Решение по дело №246/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на „Б.Б.“ ЕООД *** против Решение № 32/24.01.2024 г., постановено по АНД № 1244 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г. С оспореното решение е изменено Наказателно постановление № 003729 от 07.11.2023 г., издадено от директор в РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 68в вр.чл.68г, ал.4 във вр.с чл.68д, ал.1, пр.1  от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на основание чл.210а ЗЗП на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 25000,00 лева, която с обжалваното решение е намалена на 10000.00 лева.

В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развиват се доводи, че съдът е достигнал до неправилния извод, че касаторът е извършил вменяваното му административно нарушение, като погрешно е приел за осъществен фактическия състав на нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Моли се за отмяната му и отмяна на атакуваното НП, а в условията на евентуалност, при потвърждаване на решението се отпрява искане за съобразяване на изложеното от касатора относно индивидуализацията на наказанието, както и основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Директор на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, чрез процесуалния си представител ** С. Д., в представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените в пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във въззивната жалба, разгледани са в производството пред въззивния съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Подадена частна касационна жалба от Директор на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, чрез процесуалния си представител ** С. Д. в частта на въззивното решение за разноските, с което в полза на  „Б.Б.“ ЕООД са присъдени такива за адв.възнаграждение в размер на 1908 лв., пропорционално на уважената част от жалбата. Частният жалбоподател счита решението в тази му оспорена част за неотговарящо на постановките на ТР №3/08.04.1985г- по н.д.№ 98/1984г. на ОСНК на ВС, като поддържа, че разноски на жалбоподателя се дължат само при цялостна отмяна на обжалваното НП.

В писмен отговор по ч.к.ж. „Б.Б.“ ЕООД ***, чрез * Г.Д., я оспорва и излага съображения, че в хипотеза на изменение на НП в частта на наложената глоба или имуществена санкция правото на разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя възниква по силата на чл.78 от ГПК във вр. с чл.144 и чл.143 АПК във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН и се заплащат съразмерно с уважената част от иска, както е постановил и въззивния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение, в което изтъква, че е осъществена нелоялна търговска практика, тъй като неправилното посочване на цената на артикула може да повлияе на икономическото поведение на потребителя. Отправя искане към съда оспореното решение да бъде оставено в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба на „Б.Б.“ ЕООД е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да измени обжалваното НП и намали наложената с него имуществена санкция, с решението, предмет на касационна проверка съдът е приел, че в производството по съставяне на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното. Същите са издадени от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия. По същество на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, е безспорно установено, че

на 11.04.2023 г. търговецът "Б.Б." ЕООД в стопанисван от него търговски обект - **, находящ се в ***, предлага за продажба в обекта стока –  ** в разфасовки с различно тегло, като на етикети, поставени на всяка от тях е посочена цена за единица мярка и продажна цена, които са по-ниски от маркираните на касата. Констатирано било, че по този начин търговецът използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите. По време на проверката били маркирани на касата 3 броя **, предварително опаковани от производителя, с определен от него различен грамаж, като на рафта пред тези стоки е поставен етикет, в който е посочена цена от 13.99 лв./кг. Констатирано е също, че върху всяка от разфасовките е поставена цена за единица мярка /килограм/ - 11.89 лв. и изчислена върху нея продажна цена за съответния грамаж. При маркиране на касата на разфасовката с тегло 0.519 кг бил издаден касов бон с продажна цена 7.26 лв., изчислена върху поставената от търговеца цена за единица мярка 13.99 лв./кг. Цената, на която се маркирала стоката на касата била по-висока от продажната цена, обявена върху опаковката от производителя 6.17 лева. Установено било, че търговецът не е обозначил действителната продажна цена, поради което поставената върху етикета продажна цена въвеждала в заблуждение потребителите.

С това поведение дружеството жалбоподател е осъществило състава на административно нарушение по чл. 68в вр.чл.68г, ал.4 във вр.с чл.68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП, за което е съставен АУАН №003729/10.07.2023 г., а с издаденото НП на основание чл.210а ЗЗП му е наложена имуществена санкция в размер на 25000,00 лева.

Решението на районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Според приетото от РС правната квалификация на нарушенията е правилно определена. Преценени поотделно и в съвкупност, събраните доказателства сочат, че жалбоподателят е допуснал да се извърши визираното в НП нарушение, което е безспорно установено, както и нарушителя и неговата отговорност. Размера на наложеното наказание съдът приел за завишен, доколкото извършеното административно нарушение е за първи път и по делото няма данни за други влезли в сила НП за нарушения от този вид, а и видно от атакуваното НП нарушението е първо по вид и счел, че в случая имуществената санкция следва да бъде намалена над минимално предвидения законов размер и под средния, а именно в размер от 10 000.00 /десет хиляди/ лева, при регламентиран с нормата на чл.210а от ЗЗП такъв за процесното нарушение спрямо едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лева. Въззивният съд не е приел за основателно възражението на жалбоподателя за приложение на чл. 28 от ЗАНН. При тези мотиви е изменил обжалваното НП и присъдил на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение пропорционално на уважената част от претенцията в размер на 1908 лв.

Обжалваното въззивно решение е правилно, с изключение на частта за разноските, които са предмет на подадената частна касационна жалба.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.

Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения, изложени в жалбата и са формирани съответни изводи за тяхната убедителност и основателност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. Съдът е обсъдил и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които изводи се споделят и от настоящия състав, поради което и оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на института на чл.28 от ЗАНН са неоснователни. След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства обосновано са приети за неоснователни възраженията на жалбоподателя за несъставомрност на деянието и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, правилно е прието от съда при индивидуализация на наложеното наказание частична основателност на жалбата. Правният извод на първоинстанционния съд, че адекватна и справедлива за деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството не е наложената от административния орган имуществена санкция в размер на 25000 лв., която е намалена над минимално предвидения законов размер и под средния, а именно в размер от 10 000.00 лева, съгласно чл.210а ЗЗП, който извод се споделя и от касационния съд. Затова и правилно е изменено оспореното НП в санкционната му част.

Наведените с касационната жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни.

Настоящият състав споделя изводите на въззивния съд за доказаност на извършеното административно нарушение.

Съгласно чл.68в ЗЗП забраняват се нелоялните търговски практики, а според чл.68г, ал. 4 ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д-68к. Разпоредбата на чл.68д, ал.1 ЗЗП постановява, че търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна, относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Съгласно чл.68г, ал.4 ЗПП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д - 68к от ЗЗП. Дефиницията на заблуждаваща търговска практика се съдържа в разпоредбата на чл. 68е, ал.1 от ЗЗП, която гласи, че такава е налице, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Съгласно ал.2 от същата разпоредба, заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал.1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал.1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.

В случая, търговецът не е обозначил действителната продажна цена за съответната разфасовка от продукта **,  поради което поставената върху етикета продажна цена въвежда в заблуждение потребителите по смисъла на чл.68д, ал.1 и чл. 68е, ал.1 от ЗЗП. Правоотношенията, свързани със защита правата на потребителите, са с висока степен на обществена значимост, а установените факти не обосновават наличието на предпоставките за субсумирането им под диспозицията на чл. 28 от ЗАНН, регламентираща хипотезата на „маловажен случай“ на административно нарушение. При определяне размера на наказанието въззивният съд е съобразил всички смекчаващи отговорността обстоятелства, като е изменил наложената санкция в близък до минималния по чл.210а ЗЗП размер.

При извършената служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и материална законосъобразност, вкл. и на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяната му. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон.

Относно присъдените в полза на жалбоподателя разноски от първостепенния съд, които се оспорват с частната касационна жалба, касационният съд намира следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА и ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящия касационен състав на АдмС Враца напълно споделя изложеното в частната жалба, че при изменение на НП не се дължат разноски на нарушителя от страна на контролните и наказващи органи. В тази насока не е загубило своето действие Тълкувателно Решение /ТР/ № 3 от 08.04.1985г. по н.д. № 98/1984 на ОСНК, в което е прието, че когато НП бъде потвърдено или изменено, разноски се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Въпросът за разноските в съдебното производство по административно-наказателни дела е изрично уреден в разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, съгласно която в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагане на разноските е уреден в разпоредбите на чл.143, като съгласно чл.143 ал.1 от АПК, разноски се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт, поради което не следва да се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на административно-наказаното лице, тъй като оспорваното НП е изменено, а не е отменено и нарушителят с поведението си е станал причина те да бъдат направени. Сочената от частния жалбоподател съдебна практика не обвързва съда, така както ТР № 3 от 08.04.1985г. по н.д. № 98/1984 на ОСНК. Съгласно разпоредбата на чл. 130 ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове“. Следва с оглед изложеното решението в частта за присъдените в полза на жалбоподателя разноски да се отмени, като неправилно.

При този изход на спора по двете жалби пред касационния съд и своевременно направено искане за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответния административен орган, следва да бъде присъдено такова в размера, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в размер от 150.00 /сто и петдесет/ лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца

 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/24.01.2024 г., постановено по АНД № 1244/2023 г. по описа на Районен съд – Враца в частта, в която е изменено Наказателно постановление № 003729 от 07.11.2023 г., издадено от директор в РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 68в вр.чл.68г, ал.4 във вр.с чл.68д, ал.1, пр.1  от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на основание чл.210а ЗЗП на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 25000,00 лева, която с обжалваното решение е намалена на 10000.00 лева.

ОТМЕНЯ решение № 32/24.01.2024 г., постановено по АНД № 1244/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, в частта за присъдените на „Б.Б.“ ЕООД, *** разноски в размер на 1908.00 лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Б.Б.“ ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара” при КЗП сума в размер на 150.00 лева, представляваща направени пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                          2.