РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Пловдив, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600332 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С определение № 1477/07.11.2023г., постановено по ЧНД № 2990/2023г.
по описа на Районен съд гр.Стара Загора, на осъдения К. М. Г., на основание
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, е определено и наложено едно общо най-
тежко наказание измежду наложените му с влезли в сила присъди,
постановени по НОХД № 2619/2019г. по описа на Районен съд гр.Стара
Загора, № 1343/2019г. по описа на Районен съд гр.Дупница, № 376/2020г. по
описа на Районен съд гр.Варна, № 342/2020г. по описа на Районен съд
гр.Ямбол, № 585/2020г. по описа на Районен съд гр.Смолян, № 8936/2021г. по
описа на Районен съд гр.София, № 4263/2021г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив, № 193/2022г. по описа на Районен съд гр.Русе, № 36/2022г. по
описа на Районен съд гр.Исперих и № 522/2022г. по описа на Районен съд
гр.София, а именно две години лишаване от свобода, които да изтърпи при
първоначален „строг“ режим съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС.
На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено да изтърпи отделно от
1
определеното по-горе общо най-тежко наказание две години лишаване от
свобода наказанието шест месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД №
284/2019г. по описа на Районен съд гр.Монтана, при първоначален „строг“
режим според чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС.
На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на осъдения Г. е
определено и наложено едно общо най-тежко наказание измежду наложените
му с влезли в сила присъди, постановени по НОХД № 343/2022г. по описа на
Окръжен съд гр.Шумен, № 479/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Шумен, №
1075/2022г. по описа на Районен съд гр.Добрич и № 2799/2023г. по описа на
Районен съд гр.Стара Загора, а именно осем месеца лишаване от свобода,
които да изтърпи при първоначален „строг“ режим съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.
„в“ от ЗИНЗС.
На основание чл.24 от НК така определеното общо най-тежко наказание
осем месеца лишаване от свобода е увеличено с четири месеца или
увеличеното наказание е една година лишаване от свобода, която да изтърпи
при първоначален „строг“ режим според чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което
е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, по което и да е от
горепосочените наказателни дела.
На основание чл.25, ал.2 и ал.3 от НК е приспадната изтърпяната до
момента част от наказанията, наложени по горепосочените наказателни дела.
Първоинстанционният съд е постановил наказанието, наложено по
НОХД № 764/2021г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, а именно
пробация с пробационни мерки:
1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от три години,
при периодичност на изпълнение два пъти седмично;
2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от три години;
3. „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ - 320 часа годишно за срок
от една година, да се изтърпи отделно от посочените по-горе съвкупности.
По повод жалба на защитника на осъдения Г. съдебният акт е бил
предмет на въззивен контрол. С определение № 440/31.05.2024г., постановено
по ВЧНД № 1353/2023г., Окръжен съд гр.Стара Загора е потвърдил
2
определението на Районен съд гр.Стара Загора.
Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване,
съдебният акт на първоинстанционния съд е влязъл в сила на датата на
постановяване на въззивното определение.
От осъдения Г. е подадено искане за възобновяване на производството по
делото. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на закона.
Прави се искане за възобновяване на наказателното производство и
прекратяване на ЧНД № 2990/2023г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора.
Пред Пловдивския апелативен съд осъденият Г. и неговият защитник
поддържа искането с изложените в него съображения. Пледират за
възобновяване на производството.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от осъдения
и защитника му основания за това, както и за прекратяване на производството.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото,
обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в
срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,
който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се
съдържа позоваване на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от
НПК, което е основание за възобновяване на делото.
Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Изразената в него претенция за неправилно
приложение на процесуалния закон е незаконосъобразна.
Осъденият Г., към 30.09.2024г., е осъждан осемнадесет пъти.
Към датата /07.11.2023г./ на постановяване на определението на Районен
съд гр.Стара Загора осъжданията му са били шестнадесет. Под № 16 фигурира
това по НОХД № 2799/2023г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора,
споразумението, по което е влязло в сила на 27.09.2023г.
3
В производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК се е произнесъл Районен
съд гр.Стара Загора. Той е обсъдил по всички шестнадесет осъждания
извършените престъпления и наложените по тях наказания. Групирал е
санкциите в две кумулативни вериги на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от
НК, като е определил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода,
съответно две години и осем месеца. При второто групиране съгласно чл.24 от
НК е увеличил санкцията с четири месеца лишаване от свобода. Приложил е
чл.68, ал.1 от НК относно осъждането под № 1 - НОХД № 284/2019г. по описа
на Районен съд гр.Монтана. Извършил е съответните приспадания на
изтърпяното наказание съобразно чл.59, ал.1 и ал.2 и чл.25, ал.2 и ал.3 от НК.
Постановил е наказанието пробация, наложено по петото осъждане - НОХД
№ 764/2021г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, да се изтърпи отделно
от двете съвкупности.
Преди произнасянето на въззивния съд /31.05.2024г./ е последвало
осъждане № 17 на осъденото лице - НОХД № 464/2023г. по описа на Районен
съд гр.Добрич /в сила на 14.03.2024г./ и осъждане № 18 - НОХД № 556/2024г.
по описа на Районен съд гр.Русе /в сила на 24.04.2024г./.
Апелативен съд гр.Пловдив не споделя оплакването на осъдения Г. за
допуснато нарушение на чл.39, ал.1 от НПК, както и че компетентен да
извърши групирането е Районен съд гр.Добрич.
Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от НПК, определяща
подсъдността, Районен съд гр.Стара Загора е компетентният съд да се
произнесе в производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, тъй като той е
постановил съдебния акт, който последен е влязъл в сила. Той е извършил
пълно групиране, което е обхванало наказанията по всички, постановени към
момента на произнасянето му, осъждания на осъденото лице.
Първоинстанционният съд при определяне на общото наказание е спазил
принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание съобразно
постоянната практика на ВКС /Постановление № 4/28.06.1965г. по н. д. №
2/1965г., Пленум на ВС, т.9; Решение № 11/27.02.1987г. по н. д. № 3/1987г.,
ОСНК на ВС; Решение № 488/30.01.2013г. на ВКС по н. д. № 1402/2012г., I н.
о., НК/. Не само е определил общи наказания, но ги е групирал така, че по-
тежките наказания се поглъщат от най-големите по размер.
След произнасянето на Районен съд гр.Стара Загора правната ситуация
4
се е променила с последвалите две нови осъждания на осъдения Г.. Същите не
влияят върху законосъобразността на съдебния акт на първоинстанционния
съд, не са основание за отмяната му, нито за прекратяване на производството
по смисъла на чл.24 от НПК.
Според константната практика на ВКС /Решение № 25/03.04.2009г. по н.
д. № 613/2008г., II н. о., НК, Решение № 591/12.01.2012г. по н. д. №
2861/2011г., I н. о., НК/ въпросът за общото наказание при наличие на
съвкупност от престъпления, извършени от осъдения, винаги може да бъде
пререшаван от съда, когато определеното общо наказание не се отнася за
цялата съвкупност от престъпления. Предходното произнасяне с определение
по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК или с присъда не се явява процесуална
пречка по чл.24, ал.1, т.6 от НПК за пререшаване на въпроса за общото
наказание, след като са установени нови доказателства за осъдителни съдебни
актове за престъпления, невключени в съвкупността.
Според Тълкувателно решение № 3/16.11.2009г. на ВКС по т.д. №
3/2009г., ОСНК, „Допустимо е след ново осъждане за престъпление, което не
попада в отношение на съвкупност с нито едно от деянията по предходни
влезли в сила присъди, съдът, постановил последната присъда, да извърши
ново групиране на наказанията с присъдата или по реда на чл.306, ал.1, т.1
НПК, като приложи по отношение на предходните осъждания правилата на
чл.23-25 НК, включително и принципа за най-благоприятното за осъдения
съчетание, установен с Постановление № 4/1965 г. на Пленума на ВС и
Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС.“.
В случая не са засегнати правата на осъдения Г., тъй като въпросът за
групиране на наказанията му може да бъде пререшен от компетентния съд.
Към настоящия момент това е Районен съд гр.Русе, а не както се твърди в
искането за възобновяване Районен съд гр.Добрич, който следва да извърши
нова преценка на цялостната престъпна дейност на осъденото лице във връзка
с групиране на наказанията.
Настоящият съдебен състав не констатира наличието на сочените в
искането нарушения, опорочаващи влязлото в сила определение, допуснати
при първоинстанционното разглеждане на делото и пропуснати от въззивната
инстанция.
Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд
5
намира, че не е налице основанието на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от
НПК за отмяна на актовете на двете съдебни инстанции. Поради това искането
на осъдения за възобновяване на производството по делото, като
неоснователно, следва да се остави без уважение.
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. М. Г. за
възобновяване на производството по ВЧНД № 1353/2023г. по описа на
Окръжен съд гр.Стара Загора и ЧНД № 2990/2023г. по описа на Районен съд
гр.Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6