№ 353
гр. Пловдив, 13.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тринадесети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Б. Т. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600386 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият П. Б. В., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. М. К. от АК - Х..
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор П..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият П. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Поддържам протеста. Не правя отводи.
Адв. К.: Не правя отводи.
Обвиняемият П. В.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото.
Поддържам жалбата.
Прокурорът: Моля да приемете като писмено доказателство справка,
1
която е изведена от унифицираната системата на П. на РБ вчера – 12.08.2024 г.,
като тази справка винаги е един ден назад и затова е писано 11.08.2024 г.
Копие от справката съм дала и на защитника на обвиняемата. Справката касае
наличието на неприключили досъдебни производства, водени срещу
обвиняемия. На втория лист е правната квалификация, а на първия лист са
посочени делата. По принцип винаги е един ден назад, когато се вади, но и
днес проверих и няма промяна. Внесен е обвинителен акт по първото дело,
което е от 2018 г. на Специализираната прокуратура и то се гледа в Софийски
градски съд – говорих с обвиняемия.
Адв. К.: Получих препис от заверената справка от унифицираната
системата на П. и не възразявам да се приеме.
Представям и моля да приемете 3 бр. протоколи за различни
микробиологични изследвания и рецептурна бланка, етапна епикриза от
12.08.2024 г. от лекуващия лекар д-р Д. П., във връзка с обясненията на
подзащитния ми, че е претърпял много тежко ПТП преди години с 46
счупвания, след което е извършена трансплантация от бузата на уретера и това
налага на всеки 2, най-много 3 месеца, да се извършват микробиологични
изследвания, за да се проследява заболяването и да се предписват
антибиотици.
Прокурорът: Да се приемат представените медицински документи.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Приема представените писмени доказателства.
ДОКЛАДВА се делото.
Прокурорът: Нямам други искания.
Адв. К.: Също нямаме други искания.
Обвиняемият П. В.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът, след съвещание и с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
2
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии!
Моля да уважите протеста на ОП С.З.. Не мога да се съглася с
изложените мотиви от страна на Окръжен съд Стара Загора, че липсват
доказателства (това го чета на л. 7) да е налице трайно сдружение,
просъществувало с посочената цел за инкриминирания период. Ако обърнете
внимание на обясненията на другия обвиняем - Г., чиято мярка ще гледаме
след тази, както и на показанията на защитения свидетел под № 3 ще видите,
че такова сдружение съществува и то е създадено именно със користна цел.
Целта му е, както разкриването, така и придобиването на такива ценности,
които да бъдат отчуждени като те включват, както монети, които са
произведени от метал - дали благороден или не, така и статуетки, произведени
от гипс или както е в настоящия случай - статуетката на кентавъра. Дори и да
се приеме, че липсват към настоящия момент данни за извършено
престъпление по чл. 321 от НК, то безспорно съществуват данни за извършено
престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, т.нар. малка престъпна група, защото
безспорно този обвиняем и обвиняемият Г. са работили в продължителен
период от време именно с тази цел - отчуждаване и придобиване на средства.
Съдът приема, че по отношение на второто, третото и четвъртото обвинение е
налице обосновано предположение за авторство на деянието и дори да
приемем, че това, което е изработено от обвиняемия, с оглед на намерените в
мазето на обитаваното от него жилище отливки, а горе в хола съответно
културно исторически ценности, които твърди той да е изработил, то тогава
веднага отиваме на квалификацията по чл. 278б, ал. 1 от НК, което отново се
наказва с лишаване от свобода, въпреки че не е тежко умишлено
престъпление. Моля да имате предвид, че в том І на л. 60 е приложен
протокол след предварително дадено съгласие от съда за претърсване и
изземване на мазето, където са намерени отливки, калъпи восък – 15 фигури и
металдетектор. Ако обърнете внимание за приетата справка за висящи
досъдебни производство по отношение на В., ще видите, че има абсолютно
същите обвинения по делото, водено от Специализирания съд - по чл. 277, ал.
7 във вр. с чл. 26 от НК, по чл. 321, ал. 3 от НК, по чл. 278а, ал. 6 и по чл. 209,
ал. 1 от НК. В дадените от него обяснения, находящи се в том ІV на л. 4
същият е заявил, че тези исторически ценности, както ние твърдим, че са
въпреки липсата на съответна експертиза (налице е една експертна справка,
която не може да даде отговор на поставените от обвинението въпроси), били
3
иззети, както той казва „от Ваши колеги и те всъщност оставиха това, което не
е съответната културно историческа ценност“, но металдетекторите са налице.
Именно затова и с оглед на обстоятелството, че има 2 висящи дела, за което ви
представих справка, аз смятам, че не е адекватна взетата от Старозагорския
окръжен съд мярка за неотклонение парична гаранция, но с оглед на
здравословното състояние на обвиняемия, за което той казва в обясненията си
(аз затова го и попитах, а и колегата представи доказателства), считам, че за да
се осигури правилно разследване - виждате какъв е обема от доказателства и
на колко хора е повдигнато обвинение, най-адекватната мярка за неотклонение
следва да бъде домашен арест, поради което ще ви моля за вашето
произнасяне в този смисъл.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии! За да се наложи мярка, както на
всички е известно, Задържане под стража, следва да са налице основанията по
чл. 64 НПК. Първото обвинение срещу доверителя ми е за престъпление по
чл. 321 ал. 3 вр. ал. 1 за участие в ОПГ с користна цел. Доверителят ми най-
чистосърдечно обяснява, че от всички тези лица, изброени в текста на
обвинението, той познава само Д., комуто е продал своята статуетка кентавър.
На този етап няма каквито и да било доказателства в насока, че съществува и
че е създадена такава група с цел извършване на престъпления с користна цел.
Макар и да е работно обвинението и би могло да се промени, с оглед
утежняване на положението на обвиняемия, засега фигурира и втори
квалифициращ признак, а именно, че са целели извършване на престъпление
по чл. 278 ал. 6, по чл. 278а. Тези текстове са несъставомерни и не са
предвидени в текста на чл. 321 ал. 3, но, така или иначе, обвинението е за това.
След като няма данни на този етап за връзка между тези лица, за някакво
съглашение за извършване на престъпление, забележете, то е не само
умишлено, но и квалифицирано с признака користна цел. Не знам откъде П.
извежда този извод, че има група и че тя е създадена точно с користна цел,
след като от всичко събрано до момента се установява само продажба на
статуетка кентавър от моя доверител на другия обв. Д. Г.. Ето защо считам, че
не е налице обосновано предположение за извършено престъпление по чл. 321
ал. 3 вр. ал 2.
Що се отнася до второто обвинение, което е по чл. 178а ал. 3 вр. ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 4 и отбележете чл. 26 ал 1. В текстовата част е описано само едно
4
деяние, поради което и следва да се приеме, че не е утежняващият състав на
чл. 26 и в случая не се касае за продължавано престъпление. Обвинението е за
това, че доверителят ми умишлено е улеснил Д., в качеството си на помагач, да
отчужди статуетка кентавър и 2 златни монети на защитения свидетел № 3.
Предмет на това обвинение са културни ценности, но съгласно чл. 7 ал. 4 т. 3
от Закона за културното наследство е посочено кои не са културни ценности.
Дори да се приеме, че статуетката е произведение на изкуството, тя е
собственост на моя доверител. Освен това тя не е по-стара от 50 години,
предвид неговата възраст. За тази статуетка той обяснява, а това се
потвърждава и от данните, че има намерени отливки, той я е изготвил от
бронз, върху постамент от мраморен прах. Това е само по негови обяснения.
Няма експертиза, която да установи дали е произведение на изкуството, дали
е археологически обект, но дори да се приеме, че е произведение на
изкуството, тя не попада в разпоредбата на чл. 7 ал. 4 т. 3, така че не би могло
да се приеме, че представлява културна ценност по смисъла на ЗКН.
Ето защо считам, че във връзка с това обвинение по чл. 278а ал. 3 вр. с
ал. 1 не съществува обосновано предположение за извършването му.
Що се отнася до златните монети, бих искала да обясня, че няма никакви
данни доверителят ми да е съпричастен с придобиване, отчуждаване, държане
и т.н. на 2 златни монети.
Третото обвинение срещу доверителя ми е за престъпление по чл. 278
ал. 6 вр. ал. 1 за държане на нерегистрирани археологически обекти.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 ЗКН, това са движими и недвижими
материални обекти, които са със следи от човешка дейност от отминали
епохи, и основен източник за които са теренните проучвания. Вече в чл. 53 ал.
1 от Закона се уточнява, че това са движими вещи, открити или намерени под
земята, над земните пластове или под водата и които свидетелстват за минали
епохи и цивилизации и представляват обект на изследване на археологията. За
тези обекти също няма данни, че са археологическа ценност, справката не е с
никакъв резултат. Към този момент считам, че не е обосновано
предположението.
Що се отнася до четвъртото обвинение, то е намерено в мазето, не е
намерено на полето, не са иззети при извършване на археологически находки,
така че за тези металотърсачи не е забранено притежаването им. Освен това
5
една майка беше писала, че използва такъв металотърсач, за да събере
карфиците от моравата, за да не се набодат децата. Те могат да се ползват за
търсене на самородно злато и т.н.
Ето защо смятам, че първата предпоставка по чл. 64 липсва и не е
налице обосновано предположение за извършените престъпления, поне на
този етап.
Липсва и втората предпоставка. Доверителят има постоянно
местоживеене, не се е отклонявал, дал е обяснения, изразил е съгласие да
съдейства за разкриване на обективната истина по делото, спомогнал е
доколкото е могъл, с нищо не е попречил. Считам, че с оглед и здравословното
му състояние, което налага на всеки два месеца или поне на три да се правят
тези микробиологични изследвания, да се приемат лекарства, не е
наложително да бъде взета по-тежка мярка за неотклонение. В допълнение
искам да кажа и друго - статуетките са иззети, отливките са иззети, средствата
са иззети, той, дори и да иска, няма възможност да извърши друго
престъпление.
Що се отнася до висящите дела, касае се за следственото дело, внесено в
съда, висящо почти пет години, и до постановяване на присъдата, той се счита
за невиновен. Що се отнася до Х.йското ДП, там съм адвокат също,
уговорката ни с прокурора е във всеки един момент да сключим споразумение
по чл. 78а, случаят наистина е маловажен.
Предвид всичко, което изложих, моля да оставите без уважение протеста
на ОП С.З..
Обвиняемият П. Б. В. /за лична защита/:
Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
Този кентавър е изработен от мен. Преди седем години същите хора от
ГДБОП С. присъстваха но предходен обиск и казаха, че това си е мое
произведение. Те казаха, че то не представлява никакъв интерес, както всички
тези неща. Те стоят като украса в моя апартамент от преди десет години. Но
сега казват, че, тъй като в момента няма експерти и не могат да намерят,
Законът казва всичко, което прилича, без значение дали е восък, или гипс…
Неща, на които има етикет, че съм ги закупил от музея, те казват „Прилича ли?
Прилича. Нищо, че си го купил от музея. Какво, като знаем, че този кентавър
6
беше там? Ние ти го взимаме, после ще ти го върнем. Спокойно“. Така ги
иззеха нещата.
За здравословното ми състояние ви казвам, че то се знае. Има епикризи
и работи. В момента ми е възпален десният тестис и е два пъти по-голям от
другия. Лимфният възел е като пръста ми. И затова, че ме задържаха, стана
това възпаление и не можах да си купя навреме антибиотик, който след един
ден трябва да го сменя от уролог с друг.
За прехраната ми синът ми дава част от нещата, от майка ми, където
отглеждаме земеделска продукция също. С това се препитавам.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият П. Б. В.: Моля да остане тази мярка, която е до момента.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
С протоколно определение № 657 от 03.08.2024 г. по ЧНД № 801/2024г.
съдия от Старозагорския окръжен съд е оставил без уважение искането на ОП
- С.З. за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо
обвиняемия П. Б. В., вместо което е взел спрямо него мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 3000 лева по ДП № ***/**** г. по описа на
ГДБОП на МВР.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпил протест от
ОП - С.З. с доводи за неговата необоснованост и противоречивост, като се
отправя искане да бъде отменено. Основният довод на прокурора е, че дори и
при възприетото от съда обосновано предположение за участието на обв. П. В.
в три от общо четири повдигнати обвинения, реално се касае за тежка
инкриминирана престъпна дейност. Не се отрича също, че същият е бил
реабилитиран по предходните му четири на брой осъждания за престъпления
от общ характер, но това обстоятелство обуславя изводът, че се касае за
7
криминално проявено лице с трайно утвърдени криминални навици. Отделно
от това спрямо него са останали висящи и не са приключили две досъдебни
производства за извършени тежки умишлени престъпления. В този смисъл
намира за необоснован изводът на съда, че няма опасност от извършване на
престъпление, както и да се укрие, поради което за обезпечаване целите на
досъдебното производство би била по-подходяща мярката за неотклонение
парична гаранция.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
заявява, че поддържа протеста по изложените в него съображения, като счита
за най-адекватно спрямо вмененото инкриминирано деяние, вземането на
мярка за неотклонение „Домашен арест“. Представя актуална справка от
информационната система на П. за наличието на висящи наказателни
производства срещу обвиняемия, което обосновава вземането на по-тежка
мярка за неотклонение.
Обв. В. и неговият защитник – адв. М. К. от АК - Х. акцентират на
липсата на реална опасност от укриване или извършване на друго
престъпление, като молят да остане взетата по-лека мярка за неотклонение.
Представят писмени доказателства, свързани с недобро здравословно
състояние – епикриза и резултати от лабораторни изследвания, налагащи
периодичното посещение на лекар и провеждането на допълнително лечение,
което би било възпрепятствано при по-тежка мярка за неотклонение.
Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира,
че протестът е частично основателен по следните съображения:
Правилно първата инстанция е достигнала до извода, че от събраните до
момента доказателства, не би могло да се направи извод за наличието на
обосновано подозрение обвиняемият П. В. да е съпричастен към първото
деянието, за което му е повдигнато обвинение по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК.
От събраните в кориците на делото доказателства не е установено, че
всички обвиняеми лица, посочени като участници в организираната престъпна
група са се познавали. Вярно е, че това не е задължително условие за
формирането на подобно престъпно сдружение, но до момента няма
достатъчно данни, тези лица да са осъществявали подобна връзка или
общуване, което да е просъществувало в инкриминирания период с цел
8
съгласувано извършване на визираните престъпления по чл.278, ал.6 и
чл.278а, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК с користна цел. Установено е единствено
наличието на познанство между част от обвиняемите, но това е било в
рамките на описаната съучастническа дейност, за която им е повдигнато
обвинение.
Налице са обаче доказателства за достигането на извода, че е налице
обосновано подозрение за съпричастността на обв. В. в останалите три
инкриминирани деяния по чл. 278а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, по чл.
278, ал.6, вр. ал.1 от НК и по чл. 277а, ал.7 от НК.
С основание от съда е съобразено обстоятелството, че дадените от обв.
В. обяснения, че лично изработва и състарява иззетите вещи от дома му като
археологически ценности, не се подкрепят от обясненията на неговия
съпроцесник – обв. Д. Г.. Възможно е впоследствие тези негови обяснения да
се потвърдят от предстоящата археологическа и оценителна експертиза, но
тогава деянието му би било евентуално съставомерно по друга разпоредба на
чл.278б, ал.1 от НК.
Не може да се оспори и факта, че по второто обвинение по чл. 278а от
НК, деятелността на обв. В. е била квалифицирана като продължавано
престъпление, а е описано едно деяние, но това не е от съществено значение,
тъй като се касае за повдигнато работно обвинение.
Аргументирано е съобразено, че при анализа на събраните до момента
доказателства – обясненията на обв. Г., показанията на разпитания пред съдия
служител под прикритие №3, от протоколите за проведените претърсвания и
изземвания, след предварително разрешение от съдия, иззетите веществени
доказателства, както и от заключенията на изготвените въз основа на тях -
комплексна археологическо-нумизматична и оценителна експертиза, както и
експертна справка, може да се направи извод за наличието на обосновано
подозрение за съпричастността на обвиняемия към деянията по пунктове –
втори, трети и четвърти от повдигнатото обвинение.
Безспорно обвиняемият П. В. е бил осъждан, но е бил реабилитиран по
всички предходни присъди, поради което и същият се счита, че към момента
не е осъждан. Вярно е също, че притежаваните от него вещи, за които се счита,
че са археологически ценности - восъчни и метални отливки, както и
металдетектори са иззети като веществени доказателства, което снижава в
9
значителна степен възможността същият да извърши престъпление. Няма и
данни за наличието на реална опасност от неговото укриване, тъй като е с
постоянен адрес по местоживеене.
Същевременно обаче, в настоящото производство се представят като
писмени доказателства – данни за наличието на още две висящи срещу обв. В.
досъдебни производства, едното от които под № 36/2024г. по описа на РУ – Х.
касае извършено сравнително скоро престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК,
а другото № 150/2018г. по описа на СП – С. е отново за престъпления по
чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, вр. ал.2 от НК, по чл.277а, ал.7, вр. чл.26, ал.1 от НК,
по чл. 209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл. 278, л.6, пр.3, вр. чл.26, ал.1 от
НК, което е приключено и делото е внесено в съда.
Последното сочи за наличието на реална опасност от извършване на
престъпление от страна на обв. В., като взетата мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 3000 лева се явява неадекватна е следва да
бъде отменена.
Затова и на настоящия ранен етап от разследването, във връзка с
постъпилите данни за недоброто му здравословно състояние, най-подходяща
спрямо обв. В. се явява по-тежката мярка за неотклонение „Домашен арест“,
която също успешно би постигнала изпълнението на целите, посочени в чл.57
от НПК.
Същата следва да се изпълни по адреса му по местоживеене в гр. С.,
като съобразно чл. 62, ал.4 и ал.5 от НПК трябва да се уведоми съответната
местна структура на МВР, че следва да контролира спазването на забраната за
напускането на домашния адрес от страна на обвиняемото лице.
При напредване на наказателното производство би могло отново и по-
задълбочено да се обсъди въпросът, дали при евентуално внасяне на делото за
разглеждане в съда, анализът на доказателствата, установява по несъмнен
начин, извършването на инкриминираните деяния от обвиняемия, което да
наложи преценка на мярката за неотклонение.
Това налага извода за необоснованост на обжалваното определение,
което налага отмяната му в частта за вземане на мярката за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 3000 лева, като се уважи частично
подаденият частен протест на ОП - С.З. с искане за отмяната му и вземане не
10
на по-тежка мярка за неотклонение.
Водим от горното и на основание чл.64, ал.5 – 9 от НПК, Апелативният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Протоколно определение № 657 от 03.08.2024 г. по ЧНД
№801/2024 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е оставено без
уважение искането на ОП - С.З. за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо обвиняемия П. Б. В. и е взета спрямо него
мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3000 лева, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА по отношение на обвиняемия П. Б. В., ЕГН: ********** по ДП
№ ***/****г. по описа на ГДБОП – МВР мярка за неотклонение „Домашен
арест“, която да се изпълни по адреса му по местоживеене в гр. С., бул. "Х. Б."
№ *, вх. *, ап. *, която да се контролира от местната структура на МВР,
съответно ПУ – С. към РУ – Х..
Да се изпрати препис от настоящото определение на началника на РУ на
МВР – Х., за сведение и изпълнение.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:28 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11