№ 463
гр. Варна, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110204222 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. П. А. ЕГН:**********, от гр.Варна, срещу
наказателно постановление № 24 – 0819 – 002892 от 03.10.2024 г., издадено от началник
група към сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания, както следва: на основание разпоредбата на чл. 185
ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.
1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП - административни наказания глоба в размер
на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения и
че не е била изяснена фактическата обстановка.Ограничено било правото на защита на
нарушителя.Оспорва се размерът на наложените административни наказания и се иска
цялостна отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се в част от
заседанията от адв.А.Д., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният
представител поддържа жалбата, като в последно с.з. не се явява.Депозирано е писмено
1
становище по съществото на делото, с което отново се иска отмяна на НП, тъй като не били
събрани годни доказателства в подкрепа на приетите за установени нарушения,
фактическата обстановка била приета за установена от обясненията на заинтересовани лица,
липсвали очевидци, местопроизшествието не било запазено, не бил изяснен механизмът на
настъпване на ПТП, не било проведено разследване на спорни обстоятелства, с което била
нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, не били посочени имената и адресите на лицата,
които са претърпели имуществени вреди.АУАН бил „дописван“, след като вече е бил връчен
на нарушителя,нарушена била нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, досежно описанието на
нарушенията,материалните щети не били описани,сигналът на тел.112 бил подаден половин
час след произшествието, като и вторият участник в го е напуснал и искането за обслужване
на ПТП е било депозирано едва на следващият ден.Приема се, че и вторият участник в ПТП
е допуснал нарушение на правилата на ЗДвП, тъй като е спрял управляваният автомобил в
кръстовището.По отношение на пункт1 от НК се приема, че има неяснота относно
приложената санкционна норма, с което е било ограничено правото на защита на
нарушителя, като се приема, че и неправилно е бил приложен материалният закон, тъй като
е визирана като нарушена общата норма на чл.5 ал.1т.1 от ЗДвП, не било доказано
извършването на нарушение по чл.123 ал.1т.1 от ЗДвП от субективна страна и в заключение
се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски, включително и за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, при редовност на призоваването, не се представлява в с.з.,
депозирани са писмени бележки с искане НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и
правилно, като се аргументира доказаност и съставомерност на приетото за установено
нарушение и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО, а в
условията на евентуалност се моли в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Около 16: 10 часа на 04.07.2024г. в гр. Варна, по бул. "Цар Освободител" в посока
„Метро“ жалбоподателят А. управлявал автобус "ВДЛ СБ 4000МХ" с рег. № В6700ТН,
собственост на "Лечев 63" ЕООД.
По същото време, св.М., управлявайки л.а.“Ауди“ с рег № В3668ВХ, се движила
също по бул.“Цар Освободител“ но в противоположната посока, като навлязла в
кръстовището с ул.“Васил Чекаларов“ и спряла, тъй като изчаквала да се изнесат
преднодвижещите се автомобили, които били навлезли в кръстовището.
В този момент, въз.А., с управлявания от него автобус, също навлязъл в
кръстовището и при извършване на маневра ляв завой не оставил достатъчно странично
разстояние с намиращият се в кръстовището л.а.“Ауди“, в следствие на което със задната
лява част на автобуса охлузил леко задната лява част на управлявания от св.М. лек
2
автомобил, след което, без да спре, с автобуса жалбоподателят с управлявания от него
автобус се изнесъл от кръстовището и продължил движението си, тъй като не усетил, че е
настъпило ПТП.
Виждайки, че автобусът напуска местопроизшествието, св.М. се придвижила с
управлявания от нея лек автомобил до бензиностанция „Лук ойл“, намираща се в близост и
сигнализирала на тел.112 за инцидента.От служителите била посъветвана да подаде жалба в
сектор ПП-ОД на МВР-Варна, което св.М. сторила на следващият ден-05.07.2024г., поради
късният час на произшествието.
Проверката по жалбата била извършена от св.А., който установил двамата водачи
на автомобили, участвали в ПТП, снел сведения, провел беседа с тях и огледал
автомобилите.Пред св.А. жалбоподателят споделил, че не е усетил настъпването на ПТп,
като св.А. лично възприел, че щетите са леки охлузвания.
На 19.07.2024г. св.А. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение, с който му вменил нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, като в акта било
отразено, че няма възражения. На 20.07.2024 г. в присъствието на жалбоподателя бил
съставен и протокол за ПТП, в който било описано, че горепосоченият автобус е с охлузена
задна лява част и горепосоченият лек автомобил също е с охлузена задна лява на
част.Протоколът бил подписан от двамата участници в ПТП.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, във връзка с което АНО възложил разследване от
комисия, чието заключение било, че актът е правомерен и законосъобразен.Предвид горното,
въз основа на АУАН и материалите по преписката, на 03.10.2024г. АНО издал НП, предмет
на настоящата въззивна проверка, като изцяло възприел фактическите и правни констатации
на актосъставителя и наложил на въз.А. съответните наказания.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на
следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите А., М. и Л.; писмени доказателства – АУАН,заповед; справка за
нарушител/водач, протокол за ПТП и др., както и от приобщените в хода на съдебното
следствие снимков материал и запис на подаден сигнал на тел.112.
Настъпването на пътно-транспортното произшествие, поведението на водача на
автобуса и нанесените имуществени вреди се установяват изцяло от показанията на
свидетелите А. и М., които преценени поотделно са непротиворечиви, последователни и
логични, а в своята съвкупност взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите
приобщени по делото писмени доказателства, както и със следствие снимков материал и
запис на подаден сигнал на тел.112, поради което са кредитирани от съда.
В с.з. бе проведен разпит на св.Л., представител на дружеството, собственик на
3
автобуса, от показанията на която се установи, че както въз.А., така и тя, като представител
на дружеството, в чийто гараж се паркира автобуса, са научили за инцидента една след като
са узнали за жалбата в полицията и едва тогава са започнали да оглеждат автобуса.Съдът
кредитира показанията на св.Л., тъй като същите са искрени, житейски достоверни, а и
видно от показанията на св.А. и пред него жалбоподателят е заявил, че не е усетил
настъпването на ПТП и както заявява св.А., това твърдение, предвид щетите и мястото, на
което са причинени, предвид неговият служебен опит, е напълно достоверно.Нелогично е,
професионален водач на автобус, който познава разпоредбите на ЗДвП, респективно
предвидените санкции, да е усетил, че е настъпило произшествие и да го напусне,
рискувайки да му бъде отнето СУМПС и да не може да упражнява професията си.
Съдът кредитира представените по делото доказателства и доказателствени
средства, като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в от
ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1
ЗАНН.Двете нарушения са описани достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна,
посочени са и нормите, които са били приети за нарушени, като съществува пълно единство
между описанието на нарушенията от фактическа и правна страна и посочените като
нарушени норми, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.
Фактът, че в АУАН е извършена корекция, като е зачеркнат „лек автомобил“ и е
изписан с мастило „автобус“, както и че е вписан протокола за ПТП, не съставлява
съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на НП, още повече, че
ЗАНН дава възможност да се издаде НП и при нередовност на акта, поради което съдът не
споделя и тези възражения.
Срещу АУАН са били депозирани възражения, във връзка с които АНО е възложил
проверка от комисия, която е извършила разследване и е изготвила съответното становище,
поради което съдът не споделя и възражението, че е нарушена нормата на чл.52 ал.4 от
ЗАНН.
Вярно е,че местопроизшествието не е било запазено, но това е по обясними
причини, тъй като е настъпило в кръстовище, но от кредитираните от съда и посочени по-
горе писмени и гласни доказателства, фотоснимки и сигнал на тел.112, който е бил подаден
веднага след като св.М. се е изтеглила на подходящо място, съдът намира, че е установен
механизмът на настъпване на ПТП и не споделя възраженията в тази насока.Установи се и
4
причината за подаване на жалбата на следващият ден, а именно приключването на работното
време, поради което и тези възражения не се споделят.
Непосочването на конкретните щети по МПС и имената и адреса на лицето,
претърпяло имуществени вреди участвали в ПТП, не е съществено процесуално нарушение,
тъй като същите са ясно описани в съставения протокол за ПТП, подписан от участниците в
същото, поради което и в тази насока не е било ограничено правото на защита на
нарушителя.
По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 5, ал. 1 ЗДвП, всеки един участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди.
От кредитираните от съда свидетелски показания се установява, че на процесната
дата по бул.“Цар Освободител“ в гр.Варна, в посока „Метро“ жалбоподателят е управлявал
автобус "ВДЛ СБ 4000МХ" с рег. № В6700ТН, собственост на "Лечев 63" ЕООД. и около
16,10ч. на кръстовището с ул. "Васил Чекаларов", при маневра ляв завой не е оставил
достатъчно странично разстояние между своето МПС и изчакващият в кръстовището
л.а.“Ауди“ с рег № 3668ВХ, при което го е охлузил в задна лява част и причинил
имуществени вреди, поради което правилно е била ангажирана административно –
наказателната му отговорност за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което съдът не
споделя възраженията за неправилно приложение на материалният закон.
Правилно е била приложена и общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП, тъй
като в конкретния случай не са нарушени конкретни правила за извършване на маневра ляв
завой, а е нарушено общото правило на чл.5 ал.1т.1 от ЗДвП, поради което и тези
възражения не се споделят.
Размерът на наложеното административно наказание глоба е фиксиран в
разпоредбата на чл. 185 ЗДвП – 20 лева, като административнонаказващият орган изцяло се
е съобразил с него, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност,
респ. евентуална несправедливост.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че процесното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено в частта, с която на въз.А. на основание
разпоредбата на чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лева за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието.
5
В случая от събраните по делото гласни доказателства се установи, че
жалбоподателят А. не е узнал за настъпилото ПТП с негово участие, тъй като
съприкосновението на автобуса с автомобила е в задните леви части и предвид
незначителните щети / „охлузвания“ звучи житейски достоверно водачът на автобуса изобщо
да не е възприел настъпването на ПТП, респективно да не е съзнавал, че има определени
задължения като участник в ПТП, в каквато насока са и показанията на св.А..
Действително за разлика от чл. 11, ал. 4 НК съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, но съдът
намира, че посоченото нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП не може да
бъде извършено при непредпазлива форма на вина. Съгласно чл. 11 ЗАНН по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в този закон не се предвижда друго. Съгласно чл. 11, ал. 3 НК деянието е
непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал
настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. В този смисъл
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП не предвижда настъпването на общественоопасни
последици, поради което нарушението е формално и може да бъде извършено само
умишлено.
Следователно действията на въз.А. са несъставомерни от субективна страна по
отношение нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и съдът приема, че в тази
си част наказателното постановление следва да бъде отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Искането за присъждане на
разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на
основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице
основания за потвърждаване на НП по пункт 1 и отмяна на НП по пункт 2. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
6
хипотезата на пълна отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на частична отмяна
на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК
субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът, съответно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по
делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус,
съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО и да
осъди въззивника да заплати разноски, съизмеримо с размера на потвърдената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява
фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1
от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно отхвърлената част на иска, а именно
сумата от 13,33 лева.
Съизмеримо с размера уважената част на иска следва да се уважи и претенцията на
процесуалния представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложените по делото пълномощно и
разписка се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат Д. оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд
Варна по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 400 лева и е заплатено в брой, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание
чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на АНО и
съдът дължи произнасяне по този въпрос. Минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68
от 31 Юли 2020г., когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за
адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (изм. - ДВ, бр. 2
от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение
7
№ 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. е 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв.
В случая е наложено административно наказание глоба в размер на общо 120лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 400
лв. т.е. уговореното и платено адвокатско възнаграждение е съобразено с посочената
наредба, какъвто размер се следва на възз. предвид фактическата и правната сложност на
случая. Съдът намира, че в случая договореният адвокатски хонорар в размер на 400 лева не
е прекомерен и е съобразен с горепосочената разпоредба, като е определен в минимума на
разпоредбата .Поради това и такъв се следва на жалбоподателя. На последния следва да
бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, намалени
пропорционално съобразно уважената част на иска, а именно сумата от 333,33 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24 – 0819 – 002892 от 03.10.2024
г., издадено от началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр. Варна, с което
на А. П. А. ЕГН:**********, от гр.Варна е наложено административно наказание на
основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП - глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 0819 – 002892 от 03.10.2024 г.,
издадено от началник група към сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр. Варна, с
което на А. П. А. ЕГН:**********, от гр.Варна са наложени административни наказания на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП - глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА А. П. А. ЕГН:**********да заплати в полза на ОД на МВР-Варна
сумата от 13,33лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на А. П. А. ЕГН:********** сумата от
333,33лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8