Р Е
Ш Е Н
И Е № 1442
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година, след публично съдебно заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретар ПЕНКА ГЕОРГИЕВА, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2109 по описа за 2018 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство
по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Кооперация Потребкооп“ с. ****, с която се обжалва изцяло решение № 1475/27.04.2018 г., постановено по гр. д. № 13863/ 2017г. на Районен съд Пловдив, ХVІІІ гр. с., с което по предявен иск, по реда на чл. 58 от Закона за кооперациите се отменят решения, взети на общо отчетно - изборно събрание, проведено на 03.06.2017г., на ПК „Потребкооп”, със седалище и адрес на управление: ****, представлявана от Й. Х. Н. – председател, проведено на 03.06.2017 г., по искове на Т.Л.Л. и А.С.В., на основание чл. 58, ал. 1 ЗК; като е осъдена потребителската кооперация „Потребкооп”, представлявана от Й. Х. Н. – председател, да заплати на Т.Л. *** сумата от 880 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и е осъдена кооперацията да заплати на А.С.В., сумата от 750 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението се обжалва изцяло, като се счита, че същото е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и недопустимо. Счита, се че предявеният иск от Т.Л. е недопустим, като отново се посочва, че възражението за недопустимост на исковете, изтъквано и в първоинстанционното производство, с писмения отговор е, че това възражение било доказано по несъмнен начин с всички събрани по делото доказателства. По същество, сочи жалбоподателят, по делото няма представен нито един писмен документ, който да установява членството на ищеца Т.Л.Л. – членска книжка, записване в дялова книга, както и записване в актуалния списък на член кооператорите. Освен това се сочи, че съдебно-счетоводната експертиза, по която вещото лице е работило въобще не била такава, по същество и по предмет. Сочи се, че задачата, която била възложена на вещото лице била да провери счетоводните документи на Кооперацията и да види счетоводните записи на този член кооператор. Вещото лице в заключението си било заявило, че се било запознало с приходния касов ордер, издаден на 20.04.2017 г., за сумата от 21 лв. като довнасяне за дялов капитал. Сочи се, че счетоводното отразяване на внасянето на сумата е станало на 12.04.2017 г. или 8 дни по-рано. Сочи се, че сумата е събрана от Б. К., която към онзи момент не била служител на кооперацията, а служител на счетоводна къща „ЛИ Я. – Р“ ООД, като се заявява, че нито счетоводната къща, нито нейните служители са упълномощени да събират суми от името на Кооперацията. Твърди се от жалбоподателя, че действието е извършено без представителна власт и е осчетоводено без знанието на Председателя към дата, към която Т.Л. не бил член кооператор. Сочи се, че вещото лице се е запознало с тези документи, когато същите били съхранявани в същата счетоводна къща, без правно основание, след прекратен договор, и в момент, в който Председателят на Кооперацията въобще не знаел за съществуването им, и след като същите били съобщени в съда от вещото лице, кооперацията с нарочна нотариална покана изискала от счетоводната къща предаване на целия счетоводен архив.Твърди се, че съдът е аргументирал решението си единствено с приетото по делото заключение на вещото лице, което установява, че Т.Л. е член кооператор. Излага се становище във връзка с установеното като се счита, че практиката, която е използвана от ВКС за да реши делото се ориентира в наложилата се от житейска необходимост, нужда, да се признае като валиден и законосъобразен, и този начин на съобщаване за събранието - чрез залепване на уведомления на публични места. Сочи се от жалбоподателя, че съдът не се е произнесъл по останалите искове, поради уважаване на този основен иск. В тази насока се счита, че е безпредметно и аргументирането на неоснователността на така предявените искове.
Моли се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното като недопустимо, в частта му за уважаване на иска, спрямо ищеца Т.Л.Л.; да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение в частта му, с която е уважен основният иск за отмяна на решенията на общото събрание, поради нередовно призоваване на член-кооператорите; както и да се отхвърлят всички предявени искове, по същество, като неоснователни. Претендират се разноски пред двете инстанции. Жалбоподателят не ангажира нови допустими съгласно чл. 266 от ГПК доказателства, които да бъдат приети по въззивното дело.
С писмен отговор на въззивна жалба от страна на въззиваемия Т.Л.Л. и А.С.В., ищци в първоинстанционното производство, чрез пълномощника им, адв. К., се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Излагат се подробни доводи, с които се счита, че постановеното от Районен съд решение, е правилно и законосъобразно. Взема се становище по същество с изложения, свързани с направените във въззивната жалба оплаквания. Иска се постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Иска се и присъждане на разноски пред настоящата въззивна инстанция. Не се сочат нови доказателства. Въззивният състав на Пловдивският окръжен съд след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 от ГПК срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество. Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради съображения, както следва: За да постанови обжалваното решение, районният съд намира след съвкупна преценка на приетите по делото писмени доказателства, съдебно счетоводна експертиза, показанията на свидетелката Г., че към 03.06.2017г. ищецът Т.Л. е бил член-кооператор в ответната кооперация. Тъй като, между страните по делото не се спори, че ищецът А.В. е член кооператор, то се приема, че за двамата ищци е налице легитимация на член-кооператори в ответната кооперация към датата на провеждане на общото събрание, чиито решения са атакувани с предявения в срок иск по чл.58, ал.1 ЗК. Приема се, че уведомяването на член-кооператорите чрез поставяне на уведомления на три обществени места в с. ****, определени по преценка на председателя на кооперацията, не може да се приеме за надлежно връчване; още повече, че липсват данни по делото както за това кои точно обществени места в с. **** са били определени от председателя на кооперацията за поставяне на уведомления, така и дали в действителност на други места в с. ****, /освен едно – залепено на складкарницата в това село/, са били поставени уведомления за свикване на общо събрание. При което и районният съд приема, че само на това основание искът по чл.58, ал.1 ЗК се явява основателен.
Въззивният състав на ПдОС приема за правилен крайния извод на районния съд, както и изложените от него съображения. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно чл. 267 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна относно тях, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не се спори, че ищецът А.В. е член кооператор в ответната кооперация. Ответникът оспорва материално правната легитимация на ищеца Т.Л., като твърди, че същият не е член кооператор.
В т.н., отначало в писмения отговор на исковата молба се заявява, само, че Т.Л. не е член кооператор в ответната кооперация; а след това, че същият, вече, не е член кооператор, в т.ч. не присъствал, считано от 2009г., на събранията на кооперацията, респ. и на процесното ОС на кооперацията, проведено на 03.06.2017г.. В т.н. обяснения на председателя на кооперацията, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, Й. Х. Н., в с.з. на 19.02.2018г. след приемане на първото заключение на ССЕ. Последно изразеното становище на ответната кооперация относно статута на ищеца Т.Л., е , че Т.Л. е бил изключен от кооперацията на ОС на 26.09.2009г.,/в т.ч. и други, член-кооператори, без да са посочени имена, като недовнесли дялов капитал/, и това становище е изразено с молба/изявление/ от председателя Й. Х. Н., на 23.03.2018г., /лист 305-307 от гр.д.№13863/17г./, след депозиране по делото на допълнително заключение на ССЕ с вещо лице З. Я. М., /лист 303-304 от гр.д.№ 13863/17г/.
От заключението на ССЕ, първо по реда на приемане /лист 292-293 от делото/, прието в с.з. на 19.02.18г., се установява, че Т.Л.Л. съществува в списъците на член кооператори от 2001г., с посочен дялов капитал; при което в списъците е записан под № 195 от 2001г. Първоначалната му вноска е била по 29.00 лв; същата е отразена по години за периода от 2001г. до 2016г. В Аналитичен регистър на ПК“Потребкооп“ в счетоводна сметка 102 основен капитал е отразено:За периода от 01.01.2017г. до 30.06.2017г.- Т.Л.Л. Справка № 1: контиране **********, дата 12.04.2017г., дебит с/ка 501, кредит с/ка 102/2, сума 21.00 лв,ПКО № 092, основание – дялов капитал. Посочено е в същото заключение на ССЕ, че в същото счетоводно записване през периода до 30.06.2017г. други трима души са довнесли дялов капитал. Сумите са постъпили в касата на кооперацията и са осчетоводени в с/ка 411 клиенти. Посочено е, че след довнасянето на 21 лв на 12.04.2017г.,общият дялов капитал на Т.Л. е 50.00 лв. През целия посочен период /2001г. до 30.06.2017г./ няма данни от страна на Т.Л. да е подавано молби за напускане и да е прекъсвано членството в Кооперация „Потребкооп“ с. ****. Няма писмени данни да му е изплащан ликвидационен дял. Но през проверявания период е посочено, че има други член кооператори, на които такъв дял е изплащан.
От цитираното заключение на ССЕ, което въззивният съд намира за обосновано и компетентно изготвено, като са посочени източниците – проверени документи, освен материалите по делото, и такива в счетоводната къща в с. ****, която съхранява документацията до 30.06.2017г., и е водела счетоводството на Кооперация „Потребкооп“, се установява, безспорно, че ищецът Т.Л. е член кооператор в ответната кооперация, като писмени данни за това, цитирани в заключението, са от 2001г., когато в списъци на член-кооператори Т.Л. е записан под № 195. Приетото заключение на ССЕ се явява, в случая, допустимо доказателствено средство за установяване членството на Л., поради твърдяна от ответната кооперация липса на книги за член кооператорите, преди 2002г., които кооперацията, поначало, е била задължена съгласно закона да води и съхранява. В случая, кооперацията е била пререгистрирана 1992г., /но създадена около 1927г./, но е представена по делото книга на член кооператорите на ответната кооперация, водена от 2002г.,насетне, в т.н. и пълномощникът на кооперацията в с.з. на 15.01.18г.; при което, именно, в последно посоченото с.з. е допусната и ССЕ във връзка с установяване членството на Т.Л.. Членственото правоотношене на Т.Л. се потвърждава и от показанията на свидетеля Б. К. Г., която счетоводно е обслужвала кооперацията, знае за съществуването на три книги на член кооператорите- 1983-1984 до 1992 г.; от 1991- 1992/1993 г. и след 2008 г.; като Т.Л. е фигурирал в тези списъци.
Съгласно заключение-допълнително на ССЕ, след проверка на документи-посочени в основното заключение и предадени от счетоводна къща „ЛИ-Я.-Р“ на Кооперацията „Потребкооп“ с. ****, протокол от ОС от 26.09.2009г., книга за дялов капитал от 1998г./в оригинал/, РКО от 20.04.2017г./в оригинал/ за вноска на дялов капитал от Л., приемно предавателен протокол за приета архива, се установява, че още от 1998г. в книгата за дялов капитал е записано името на Т.Л.Л. под № 9-111, и е отразена вноска след деноминацията на лева през 1999г. в размер на 24.20 лв. В същата книга е отразено дописване с молив на още 4.80 лв. След тази дата дяловият капитал на Л. е общо 29.00 лв. На 20.04.2017г. е съставен ПКО за довнесен дялов капитал в размер на 21.00 лв и общият дялов капитал е 50.00 лв- по счетоводните документи на счетоводната къща „ЛИ Я.-Р“ ООД; отразено в аналитичния регистър на 12.04.2017г./счетоводната операция е отразена и в основното заключение, първо по ред, на ССЕ/. С предложение с изх. № 43/02.03.2018г.до кооперацията в с. ****, от страна на И. А., в качеството си на управител на „ПИМА-2009“ ООД, която поема и води счетоводството от 01.07.2017г. докладна на управителя Н. за несъответствието между счетоводните записвания и издадения ПКО за дялов капитал в размер на 21.00 лв; ПКО се е представил след приемането на архивата и се съхранявал от счетоводна кантора „ПИМА-2009“ ООД гр. ****. Посочено е в това допълнително заключение, че през целия посочен период няма данни да е подавано молби за напускане и да е прекъсвано членството на Л. в ответната кооперация. Посочено е, че в Протокол без № от 26.09.2009г. е отразено изключване на членове с дялов капитал до 29.00 лв, но в него няма посочени поименно лица, в т.ч. няма посочено и името на Т.Л.Л.. Няма писмени данни да е изплащан ликвидационен дял на Т.Л.Л.. Посочено е, като различие от други член кооператори, че през годините има такива член кооператори, на които такъв ликвидационен дял е изплащан; докато относно Т.Л.Л. няма изплащани суми като дялов капитал.
От последно цитирано допълнително заключение на ССЕ, с вещо лице З. Я. М., прието от съда като компетентно изготвено, както и неоспорено от страните по делото, следва да се приеме и от въззивния съд, че Т.Л.Л. след като е станал член кооператор в ответната кооперация, още, през 1998г., е останал член кооператор и след това, в т.ч. и към 03.06.2017г., датата на процесното ОС на ответната кооперация, чиито решения се оспорват като незаконосъобразни с настоящия иск по чл. 58 от ЗК. В т.н. не е налице по делото надлежно писмено доказателство, в т.ч. и - съответно решение на ОС на кооперацията, за освобождаването на Т.Л. като член кооператор, тъй като соченото от ответника – Протокол без № от 26.09.2009г. не съдържа задължителни реквизити, /арг. и от чл. 13 ЗК/, респ. липсват каквито и да е имена на лица, в т.ч. не е налице и името на Т.Л.Л.. Дори, само, непосочването на точните имена на член-кооператора, който ще бъде изключван, води до незаконосъобразност на взетото решение.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира за изцяло неоснователно оплакването във въззивната жалба относно това, че жалбоподателят счита за недопустимо решението на районния съд в частта му по отношение на Т.Л.Л.. Ищецът Т.Л.Л. се явява член кооператор на ответната кооперация, поради което и предявеният от него иск за отмяна на решенията на Общото събрание на проведеното на 03.06.2017г. се явява допустим.
Относно второто оплакване във въззивната жалба, че съдът уважава основния иск за отмяна на решенията на Общото събрание, като неправилно приема, че е налице нередовност на съобщаването на процесното заседание на член-кооператорите, чрез залепване на три уведомления на публични места, се посочва, и че: На практика, установяването на реалния брой лица, участващи в такава структура – като кооперацията, било невъзможно; както и че залепването било осигурило достатъчен кворум за провеждане на събранието.
Видно е от разпоредбата на чл.
16 /1/ от ЗК, Общото събрание се свиква от управителния
съвет с писмена покана, разгласена по ред, определен в устава, най-малко 14 дни
преди деня на провеждането му. В поканата се вписват въпросите, които ще бъдат
разглеждани, както и денят, часът и мястото, където ще се проведе събранието.
То не може да взема решения по въпроси, невписани в поканата, освен за свикване
на друго общо събрание. Управителният съвет осигурява достъп на всички членове
на общото събрание до подлежащите на обсъждане материали.
Относно начина на разгласяване на поканата уставът на ответната кооперация предвижда в чл.21, ал. 2, /лист 52 от делото/,че тя се връчва на членовете лично срещу подпис, изпраща се по пощата препоръчано с обратна разписка или по друг начин определен от УС на кооперацията. В случая, с решение на управителния съвет № 2/10.05.2017г., УС е решил уведомяването на член-кооператорите за провеждане на общо събрание се извършва чрез изготвяне на уведомление със съдържание на дневен ред, дата, място и част на провеждане на събранието и поставянето му на не по-малко от три обществени места в с. ****, определени по преценка на председателя на кооперацията, в срок не по-късно от 14 дни преди датата на провеждане на заседанието, /лист 43 от делото/.
Въззивният съд намира за незаконосъобразно конкретното решение на УС №2/10.05.2017г., за начина на свикване на Общо събрание на кооперацията – ,само, чрез залепване на уведомление на не по-малко от три обществени места в село ****. В случая, само, с този избран начин на уведомление не се гарантира личното уведомяване на всеки член-кооператор за предстоящето ОС, при което и не се гарантира, поначало, надлежното уведомяване на член кооператора за ОС, така, че той, лично, или чрез пълномощник да може да участва на него, в т.ч. да има реална възможност да упражни и предоставените му от закона права, /арг.чл. 9 от ЗК/. Това упражняване на правата на член кооператор не е могло да се гарантира чрез избрания начин на уведомяване за предстоящето ОС на кооперацията, и съгласно показанията на разпитаната в т.н като свидетел И. Х. Т. Св. Т. познава А.В. и твърди, че последният е научил за проведеното през юни общо събрание на 23 август от нея. Сочи, че е имало залепена обява за общото събрание на прозореца на сладкарница в с. ****, която се посещава от десет човека дневно. Самата свидетелка обаче не го е видяла, а е била уведомена за събранието от наемателя на сладкарницата.
В т.н. доводът, че въпреки избрания начин на уведомяване, все пак, имало кворум на процесното събрание, не променя неосигурена гаранция за всички член кооператори, че са имали възможност да узнаят навреме за насроченото ОС, чрез липсата на отправяне на лична покана до тях. Както и неоснователно се прави довод в жалбата, че на практика е невъзможно да се установи реалният брой на лица, участващи в „нещо като кооперации, съхраняващи бивши ТКЗС-та“, след промените от 1989г., тъй като в случая съставът на член кооператорите в ПК е определен, поименно, като всеки от тях има членствени права и задължения съгласно ЗК и устава на кооперацията.
Съобразно изложеното въззивният съд намира за неоснователно и оплакването в жалбата, че районният съд неправилно приема, че е налице нередовност на съобщаването на заседанието на член-кооператорите, при което и намира поради тази причина за основателен предявеният иск за отмяна на решенията на ОС, предявен на основание чл. 58 от ЗК.
Предвид изложеното въззивният съд намира за обосновано и правилно обжалваното решение на районния съд, което следва изцяло да бъде потвърдено, ведно със законните последици-в т.ч. присъдени разноски като законна последица от изхода на спора.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на направени и претендирани разноски по въззивното дело, платими от жалбоподателя. Въззивният съд констатира, че е налице договор за правна защита и съдействие между А.С.В. и адв. Д.С.К., /лист 49 от в.дело/, съгласно който между тях е договорено и заплатено в брой адв. възнаграждение от 800 лв; както и договор за правна защита и съдействие между Т.Л.Л. и адв. Д.С.К., /лист 50 от в.дело/.В случая, е направено възражение за прекомерност на разноските за адв. възнаграждение съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК от страна на адв. Р., пълномощник на жалбоподателя, което възражение следва да се приеме за основателно от настоящия въззивен съд. В случая, не са приети нови доказателства по въззивното дело, както и интересите на въззиваемите, ищци, са идентични, поради което и при липса на нови правни доводи във връзка с предметана делото, въззивният съд намира, че следва да бъдат намалени разноските от размера по договорите за правна помощ на сумите от по 300 лв, минимален размер, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 27.04.2018г. Решение № 1475 на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, ХVІІІ гр. състав, по гражданско дело № 13863 по описа на съда за 2017 година, с което ОТМЕНЯ решения, взети на общо отчетно- изборно събрание на ПК „Потребкооп”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Й. Х. Н. – председател, проведено на 03.06.2017 г., по искове на Т.Л.Л., ЕГН ********** *** и А.С.В., ЕГН ********** ***, на основание чл. 58, ал. 1 ЗК; и. ОСЪЖДА ПК „Потребкооп”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Й. Х. Н. – председател, да заплати на Т.Л.Л., ЕГН ********** *** сумата от 880 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; и ОСЪЖДА ПК „Потребкооп”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Й. Х. Н. – председател, да заплати на А.С.В., ЕГН ********** *** сумата от 750 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ПК „Потребкооп”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Й. Х. Н. – председател, да заплати на Т.Л.Л., ЕГН **********,*** сумата от 300 /триста/ лева, разноски по въззивното дело за платено адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА ПК „Потребкооп”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Й. Х. Н. – председател, да заплати на А.С.В., ЕГН **********,*** сумата от 300 /триста/ лева, разноски по въззивното дело за платено адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/