№ 768
гр. Русе, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520106180 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „Угренова Естейт“ ЕООД-София /с предишно наименование
„ЮБЦ“ ЕООД/ твърдят, че са се снабдили срещу ответника със заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5164/2021 г. по описа на РРС за
сумата от 78,94 лв.–цена за потребени и неплатени далекосъобщителни
услуги през периода 08.11.2018 г.-07.02.2019 г.Актът бил връчен на длъжника
в хипотезата на чл.47 ал.5 ГПК.
Твърдят, че се легитимират като кредитор по отношение на ответника
въз основа на Договор за цесия от 01.10.2019 г., с която “С.Г.Груп“ ООД,
което дружество от своя страна е цесионер по договор за цесия от 16.10.2018
г. с прехвърлител на вземания “БТК“ ЕАД, им прехвърлило вземанията си
спрямо ЦВ. Й. ЦВ..
Твърдят, че на 01.11.2018 г. между това лице и последното дружество
бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги.Съгласно чл.29 от
Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез
индивидуален договор, заплащането на следващата се цена се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя на
дата, предварително уточнена при подписване на контракта.
1
Твърдят, че ответникът потребил, но не заплатил услуги на обща
стойност от 78,94 лв., за което били издадени следните фактури:
- фактура № **********/08.11.2018 г. за отчетен период 08.11.-
07.12.2018 сума в размер на 36,20 лв. /с ДДC/;
- фактура № **********/08.12.2018 г. за отчетен период 08.12.2018 -
07.01.2019 сума в размер на 21,37 лв. /с ДДC/;
- фактура № **********/09.01.2019 г. за отчетен период 08.01.-
07.02.2019 сума в размер на 21,37 лв. /с ДДC/.
Сочат, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
„БТК“ ЕАД ответникът се съгласил и приел ОУ на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.Съгласно
чл.45.1 от тях, дружеството има право да получава в срок всички плащания,
дължими от клиента в уговореното количество и на уговореното
място.Според чл.35, потребителят е длъжен да заплаща определените от
„БТК“ ЕАД цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл. 25 от ОУ, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 15 дни след датата на
издаването й.В резултат на допуснатото неизпълнение от страна на
потребителя, на основание чл.43 от ОУ доставчикът прекратил едностранно
договора на 21.02.2019 г. Твърдят, че ответникът е надлежно уведомен за
прехвърлянето на дълга, но до настоящия момент вземането не е погасено.
Искат съда да признае за установено по отношение на насрещната
страна, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 5164/2021 г. по описа
на РРС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.Търсят се
разноски за двете производства.
Ответникът ЦВ. Й. ЦВ. признава исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 5164/2021 г. по описа на РРС, в
полза на ищеца в настоящото производство е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ЦВ. Й. ЦВ. за
сумата от 100,82 лв., съставляваща задължения по договор за мобилни услуги
2
от 01.11.2018 г. през периода 08.10.2018 г.-07.02.2019 г., със законната лихва
от 20.09.2021 г., с обезщетение за забава от 25,99 лв. за времето 24.02.2019 г.-
07.09.2021 г., както и 205 лв.-разноски за производството.Актът бил връчен на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на кредитора, че
може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземанията
си.Разпореждането е връчено на страната на 20.10.2021 г.Исковата молба по
настоящото дело е постъпила на 16.11.2021 г.Предмет на спор не е
обезщетението за забава, главница над 78,94 лв., както и периодът 08.10.-
07.11.2018 г.
Ищецът се легитимира като кредитор по отношение на ответника въз
основа на Договор № ********** за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018 г., сключен между “БТК“ ЕАД и “С.Г.Груп“ ООД, с пълномощно
към него, Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г.,
подписан между “С.Г.Груп“ ООД и “ЮБЦ“ ЕООД, с Извлечение от
приложение № 1 към него от 01.10.2019 г., Потвърждение за прехвърляне на
вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД.Представено е Уведомление за цесия, за което
липсват данни дали е връчено на насрещната страна.ответникът признава, че
е бил надлежно известен за прехвърлянето на дълга.
Във връзка с възникналите между ответника и “БТК“ ЕАД
облигационни отношения са приложени Заявление/договор за мобилни
услуги от 01.11.2018 г., Декларация за запознаване с ОУ от 01.11.2018 г.,
Общи условия на „БТК“ от 15.06.2009 г., Фактура № **********/08.11.2018
г., Фактура № **********/08.12.2018 г., Фактура № **********/09.01.2019 г.
и Фактура № **********/08.02.2019 г., Фактура № **********/08.03.2019 г.,
Съгласно чл.45.1 от ОУ на първоначалния кредитор, дружеството има
право да получава в срок всички плащания, дължими от клиента в
уговореното количество и на уговореното място.Според чл.35, потребителят
е длъжен да заплаща определените от „БТК“ ЕАД цени по начин и в срокове
за плащане, посочени в чл. 25 от ОУ, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 15 дни след датата на издаването й.В резултат на
допуснатото неизпълнение от страна на потребителя, на основание чл.43 от
ОУ доставчикът прекратил едностранно договора на 21.02.2019
г.Обстоятелството се признава от насрещната страна.Няма спор и относно
3
размера на задълженията.
Ответникът е заявил съгласие с исковите претенции.Съдът, като взе
предвид, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК–признанието
изхожда от надлежна страна, то не противоречи на закона и на добрите нрави,
счита, че следва да уважи исковете така, както са предявени.В полза на ищеца
се следват направените разноски за двете производства, при съобразяване на
по-малкия заявен размер на вземанията по това дело.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЦВ. Й. ЦВ., ЕГН
**********, от гр.Русе, ......, че дължи на “Угренова Естейт” ЕООД, ЕИК
********* /с предишно наименование “ЮБЦ” ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. “България” № 81, вх.В, ет.8, чрез адв.В.П. Г. от
АК-София, сумата от 78,94 лв., съставляваща цена за незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода 08.11.2018 г.-07.02.2019 г. по договор
за предоставяне на мобилни услуги от 01.11.2018 г., сключен с “БТК“ ЕАД, за
което са издадени данъчни фактури №№ **********/08.11.2018 г. за отчетен
период 08.-07.12.2018 г. (36,20 лв.), № **********/08.12.2018 г. за отчетен
период 08.12.2018 г.-07.01.2019 г. (21,37 лв.) и фактура №
**********/09.01.2019 г. за отчетен период 08.01.-07.02.2019 г. (21,37 лв.),
присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК под № 2663 от 23.09.2021 г. по ч.гр.дело № 5164/2021 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ЦВ. Й. ЦВ., ЕГН **********, от гр.Русе, ......, да заплати на
“Угренова Естейт” ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование
“ЮБЦ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
“България” № 81, вх.В, ет.8, чрез адв.В.П. Г. от АК-София, сумата от 160,51
лв.-разноски по делото, както и сумата от 127,61 лв.-разноски по ч.гр.дело №
5164/2021 г. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5