РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 687
гр. Пловдив,19.04. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХII състав, в публично съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П.,
като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело 21
по описа за 2022 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от
Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по подадена жалба на Д-р Д.И.И.
– Председател на Медицинска комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ-
Пловдив срещу Експертно решение № 2038, зас. № 217 от 26.11.2021г. на Националната
експертна лекарска комисия, в частта му за срока на определения процент трайно
намалена работоспособност - пожизнен. В жалбата се твърди, че оспореното
решение е неправилно и се иска отмяната му в оспорената част, като се
изразява несъгласие единствено в частта
за срока на определения процент ТНР, което оплакване може да бъде отнесено към
основанията за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК.
Ответникът – Национална експертна лекарска
комисия, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Александрова намира
жалбата за неоснователна по съображения подробно изложени в депозираното по
делото писмено становище.
Заинтересована страна Н.М.Н., редовно
призована, не е изразила становище по жалбата.
Заинтересована страна ТЕЛК - ТРЕТИ СЪСТАВ КЪМ УМБАЛ ПЛОВДИВ АД, редовно
призована, не е изразила становище по жалбата.
Заинтересована страна АГЕНЦИЯ ЗА ХОРА С
УВРЕЖДАНИЯ, редовно призована, не е изразила
становище по жалбата.
Заинтересована страна РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ
СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ, редовно призована, не е
изразила становище по жалбата.
Административен съд-Пловдив след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от
фактическа страна следното:
Административното
производство пред НЕЛК е образувано по жалба на Д-р Д.И.И.
– Председател на Медицинска комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ-
Пловдив срещу Експертно решение № 3170, зас. № 113 от 01.09.2021г. на ТЕЛК - ТРЕТИ СЪСТАВ КЪМ УМБАЛ ПЛОВДИВ АД, в частта му
за срока на определения процент трайно намалена работоспособност - пожизнен. С
експертното решение на ТЕЛК е
извършено преосвидетелстване на лицето по документи и е определен процент ТНР 50
% срок пожизнен. След преглед на приложените в медицинското досие медицински
документи, съгласно чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК се е произнесла само по повода, посочен в
жалбата, на основание чл.45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ
и с оспорвания акт е потвърдила ЕР на
ТЕЛК по отношение на определения процент трайно намалена работоспособност 50% с
пожизнен срок, считано от 14.12.2004г., с водеща диагноза „Лезия, излизаща
извън границите на една или повече посочени локализации на пикочните органи” и
с основно заболяване „Хипернефроиден карцином на ляв бъбрек.Състояние след
левостранна нефректомия.Състояние след провеждане на химиотерапия“.
Видно от представеното по делото известие за
доставяне, на л.15 от делото обжалваното решение на НЕЛК е получено от
жалбоподателя на 16.12.2021г. Жалбата е подадена на 22.12.2021г., видно от приложеното по делото заверено копие от пощенски плик с баркод № RPS400002Р4К66 на л. л.26 и
л.27 от делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е ДОПУСТИМА – подадена е от
надлежна страна и в преклузивния срок за оспорване, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед разрешаването на
административноправния спор следва в случая на първо място да се констатира, че
обжалваният административен акт е
постановен от компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбите на чл. 103,
ал. 4 от ЗЗдр. във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската
експертиза. Решението е взето от специализиран състав по хирургични,
ортопедични и сърдечно - съдови болести, определен съобразно диагнозата по раздел ХII,част VIII от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ, по аргумент от разпоредбата на чл. 49, ал.1 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
(ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение,
постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза.
Консултациите на останалите специализирани състави се вписват в експертното
решение и са неразделна част от мотивите му - чл. 49, ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ. В
настоящето ЕР водещата диагноза е „Лезия, излизаща
извън границите на една или повече посочени локализации на пикочните органи“. Съгласно чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните
състави на НЕЛК, се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК. В конкретната
хипотеза специализираният състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и сърдечно
- съдови болести, се е произнесъл въз
основа на приложената медицинска документация. Решението е подписано от
председателя и членовете на състава. Спазено е и изискването на чл. 18, ал. 3
от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко
от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е видно, че
оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална,
териториална и предметна компетентност.
Спорен между страните по делото е въпросът относно срока на определения процент на трайно намалена работоспособност на Н. за заболяването „Хипернефроиден карцином на ляв бъбрек.Състояние след левостранна нефректомия.Състояние след провеждане на химиотерапия“, който предопределя и заключението дали административният орган е тълкувал и приложил правилно материалния закон- нормата на чл. чл.69, ал.4 от НМЕ.
Казано с други думи,
спорът между страните е изцяло правен и е свързан с
тълкуването на разпоредбата на чл.69, ал.4 от НМЕ.
Съгласно посочената разпоредба „При
дефинитивни състояния без възможност за
пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на
инвалидността.“ Легална дефиниция на понятието „дефинитивни състояния“ се
съдържа в нормата на § 1, т.5 от ДР на НМЕ, съгласно която „Дефинитивни
състояния“ са състоянията, които не търпят позитивна или негативна еволюция във
времето.“ Тълкуването на двете норми в тяхната взаимовръзка сочи, че чл.69, ал.4
от НМЕ очевидно има предвид единствено дефинитивните състояния, които не търпят
позитивна еволюция във времето и именно
за тях е предвидено определяне на пожизнен срок на инвалидността. Очевидна е
също така волята и целта на законодателя
да преустанови периодичното преосвидетелстване на определени групи лица
и за конкретни заболявания, посочени в отправните точки, тъй като това
периодично освидетелстване е безпредметно, при положение че не може да настъпи
позитивна еволюция във времето. Що се
отнася до твърдението в жалбата, че
можело да настъпи негативна еволюция на освидетелстваното лице, това
действително е така, но последната ще доведе до евентуално преосвидетелстване
по желание на лицето, което обаче по никакъв
начин няма да се отрази на пожизнения срок на инвалидността.
Поради изложеното съдът намира, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора ответникът и
заинтересованите страни, за които административния акт е благоприятен, имат
право на присъждане на сторените разноски по производството, но такава
претенция от тях не е заявена до приключване на устните състезания по делото,
поради което и разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, XII състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д-р Д.И.И. – Председател на Медицинска комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП
на НОИ- Пловдив срещу Експертно решение № 2038, зас. № 217 от 26.11.2021г. на
Националната експертна лекарска комисия, в частта му за срока на определения
процент трайно намалена работоспособност - пожизнен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :