Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 16.05.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 1082 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск по чл.32, ал.2 от ЗС – за разпределяне реално
ползване.
Производството
е образувано по искова молба на ищците С.А.Б., ЕГН ********** *** и Н.А.Г., ЕГН
********** ***, п р о т и в тримата ответници – М.И.Й., ЕГН ********** ***; В.В.П.,
ЕГН ********** и Г.С.П., ЕГН ********** ***.
Предявен
е иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС- за определяне начина на реално
ползване на дворното място, съставляващо УПИ II-796 в кв.374 по плана на
гр.Велинград с идентификатор 23008.8.526, целия с площ от 489 кв.м., при
граници и съседи: при съседи: имоти 23008.8.529, 23008.8.9577, 23008.8.528,
23008.8.527 и 23008.8.525.
Ищците
твърдят, че са единствени наследници на А.Г.М., ЕГН **********,
бивш жител ***, починал на 26.10.2011г., който бил собственик по силата на Н.а.
166, том 1, н.д. 319/02.06.1978г. на 1/2 ид.част от парцел II, имот пл.№ 796 в
кв. 47 по плана на с. Дорково, Ракитовска община, целият с площ 1240 кв.м.q
заедно с построената върху същия къща на 60-шестдесет кв.м. при съседи: от две
страни улици и П.Г.М." по действащия към годината на издаването на
нотариалния акт /1978г./ план на село Дорково. Впоследствие, видно от
приложените към исковата молба скица на Службата по геодезия, картография и
кадастър-гр. Пазарджик, част от този имот, по предходния план на с. Дорково
била заснета със стар номер, посочен в горния нотариален акт, а именно парцел
II -796, кв. 47 с площ 489 и административен адрес: с. Дорково, п.к.4641,
ул.Жръстьо Пеев" № 1, а към момента съставлявал имот с идентификатор
23008.8.526. За целия поземлен имот с този идентификатор ответниците по делото
се били снабдили с НА № 57, том 3, рег.817, дело 373/06.06.201З г. по регистъра
на Службата по вписванията /Това бил НА № 161, том I, рег.2012, н.д. 160 на
нотариус рег.№ 541 по регистъра на НК-С.Д..с район на действие РС- Велинград,
като нотариалния им акт бил издаден по реда на обстоятелствена проверка на дата
06.06.2013г. на името на първите две ответници при квоти 1/2 ид.части за М.Й. и
1/2 ид.част за В.П./. Третият ответник конституирали като съпруг на В.П., с
когото тя била в брак от 29.04.2001 г. съгласно приложено Удостоверение по акт
за сключен брак 24/2001 г. на Община Велинград и притежавала заедно с него
своята 1/4 ид.част от имота в режим на СИО.
Твърдят
още, че ищците назад във времето -повече от 40 години и към момента на
снабдяване с нотариален акт на ответниците, владеели заедно с ответниците
поземления имот, описан по-горе, върху който била построена тяхната жилищна
сграда - източния калкан от къщата двойник с идентификатор 23008.8.526.2,
западния калкан от която сграда притежавали ответниците, притежаващи и нова
жилищна сграда с идентификатор 23008.8.526.1 и застроена площ 76 кв.м., както и
стопанска постройка с идентификатор 23008.8.526.3 с площ 25 кв.м. Поради факта
на тяхното владение и обстоятелството, че никога във времето ищците и техните
наследодатели не се били отказвали от собствеността си върху поземления имот, и
не били преустановявали владението си и лично, и при условията на присъденинено
владение от своите наследодатели, предявили пред РС- Велинград иск срещу
ответниците с правно основание чл.108 от ЗС за отстъпване на собствеността и
предаване владението върху 1/2 ид.част от поземления имот и на основание чл.
чл.537, ал.2 ГПК поискали да бъде отменен до 1/2 ид.част Н.а 161, том I,
рег.2012, н.д. 160 на нотариус рег.№ 541 по регистъра на Нотариалната камара С.Д..с
район на действие РС-Велинград, издаден по реда на обстоятелствена проверка на
дата 06.06.201 Зг, вписан в службата по вписванията под номер 57, том 3,
рег.817, дело 373/06.06.201 Зг. по регистъра на Службата по вписванията. След
близо пет години дела пред всички съдебни инстанции, ВКС с решение
125/21.12.2017г. по гр.д. 4101/2016г. окончателно остави в сила въззивното
решение на Окръжен съд-Пазарджик 187/11.05.2016 г. по в.гр.д. 171/2016г., с
което потвърдил решение на Районен съд-Велинград № 1/04.01.2016г. по
гр.д.305/2015 г. /под който номер бе преобразувано първоначално образуваното
гр.д. 1293/2013 г гр.д. 1293/2013 г гр.д. 1293/2013 г.
Влязлото
в сила решение на РС-Велинград по гр.д. 305/2015г., вписано с Акт 112, том
I, Входящ рег. № 940/13932 от дата
01.06.2016г. обаче не довело до предаване фактическата власт от страна на
ответниците върху реална част от имота, съответна на техните права /или
ползвана от ищците преди започване на съдебните производства/. Предложили
доброволно уреждане на отношенията с ответниците, като заявили, че са съгласни
да върнат старите граници на владението си без да търсят точна част от дворното
място, съответстваща на правата им. Ответниците не предали реално фактическата
власт върху имота и въпреки съставения Протокол за въвод във владение по изп.
дело № 20168830400634 на ЧСИ Петя И. *** ищците не можели да се ползват от
собствеността си поради агресивното поведение на ответниците. Към момента не
било разпределяно реалното ползване на собствеността им върху поземлен имот с
идентификатор 23008.8.526, който притежавали при равни права от една страна
ищците и от друга страна ответниците, а това било необходимо за да можели да
получат реално параметрите, в които ще осъществяват фактическата власт върху
собствеността си и което нямало как да стане извънсъдебно поради изключително
влошените отношения между тях от една страна и ответниците от друга. Заявява и
,че са съгласни при невъзможност да получат реално ползване върху част от
имота, съответстваща изцяло на тяхното право на собственост, да бъдат
обезщетени парично от страна ответниците.
Във
връзка с претендираното обезщетение излагат аргументи и сочат съдебна практика,
а именно: В тази смисъл Решение №139/16.11.2015 по дело №2715/2015 на ВКС, ГК,
II г.о./ Когато обектът на съсобственост не позволява такова разпределение, то
няма пречка определените за ползване части да не отговарят напълно на
притежаваните дялове от имота. В този смисъл е практиката в посоченото в
определението за допускане на касационно обжалване Решение № 41 от 20.06.2011г.
по гр.д. № 415/2010 г.. на I г.о., която настоящият състав споделя. Когато на
един съсобственик бъде определена за ползване площ, по-голяма от неговия дял в
съсобствеността, а на друг съсобственик - по-малка площ, то ползващият по-
голяма площ дължи парично обезщетение, съответстващо на гражданските плодове за
частта, надвишаваща неговия дял в съсобствеността. За да не бъде разрешаването на
един спор източник на бъдещ такъв, то изравняването на несъответствието между
правата в съсобствеността и определените за ползване дялове, следва да се
извърши в същото производство. В такава хипотеза следва да се приеме, че
искането за реално ползване обхваща и искането за парично компенсиране при
предоставяне за ползване на част от имота, неотговаряща на правата в
съсобствеността. Затова, в рамките на производството по чл.32. ал.2 ЗС_съдът
следва да определи и дължимото парично обезщетение, равняващо се на
гражданските плодове за частта от имота, която съсобственикът не може да ползва
съразмерно на дела си.Доколкото с възприетия от съда вариант не се осигурява
ползване, съответстващо на дяловете в съсобствеността, то възникналото с този
начин на разпределение неравенство следва да бъде компенсирано в рамките на
същото производство, за да не се създават бъдещи спорове и неудобства за
съсобствениците. С., който получава за ползване площ по-малка от правата му в
съсобствеността, следва да получи и гражданските плодове, припадащи се на
площта, която не може да ползва реално. Тъй като по делото не са събрани
доказателства за размера на паричното обезщетение, необходимо за уравняване на
несъответните дялове на ползване, а за това са нужни специални знания, то за законосъобразното
разрешаване на спора е необходимо извършване на нови съдопроизводствени
действия. Поради това, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото
върнато за ново разглеждане, при което да бъде допусната експертиза за
определяне на дължимото парично обезщетение за компенсиране на неравенството в
разпределените за ползване дялове. След събиране на тези доказателства съдът
следва да извърши разпределението, включващо и присъждане на паричната сума,
дължима за уравнение на неравните дялове на ползване.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска съдът да постанови решение с което да определите начина на реално ползване на
съсобствения им ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 23008.8.526 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Дорково, общ.Ракитово, одобрени със
Заповед РД-18-17/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: се. Дорково, ул.“Кръстьо Пеев" № 1, с площ от 489, трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 метра/, номер по предходен план: имот 796 от квартал 47,
съставляващ УПИ II-796, при съседи: имоти 23008.8.529, 23008.8.9577,
23008.8.528, 23008.8.527 и 23008.8.525, от който имот ищците притежават при
равни права 4/8 идеални части, а ответниците притежават другата половина от
имота, а именно 3/8 от него притежава М.И.Й. и 1/8 общо в режим на СИО
притежават В.В.П. и Г.С.П., като част за реално ползване да бъде определена
общо за двете ищци. При евентуалност -
при техническа невъзможност за реално ползване на половината от площта
на имота, се иска да се определи стойността на обезщетението, което следва да
заплащат ответниците за ползата, за периода от предявяване на иска до
настъпване на обстоятелства, налагащи изменяване или прекратяване заплащане на
обезщетението, ведно със съответната законна лихва при забава съгласно
установената към момента актуална съдебна практика.
В
определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговори от ответниците, с който
оспорват предявения иск за реално ползване на процесния имот, по
следните съображения: Беспорно страните по делото били съсобственици на
процесния недвижим имот. Този имот ответника- М.И. Й. , заедно със съпруга си -
В.Л.Й.с ЕГН **********, който починал на 15.05.1989г., закупили в режим на
съпружеска общност с НОТАРИАЛЕН АКТ №27 от 13.01.1976г., том I, дело 56/1976г..
по описа на РС-Велинград. Това обстоятелство в последствие било признато и с
констативен НОТАРИАЛЕН АКТ №70, том I, дело №128/1976г., по описа на РС-
Велинград. След смъртта на В.Л.Й.- съпруг на първата ответница и баща на
втората ответница, те като наследници на същия, се явявали съсобственици на
процесният поземлен имот, както следва: М.И. Й. на 3/8 идеални части от имота,
а В.В.П. на 1/8 идеална част от същия. Процесния имот към момента на
придобиването му, съобразно тогава действащия план на с.Дорково от 1973г., бил
част от имот с пл.№796, за който е бил отреден един общ парцел XIII-796 в кв.47
с площ от 1070 кв.м., в който тогавашния имота с пл.№796 е участвал в него с
площ от 1000 кв.м. Със ЗАПОВЕД №198/28.12.1978г., на заместник председателя на
ОНС-гр.Пазарджик било извършено частично изменение на регулационния план,
съобразно което парцел II-796 бил разделен на два новообразувани парцела, както
следва: II -796 в кв.47 с площ от 515 кв.м. и XIII -796 в кв.47 с площ от
455кв.м. В последствие със ЗАПОВЕД №РД-25-106/08.05.1997г., на Кмета на Община Ракитово
било одобрено ново частично изменение на плана за регулация, с която парцел
XIII -796 бил заснет с площ от 490 кв.м. По сега действащата кадастрална карта
и кадастрални регистри новообразувания парцел II -796 в кв.47 бил обозначен
като имот с идентификатор 23008.8.526 с площ от 489кв.м., а парцел XIII -796 в
кв.47 бил обозначен като имот с идентификатор 23008.8.527 с площ от 469кв.м.
Другата 1/2 идеална част от процесния имот с идентификатор 23008.8.526 била
собственост на ищците, в качеството им на наследници на А.Г.М..
Всички
тези обстоятелства безспорно се установявали от представеното с исковата молба
РЕШЕНИЕ №04.01.2016г.,на РС-Велинград постановено по гр.д.№305/2015г., с което
и на основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен представения от ищците по делото
НОТАРИАЛЕН АКТ №161, том 1, нот.дело №160 от 2013г., издаден от нотариус- С.Д.,
до размера на 1/2 ид.ч. от признатото
право на собственост върху процесния имот.
С оглед
на изложеното на първо място намират за неправилно и недопустимо искането на
ищците за конституиране по делото на Г.С.П., който с посоченото по-горе решение
било прието, че той не е придобил в режим на СИО с ответницата - В.В.П.,
сочената идеална част.
В тази
връзка се иска, производството по делото спрямо ответника Г.С.П., да бъде
прекратено като недопустимо, тъй като било безспорно обстоятелството, че по иск
с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС необходими другари са единствено
съсобственици и само те следвало да бъдат конституирани, както и да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски, съобразно списък на разноските.
На второ
място безспорно искът с правно основание чл.32, ал.2 ЗС бил допустим
единствено, когато липсвало споразумение между съсобствениците, досежно
ползването на общата вещ или когато това споразумение е вредно за вещта.
Единствено в тези случаи била допустима спорна съдебна администрация, при която
съдебното решение замествало мнозинството на съсъобствениците и преценявало целесъобразността и възможностите за разпределяне ползването на
общата вещ. В тази връзка според представения по делото ПРОТОКОЛ за въвод във
владение от 18.07.2016г., изготевен от ЧСИ-Петя И., предадено било владението и
ползването на 1/2 ид.ч. от процесния имот. От момента на въвода им до ден
днешен ищците се ползвали изцяло от правата си от имота, като никой не им бил
пречил нито оспорвал ползването му. Поради това и намират за недопустим
предявения иск.
В случай,
че съда намерил искането за допустимо, се иска при постановяване на решението
си, при определяне начина на реално ползване между страните, да се съобрази с
дяловите им права в съсобствеността, фактическото състояние на имота и
изградените постройки в същия.
В
о.с.з. ищците лично и чрез пълномощника си адв.Ш., подържат иска за
разпределяне ползването на дворното място съобразно квотите, като сочат
предпочитания от тях да е трети вариант на СТЕ, тъй като се предвижда минимално
обезщетение, с подробни съображения в писмена защита.
В
о.с.з. ответниците лично и чрез пълномощника си адв.Ч., подържат възраженията
си и направеното искане за прекратяване на делото спрямо Г.П.. Искат
разпределяне на ползването да се извърши по първи вариант.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
От представения
от ищците констативен НА 166/02.06.1978г. /л.3/, нот.дело № 319/2018г.- се
установява с него А.Г.М. да е призната за собственик по давностно владение на ½
ид. част от п.II , им.пл.№ 796 в кв.47 по плана на с.Дорково,
целия с площ от 1240кв.м., заедно с построената в него къща на 60 кв.м.
Според
представеното удостоверение за наследници на А.Г.М., починал на 26.10.2011г.
негови наследници са двете му дъщери - ищците С. А.Б. и Н.А.Г..
От
представения от ищците констативен НА 161/06.06.2013г. с него са признати за
собственици поради наследяване по закон и давностно владение ответниците М.И.Й.
и В.В.П., при следните права ¾ за М.Й. и ¼ за В.П. на следния
имот: Поземлен имот с идентификатор 23008.8.526 по плана на с.Дорково от
2010г., целия с площ от 489 кв.м., представляващ им. № 796 по предходния план,
за който е отреден п.II -796 от кв.47 по плана на Дорково, без постройките в
него.
Видно от
представените решения постановени от ВлРС, ОС Пазарджик и ВКС по гр.д. №
305/2015г. по описа на ВлРС, предявения от С.Б. и Н.П., срещу М.Й. и съпрузите В.
и Г. П., искове по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК, са уважени. С тях е
признато за установено по отношение на М.Й. и съпрузите В. и Г. П. , че С.Б. и Н.П.
са собственици на ½ ид.част от Поземлен
имот с идентификатор 23008.8.526 по плана на с.Дорково от 2010г., целия с площ
от 489 кв.м., представляващ им. № 796 по предходния план, за който е отреден
п.II -796 от кв.47 по плана на Дорково. А и на осн. чл.537, ал.2 от ГПК е
отменен констативен НА 161/06.06.2013г. до размера на 1/2 ид.част от същия
имот, с който ответниците М.Й. и В.П. са се легитимирали като собственици по наследство и давностно
владение.
По
отношение на възражението на ответниците, че ответника Г.П. не бил собственик в
процесния имот с идентификатор 23008.8.526 по плана на с.Дорково , и поради
това не бил надлежна страна по иск с провно основание чл.32, ал.2 от ЗС, съдът
намира следното: Действително в производството по издаване на констативен НА
161/06.06.2013г. за собственост
ответника Г.П. не е участвал изобщо. Но същевременно в него е посочено
собствеността да е придобита не само по наследство, но в резултата на давностно
владение. Признатия за собственик на 1/4 ид. част от имота с идентификатор
23008.8.526 – В.П. към момента на съставянето му - 06.06.2013г. е имала сключен граждански брак с Г.П.. Този
брак е сключен на 29.04.2001г. /идно от удостоверение за гр.брак на л.22 по
делото/. При което и както за В.П. така и за съпруга й Г.П. е текъл 10 годишния
давностен срок по чл.79 от ЗС, предвиден за придобиване по давност на един
имот, тъй като за времето от 2001г., когато е сключени гражданския брак мужде В.
и Г. П. и до издаване на КНА №161 е изминало време от повече от 10 години. А по делото няма данни нито се твърди
съпрузите П. да са живеели другаде в този период. Тоест собствеността върху
¼ от ид. част от имота с идентификатор 23008.8.526, придобита както по
наследство така и по давност от В.П. с
въпросния НА №161/2013г. е придобита по давност и от нейния съпруг Г.П., в
режим на СИО.
Поради
това и страна по искът по чл.108 от ЗС е била не само съпругата В.П., но и
нейния съпруг Г.П..
Ето защо
и съдът намира, че ответника Г.П. е съсобственик в процесния имот, така както е
съсобственик и съпругата му В.П. и като съсобственик е материално правно
легитимиран да участва в производството по разпределяне ползването на общата
вещ, какъвто е предмета на настоящото дело. А възражението на ответника Г.П.,
че искът по чл.32, ал.2 от ЗС е недопустим спрямо него и поради това
производството по делото следва да се прекрати спрямо него е неоснователно. На следващо място определено
ответника Г.П., като съпруг на В.П., за която е налице титул за собственост е
ползвател на общата вещ на законов основание. И като такъв е лигитимиран да е
страна по иск по чл.32, ал.2 от ЗС.
По делото
страните не спорят, че са съсобственици в поземления имота с идентификатор
23008.8.526, при квоти по ½ за ищците и за ответниците, а това и се
установява от факта, че с влязло в сила съдебно решение е установено спрямо настоящите ответници, че ищците да са
собственици на ½ ид. част от процесния имот. А за
останалата една втора от него е налице
титиул за собственост обективиран в КНА №161/2013г., за която част той е
валиден.
С
производството по се цели да се разрешат спорове между съсобственици
/ползватели/ във връзка с общата вещ, изхождайки от съдържанието на посочената
разпоредба. Според тази нормата, ако не може да се образува мнозинство или няма
решение на мнозинство, или решението на мнозинството е вредно за общата вещ,
съдът по искане на съсобственик решава въпроса относно разпределението на
ползването. Когато е предявен иск по съдът не решава правен спор, а замества
липсващото мнозинство от съсобствениците /ползвателите/ и постановява най -
целесъобразно ползване на общата вещ.
Доколкото
в закона липса специална форма за установяване невъзможността да се образува
мнозинство на съсобствениците /ползвателите/ за вземане на решение, следва да
се приеме, че такава невъзможност е налице със самия факт на предявяване на
иска спорът за разпределяне ползването да се реши от съда /в този смисъл е и
Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС/.
Разпоредбата
на чл. 32, ал. 2 ЗС овластява съда при
предявено искане на един от съсобствениците да администрира взаимоотношенията
им по повод ползването на обекта на съсобствеността. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото
или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното
ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата
вещ. Начинът на ползване следва да е съобразен както с обема на правата на
съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване възможност
за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ (Решение № 615 от 30.09.2010 г.
по гр. д. № 1510/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановеното по реда на чл. 290 от ГПК).
Ето
защо при иск с правно основание чл. 32,
ал. 2 от ЗС съдът следва да се ръководи от изискването ползването да отговаря
най-пълно на правата на съсобствениците и на фактическото ползване на имота към
момента на решаване на спора и да осигури удобен начин на ползване и достъп до
имота и построените в него сгради, както и помещенията от общите части на
сградата с оглед обслужването и поддръжката им.
По делото
е прието основно и допълнителни заключения по СТЕ изготвени от в.л.Б.Г., с което
са направени три варианта на разпределяне ползването на дворното място от
съсобствениците му. Ищците изразяват желание разпределението на ползването на
дворното място да се извърши по 3-ти вариант на СТЕ, тъй като при него се
предвижда най-малко обезщетение за разликата. Ответниците от своя страна иска
разпределяне ползването на дворното място да се извърши по 1-ви вариант на СТЕ.
От
основното Заключение по СТЕ се установява, че съсобствения между страните имот
- поземления имота с идентификатор 23008.8.526, целия е с площ от 489 кв.м. В
него има построени три сгради, а именно: жилищна сграда №1 с площ от 76кв.м;
жилищна сграда №2 с площ от
94кв.м и допълващо застроявано – сграда № 3 с площ от 25кв.м. Тоест заетата със
постройки площ е общо 195кв., а незастроената площ е 294 кв.м. От тях
собственици на жилищна сграда №1 на 76 кв.м. и на стопанската постройка на
25кв.м. са ответниците. Освен ищците и ответниците са съсобственици на по
½ ид част от жилищна сграда №2 с площ от 94кв.м, като ищците са
собственици на източната й половина, а ответниците на западната половина. Тази сграда има изградени два самостоятелни
входа за всяка от източната и западната й половина. Освен това в дворното място
има изградени и долепени до жилищната сграда и попълващото застрояване,
собственост на ответниците три навеса от дървена конструкция, както и паянтова
сграда за котелно.
На тази
база и при установено от вещото лице останала незастроена площ от 294кв., от
която при права от ½ или за по 147кв.м за ищците и ответниците е
направено разпределение на ползването й в три варианта.
В
допълнително заключение по СТЕ, поради различната собственост върху построените
в дворното място 2 бр. жилищни сгради от основното застрояване, е направено
разпределение на ползването на незастроената част от дворното място на база
площта му от 489 кв.м. от която при
права от ½ или за по 244,50кв.м за ищците и ответниците застроена и
незастроена част, като са отчетени площите на застройките, според това на кого
принадлежи собствеността върху тях. По същество и трите варианта на
разпределение на ползването на незастроената част от дворното място на
основното и допълнителното заключение, като площи за ползване от страните не се
различават. Единствено разликата се състой в това колко е квадратурата която е
в повече или недостига до правата на собственост от по ½ ид.част от
целия имот. Което има значение за стойността на претендираното обезщетение от
ищците.
Видно от
1-ви вариант на СТЕ към доп.заключение от 28.03.2019г. с него е предвидено
разпределение на ползването на поземления имота с идентификатор 23008.8.526,
който целия е с площ от 489 кв.м., при обща застроена и незастроена площ от 244,50кв.м
и при отчитане собствеността на сградите от основно и допълващо застрояване, по
следния начин: за ищците –незастроена
площ от 108,18 кв.м с осигурен достъп до жилищната сграда от улица /оцветено в синьо/; за ответниците
площ от 185,82 кв.м с осигурен достъп до от улица жилищната сграда и улица /оцветено в сиво/, при равни права от
по ½ ид. част в съсобственост на страните.
По този
вариант площта за реалното ползва но ищците е с 89,32кв.м по-малко от правата
им, а на ответниците с 89,32кв.м повече от правата им.
Във 2-ри
вариант при същите данни е направено разпределение на ползването на дворното
място при отчитане собствеността на сградите от основно и допълващо
застрояване, по следния начин: за ищците – площ от 123,79 кв.м с осигурен
достъп до жилищната сграда от улица
/оцветено в синьо/; за ответниците площ от 170,73 кв.м с осигурен достъп до
жилищната сграда /оцветено в сиво/, при равни права от по
½ ид. част в съсобственост на страните.
По този
вариант площта за реалното ползва но ищците е с 73,77кв.м по-малко от правата
им, а на ответниците с 73,77кв.м повече от правата им.
В 3-ти вариант
при същите данни е направено разпределение на ползването на дворното място при
отчитане собствеността на сградите от основно и допълващо застрояване, по
следния начин: за ищците – площ от 147,0 кв.м с осигурен достъп до жилищната сграда от улица /оцветено в синьо/; за ответниците
площ от 147,0 кв.м с осигурен достъп до жилищната сграда /оцветено в сиво/, при равни права от по
½ ид. част в съсобственост на страните.
По този
вариант площта за реалното ползва но ищците е с 50,50кв.м по-малко от правата
им, а на ответниците с 50,50кв.м повече от правата им.
Съдът
намира, че начина на реално ползване на процесното дворно място следва да се
разпредели по 2-ри вариант, тъй като по нито един от вариантите не се осигурява
разпределение на ползването равно на квотата на страните. Първия вариант дава
най-голяма разлика между квотите в съсобствеността и разпределената част за
реално ползване. Третия вариант е направен така, че достъпа до масивната
постройката от допълващото застрояване на ответниците се осигурява по една
пътечка, която допира до навеса зад къщата и до навеса до постройката от
допълващо застрояване. Това разпределение на ползването би довело до
необосновано затрудняване на собствениците да ползват собствената си сграда от
допълващото застрояване. По тези
съображения съдът намира, че най-удачния варианта за разпределяне на ползването
е именно втори вариант, при който е осигурено едно сравнително добро
пространство за достъп на ответниците до сградата им от допълващото застрояване,
а и площта за реално ползване е
по-близка до квотите в съсобствеността на страните, които и ще осигури удобен начин на достъп и
ползване на имота.
Ето
защо и съдът намира, че иска по чл.32, ал.2 от СК следва да бъде уважен, като
се разпредели ползването на съсобствен недвижим имот - дворното място, съставляващо
УПИ II-796 в кв.374 по плана на гр.Велинград с идентификатор 23008.8.526, целия
с площ от 489 кв.м., при граници и съседи: при съседи: имоти 23008.8.529,
23008.8.9577, 23008.8.528, 23008.8.527 и 23008.8.525, между съсобствениците на
дворното място – ищците и ответниците, по Втори вариант на СТЕ.
Съдебната
практика допуска в производството по чл. 32, ал.2 ЗС, при невъзможност правата
на страните да бъдат съобразени или това създава значителни неудобства,
разпределението да се извърши при несъответствие с притежаваните от
съсобствениците права, като съсобственикът, получаващ за ползване по голяма
част от притежаваната, ще дължи обещетение по чл. 31, ал.2 ЗС. В този смисъл р.
271 по гр.д. № 3131/2008 г III г.о. ВКС.
До
колкото по избрания втори вариант на разпределеното ползване на ищците се
представя за ползване дворно място с 73,77 кв. по-малко от собствеността им
върху ½ ид част от целия парцел, а според допълнително заключение по
СТЕ, размерът на обезщетението за тази площ е 107лв. на месец, то и ще се
определи обезщетение за ищците в този
размер, което ответниците да им заплащат ежемесечно, считано от влизане на
решението в сила до настъпване на законоустановени причини за изменение в
обстоятелствата.
До колкото искът е такъв с предмет чл.32, ал.2 от СК, то
и по този иск не се присъждат разноски на страните, а направените от тях такива
остават за тяхна сметка.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на незастроената част от дворно място, съставляващо
УПИ II-796 в кв.374 по плана на гр.Велинград с идентификатор 23008.8.526, целия
с площ от 489 кв.м., при граници и съседи: при съседи: имоти 23008.8.529,
23008.8.9577, 23008.8.528, 23008.8.527 и 23008.8.525, съобразно вариант ІІ
/вариант втори/ на допълнително заключението на съдебно - техническа експертиза,
изготвена от в.л.Б.Г., представляващ неразделна част от решението, както
следва:
на С.А.Б., ЕГН ********** *** и Н.А.Г., ЕГН ********** *** - разпределя ползването на площ,
равняваща се на 123,73 кв.м - незастроена, находяща се в северната
част на имота и оцветена в „синьо“ в скица, представляваща Втори вариант на допълнително
заключението на назначената съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л.Г.
(л.102 от делото);
на М.И.Й., ЕГН ********** ***; В.В.П., ЕГН ********** и Г.С.П., ЕГН **********
*** - разпределя ползването на площ, равняваща се на 170,27 кв.м - незастроена, находяща се в южната част на имота и оцветена
в „сиво“ в скица, представляваща Втори вариант на допълнително заключението на
назначената съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л.Г. (л.102 от
делото);
Скица, представляваща вариант ІІ на допълнително заключението
на назначената съдебно - техническа експертиза с вх.№ 1535 от 28.03.2019г.,
изпълнена от в.л. Г. (л.102 от делото), приподписана от състава на съда е
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА М.И.Й., ЕГН ********** ***; В.В.П., ЕГН ********** и Г.С.П.,
ЕГН ********** ***, да заплащат на С.А.Б., ЕГН ********** *** и Н.А.Г., ЕГН **********
***, месечно обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС, в размер на 107,0лв. /сто и седем лева/,
считано от влизане на решението в сила до настъпване на законоустановени
причини за изменение в обстоятелствата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................