М О Т И В И
към присъда № 82 от
17.06.2020 година
по н.о.х.дело № 768
на Старозагорския районен
съд
по описа за 2020 година
Обвинението против подсъдимата М.М.И., ЕГН **********, е в това, че
на 26.10.2018 год. в гр.
Стара Загора отнела чужди движими
вещи – 15 броя лайсни от
хром на стойност
750 лева, 2 броя странични огледала на стойност 366,62 лева, брава за
заден капак на стойност 150 лева и външна ръкохватка за
предна лява врата на лек
автомобил „Мерцедес – бенз“, модел „560SL“,
на стойност 24,15 лева, всичко на
обща стойност 1290,77 лева, собственост на Н.Г.К., от владението
на ...без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа
обвинението и пледира подсъдимата
да бъде призната за виновна, като й бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок около една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да
бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Служебният защитник адв.Г.Г. не оспорва обвинението и пледира на подзащитната
му да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” до една година, размерът на което на основание чл.58а
от НК да бъде намален с една трета, а изпълнението му да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Подсъдимата М.М.И. се признава за виновна по повдигнатото й обвинение, като при условията на
чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти, съжалява за извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът, като прецени събраните доказателства,
намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата М.М.И.
не е осъждана (реабилитирана по право) и не е освобождавана
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Св. ...бил управител
на търговско дружество „ИТА Сервиз“ ЕАД гр.Стара Загора.
Основната дейност на дружеството била техническо обслужване и ремонт на автомобили. За извършване на
дейността си св.Петров стопанисвал обект – сервиз, находящ се в кв. „Индустриален“ на
гр.Стара Загора.
Пострадалия св.Н.Г.К.
бил собственик на лек автомобил,
марка „Мерцедес – бенз“, модел „560SL“,
произведен през 1986 г.
Автомобилът бил внос от САЩ, но
не бил минал
тест за техническа
годност, поради което и все още
не бил регистриран
в Сектор „Пътна полиция“.
През м.октомври 2018 год. св. К. оставил гореописания автомобил в сервиза на св...за
извършване на ремонтни дейности. Част от ремонта
включвал подмяна на някои части
от автомобила.
По време на ремонтните
дейности св...., който работел като
автотенекеджия в сервиза на св.Петров, свалил
от автомобила на св.К. 15 броя лайсни, 2 броя странични огледала, 1 брой брава за
заден капак и външната ръкохватка на предната лява
врата, поставил ги в незатворен хартиен кашон и ги оставил за
съхранение във фургон, който се
намирал в дворното място на сервиза.
Посочените части съставлявали хром-пакет за лек автомобил,
марка „Мерцедес – бенз“, модел „560SL“.
Подсъдимата М.М.И.
била безработна и основната дейност, с която си набавяла
финансови средства било събирането и предаването на вторични суровини на хартия и др.
отпадъци. Подсъдимата И. била позната на
св.Петров и често се навъртала около
сервиза му, тъй като той
й позволявал да влиза в двора на
сервиза и да събира отпадъци от хартия (основно
кашони), които впоследствие предавала на пунктове за
изкупуване на вторични суровини.
Уговорката между св.Петров и подсъдимата била тя да влиза в двора на
сервиза и да събира само хартиени
отпадъци, нищо друго. Част от
уговорката била и подсъдимата да влиза
само в двора на сервиза, без
да доближава сервизните помещения или други помещения,
в които се съхраняват резервни части за автомобилите.
На
26.10.2018 год.
подсъдимата М.И. отново отишла в стопанисвания от св.Петров сервиз
с цел да вземе наличните хартиени отпадъци. Докато събирала изхвърлените кашони, подсъдимата И. видяла, че
в двора на сервиза има фургон,
на който входната врата не е заключена и решила да влезе
в него, за да потърси някакви
вещи, които да открадне. Отворила
вратата на фургона и влязла вътре. По това
време във въпросния фургон св.Петров съхранявал резервните части за автомобилите, които били оставени
при него за ремонт. Част
от съхраняваните там резервни части
бил и хром-пакета за лек автомобил,
марка „Мерцедес – бенз“, модел „560SL“,
съдържащ 15 броя лайсни от хром,
2 броя странични огледала, брава за заден капак
и външна ръкохватка за предна лява
врата, собственост на св.К..
Разглеждайки вещите във фургона,
подсъдимата И. забелязала
описания хром-пакет, тъй като частите
в него по нейни думи били
„лъскави“ и решила да ги вземе.
За целта подсъдимата доближила до
входната врата на фургона количката,
с която извозвала хартиените отпадъци, натоварила в нея намерените 15 броя лайсни от хром,
2 броя странични огледала, брава за заден капак
и външна ръкохватка за предна лява
врата, собственост на св.К., и напуснала обекта.
Още на същия ден
– 26.10.2018 год.,
подсъдимата И. предала откраднатите вещи в пункт за изкупуване
на цветни и черни метали, собственост
на „ДК Софтрейд“ ЕООД гр.Стара Загора,
в база на дружеството, находяща се в гр.Стара Загора,
кв.„Индустриален“.
Управител на базата бил св.
.. Иванов. Същият добре познавал подсъдимата
И., тъй като
последната често предавала отпадъци в пункта.
За предадените от подсъдимата И. вещи св... съставил покупко-изплащателна сметка, в която вписал личните
й данни.
Няколко дни по-късно – на 29.10.2018 год., св.Петров установил липсата на хром-пакета
за лек автомобил,
марка „Мерцедес – бенз“, модел „560SL“,
съдържащ 15 броя лайсни от хром,
2 броя странични огледала, брава за заден капак
и външна ръкохватка за предна лява
врата, собственост на св.К., и незабавно сигнализирал за случилото органите
на МВР.
В хода на разследването на образуваното по случая досъдебно
производство била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза,
от заключението на която се
установява, че стойността на отнетите
от владението на св.Петров вещи
е, както следва: 15 броя лайсни от хром
на стойност 750 лева, 2 броя странични
огледала на стойност 366,62 лева, брава за заден
капак на стойност 150 лева и ръкохватка външна за предна лява
врата на лек автомобил „Мерцедес – бенз“, модел „560SL“,
на стойност 24,15 лева, всички вещи
на обща стойност
1290,77 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях доказателства, събрани
в хода на досъдебното производство (протокол за разпит на
св...от 18.01.2019 год., справка от
Търговския регистър за „Ита сервиз“
ЕАД, протокол за разпит на св...
от 08.05.20219 год., покупко-изплащателна сметка от 26.10.2018 год., протокол за разпит
на св...от
13.06.2019 год., протокол за разпит на
св.Н.К. от 13.06.2019 год., документи
за автомобил, заключение на съдебно
оценителна експертиза от 07.10.2019 год., протокол за разпит
на обвиняема М.И. от 03.01.2020 год., декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние на обвиняематга от 03.01.2020 год., протокол за очна
ставка от 13.02.2020 год., протокол за разпит на
св.... от 13.02.2020 год.), както и от приетата в хода на съдебното следствие като
писмено доказателство справка за съдимост на подсъдимата, като следва изрично
да се отбележи,
че събраните и изброени по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице съществени противоречия между тях, поради което и не се
налага същите да бъдат
обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото съдът
намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 26.10.2018 год. в гр.
Стара Загора подсъдимата М.М.И. е отнела чужди движими вещи
– 15 броя лайсни от хром
на стойност 750 лева, 2 броя странични
огледала на стойност 366,62 лева, брава за заден
капак на стойност 150 лева и външна ръкохватка за
предна лява врата на лек
автомобил „Мерцедес – бенз“, модел „560SL“,
на стойност 24,15 лева, всичко на
обща стойност 1290,77 лева, собственост на Н.Г.К., от владението
на ...без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с което свое деяние тя е осъществила от обективна страна признаците на
престъпния състав на чл.194, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение,
съдът прие, че тя е извършила деянието си под формата на пряк умисъл, тъй като е
съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала
е общественоопасните му последици и е искала настъпването
им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на престъплението
и обстоятелствата, при които то е било извършено, както и последвалите
разпоредителни действия с инкриминираните вещи, но също така и самопризнанията
на подсъдимата по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като последните обхващат
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – както по
отношение на обективните признаци, така по отношение на субективните признаци
на извършеното от него деяние.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера
на наказанието
съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление – лишаване от свобода до осем години;
изразеното от подсъдимата критично отношение към
извършеното, фактът, че не е осъждана по смисъла на НК (била е реабилитирана), и
тежкото семейно и материално положение и имотно състояние според декларацията й
в тази насока, приложена на л.41 от досъдебното производство, които съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства (направените самопризнания
не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство,
тъй като обуславят провеждането на поцедурата по Глава
двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя при
определяне на наказанието);
сравнително високия размер на причинените с деянието
имуществени вреди, който съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство;
разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния
случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата на
чл.58а от
НК, предвиждаща намаляване на размера на определеното по
общия ред наказание „лишаване от свобода” с една трета.
Воден от гореизложеното, съдът определи на подсъдимата М.М.И. наказание при превес на
смекчаващите отговорността й обстоятелства (в случая същите не са многобройни,
нито някое от тях е изключително по характер, за да бъде приложен чл.55 от НК),
а именно „лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл.58а
от НК намали неговия размер с една трета (четири месеца) и й наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от осем месеца.
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимата не се налага тя ефективно да търпи
наложеното й с настоящата присъда наказание, поради което и на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи изпълнението на последното за срок от три години, считано от
датата на влизане в сила на присъдата.
Съдът присъди в тежест на подсъдимата направените в хода
на досъдебното производство разноски в размер на сумата от 84,00 лева.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ
МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: