№ 3042
гр. С, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20201110144592 по
описа за 2020 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, с която ЗК "..." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул.".." № ... срещу С О, с адрес: гр. С, ул. " М" ..., с която е предявен
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл. чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ
вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за установяване правото на вземания на ищеца от ответника за
сумата 238,81 лева, представляваща престирано на застраховано лице застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на МПС марка „...“, модел
„...“, рег. № ... от настъпило на 14.03.2018 г. ПТП – попадането му в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 03.07.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума в производството по частно гр.
дело № 28773/2020 г. на СРС, 151 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
Ответникът С О в срока по чл.131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск като неоснователен. Излага твърдения, че представения протокол за
ПТП не доказва механизма на ПТП, съответно оспорва да е съществувала дупка в посочения
участък, тъй като е съставен по данни на водача. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил, който не се е
съобразил с разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП. Оспорва наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение. Моли за отхвърляне на исковете, с присъждане на
разноски за производството.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Относно иска при квалификацията на чл.422 ГПК, вр. чл.410, ал.1,т.2 КЗ вр. чл.49, вр.
чл.45 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е обусловено от
установяването на следните кумулативни предпоставки: 1 наличието на валиден договор за
1
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2
заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец, както и на
разноски за неговото определяне; 3 предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди; тези вреди да са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са
причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца и собственика на
лек автомобил марка "...", модел „...“, рег. № ... е бил сключен договор за застраховка
"Каско" застрахователна полица № ..., валидна за периода от 05.01.2018 г. до 04.01.2019 г., в
сила към датата на процесното ПТП - виж чл. 344, ал. 1, изр. 1 КЗ. Горепосоченият
застрахователен договор е включвал и обезщетяване при настъпването на щети, причинени
от ПТП – виж Клауза 1- Всички рискове от Общите условия на ищеца, които са представени
по делото и са действали към момента на сключване на застрахователния договор и
представляват неразделна част от него – виж чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ.
На 14.03.2018 г. е постъпило при ищеца заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение въз основа на което е образувана преписка по щета № 0000-1261-18-250977/1,
по която на застрахованото лице е изплатено застрахователно обезщетение за претърпените
вследствие на ПТП имуществени вреди в размер на 228,81 лева, поради което е встъпил в
правата на увредения срещу С О за вредата до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото отстраняване.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено. Според вещото лице по време на движение на л.а. "...", модел „...“,
рег. № ... попада в необезопасена дупка на пътното платно и реализира ПТП с материални
щети, налице е причинна връзка, като стойността на причинените вреди по средни пазарни
цени възлиза на 301,52 лв. Не се спори, че за определяне на дължимото застрахователно
обезщетение ищецът е направил разноски в размер на 10 лв., а и това обстоятелство е
установено от заключението по съдебната-автотехническа експертиза.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, водачът на автомобила А.Б. посочва, че в
светлата част на деня на посочения ден през 2018 г., автомобилът е попаднал в препятствие
на пътното платно – дупка, което не е било съответно обозначено и обезопасено, което е
довело до увреждането му като движима вещ. При преценката им по реда на чл. 172 ГПК
съдът кредитира напълно показанията на разпитания свидетел. Показанията му
възпроизвеждат непосредствени възприятия, безпротиворечиви са и следва да бъдат
кредитирани, тъй като изцяло кореспондират на събраните по делото писмени доказателства
и САТЕ.
В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието,
който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да
установи при условията на пълно и главно доказване. Не бе установено от страна на
ответника и възражението му, че е налице изключен от застрахователния договор риск,
доколкото доказателствената тежест в тази насока е била негова.
Съгласно чл. 2, ал 1, т. 1 от Закон за общинската собственост, общинска собственост са
имотите и вещите, определени със закон, а съгласно чл. 8, ал. 3 от Закон за пътищата
общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно чл. 31 от Закон за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват
от общините. Същото задължение е посочено и в чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, където е поставено, че
лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
2
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум
и от замърсяване от моторните превозни средства.
С оглед факта, че на пътното платно е имало необезопасена дупка, за която е липсвала
сигнализация и е станала причина за ПТП, съдът счита, че ответникът не е изпълнил
предвидено в закон задължение да поддържа пътя, за който отговаря, както и да поддържа
изправна сигнализация.
Недоказано по делото остана възражението на ответника за наличие на съпричиняване
на вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал
застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не
е представил никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на
процесното МПС, което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело
до попадането му в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо, съдът приема,
че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е
състоянието на пътя.
Ищецът е предявил иск за сумата в размер на 228,81 лв., която е заплатил на
застрахования и до този размер той е встъпил в правата на увреденото лице, а съгласно
заключението на приетата съдебно - автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на щетите по лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, е по-голяма, поради което съдът достига до извод, че предявеният иск е
изцяло основателен, заедно с претендираната законна лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
Относно разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е
направил своевременно искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за
извършени такива. На ищеца следва да се присъди сумата от 525 лева, съгласно представен
списък.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. С оглед така посочените задължителни разяснения, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 325 лева- разноски в заповедното
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с
чл. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, предявен от ЗК "..." АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул.".." № ... срещу С О, с адрес: гр. С, ул. " М" ..., че
С О дължи на ЗК "..." АД сумата от 238,81 лева – престирано на застраховано лице
3
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на лек
автомобил марка „...“, модел „...“, рег. № ... от настъпило на 14.03.2018 г. ПТП – попадането
му в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 03.07.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума в
производството по частно гр. дело № 28773/2020 г. на СРС, 151 състав, е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА С О, с адрес: гр. С, ул. " М" ... да заплати на ЗК "..." АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул.".." № ..., на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата
525 лева - разноски за исковото производство и сумата от 325 лева - разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4