РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на тринадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Търговско дело № 20205300900537 по описа за 2020
година
Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищцата Г. И. Я., ЕГН ********** от с.****, обл.****, ул.”***”№*** твърди, че на ****г. в с.***, на
ул.”***” №** е пресичала по пешеходна пътека, когато Х. А. Р., управлявайки лек автомобил „***“ с рег.
№******, е нарушил правилата за движение и я блъснал. След инцидента тя е била транспортирана до УМБАЛ
„****“ЕАД – ****, където след извършени множество изследвания лекарите поставили диагноза „травма на други
интраабдоминални органи, без открита рана в корема“. На 04.08.2019г. Я. била изписана, но въпреки проведената
терапия, на 12.08.2019г. постъпила отново в болница по спешност с диагноза „Остър панкреатит“. След проведена
терапия, била изписана на 16.08.2019г. В допълнителната искова молба се посочва, че Я. е претърпяла още
контузия на двата лакътя и контузия на таза и дясната предмишница.
Ищцата твърди, че в пряка причинна връзка с деянието, извършено от шофьора, е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в: болки и страдания, стрес, страх, ограничаване на социалните контакти,
изнервеност и безпокойство, задух, лесна уморяемост, раздразнителност, смяна на настроението, нарушения на
съня и апетита.
Твърди се, че за автомобила, управляван от виновния водач има сключена застраховка „гражданска
отговорност” със Застрахователно дружество „БУЛ ИНС”АД с полица, валидна до 31.01.2020г. Я. поискала
обезщетение от застрахователя с писмо от 03.09.2019г., но така и не получила плащане.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата
35 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 03.09.2019г. – датата
на уведомяване на ответника до окончателното изплащане.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество чрез пълномощника му
адв.М.Г., с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Не се оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по отношение на описания в исковата молба лек автомобил към датата на
произшествието *****г. Оспорва се: твърдението, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека; механизма на ПТП и
че същото е причинено виновно от водача Х.Р.; съдържанието на Констативния протокол за ПТП в частта
„обстоятелства и причини за ПТП“; твърдените травматични и психични увреди на ищцата; претенцията за лихва,
дължима от посочения в исковата момент.
Евентуално, ако съдът приеме иска за основателен, ответникът счита, че справедливо обезщетение
следва да се присъди в размер до 1500,00 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено
1
следното:
Видно от приложеното наказателно постановление №****г., на Х. А. Р., ЕГН ********** е наложено
наказание глоба в размер на 200,00 лева за това, че на ***г. в с.***, на ул.“****“ до №** като водач на лек
автомобил „****, с рег.№****, при движение с несъобразена скорост, изпреварва на пешеходна пътека тип
„зебра“ и блъска пешеходката Г. И. Я., ЕГН **********.
Страните не спорят, че към датата на ПТП е било налично застрахователно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност“ между собственика на автомобила, с който е причинен инцидента и
ответното дружество.
Видно от епикриза, издадена от УМБАЛ „****”ЕАД – ***, Г. И. Я. е постъпила за лечение на ****г. и е
изписана на 04.08.2019г. Посочено е, че Я. е постъпила с оплаквания от болки в областта на гърдите и корема,
както и че след направените изследвания не се установяват данни за наличие на свободно подвижна течност в
коремната кухина, както и данни за травматични промени. Изписана е без настъпили усложнения и с подобрение.
Вещото лице М.Б. в приетата по делото комплексна експертиза обосновава следните изводи: от
представената медицинска документация е видно, че в причинно-следствена връзка с процесното ПТП на Г.Я. е
била причинена „травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема“, което представлява
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК; получените травми са леки по своя характер и
интензитет; оздравителният процес е продължил 10-15 дни, през което време ищцата е изпитвала леки до умерени
по сила и интензитет болки и страдания, които в хода на оздравителния процес постепенно са затихвали до
тяхното пълно изчезване; проведено е лечение с антибиотици, болкоуспокояващи и противовъзпалителни
лекарства; към настоящия момент пострадалата е напълно възстановена от получените травми. При приемане на
експертизата в съдебно заседание доктор Б. е допълнил, че няма категорични данни по делото, които да обосноват
безспорен извод за наличие на увреждане, което да е засегнало ръцете и краката на Я.. Експертът е категоричен
относно становището си, че острият панкреатит, получен от нея на 12.08.2019г. няма и не може да има връзка с
ПТП, тъй като се касае за възпалителен процес, а не за разкъсване на панкреаса и „възпалителен процес от травма
не може да се получи; ако има травма веднага след ПТП започва да се проявява, а не след 10 дни“.
Вещото лице В.С. е определил механизмът на процесното ПТП по следния начин: Х. А. Р. е управлявал
лекият автомобил по платното за движение на ул.“*****“ в с.***** в посока от изток на запад със скорост от 60-
80 км/ч. Предприел е маневра изпреварване на колона от три автомобила, като навлязъл изцяло в южната пътна
лента. По същото време и на същия път ГЯ. пресичала платното за движение по пешеходна пътека отдясно наляво
пред автомобила. Водачът възприел със закъснение навлизането на пешеходката, задействал екстрено спирачната
система на автомобила, но въпреки това ударил жената със скорост 17-18 км/ч. Тя била отхвърлена напред и
паднала на пътната настилка вдясно и пред автомобила. Според вещото лице водачът е имал техническа
възможност да спре преди настъпване на удара, ако беше започнал да реагира по-рано или беше съобразил
скоростта на автомобила с нормативно определената на това място скорост от 30 км/ч. От техническа гледна точка
основна причина за настъпване на произшествието е, че водачът Х.Р. е управлявал автомобила по начин, който не
е бил безопасен.
Приетата психологична експертиза, която съдът възприема като компетентна, обективна и обоснована,
установява, че Г.Я. е преживяла физически дискомфорт, който е повлиял на емоционалното й състояние в
негативен аспект, а стресовата реакция е била с продължителност от часове до дни. Към настоящия момент тя е
напълно възстановена от гледна точка на психологичното й състояние.
Свидетелите Г. М. и Х.Р. с показанията си потвърждават механизма на ПТП, установен с експертизата.
Свидетелят М. е видял ищцата след удара и възприел силната й уплаха. Свидетелите Н. Д. /майка на ищцата/ и И.
Я. /първи братовчед на ищцата/ дават противоречиви показания за времето, което е било необходимо на Г. да се
възстанови – според Д. тя имала нужда от ежедневна чужда помощ в продължение на 1 месец, защото не можела
да се къпе, да се преоблича; според Я. болките, които тя изпитвала, продължили 3-4 месеца. Предвид
разпоредбата на чл.172 от ГПК и възможната заинтересованост в полза на ищцовата страна, съдът не кредитира
показанията на двамата свидетели по отношение на техните твърдения за продължителността и интензитета на
болките и страданията на пострадалата, доколкото същите противоречат на коментираните по-горе изводи на
вещото лице Б.. По същата причина показанията не се възприемат и в частта, с която свидетелите обсъждат
панкреатита на ищцата като последица от ПТП.
2
Така събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че описаното в исковата молба
ПТП е виновно причинено от водача на застрахования лек автомобил – Х. А. Р.. Същият е нарушил правилата за
движение по пътищата и е причинил на ищцата установените с експертизата телесни увреждания, които са в
пряка причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на водача.
Предвид изложеното съдът приема, че съгласно чл.432 от КЗ са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника - застраховател за обезщетяване на причинените на Я. вреди.
Претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените телесни
повреди, следва да бъдат репарирани с присъждане на обезщетение от страна на застрахователя.
Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по
справедливост. Следва да се отчете обстоятелството, че уврежданията са леки и неразположенията, свързани с тях
са отшумели за сравнително кратък период от време.
С оглед степента на претърпените болки и страдания, сума в размер на 5000,00 лева се явява справедливо
обезщетение за неимуществените вреди, поради което искът ще се уважи в този размер. За разликата до пълния
предявен размер искът ще се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. В настоящия случай ищцата е заявила писмена претенция пред ответника на 03.09.2019г. /молба на
л.76/. Не се събраха доказателства за наличие на по-ранно уведомяване от страна на застрахования. Ето защо
обезщетението ще се присъди ведно със законна лихва, считано от ****г. до окончателното изплащане.
Видно от договор за правна защита и съдействие /л.91/ адв.Р.М. е оказала безплатна правна помощ на
ищцата под формата на процесуално представителство. Ето защо и на основание чл.38, ал.2 от ЗА на
пълномощника следва да се определи възнаграждение, платимо от ответника. Предвид чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. дължимото минимално адвокатско възнаграждение за уважената част от иска е в размер на
580,00 лева. Тъй като адвоката има регистрация по ЗДДС, съгласно пар.2а от ДР на цитираната наредба,
дължимото възнаграждение с начислен ДДС възлиза на 696,00 лева.
На основание чл.79, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на
1600 лева, видно от договор за правна защита и съдействие, приложен на л.97. В молба с вх.№24987/26.10.2020г.
адв.М.Г. е обърнал внимание, че договореното възнаграждение е без ДДС и е поискал да се присъдят разноски на
ответника с начислен ДДС върху уговореното възнаграждение, а именно сума в размер на 1920,00 лева. Това
искане е неоснователно. Не се касае за дължимо възнаграждение на адвоката, определимо въз основа на Наредба
№1/09.07.2004г., в който случай е приложима разпоредбата на пар.2а, а става дума за уговорено и платено от
ответника възнаграждение на процесуалния му представител. В тази хипотеза няма основание за начисляване на
ДДС, щом самата страна не е платила такова, т.е. не е направила разноски. Ето защо дължимите разноски за
адвокат съразмерно с отхвърлената част от иска следва да се изчислят въз основа на платената сума от 1600,00
лева. Според изхода на делото на ответника се дължи част от тази сума съразмерно с отхвърлената част от иска, а
именно 1371,43 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на съда сумите: 900,00
лева – платени възнаграждения на вещи лица и 200,00 лева – държавна такса за уважената част от иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “БУЛ ИНС“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джейм Баучер“№87 да заплати на Г. И. Я., ЕГН ********** от с.****, обл.*****, ул.”***”№**
сумата 5 000,00/пет/ хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от получените травми при ПТП на ****г. в с.***, обл.****, виновно причинено от водача
3
Х. А. Р., на когото е наложено наказание по реда на чл.53 от ЗАНН, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от *****г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5000,00 лева до пълния предявен размер от 35000,00 лева.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “БУЛ ИНС“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джейм Баучер“№87 да заплати на адвокат Р. И. М., ЕГН ********** от гр.***,
ул.“****“№*, ет.*, на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата 696,00 лева – възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “БУЛ ИНС“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джейм Баучер“№87 да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд сумите: 900,00
лева – възнаграждение за вещи лица и 200,00 лева – държавна такса за уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. И. Я., ЕГН ********** от с.****, обл.****, ул.”***”№*** да заплати на Застрахователно
дружество “БУЛ ИНС“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джейм
Баучер“№87 сумата 1371,43 лева – направени по делото разноски за адвокат, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд –
_______________________
Пловдив:
4