Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2022 г. гр. Варна
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ
– ти състав,
в публично заседание на 11.10.2022 г., в състав:
Административен съдия: Красимир Кипров
при секретаря
Камелия
Александрова
като разгледа докладваното
от съдия Кипров
адм. дело
№ 1718 по описа на съда за
2022 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с § 8 от АПК.
Образувано е по жалба на Т.Д.Г., против мълчалив отказ на Областен управител на област с
административен център - Варна за извършване
на административна услуга по заявление за обстоятелствена
проверка за признаване право на собственост с вх. № ОП-22-9400-298/04.07.2022 г.
и допълнителна молба от 05.07.2022 г., съдържащо искане за заверка на три молби-декларации
за обстоятелствена проверка по отношение на ½ ид.
част от ПИ с идентификатор ****.501.**** и ½ ид. част от
находящите се в него сгради с
идентификатори ****.501.****.5 и ****.501.****.6, находящи се в гр. Д., ул. ***. С развити в жалбата доводи за материална незаконосъобразност
на оспореният отказ, се иска постановяване на решение за отмяната
му и задължаване на административния орган да извърши заявената от жалбоподателката административна услуга. В съдебно заседание, редовно призована жалбоподателката се представлява от адв. Е.,
който поддържа жалбата. По същество на спора сочи, че в охранителното
производство по чл. 587 от ГПК областният управител няма правомощия да
уведомява заинтересовани лица. Излага
съображения, че правомощията на органа се свеждат единствено до това да удостовери
факта дали имотът е актуван като държавна собственост или
не. С оглед на изложеното моли съда да отмени мълчаливия отказ и да върне
преписката на органа с указания за произнасяне
в определен срок. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Областен управител на област с административен център - Варна, се представлява от юрисконсулт Д. , която оспорва жалбата. По същество на спора сочи, че от
представените доказателства се установява, че не е налице нито изричен, нито
мълчалив отказ от страна на Областния управител. Излага съображения, че административният
орган е задължен при установяване на заинтересовани страни да уведоми същите и
в този смисъл административната преписка се работи, като сочи, че след
уведомяване на заинтересованите страни удостоверението ще бъде издадено. Моли
жалбата да бъде отхвърлена и да се
присъдят разноски за юрисконсулстко възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От Т.Д.Г. е подадено до Областен управител на област с административен
център -Варна заявление за заверка на
три молби-декларации за обстоятелствена проверка относно правото на собственост по отношение на
½ ид.
част от находящ се в гр. Д., ул. *** имот с идентификатор ****.501.**** и ½
ид. част от
сгради с идентификатори ****.501.****.5 и ****.501.****.6, което е прието в Областна
администрация – Варна с вх. № ОП-22-9400-298/04.07.2022 година. Към заявлението са приложени 3 бр. молби-декларации
до нотариус от 24.06.2022 г.,
удостоверение от Община Д. № ОС-262-1/15.11.2021 г. , удостоверение от Община Д.
дирекция „Местни данъци“ с рег. ***/28.06.2022 г., скица на поземлен имот № 15-***/07.06.2021
г., скици на сгради № 15-***/07.06.2021 г.
и № 15-***/07.06.2021 година. Със заявление за прилагане на документи
към образувана преписка с вх. № ОП-22-9400-***(1)/05.07.2022 г., жалбоподателката е представила копие на
нотариален акт № *** г. , съгласно който Т.Д. Д и Г.Р.Д. придобиват
дворно място от 600 кв.м. ид. части включени в дворище
779, цялото с площ от 3000 кв.м. , находящо се в гр. Д., ул. ***, за което дворище за отредени УПИ № ХVІ-**с площ от 1140 кв.м.
и УПИ № ХVІІ-***от 1860 кв.м. , ведно с
построените в УПИ № ХVІІ-***къща с площ от 60
кв.м. и лятна кухня с площ от 11
кв.м. Представено е и влязло в сила на
1.02.2007 г. решение № ***/9.01.2007 г.
по гр. дело № ***/2006 г. по описа
на ДРС, съгласно което сключеният между Т.Д.Г. и Г.Р.Д. граждански брак е прекратен на основание чл.
99, ал.1 от СК.
С писмо №
ОП-22-9400-298(2)/21.07.2022 г. до кмета на община Д., Областният управител е
изискал информация относно постоянен и настоящ адрес и удостоверение за
наследници на Г.Р.Д. , с посочена информация за техен постоянен и настоящ адрес. Писмото е изпратено
в копие и до процесуалния представител на жалбоподателката.
По делото е
представен договор за доброволна делба на недвижим имот № *** година, съгласно който Г.Р.Д.
и Т.Д.Г. получават в дял и стават собственици на недвижим имот находящ се в гр. Д., ул. ***, съставляващ ПИ №
1077 в кв. 60 по плана на гр. Д. с площ
от 632 кв.м. , заедно с построената в имота жилищна сграда със ЗП от 60
кв.м. и лятна кухня със ЗП от 11 кв.м. С
писмо изход. № 0900-87/28.07.2022 г. на кмета на община Д. е представено на
Областен управител- Варна удостоверение за наследници на Г.Р.Д. ,
починал на 26.10.2016 год.
При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна, при наличието на правен интерес
от съдебно оспорване на подлежащ на съдебен
контрол ИАА от категорията на визираните в нормата на чл. 21, ал. 3 от АПК във вр. с пар. 1, т. 2, буква ”а” от ДР на Закона за администрацията. Касае се за издаване на документ от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, отказът за
което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3
от АПК. Регламентираният в чл. 57, ал. 2 от АПК срок за издаване на административен
акт по чл. 21, ал. 3 от АПК е 7-дневен, който съгласно правилото на чл. 25, ал.
1 от АПК е започнал да тече на 04.07.2022 г., когато заявлението на
жалбоподателката е постъпило в Областна администрация - Варна. Съгласно чл. 23,
ал. 2 от АПК, компетентен да се произнесе по заявлението на Г. е областният
управител на област с административен център- Варна, като непроизнасянето
на този административен орган в рамките на срока, който е
изтекъл на 11.07.2022 г., формира
мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК. Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК, едномесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ изтича на 11.08.2022
год., а жалбата е подадена на 25.07.2022 г., т.е. при спазване на срока за
съдебно оспорване, поради което и с оглед гореизложеното същата като допустима подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съществото на исканата административна услуга се състои
в
издаването на удостоверителен документ с предназначение да констатира факт
с правно значение, а именно дали за посоченият в
заявлението на жалбоподателя имот има съставен акт за държавна собственост – съгласно
чл.86 от ЗС не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна
или общинска собственост. Задължението на компетентния административен орган да
изпълни исканата административна услуга е обусловено единствено от
установяването от страна на молителя на правното значение за него на фактите,
предмет на исканият документ. В този смисъл, когато е установено, че
съответните факти са от значение за признаване, упражняване или погасяване на
права или задължения на молителя, административният орган е длъжен да издаде
исканият документ. В случая, релевантните за правния интерес на жалбоподателката
факти са установени с приложените към заявлението й писмени доказателства – 3
бр. молби-декларации до нотариус за признаване на право на собственост върху ½
ид. част от недвижим
имот и ½ ид.
част от двете сгради в същия имот чрез извършване на обстоятелствена проверка ;
издаденото от Община Д., дирекция „Местни данъци“ удостоверение с изх. № ****/28.06.2022
г., съгласно което имотът, предмет на заявлението до областния управител на
област с административен център Варна е деклариран от Г. и е заведен с партиден
номер ****. В тази връзка, за наличието на правен интерес не е
необходимо доказване пред адм. орган от
страна на заявителя на собственически права върху имота, предмет на исканата
административна услуга, нито са от значение обстоятелствата удостоверяващи
принадлежност на правото на собственост на други субекти, различни от Държавата - компетентен за произнасянето по този въпрос е
единствено съответният нотариус. По тази причина, абсолютно безпредметно
Областния управител на област с административен център - Варна е изискал от
кмета на Община Д. информация относно наследниците на Г.Р.Д. . На първо място, кмета
на Община Д. няма качеството на субект по чл. 57, ал. 5 и 7 от АПК, тъй като цялата
необходима информация се намира при
органа до който е адресирано заявлението на Г..
На следващо място в административното производство за извършване на административна
услуга по заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка наследниците
на починалото лице Г.Р.Д. нямат качеството
на заинтересовани лица, поради което
неправилно административният орган е забавил произнасянето си за да установява
и уведомява частно-правни субекти, които евентуално биха имали собственически
претенции върху имота, още повече, че претенцията на жалбоподателката е за 1/2 ид. част от правото на собственост, т.е. не се засяга
останалата ½ ид. част , която евентуално
принадлежи на наследниците на Г.Р.Д. . С
оглед изложеното, срокът за произнасяне на компетентния административен орган съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от АПК
е бил 7- дневен.
При доказан по гореизложените съображения правен интерес на
жалбоподателката от исканата административна услуга, за компетентния административен
орган е възникнало задължение за издаване на положителен за заявителя административен
акт, поради което мълчаливият отказ на Областен
управител на област с административен център - Варна да издаде такъв е материално
незаконосъобразен и съответно подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 от АПК. Съобразно тези обстоятелства и на основание чл.173, ал. 3 от АПК, Областният управител на област с
административен център- Варна следва да
бъде задължен да извърши исканата административна
услуга, за което съгласно чл.174 от АПК следва
да бъде определен срок равен на срока по чл.57, ал.2 от АПК, а именно 7 дни.
При този изход от делото,
разноски на ответника не се дължат, а сторените от жалбоподателката съдебни разноски в общ размер на 610,00 лв.
/10 лв. платена държавна такса и 600 лв. платено адвокатско възнаграждение/,
следва да бъдат възстановени на основание
чл.143, ал.1 от АПК.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчаливият отказ на Областния
управител на област с административен център- Варна за извършване на административна услуга по заявление на Т.Д.Г. за
обстоятелствена проверка за признаване право на собственост с вх. №
ОП-22-9400-298/04.07.2022 г. и допълнителна молба от 05.07.2022 г., съдържащо
искане за заверка на молби-декларации за обстоятелствена проверка по отношение
на ½ ид. част от ПИ с идентификатор ****.501.****
и ½ ид.
част от находящите се в него сгради с идентификатори ****.501.****.5 и ****.501.****.6
, находящи се в гр. Д., ул. ***, като на основание чл. 174 от АПК задължава същият административен орган да извърши в
7-дневен срок поисканата административна
услуга.
ОСЪЖДА Областна администрация - Варна
да заплати на Т.Д.Г., ЕГН **********,*** сума в размер на 610,00 /шестстотин и десет/ лева, представляващи сторените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :