Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в публичното заседание на 01.06.2022 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като
разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д.
№ 14067 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от „Застрахователна
компания „О.“ АД, Кипър, действащо чрез „Застрахователна компания О. – клон
България“, представявано от юрк.
Н.К.срещу отказ на ЧСИ В.М.да прекрати изпълнителното дело № 20198600401530. В
жалбата се твърди, че на 30.07.2019 г. срещу „Застрахователна компания О.“ АД –
Кипър е открито производство по несъстоятелност. Твърди се изпълнителното
производство да е образувано след този момент в нарушение на правилото на чл.
220 от кипърския Закон за дружествата, а на 02.08.2019 г. да е наложен запор на
банкова сметка ***. Наведен е довод за невъзможност да бъде инициирано
индивидуално принудително изпълнение без разрешение на съда по
несъстоятелността и да е предприето изпълнение спрямо несеквестируемо
имущество в рамките на индивидуалното принудително изпълнение, обуславящо
прекратяване на изпълнителното производство. Иска се отказът да бъде отменен,
изпълнителното производство да бъде прекратено, а евентуално да бъде вдигнат
наложения запор, препятстващ управлението на масата на несъстоятелността.
По делото не се установява в указания срок на взискателката М.А. да е постъпил отговор по жалбата.
В мотивите си съдебен изпълнител М.сочи изпълнителното
производство да е образувано на 23.07.2019 г. като обосновава отказа си с оглед
нормата на чл. 624 КЗ, определяща за меродавно правото на държавата-членка по
произход съгласно чл. 274 от Директива 2009/138 на Европейския парламент и на
Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на
застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II), изключваща нормата на чл. 638 ал. 4 ТЗ. Сочи, че
запорите са изпратени преди постановяване на решението, поради което не намира
основание за вдигането им. Застъпва теза, че назначаването на временен
ликвидатор е относимо единствено към представителната власт на дружество с
отнет лиценз, а не сочи на решение за откриване на производство по ликвидация
(несъстоятелност), което единствено придобива меродавност според чл. 274 от
Директива 2009/138.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя и длъжник в изпълнителното производство – юрк.
К., поддържа жалбата.
Процесуалният представител на взискателката
в изпълнителното производство – адв. К., оспорва
жалбата. Застъпва теза, че не е осигурена възможност за защита на
индивидуалните права. Смята, че Гаранционният фонд и Комисията по финансов
надзор също отговарят за разпределение и доколкото има данни, че такова
предстои визира вероятност за конкуренция между българския и кипърския закон.
Позовава се и на решение на европейския съд кой трябва да плати и при какви
условия.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от лице с признат интерес да повдигне
спор за законосъобразността на обжалваното действие съгласно чл. 435 ал. 2 т. 6
предл. второ ГПК. Следващата се държавна такса е
внесена, поради което налице са предпоставките за разглеждане на жалбата по
същество досежно отказа за прекратяване на
изпълнителното производство. ЧСИ М.определя жалбата като постъпила в срок, а и
от данните по делото не е възможен еднозначен извод когато е било получено
съобщението за обжалвания отказ, поради което съдът приема, че жалбата е
депозирана в срок.
Действията на съдебен изпълнител по налагане на запор не
подлежат на самостоятелно обжалване, а могат да бъдат разглеждани единствено в
контекста на нарушение на несеквестируемостта на
вземане, обект на принудата. Несеквестируемостта
произтича от зачетен от закона интерес на длъжника, подчиняващ принципно
признатия интерес на неговите кредитори да се удовлетворят от имуществото му. В
жалбата не са наведени доводи в тази насока, а напротив – оспореният запор се
свързва с твърдение за осуетяване възможността имуществото да бъде използвано в
рамките на универсалното производство на принудително изпълнение. При тези
съображения действията по налагане и поддържане на запора остават извън обхвата
на изследване в настоящото производство.
Изпълнителното производство е образувано на 23.07.2019
г. въз основа на представен изпълнителен лист, удостоверяващ подлежащи на
изпълнение парични вземания на М.В.А. срещу З. „О.“ АД, Н.К. чрез
Застрахователна компания „О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ.
На 30.07.2019 г. на електронната страница на Комисия
за финансов надзор е публикувано съобщение за открито производство по
ликвидация на „Olympic Insurance Co. Ltd“, дружеството, извършващо дейност на територията на
Република България чрез „Застрахователна компания О. - клон България”.
С разпореждане от 05.09.2019 г. е разпоредено
спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432 ал. 1 т. 7 ГПК във
връзка с чл. 624 ал. 1 КЗ, вр. чл. 271 от
Директива2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009 г. във
връзка с чл. 217 параграф 2 и чл. 220 от кипърския Закон за дружествата.
Със съобщение изх. № 45784/15.09.2020 г. ЧСИ М., че оставя
без уважение искане за прекратяване на изпълнителното дело, заявено с молба вх.
№ 19025/08.07.2020 г. и молба с вх. № 25248/17.08.2020 г. като не са посочени
съображения, обуславящи отказа.
При установената фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е частично основателна.
Съгласно чл. 426 ал. 1 ГПК поисканото привеждане в
изпълнение на удостоверено в изпълнителен лист притезание
ангажира съдебния изпълнител да образува производство и да предприеме
предписаните от закона действия по реализация на признатото притезание.
Предмет на удовлетворяване в рамките на това производство е индивидуалният
интерес на кредитор – взискателката М.А.. Законът регламентира
и универсално принудително производство, призвано да реализира интереса на
всички конкуриращи се кредитори на длъжника. Правилото е, че универсалното
принудително изпълнение се ползва с приоритет спрямо индивидуалното, поради
което и паралелното развитие на индивидуалното изпълнение е допустимо при
установени от закона условия.
Съгласно чл. 8 пар. 1 от
Директива 2001/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001
година относно реорганизирането и ликвидацията на застрахователните дружества
(Директивата) решението за откриване на
процедура за ликвидация на застрахователно дружество, включително на неговите
клонове в други държави-членки, взето и произнесено съгласно законодателството
на държавата-членка по произход, се признава и е валидно без никаква
формалност, на територията на всички други държави-членки, и има същото
действие и последици от момента, в който това действие и последици се проявят в
държавата-членка, където е открита процедурата. Затова и огласената
информация за откритото производство по ликвидация под контрола на кипърски съд
ангажира пряко съдебния изпълнител да се увери, че развитието на индивидуалното
принудително изпълнение е допустимо.
Видно от дефинитивната норма на чл. 2 б. г. от
Директивата „процедура по ликвидация“ означава колективна процедура или
производство за реализиране на активите на застрахователно дружество и
разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите или съдружниците, според случая, което предполага задължителна
намеса на административен или съдебен орган на държава-членка, включително
когато това колективно производство приключва с договореност или друга подобна
мярка, независимо дали производството е заведено или не за неплатежоспособност,
дали е доброволно или задължително; Следователно, обявеното решение поставя начало на
универсално принудително производство като по аргумент от 26-то съображение
въздействието върху индивидуалното принудително изпълнение се определя от
закона на държавата-членка по произход, в случая Република Кипър. Следователно
на ниво Европейски съюз е утвърдено приложимото право. Това изключва
вероятността за колизия с българското право. Единствено кипърският закон
регламентира колизията в интересите на отделните кредитори, конкуриращи се в
рамките на универсалното производство по принудителна ликвидация.
Съгласно чл. 220 от
Закона за дружествата на Република Кипър, към който препраща чл. 315 (4) от
Закона за застрахователните и презастрахователните дейности и други свързани
въпроси от 2016 г., след издадено постановление за ликвидация или назначен
предварителен ликвидатор недопустимо е започването или продължаването на каквато и да било процедура срещу дружеството
без разрешение на съда и при условия, определени от съда по несъстоятелността. Възможността
за продължаване на производството изключва поддържаната от процесуалния
представител на жалбоподателя теза, че законът визира откритото производство по
ликвидация като основание за прекратяване на индивидуалното изпълнение. Нормата
на чл. 305 от Закона за дружествата обаче повелява, че насоченото изпълнение
върху вземане е противопоставимо на ликвидатора
(орган, ръководещ производството по ликвидация в интерес на всички кредитори)
само ако сумата е била получена от
индивидуалния кредитор и то преди започване на ликвидацията. Изрично е
посочено, че наложен запор в рамките на заварено индивидуално принудително
изпълнение е непротивопоставим на ликвидатора. Следователно, кипърският закон
еднозначно подчинява индивидуалния интерес на общия като легитимира специфичен орган
– ликвидатор, да събере цялото имущество и да го разпредели между всички
кредитори на длъжника.
В тази насока законът
овластява единствено съда по ликвидацията да прецени дали заварено друго производство
може да продължи. Настоящият състав споделя мнението на вещото лице – д-р С., че
реализацията на тази възможност предпоставя сезиране на съда, контролиращ
производството по принудителна ликвидация. От това обаче не следва твърдяният от адв. К. приоритет
на индивидуалния интерес на взискателката, а
възможност за осребряване на имуществото, обект на изпълнението в рамките на
завареното производство по индивидуално изпълнение. Съгласно чл. 306 ал. 1 от
Закона за дружествата съдебният изпълнител дължи да предаде на ликвидатора
всичко получено, но непредадено на индивидуалния кредитор. Както отбелязва д-р С.
съдът, контролиращ производството по ликвидация, единствено е овластен да
прецени дали и доколко кредиторът може да задържи получения приход в резултат на предприети изпълнителни действия. Следователно
според кипърския закон интересът на индивидуалния кредитор, ограничил правната
сфера на длъжник в производство по ликвидация в очакване да се удовлетвори от
неговото имущество, не е противопоставим на останалите кредитори. Оттук следва
извод, че хипотетичната възможност да бъде разрешено продължаване на завареното
в случая индивидуално изпълнение би било насочено към удовлетворяване на общия
интерес на всички кредитори, а не на индивидуалния интерес на взискателката. Призван да отстоява този интерес обаче е
ликвидаторът, а по делото се установява, че този орган се противопоставя на
продължаваното индивидуално принудително изпълнение.
Дори да се приеме, че и
взискателката като кредитор има защитим интерес да
води производство на индивидуално изпълнение, колизията в преценката на
ликвидатора и индивидуалния кредитор може и следва да бъде разрешена единствено
от съда, контролиращ производството по ликвидация. Ликвидаторът се е
противопоставил на продължаването още на 08.07.2020 г. Ефективната защита на
отстоявания от адв. К. частен интерес предпоставя своевременно
отнасяне на възникналия спор до съда,
контролиращ производството по ликвидация, който единствено е компетентен да
ограничи правата на ликвидатора като разреши паралелното развитие на
индивидуалното производство на принудително изпълнение и определени неговите
рамки.
Нормата на чл. 13 ГПК
ангажира съда да осигури защита в разумен срок. Предмет на търсената в
настоящото производство защита е произтичащото пряко от закона интерес на длъжника
чрез особения орган – ликвидатора, да използва имуществото си за
удовлетворяване на всички кредитори. Ето защо и дори да се приеме, че взискателката има самостоятелен интерес да отстоява развитието
на индивидуално принудително изпълнение, преодоляването на очертаната пречка
(пряко произтичаща от приложимия в случая закон) изисква своевременна активност
от нейна страна. Това предполага да бъде поискано веднага. При заявеното
противопоставяне още на 08.07.2020 г. не се установява кипърският съд да е бил сезиран
с искане за продължаване на изпълнителното производство. Поисканата
допълнителна възможност едва на 01.06.2022 г. не отговаря на указаните критерии
– не е отнесена до кипърския съд, а отлагане на произнасянето с оглед
хипотетичното упражняване на тази възможност противоречи на очертания принцип
за защита в разумен срок без същевременно да разкрива зачетен от закона частен
интерес за взискателката.
Произтичащата от
приложимия в случая забрана за принудително изпълнение препятства реализацията
му в индивидуалното изпълнение. Това обстоятелство обезсмисля висящността му, поради което, по аналогия, приложение
следва да намери хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 5 ГПК. Имуществото, обект на
изпълнение не може да бъде събрано в погасяване на изпълняемото
право, а предвид факта, че не съществува правна възможност и за насочване на
изпълнението върху друго имущество на длъжника в рамките на индивидуалното
принудително изпълнение. Ето защо налице са предпоставките за прекратяване на
изпълнителното производство.
Както бе посочено вече
предмет на настоящото производство е възможността индивидуалното принудително
изпълнение да продължи върху имуществото на „Застрахователна компания О.“ АД –
Кипър. Извън тези рамки остава въпросът за допълнителни фондове, които би могло
да бъдат ангажирани за покриване на застрахователния риск. Затова и визираната
вероятност Гаранционния фонд, съответно Комисията за финансов надзор на
собствено основание да осигурят изплащане на обезщетение не обосновава нужда от
поддържане на индивидуалното принудително изпълнение срещу застраховател в
производство по ликвидация.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „Застрахователна компания
„О.“ АД, Кипър, действащо чрез „Застрахователна компания О. – клон България“ отказа
на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ да прекрати изпълнително дело № 20198600401530.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на ЧСИ М.за предприемане
на необходимите действия с оглед дадените разяснения в мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:, ЧЛЕНОВЕ: