О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/19.07.2017г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на деветнадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
2223
по описа за 2014г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЦИ:
1/ Г.К.Г., ЕГН **********,***;
2/ Е.К.Г., ЕГН **********,***;
3/ Л.В.П., ЕГН **********,***;
4/ П.Н.Г., ЕГН **********,***;
срещу
ОТВЕТНИЦИ:
1/ Г.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***;
2/ С.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***;
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответниците по делото са депозирали отговори на исковата молба, намира,
че на основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните,
на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.10.2017г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЦИТЕ
твърдят, че са собственици на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 10135.1504.196 по кадастралната карта на гр. Варна, находящ се в
гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ 31, с площ от 602 кв. м., при граници: ПИ
10135.1504.194; ПИ 10135.1504.207; ПИ 10135.1504.198; ПИ 10135.1504.195 и ПИ
10135.1504.193. Твърдят, че Г.К.Г.
бил собственик на 123/600 идеални части от поземления имот; Е.К.Г. бил
собственик на 123/600 идеални части от поземления имот; Л.В.П. бил собственик на 246/600 идеални
части от поземления имот; П.Н.Г. бил
собственик на 50/600 идеални части от поземления имот.
Твърдят,
че в имота били построени две сгради - Масивна триетажна сграда, която била
изградена в имота още преди отчуждаването и била възстановена на ищците по
силата на реституционния закон, както и едноетажна сграда с площ от 30 кв. м.,
състояща се от две стаи, антре и тоалетна. Уточняват, че последната сграда била
отразена в кадастралната карта по следния начин: на жилищната част бил присвоен
идентификатор 10135.1504.196.2, а на тоалетната, която също била част от
сградата, по неизвестни причини бил присвоен отделен идентификатор
10135.1504.196.3. В последствие била извършена промяна в кадастралната карта,
както следвало: жилищната част с присвоен идентификатор 10135.1504.196.2, и
тоалетната с присвоен идентификатор 10135.1504.196.3 били обединени в една
сграда с нов идентификатор 10135.1504.196.5.
Твърдят,
че били собственици на дворното място по силата
на чл. 1, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 от
ЗВСОНИ, в качеството им на наследници на бившите акционери на прекратеното АД
„Костадин Г.".
Твърдят, че с договор за покупко – продажба, обективирана
в НА № 140, том V, рег. № 4190, дело № 945/1933г., АД „Костадин Г.“ било
придобило дворното място, ведно с построената в него къща. С решение от
22.07.1948г. на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС по преписка № 2245/1948г. и
допълнително решение към него от 20.06.1950г., дворното място, заедно с
построената в него масивна триетажна къща били отчуждени в полза на държавата,
за което бил съставен АДС № 1119/17.01.1951г. Към датата на прекратяване на АД „Костадин Г.“,
извършено чрез ликвидация на Варненски областен съд през 1948г., акционерите,
притежаващи акции в дружеството, съгласно протокол от 26.03.1948г. за проверка
на операциите в него, назначена с определение от 14.02.1948г. са били: Костадин
Г. Братоев, притежаващ 80 акции; Генчо К.Г.– 146 акции, Геновева Н. Тананова–
30 акции, нейният съпруг Никола П. Тананов – 20 акции, Димитричка Савова
Нонова/по баща Генова/ - 20 акции, Светослав Греков и Величка В. Минева, всеки
по 2 акции.
Твърдят,
че ищците били наследници по закон на следните акционери, а
именно: Генчо К. Генчев, /който приживе придобива и всичките 80 акции на баща
си Костадин Г. Братоев/, Геновева Н. Тананова и Никола П. Тананов, Димитричка
Савова Нонова/по баща Генова/ и Величка В. Минева. Наследници на Генчо К. Генчев /който приживе
придобил и всичките 80 акции на баща си Костадин Г.
Братоев/ били ищците Г.К.Г., Е.К.Г. и Л.В.П.. Излагат, че Генчо К.Г. имал двама
наследници: син Костадин Генчев Г. и дъщеря Ангелина Генова П.. Наследници на
Костадин Генчев Г. били синовете му Г.К.Г. и Е.К.Г., а наследник на Ангелина
Генова П. е дъщеря й Л.В.П..
Наследници
на съпрузите Геновева Н. Тананова и Никола П.
Тананов са И.Н.Г. - П. и ищецът П.Н.Г.. Поясняват, че Геновева Н. Тананова и
Никола П. Тананов имали единствен наследник - дъщеря Ангелина Н.Г., която
оставила двама наследници: син П.Н.Г. и дъщеря И.Н.Г. - П..
Наследници
на Димитричка Савова Нонова /по баща Костадинова Генова/ били
ищците Г.К.Г., Е.К.Г. и Л.В.П., П.Н.Г. и лицето И.Н.Г. - П.. Поясняват, че Димитричка
Савова Нонова /по баща Костадинова Генова/ нямала деца. Нейни наследници
оставали: брат Генчо К.Г., сестра Геновева Костадинова Тананова и сестра Радка
Костадинова Цанкова. За наследниците на Генчо К.Г. и Геновева Костадинова
Тананова били посочени по-горе подробни данни, а Радка Костадинова Цанкова имала
наследници, които умрели без да оставят низходящи - дъщеря Веселинка
Александрова Златкова, която била починала 2003г. като вдовица, без деца; дъщеря
Ангелина Александрова Цанкова, която била починала през 1990г., като разведена
без деца и син Косю Александров Цанков, който бил починал 1939г., като разведен
без данни за низходящи. Съпругът на Радка Цанкова бил починал още през 1944г.
Поддържа
се, че ищците, явяващи се законни наследници на акционерите към датата на
прекратяване на АД „Костадин Г.“ се снабдили с констативен нотариален акт №
130, том I, вх. Рег. № 2638, нот. дело 114/2013г.
Ищците са
предявили претенции спрямо ответниците, че изградената в процесното дворно
място сграда с идентификатор 10135.1504.196.5 с правно основание чл. 108 от ЗС.
Производството по образуваното гр.д. 176 / 2014 по описа на ВРС, 24 състав е
приключило с влязло в сила решение, с което са отхвърлени предявените от Г.К.Г., Е.К.Г., Л.В.П., П.Н.Г.,
И.Н.Г. – П. и Л.А.П. искове срещу Г.А.Д.
и С.С.Д., за предаване владението върху жилищна сграда - еднофамилна с
идентификатор 10135.1504.196.5 с площ от 34 кв.м., състояща се от две стаи,
антре и тоалетна, по приращение, на осн. чл. 92 ЗС, изградена в ПИ с
идентификатор 10135.1504.196, придобит, на основание наследствено
правоприемство и реституция по ЗВСВОНИ, на осн. чл. 108 ЗС.
В
настоящото производство твърдят, че сградата с идентификатор 10135.1504.196.5 била изградена без необходимите строителни
книжа, а именно: без разрешение за строеж, без одобрен архитектурен проект или
каквото и да било друго разрешение. Сградата представлявала незаконен строеж и
като такъв препятствала спокойното ползване на поземления имот от страна на
ищците, в качеството им на собственици на имота. Претендират незаконният строеж
да бъде премахнат от имота им, като твърдят, че именно ответниците я били
построили и я държат.
В срок по
чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА Г.А.Д.
е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което твърди,
че искът е неоснователен. Твърди, че ищците не били собственици на посоченото
дворно място, че процесната сграда не била незаконен строеж, както и че същата
не пречела на ищците да упражняват своите права.
Сграда с
идентификатор 10135.1504.196.2 по КК на гр.Варна не съществувала понастоящем и
не била съществувала към момента на предявяване на иска, предмет на настоящото
дело. Съгласно заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице
Димитричка Йорданова, прието по гр. дело №176/2014 г. на PC Варна, XXIV състав,
в одобрената през 2008 г. кадастрална карта на гр.Варна в имот с идентификатор
10135.1504.196 били отразени четириетажна жилищна сграда с идентификатор
10135.1504.196.1, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №10135.1504.196.2
с площ от 30,03 кв.м. и стопанска сграда №10135.1504.196.3 с площ от 4,30 кв.м.
През 2013 г. било направено изменение в кадастралната карта, като двата обекта
10135.1504.196.2 и 10135.1504.196.3 били попълнени като един обект - жилищна
сграда с №10135.1504.196.5. с площ от 34,35 кв.м. Ето защо сградата, обект на
предявения иск не съществувала към настоящия момент.
Ищците не
били собственици на ПИ с идентификатор 10135.1504.196 по КК на гр.Варна. С
влязло в сила решение №1952/27.04.2015 г. на Варненски Районен съд, XXIV
състав, постановено по гр. дело №176/2014 г., бил отхвърлен като неоснователен
предявения от Г.Г., Е.Г., Л.П., П.Г., И.Г. -П. и Л.П. срещу Г.Д. и С.Д. иск за
предаване на владението върху жилищна сграда с идентификатор 10135.1504.196.5
по КП на гр.Варна, със стар идентификатор №10135.1504.196.2 и №10135.1504.196.3,
с площ от 34 кв.м., състояща се от две стаи, антре, и тоалетна, находяща се в
гр.Варна на ул."Мария Луиза" 31А по приращение, на основание чл.92
ЗС, изградена в ПИ с идентификатор 10135.1504.196 по КК на гр.Варна, на
основание чл.108 ЗС. Посоченото решение било потвърдено от Окръжен съд Варна,
гражданско отделение, с решение №338 от 14.03.2016 год., постановено по в. гр.
дело №2103/2015 год. За да достигнат до този диспозитив и двата съдебни състава
били приели, че ищците/въззивници не се легитимират като възстановени
собственици на процесното дворно място. Този извод на съдебните състави бил
главен извод, обуславящ решаваща дейност на съда. Тъй като съдът бил отрекъл
правото на собственост на ищците върху процесната сграда по приращение, той имплицитно
бил отрекъл и правото им на собственост върху дворното място. Ето защо в
отношенията между страните по настоящото дело било установено със сила на
присъдено нещо, че ищците не били собственици на жилищна сграда с идентификатор
10135.1504.196.5 по КК на гр.Варна и това било така, защото не били собственици
на дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 10135.1504.196 по КК на
гр.Варна. Поради изложеното следвало да се приеме, че в отношенията между
страните било вече установено, че ищците не били собственици на посоченото
дворно място.
Отделно
оспорва, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор 10135.1504.196 по КК на
гр.Варна, като твърди че не са придобили същия по наследствено правоприемство и
реституция, тъй като спрямо тях не са били налице предпоставките на чл.3 ал.2
ЗВСВОНИ. Съответно ищците не били законни наследници на бивши акционери на
АД"Костадин Г.", били такива към момента на прекратяването на това
дружество.
Съгласно
чл.З ал.2 ЗВСВОНИ се възстановявала собствеността на всички юридически лица,
чиито имоти са били отчуждени по начин, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2, а
когато юридическите лица не съществуват при влизането на закона в сила, правото
на собственост се възстановявало в полза на съдружниците или на членовете им, съответно
на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на
прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници
по закон. От посочената законова норма следвало, че трябва да бъде установен
персоналния състав на ЮЛ към момента на прекратяването му.
Оспорва,
че ищците се явяват наследници на бивши акционери в АД"Костадин Г.",
били такива към момента на прекратяване на това дружество. От представените от
ищците доказателства, нито се установява кога е
било прекратено това АД, нито кои са били акционери при неговото
прекратяване.
Ищците се
позовавали на протокол от 26.03.1948 год. за резултатите от извършена
експертиза от вещи лица на операциите на АД „Костадин Г.". От съдържанието
на този документ не можело да се направи извод, че акционерното дружество било
прекратено, липсвал такъв текст в документа. От събраните по гр. дело №176/2014
г. на ВРС писмени доказателства: протокол от извънредно общо събрание на
акционерите на АД"Костадин Г.", състояло се на 22.05.1950 г.,
определение на Сталински областен съд от 18.03.1950 г. по фир. Дело №1656/1930
г. и определение на Сталински окръжен съд от 03.05.1952 година се установявало,
че към 1950 г. дружеството не било прекратено и едва на посоченото общо
събрание на акционерите се вземало решение за неговата ликвидация, като същата
продължавала и през 1952 г. Ето защо не било ясно, кога е прекратено
АД"Костадин Г.". Следвало да се има предвид, че нормата на чл.3 ал.2
ЗВСВОНИ изисквала установяване на персоналния състав на юридическото лице към
момента на прекратяването му, а не към момента на одържавяването.
Не било
ясно и кои са били акционери в АД"Костадин Г." към момента на
прекратяването му. Това дружество е било акционерно с издадени акции на
приносител, а не с поименни акции. Акциите на приносител се прехвърляли с
простото им предаване - чл.179 от Търговския закон /приет 1897 г. действал до
1951 год., сега отм./, поради което персоналният състав на посоченото АД е
можел да бъде променян свободно във всеки един момент. Също така всички
разпореждания, включително предаване на акции на приносител, след заличаването
на въпросно АД нямали правна стойност. Това било така, защото всяка акция била
ценна книга, инкорпорирала определени права спрямо съответното дружество, неин
издател. След заличаване на това дружество тези права се погасявали и самата
ценна книга губела правната си стойност. Относно разпределението на акциите,
ищците се позовавали на протокола от 26.03.1948 г. за извършената експертиза.
От посочения документ се установявало, че броя на акционерите в
АД"Костадин Г." в периода 1930 г. - 1940 г. варирал на различните
общи събрания от 7 до 16 човека. Последният запис в книгата на акционерите бил
от 1940 г., затова вещите лица през 1948 г. приемали, че акционери били
Костадин Г. Братоев, Генчо К. Г., Геновева Тананова, Димитричка Савова Нонова,
Светослав Греков и Величка Минчева. Наследници на не всички от посочените лица
участвали в настоящото дело. От събраните в хода на гр. дело №176/2014 г. на ВРС
писмени доказателства - протокол от извънредно общо събрание на акционерите на
АД"Костадин Г.", състояло се на 22.05.1950 г. и списък на
представените акции на това общо събрание, се установявало, че акционери към
1950 г. са Генчо К. Г., Александър Иванов, Стоян Г. Златков, Димитринка К.
Генова, Веска Ст. Златкова и Коста Минков. От текста на протокола се разбирало
също, че имало направено завещание от Костадин Г., с което той се бил
разпоредил с акциите си, но какво било неговото съдържание не било ясно. От
всичко изложено се налагал извода, че не бил ясен нито момента на
прекратяването на АД"Костадин Г.", нито неговия персонален състав
/акционери/ към същия момент, а това била една от предпоставките за
възстановяване на имота по реда на ЗВСВОНИ. Ето защо ищците не установяват кога
е прекратено АД"Костадин Г.", кои са били негови акционери към
момента на прекратяването и съответно кои са наследници на тези акционери.
Поради изложеното предпоставките за реституция по чл.З ал.2 ЗВСВОНИ не били
налице и ищците не се легитимирали като собственици на ПИ с идентификатор
10135.1504.196 по КК на гр.Варна.
Нещо
повече, съгласно Удостоверение №Р Д-14-9400-1232/08.12.2014 г. на Областен
управител на Област с административен център Варна /оригиналът на този документ
се намирал в кориците на гр. дело №176/2014 г. на ВРС/, ПИ с идентификатор
10135.1504.196 по КК на гр.Варна бил държавна собственост и за него бил
съставен акт за държавна собственост. Заявените права от Държавата върху
процесното дворно място, потвърждавали тезата, че ищците не били собственици на
същото.
След като
ищците не били собственици на процесното дворно място, неоснователни се явявали
претенциите им, че построената в това дворно място сграда им пречела да
упражняват правото си на собственост.
Ответникът
твърди, че сграда с идентификатор 10135.1504.196.5 по КК на гр.Варна не е
незаконен строеж. С договор от 01.04.1969 г., сключен по реда на НДИ, Държавата
била продала на Ангел Георгиев Д. и Стефанка Иванова Д. сграда на адрес: *** А.
С решение №1005/28.09.2006 г., постановено по гр. дело №2727/2005 г., ВКС,
Четвърто гр. отделение, бил оставил в
сила решение от 02.08.2005 г. на ВОС по гр. Дело №1838/2004 г. в частта с която
са отхвърлени съединените искове по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС на същите ищци
срещу Ангел Д. и Стефанка Д., за собствеността и владението на недвижим имот,
представляващ масивна жилищна сграда, състояща се от антре, две стаи и тоалет,
намираща се в дворното място в гр.Варна бул."Мария Луиза" №31 А. Така
валидността на договора от 1969 г. по отношение на тази сграда била съдебно
потвърдена. Съгласно позволителен билет №8 от 17.02.1974 год., на Ангел Д. било
разрешено извършване на строителни работи по сградата - смяна на покривна
конструкция, обединяване на две антрета в едно общо и направа на железобетонна
плоча над съществуващ тоалет. Посоченият документ бил индиция за законността на
сградата, тъй като не можели да се издават разрешения за строеж за действия по
незаконни сгради - аргумент от чл.160 ал.6 от ЗТСУ /действал към 1974 г./
Извършените строителни работи, изцяло кореспондирали и с промените в
попълването на сградата по кадастрален план, посочено в заключението на СТЕ,
прието по гр. дело №176/2014 г. на ВРС. Ето защо следвало да се приеме, че
процесната сграда представлявала законен строеж.
Сочи, че дори
и да не съществували запазени документи за строителството на процесната сграда,
това не я правело незаконен строеж. Освен това съгласно трайната практика на
ВКС, дори една сграда да не е законно построена, тя не подлежала на премахване
на реда на чл.109 ЗС, ако в хода на делото не бъде установено как точно пречи
на ищците. В случая в исковата молба не се съдържало конкретно посочване как
процесната сграда пречи на ищците, още повече след като те не били собственици
на дворното място.
В срок по
чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА С.С.Д.
е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което
твърди, че не е собственик на процесната сграда. Същата била собственост на
съпругът й Г.А.Д., тъй като била придобита от него по дарение от неговите
родители. Твърди, че не упражнява владение върху тази сграда.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ОТВЕТНИКА
Предявен от ИЩЦИТЕ 1/Г.К.Г., ЕГН
**********,***; 2/ Е.К.Г., ЕГН **********,***; 3/ Л.В.П., ЕГН **********,*** и 4/ П.Н.Г., ЕГН **********,***; срещу ОТВЕТНИЦИТЕ 1/ Г.А.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***; и 2/ С.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е иск с
правно основание чл.109 ЗС да бъде осъден ответникът да премахне жилищна
сграда - еднофамилна с идентификатор 10135.1504.196.5 с площ от 34 кв.м.,
състояща се от две стаи, антре и тоалетна, представляваща незаконен
строеж,
изградена в ПИ с идентификатор 10135.1504.196, придобит, на основание
наследствено правоприемство и реституция по ЗВСВОНИ от ищците, като съсобственици, с която незаконна
постройка ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на собственост
върху дворното място, в което е изградена сградата.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест на ищците е да
установят в условията на пълно и главно доказване, че дворното място / в което
е изградена процесната сграда, за която се твърди, че е незаконна/ е собственост на ищците по делото на
посоченото от тях основание; да
установят, че с изграждането на незаконната сграда им се пречи да упражняват
правото си на собственост в пълен обем, както и че сградата е построена и се
владее от ответниците.
В тежест на ответниците е да
установят фактите по възраженията си, от
които черпят изгодни за себе си последици, а по отношение на ответника Д. да установи, че изградената постройка е негова
лична собственост, както и че представлява законен строеж.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и
уточняващите я молби писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмено доказателство по делото, представения с отговора на исковата
молба на С.Д. писмен документ, надлежно заверен по реда на чл.183 от ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане до събиране като писмени
доказателства по делото посочените в отговора на исковата молба от Г.А.Д.
документи. УКАЗВА на ответника, че
същият следва да представи описаните в отговора на исковата молба писмени
документи в седемдневен срок
от получаването на настоящото определение с препис за насрещната страна.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищците за допускане на двама свидетели
при режим на водене до открито съдебно заседание и отделяне на безспорните
факти по делото, както и уточняване на конкретните факти и обстоятелства, с
които се пречи за упражняването на правото на собственост в пълен обем. УКАЗВА на ищците, че следва да водят
поисканите свидетели за датата на съдебно заседание, като ги предупреждава, че
в случай, че не ги водят и с това причинят отлагане на дело, то съдът ще наложи
глоба.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА
на ищците в седемдневен срок от получаване на настоящото определение с
писмена молба с преписи според броя на ответниците да наведат конкретни
твърдения в какво се изразяват действията на всеки един от последните и по
какъв начин постройката, която твърдят, че е незаконна препятства упражняването
на правото на собственост в пълен обем.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
НАСОЧВА страните към процедура по
медиация, която могат да заявят и осъществят в Център за медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителната служба при
Районен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12, служител за контакт Веселина
Тодорова, тел.052/662 596, стая 502 в основната сграда на ВРС.
НАПЪТВА
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от
страна на всяка от тях ще доведе до бързото и
ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, на основание чл.
78, ал. 9 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозираните отговори на исковата молба – на ищците по
делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6
от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани
с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: