1
Ю. Б., редовно призована, в съдебно заседание се представлява от адв.
Г.. Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, като
предявения иск бъде уважен в отхвърлителната част на обжалваното съдебно
решение за сумата 15000 лева-обезщетение за неимуществени вреди.
Окръжна прокуратура- Ловеч се представлява от прокурор Т. П..
Заявява, че атакуваното съдебно решение в частта, в която е присъдена сумата
9000 лева-обезщетение за неимуществени вреди и лихва е незаконособразно и
моли да бъде отменено, а предявения иск за тази сума да бъде отхвърлен като
неоснователен. Алтернативно заявява, че моли за намаляване на размера на
претендираното обезщетение от пострадалата, ако такова бъде присъдено.
От представените писмени доказателства по гражданско дело №29/2023
г. на Троянски Районен съд,от становището на страните преценени поотделно
и в тяхната взаимна връзка и обусловеност въззивната инстанция приема за
установено следното:
Троянски районен съд се е произнесъл със съдебно решение
№125/30.06.2023 г. по гр.д. №29/23 г. ТРС, с което е осъдена Прокуратура на
Република България, представлявана от Главния прокурор на РБда заплати
на Ю. М. Б., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
воденото срещу нея наказателно производство по досъдебно производство №
346/2017 г. на РУ на МВР – гр. Ловеч, по което Б. е била привлечена като
обвиняема за престъпление по за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б", предл.
1, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, прекратено с Постановление на
Ловешката окръжна прокуратура, влязло в законна сила на 24.11.2022 г., в
размер на 9 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.11.2022 г. до окончателното й изплащане, като искът до пълния му размер
от 15 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Осъдена е
Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор
на РБ да заплати на Ю. М. Б., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500,00 лева в
резултат от воденото срещу нея наказателно производство по досъдебно
производство № 346/2017 г. на РУ на МВР – гр. Ловеч, по което Б. е била
привлечена като обвиняема за престъпление по за престъпление по чл. 343,
ал. 3, б. „б", предл. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, и което е
прекратено с Постановление на Ловешката окръжна прокуратура, влязло в
законна сила на 24.11.2022 г. ,както и съдебноделоводни разноски в размер на
816 лева, съразмерно с уважената част от иска
Първоинстанционният съдебен акт е атакуван само в частта, в която
районния съд се е произнесъл по исковата претенция по чл. 2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ за сумата 15000 лева-обезщетение за неимуществени вреди и законна
лихва, начиная от 24.11.2022 година до окончателно изплащане. Съдебното
решение е валидно и допустимо,в обжалваната част, а след преценка на
доказателствата по делото въззивният съд приема,че е правилен до размер на
присъдената сума от 3000 лева и отхвърлената сума за 6000 лева,ведно със
2
законна лихва от 24.11.2022 г.. В останалата част над сумата 4000 лева до
присъдената сума 9000 лева, съдебното решение №125/30.06.2023 г. по гр.д.
№29/23 г. на ТРС е неправилно и следва да бъде отменено, а искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Фактическите данни по казуса са свързани с възникнало пътно
траспортно произшествие на 24.05.2017 г. Деянието е възникнало на
посочената дата около 17:52 часа на път 1-4 /София - Варна/ при км 56+900,
в землището на с. Българене, общ Ловеч, при управление от Ю. Б. на лек
автомобил марка „О.Ф." с peг. № ** **** **, собственост на Т. М. Б. и М. М.
Б. и управление на автомобил с марка „Б.“, модел ** и per. № ******** от В.
И. З.. На 24.05.2017 г. около 17:52 ч. В. И. З., и съпругата му Е. К. З.,
пътували в посока от гр.София към гр.Разград по път ПП 1-4, а в
срещуположната посока от гр.Търново към гр.Троян се движел лекия
автомобил,управляван от Ю. М. Б.и,в който била и дъщеря й М. М. Б.. В
района пътната настилка била мокра и при скорост на движение от около 80
км/ч, напречната си устойчивост на лекия автомобил марка „Б.“, модел ** и
per. № ******** ,управляван от В. И. З. била нарушена, той навлязъл в
странично плъзгане, ротирайки в посока обратна на часовниковата стрелка,
като пресякъл границата между двете пътни ленти. Ю. Б. реагирала с
незначително отклоняване на управляното от нея МПС към десния край на
платното за движение. Лекият автомобил „Б." продължил движението си при
едновременна ротация и транслация, променил положението си почти със
180° и намалил скоростта си до около 50 км/ч. Последвал удар между
предната част на л. а. „О." и задната част на л. а. „Б.", изцяло в лентата за
движение към гр.София. Управляваният от В. З. автомобил изминал няколко
метра след мястото на удара, отклонявайки се допълнително към десния край
на платното за движение, а вторият реализирал движение с едновременна
транслация и ротация, след което и двата автомобила се установили на
мястото. Като последица от удара между леките автомобили настъпила
смъртта на Е. К. З. и на съпруга й В. И. З.. Ю. М. Б. от Гр. Т. получила травма
на корема с данни за разкъсване на тънки черва тотален перитонит -
разстройство на здравето временно опасно за живота, травма на 6-ти черепно
мозъчен нерв с данни за двойно виждане от момента на произшествието до
последното изследване - 8 ми месец на 2018 година, което от своя страна
обуславя постоянно разстройство на здравето неопасно за живота без трайно
намаление на зрението на очите или данни за слепота на едното или двете
очи. За М. М. Б. възникнала травма в областта на гръдния кош без данни за
счупване на костите на гръдната кухина, без данни за сътресение на мозъка
със загуба на съзнание, с данни за травма-хематом в областта на дясна гърда,
които са й причинили болка и страдание.
С постановление на ОП-Ловеч на 24.05.2017 година е образувано
досъдебно производство № 346/2017 г. по описа на РУ на МВР - гр. Ловеч
/преписка № 3179/2017 г. на Окръжна прокуратура - Ловеч/ срещу неизвестен
извършител за това, че на 24.05.2017 г. при управление около 17:52 часа на
3
път 1-4 /София - Варна/ при км 56+900, в землището на с. Българене, общ
Ловеч, при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата
– чл. 20,ал.2, изр. 2 от ЗДвП, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност и по
непредпазливост причинил смъртта на Е. К. З., В. И. З. и телесна повреда на
Ю. М. Б. , изразяваща се във фрактура –счупване на шийни прешлени-
престъпление по чл. 343,ал.4 във вр. 343,ал.1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал.1 т. 3
от НК.
С писмена молба №3179/06.12.2019 г. Юл.Б. е поискала ускоряване на
наказателното производство, като с определение №642/12.12.2019 г. по ЧНД
№533/2019 г. искането е оставено без уважение като неоснователно, тъй като
не е било привлечено конкретно лице като обвиняем.
На 21.01.2020 г. е повдигнато обвинение на Ю. М. Б. за това, че на
24.05.2017 г. около 17:52 часа на път 1-4 /София - Варна/ при км 56+900, в
землището на с. Българене, общ Ловеч, при управление на лек автомобил
марка „О.Ф." с peг. № ** **** **, собственост на Т. М. Б. и М. М. Б.,
нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1, предл. 2, ал. 2 от
ЗДвП - „При избора на скоростта на движение на водач на ППС е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - за ППС от категория
„В" - 90 км/ч извън населено място - движела се със скорост 107.68 км/ч и по
непредпазливост причинила смъртта на Е. К. З. и В. Й. З. - престъпление по
чл. 343, ал. 3, б. „б", предл. I, във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като била
взета мярка на процесуална принуда „Подписка“.
В хода на досъдебното производство са назначени медицински,
автотехническа експертизи, тройна автотехническа експертиза,допълнителна
тройна съдебно-автотехническа ексертиза, втора допълрнителна тройна
съдебна автотехническа експертиза, петорна съдебно автотехническа
експертиза и повторна петорна автотехническа, оглед на веществено
доказателство, разпит на свидетели.
Материалите по разследването са предявени на обвиняемата Б. и нейния
защитник адв. Г. на 12.03.2020 г., като са направени искания за извършване на
допълнителни процесуално следствени действия, в т.ч. назначаване на
повторна автотехническа експертиза. ОП-Ловеч е дала указания на 18.03.2020
г., след изпращане на досъдебното производство по реда на чл. 229,ал.3 от
НПК за разпити на свидетели, оглед на веществено доказателство,
назначаване на повторна петорна съдебноавтотехническа експертиза. След
назначаване на вещо лице от Технически университет „Ангел Кънчев“-Русе
по експертизата от 01.06.2020 г. до 17.09.2021 г. са провеждани разговори
между наблюдаващия прокурор и вещото лице за изготвянето и е била
наложена глоба на основание чл. 149,ал.5,изр.1,пр.2 от НПК.
Издадено е постановление № 2021109055510/21.07.2021 г. на ОП-Ловеч
за отмяна на мярката за неотклонение „Подписка", взета по отношение на Ю.
Б. , била отменена на основание чл. 234, ал. 8 НПК. В мотивите е посочено, че
4
Б. е била привлечена като обвинаема за тежко престъпление, но е изтекъл
срока по чл. 234,ал.8 от НПК -повече от 1 година и 6 месеца от привличането
й в качеството й на обвиняема и взетата мярка за процесуална принуда следва
да бъде отменена.
От 21.03.2022 г. до 24.03.2022 г. е извършено предявяване на
материалите на страните, като на Ю. Б. е това процесуално действие е
извършено на 24.03.2022 година.
ОП-Ловеч е прекратила досъдебно производство №346/2017 г. по описа
на РУ на МВР – гр. Ловеч с постановление от 27.06.2022 г. на основание чл.
199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 1, пр. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК и
чл. 111, ал. 1 от НПК. Ловешки окръжен съд се е произнесъл с определение №
304/22.07.2022 г. по ЧНД № 268/2022 г,с което е потвърдил постановлението
от 27.06.2022 г. Постановено е определение № 268/24.11.2022 г. по ВЧНД №
296/22 г. на Апелативен съд –Велико Търново,с което е потвърдил на
основание чл. 243,ал.8 вр. с чл. 341,ал.2 от НПК определението на №
304/22.07.2022 г. на ЛОС.
В хода на производството съдът е изслушал гласни доказателства-
свидетелските показания на М. М. Б. и К. и. З., които са обективни, отразяват
конкретните им впечателния и съдът ги съобразява при изграждане на
фактическата обстановка. От тях се установява, че Ю. Б. прекарала два
месеца в интензивно лечение в болница в гр. Плевен, след което се прибрала
в дома си. По повод уврежданията и при катастрофата, тя претърпяла две
интервенции при пълна упойка и бавно възстановявала физическото си
здраве. Тя страдала от безсъние, имала проблеми с нервите, ползвала
лекарствена терапия. След този период и било предявено обвинение по
досъдебното производство и то довело до психически страдания-страх да не
бъде определено наказание лишаване от свобода. Това наложило лекарска
помощ, която повлияла по-добре психическото и състояние. Наказателното
производство я разстроило, не разговаряла с колегите си, живеела в нейн
свят, била уплашена и стресирана/св. К. з./.
Съдът възприема изводите по съдебно-психологическата експертиза от
№2430/30.05.2023 г. като обосновани, професионално мотивирани и защитени
от вещото лице. В съдебно заседание на 09.06.2023 г. вл.л. М. Д.
конкретизира, че пътно-транспортното произшествие е изиграло ролята на
психотравма, довело е до промяна в психическото състояние на Б..
Повдигането на обвинение по наказателното разследване било свързано с
кумулиране на психотравмата. Ползваната медикаментозна терапия-
антидепресанти определя лечение до пълно възстановяване. Експертът
заявява, че са били налице комплексни фактори - ПТП , участието на детето в
пътното произшествие, което също е пострадало, а повдигането на обвинение
се е наслоило към психотравмата. Прекратяването на наказателното
производство е довело до успокоение за Б. и вещото лице изтъква, че това е
нормална човешка реакция.
5
Ю. Б. е предявила два облигационни иска –главен и акцесорен.
Главният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ- да бъде
осъдена Прокуратурата на Република България да заплати сумата в размер на
15000 лева- обезщетение за неимуществените вреди, от повдигането и
поддържането на незаконно обвинение по досъдебно производство
№346/2017 г. на ОДМВР-Ловеч. Съдът е сезиран и с иск с правно основание
чл. 86,ал.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата от 15000
лева от влизане на постановлението от 27.06.2022 г. в сила /24.11.2022 г. /до
момента на окончателно изплащане на сумата. Във въззивната инстанция
следва да се обсъжда присъденото обезщетение в размер на сумата 15000
лева, тъй като този размер е въведен в инстанционния контрол на
първоинстанционния акт.
Пасивната процесуална легитимация на въззивника се извежда от вида
на иска- имуществена отговорност на държавата, която в този вид
производство се представлява от Прокуратурата на Република България.
Фактическият състав на чл. 2,ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ предпоставя поддържане на
обвинение по наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда или прекратяване, вреди от тези действия за ищеца и причинна
връзка между тях. Обективният характер на имуществената отговорност е
определена от прекратяването на наказателното производство по
постановление 27.06.2022 г. на ОП-Ловеч по досъдебното производство
№346/2017 г. на ОДМВР-Ловеч. Обстоятелствата относно развитието на
досъдебното производство №346/2017 г. , не се оспорват от страните и
процесуалните действия по него съдът приема за установени по
представените писмени доказателства. Съдът констатира, че досъдебното
производство е било прекратено, като е прието, че пътно-траспортното
произшествие е било непредотвратимо от Б. и единствено з. е допринесъл с
действията си за настъпване на вредоносния резултат. Следователно
предявеният главен иск по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен.
При съобразяване на размера на исковата претенция, която следва да
бъде уважена, въззивният съд отчита действието на Постановление
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВКС, Тълкувателно решение №3/22.04.2005 г.
на ОСГК на ВКС-т.11 и т.13, където е постановено, че обезщетението за
неимуществени вреди се обосновава от принципа на справедливост и
конкретната преценка на обстоятелствата-вида на престъплението, по което е
обвинено лицето, времето на развитие на наказателното
производство,характера на увреждането, здравословното и психическо
състояние и конкретните страдания,които следва да са пряка и
непосредствена последица от поддържаното обвинение,приключило с
оправдателен акт. Съдът преценява,че приливчането на Б. като обвиняема е
било на 21.01.2020 г., а постановлението за прекратяване на ДП №346/2017 г.
на РДВР-Ловеч е от 27.06.2022 година. Обжалването на постановлението е
било от наследника на з., както пред ЛОС, така и пред ВТАС. Следователно
6
наказателното производство се е развивало за период от време от 2 г. и пет
месеца. В рамките на част от този период от 21.01.2020 г. до 21.07.2021 г.
взетата мярка на процесуална принуда е била „Подписка“ и друга мярка за
неотклонение не е прилагана. Б. е преживяла стрес,негативни
преживявания,изживявала е притеснение по повод предявяване на
обвинението и взетата мярка за неотклонение. Действително тя е
ограничавала работните си контакти, станала нервна и ползвала
медикаментозна терапия за отзвучаване на психическите проблеми.
Същевременно съдът отчита периода , към който следва да бъде определено
обезщетението с оглед икономическата обстановка и преценява, че следва да
бъде присъдено обезщетение в размер на сумата 3000 лева. Размерът на
сумата се обуславя от икономическите условия за посочения период,
краткото време, през което се е развивало досъдебното производство и
вземането на най-леката мярка за неотклонение подписка. Правата на Б. не са
били съществено нарушени, тъй като при тази мярка на процесуална принуда
лицето не търпи значими ограничения във всекидневните си дейности, не е
изолирано/както при мярка за неотклонение „домашен арест“ или „задържане
под стража“/, не са накърнени и имуществените му права/както при мярка за
неотклонение „ парична гаранция“/. След като била отменена мярката за
неотклонение „подписка“ , не е променяно обвинението спрямо Б. и не е
вземана каквато и да е друга мярка за неотклонение. При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява и
обстоятелството, че наказателното производство е приключило на досъдебна
фаза. По казуса не е развивано съдебно производство и образувано
наказателно дело от общ характер, не се е налагало явяване на Б. в съдебно
заседание, участие в открити съдебни заседания, изслушване пред съд и
участие при събиране на гласни доказателства в процеса в съдебна фаза.
Неучастието в процесуалните действия на Б. в качеството на подсъдима съдът
преценява, че подкрепят изводите са присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от 3000 лева.
Съдът преценява, че с оглед изявлението на вещото лице в съдебно
заседание на 09.06.2023 г. психотравмата за Б. е възникнала по повод
уврежданията и от пътно-транспортното произшествие,участието на детето и
в деянието и страданието свързано с наказателното производство не може да
се отграничи като самостоятелно. В заключението на съдебно-
психологическата експертиза е посочено,че при констатираното
постравматично стресово разстройство не се отчитат данни за значим спад в
цялостното и социално функциониране. Изтъква се, а това се възприема и от
съда, че способността за комуникативност, концентрация , рефлексия и
познавателни процеси са съхранени, не е налице семейна или социална
дезадаптация, като медикаментозната терапия е стабилизирала състоянието и
е копирала в значителна степен свързани с посоченото разстройство.
Посочените реакции на Ю. Б. от свидетелите -тревожност, безспокойство,
нарушен сън, чувство на несигурност, отчаяние се оценяват от експерта, а
7
този извод се споделя и от съда, са свързани с нормален отговор на абнормни
и травматизиращи обстоятелства. Преживяното психическо напрежение и
стрес по време на провеждане наказателното производство не са довели до
промяна на характера на въззивницата. Същевременно е от значение,че при
прекратяване на досъдебното производство и от гласните доказателства, а и
от констатациите на вещото лице се доказва, че състоянието на въззивницата
се е подобрило и тя се е успокоила. Следователно искането за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 4000 лева до
претендирания размер от 15000 лева е недоказано и следва да бъде оставено
без уважение.
За пълнота на изложението,/макар и без да се отразява на изводите по
конкретия казус в настоящето дело/ следва да се отбележи,че по т.д. 81/2022
г. на ЛОС /на доклад на един от членовете на съдебния състав/е уважен иск с
правно основание чл. 432 от КЗ на Ю. Б. - обезщетение за неимуществени
вреди от процесното ПТП в размер на сумата 130000 лева.
Предвид основателност на главния иск за присъждане на сумата 3000
лева ,обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан
акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху тази сума, начиная от
24.11.2022 г. до окончателно изплащане.
По изложените мотиви Ловешки окръжен съд намира, че атакуваното
съдебно решение №125/30.06.2023 г. по гр.д. №29/23 г. на ТРС следва да бъде
потвърдено в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди, възлизащо на 3000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума,
начиная от датата на влизане на постановлението в сила-24.11.2022 г. и
отхвърлено за сумата над 9000 лева до 15000 лева, а в останалата обжалвана
част за сумата над 3000 лева до пълния присъдения размер 9000 лева,ведно
със законна лихва да бъде отменено и предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
При такъв изход от процеса съдът съобрази, че атакуваното съдебно
решение следва да бъде отменено в частта за присъдените разноски изцяло.
Настоящата инстанция преценява, че общо направените разноски в първа
инстанция възлизат на сумата 2060 лева-1700 заплатено в брой адв.
възнаграждение, 350 лева-депозит за вещо лице,10 лева държавна такса, а за
въззивна инстанция са 800 лева-адв.възнаграждение и 5 лева-д. такса.
Предвид уважената част от иска от общо направените за двете инстанции
разноски в размер на сумата 2865 лева съразмерно дължимите от ответника-
въззивник по делото разноски на Юл.Б. възлизат на 573 лева за двете
инстанции.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно, съдебно решение
8
№125/30.06.2023 г. по гр.д. №29/23 г. на Троянски районен съд, в частта, в
която е осъдена Прокуратура на Република България, представлявана от
Главния прокурор на РБ, адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на
Ю. М. Б., ЕГН **********, адрес: ***, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от воденото срещу нея наказателно
производство по досъдебно производство № 346/2017 г. на РУ на МВР – гр.
Ловеч, по което Б. е била привлечена като обвиняема за престъпление по за
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б", предл. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1,
предл. 3 от НК, и което е прекратено с Постановление на Ловешката окръжна
прокуратура, влязло в законна сила на 24.11.2022 г., в размер на 6 000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.11.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и за присъдените в полза на Ю. Б.
разноски в размер на сумата 816 лева и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, обективно
съединените искове с правно основание чл. 2, ал.1 , т. 3 от ЗОДОВ във вр.
С чл. 86 от ЗЗД, предявени от Ю. М. Б., ЕГН **********, адрес: *** срещу
Прокуратура на Република България, представлявана от Главния
прокурор на РБ, адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2 за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от воденото
срещу нея наказателно производство по досъдебно производство №
346/2017 г. на РУ на МВР – гр. Ловеч, по което Б. е била привлечена като
обвиняема за престъпление по за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б", предл.
1, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, прекратено с Постановление на
Ловешката окръжна прокуратура, влязло в законна сила на 24.11.2022 г., в
размер на 6 000 /шест хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 24.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно съдебно решение
№125/30.06.2023 г. по гр.д. №29/23 г. на Троянски районен съд , в останалата
атакувана част.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, представлявана от
Главния прокурор на РБ, адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на
Ю. М. Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата 573 лева/ петстотин седемдесет
и три/ съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщение на страните, че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9