№ 5034
гр. София, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110167144 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „ТТ С” ЕАД срещу П. Р. Б. с искане да бъде
признато за установено, че дължи следните суми: сумата 322,99 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ***, находящ се в гр. София, район
„............, аб. № 312518 в периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., сумата от 60,75 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2021г. до 14.07.2023г., сумата 12,21
лева, цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.09.2021г.,
сумата 2,95 лева, мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 15.08.2020г. до 14.07.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от
31.07.2023г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 43102/2023г. по описа на СРС, 25-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, като за
процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но не я е
заплатил. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника П. Р. Б., с
който оспорва заявените искови претенции. Не оспорва да е собственик на процесния имот,
но възразява да е ползвател на същия. Сочи, че фактическите ползватели на имота са И. М.
П. и С М. М и съпътстващи ги лица. Твърди, че не е бил въвеждан във владение. Бил завел
дело срещу И. П. и С М, за което било образувано гр. дело № 34236/2019г. по описа на СРС,
45-ти състав. Искането към съда е да отхвърли исковете като неоснователни.
Във възражението по чл. 414 ГПК П. Б. е посочил, че не бил въвеждан във владение на
1
имота и че няма договор с „ТТ С“ ЕАД.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Д“ ООД /с предишно наименование „Б“
ООД/, не е взел становище по основателността на предявените искове. С молба от
23.05.2024г. е посочено, че сградата е на ежемесечен отчет на уредите за дялово
разпределение на топлинна енергия, която ежемесечно се начислявала въз основа на реално
потребление. Не били съставяни отчетни формуляри. В имота не се ползвала топлинна
енергия за отопление, единствено за сградна инсталация.
Третите лица- помагачи на страната на ответника- И. М. П. и В. В. С., не са взели
становище по основателността на претенциите.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото е приет препис от Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 142, том Първи, рег. № 2521, дело № 133 от 2019г. на нотариус М И, от
който се установява, че на 26.03.2019г. „П К- РМ“ ЕООД е продал на П. Р. Б. следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор .......... с адрес на имота- гр.
София, район П, жилищен комплекс „............, намиращ се в сграда № 2, разположена в
поземлен имот с идентификатор ... с предназначение на самостоятелния обект жилище,
2
представляващ апартамент № 18 с площ от 75,71 кв.м., част от жилищен блок № 34,
състоящ се от 100 жилища на разгъната застроена площ от 8691,31 кв.м. с местонахождение
на блока: гр. София, район В Л, квартал 31, жилищен комплекс „..... с прилежащо мазе № 18,
с площ на мазето 3,52 кв.м.
Приет е препис от Книга на собствениците в жилищна сграда в режим на Етажна
собственост, намираща се в област София- град, община Столична, район П, ж.к. „..... ..,
заведена през 2011г., в която е посочено, че в ***, намиращ се на ет. 4 в сградата живеят И.
М. П., В. В. С. и В В В.
Приета е Заповед № СОА20-РД41-4 от 13.08.2020г. на кмета на Столична община, с
която е определено парично обезщетение за 1/2 идеална част от поземлен имот № 168, кв.
206 /стар 208/, м. П- Редута, находящ се на ул. ... гр. София, в общ размер на 64654 лева на
наследниците на М С П /С М. М и И. М. П./. С цитираната заповед е отменена Заповед №
РД-41-449/14.05.1985г. на председателя на ИК на СНС досежно частта на М С П, с която му
е определен конкретен апартамент в блок А1- „П Ра“- ведомствено жилище на ДСО „Редки
метали“, апартамент № 16, четвърти етаж.
Приет е препис от Решение от 01.02.2022г., постановено по гр. дело № 34236/2019г. по
описа на СРС, 45-ти състав, с което е признато за установено, че П. Р. Б. и Е Д Б.а в режим
на СИО са собственици на самостоятелен обект в сграда № 2, а именно апартамент 18, с
идентификатор .......... с площ от 75,71 кв.м., част от жилищен блок 34, находящ се в гр.
София, район П, .., ж.к. Х Д, при съседи: на същия етаж- самостоятелен обект с
идентификатор ....... под обекта- самостоятелен обект с идентификатор ......, над обекта-
самостоятелен обект с идентификатор ..............., ведно с мазе № 18 с площ от 3,52 кв.м. с
граници: изток- коридор, запад- фасада, юг- мазе № 17, север- мазе № 19. С решението са
осъдени И. М. П., В. В. С. и С М. М да предадат на П. Р. Б. и Е Д Б.а владението върху
самостоятелен обект в сграда № 2, а именно апартамент № 18 с идентификатор .........., ведно
с мазе № 18. Към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция
гореописаното решение не е влязло в сила.
Прието е заявление- декларация от 16.06.2017г., подадено от С М. М и И. М. П.,
адресирано до Столична община, Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, в което е
посочено, че са съгласни определеното със Заповед № РД-41-449 от 14.05.1985г. на
основание чл. 98 от ЗТСУ имотно обезщетение да бъде изменено в парично по пазарните
цени към момента на паричното обезщетяване за тристаен апартамент от 86,94 кв.м.- три
стаи и кухня, заедно с таван и правото на строеж.
По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с процесния
имот за процесния период.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че между страните не е
спорно обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, както и че е
придобил същия въз основа на гореописания Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 142, том Първи, рег. № 2521, дело № 133 от 2019г. на нотариус М И преди
началото на процесния период /на 26.03.2019г./.
3
Не е спорно между страните и обстоятелството, че ответникът не е бил въведен във
владение, респ. че в процесния период не е ползвал процесния имот. Горното обстоятелство
се установява и от свидетелските показания на св. Н. В., управител на Етажната собственост
в сградата, в която се намира процесният имот. Горното обстоятелство, обаче, е
непротивопоставимо на ищцовото дружество, доколкото страна по неформалния договор за
продажба на топлинна енергия е именно собственикът, респ. титулярът на вещното право на
ползване съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ. В този смисъл пасивнолегитимиран да
отговаря по предявените искове е именно ответникът в качеството му на собственик на
процесния имот за процесния период като обективното установяване на твърденията му за
реално ползване на имота би имало значение единствено в инициирано срещу тези лица
съдебно производство относно реализираните от собственика на имота разходи, свързани с
текущото му ползване на договорно или извъндоговорно основание от страна на
обитателите на имота.
Обстоятелството, че през исковия период процесният имот е бил предмет на съдебен
спор, както и дали носителят на вещното право на собственост фактически ползва имота е
ирелевантно за възникване на отговорността за заплащане на задълженията за доставена до
имота топлинна енергия. В този смисъл и Решение № 6308 от 18.11.2024г. на СГС по в. гр. д.
№ 8724/2021г., Решение № 1550 от 18.03.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 13485/2022г., Решение
№ 1498 от 24.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9469/2022г.
С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е безспорно
установено, че ответникът е собственик на процесния имот, поради което е страна по
неформално правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди и е пасивно
легитимиран да отговаря за задълженията към ищцовото дружество за доставка на топлинна
енергия.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от
приетите по делото доказателства и от приетата СТЕ, която съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК.
От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че *** има отопляема
кубатура 173 куб.м., включваща и припадащия се дял от общите части на входа. Експертът е
посочил, че отопление във вх. А на процесния блок няма и на живущите не се начисляват
суми за „отопление на общи части“. Вещото лице е уточнило, че в ж.к. Х Д целогодишно не
се подава топлинна енергия за битови нужди. От заключението се установява, че „Д“ ООД /с
предишно наименование „Б“ ООД/ е отчитала и разпределяла потребената топлинна енергия
в процесния .. ежемесечно, въз основа на месечните отчети на общия топломер в АС. За ***
била разпределяна топлинна енергия само за сградна инсталация, тъй като в имота нямало
работещи отоплителни тела и индивидуални топлинни разпределители. От обитателия на
*** не били представени възражения/рекламации до фирмата за дялово разпределение.
Вещото лице е посочил, че съобщенията към фактури за потребена топлинна енергия, както
и индивидуалните справки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, били на името
4
на П. Р. Б.. Вещото лице е уточнил, че .. е многоетажен и отоплителната инсталация била
разделена на два кръга за „долна“ и „горни“ зони с отделни топломери. Топломерите били
преминавали метрологични проверки през две години, относими към исковия период като от
ежемесечните им отчети били приспадани технологичните разходи на две абонатни станции.
Стойността на топлинна енергия за процесния период и имот била в размер на 329,50 лева
/без включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива, междинни
погасявания и суми за дялово разпределение/.
От приетата ССчЕ се установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на
суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума. За периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.
била начислена стойност на топлинна енергия в общ размер от 330,94 лева с ДДС като
нямало данни за осчетоводени и изравнителни сметки за имота. Вещото лице е посочило, че
съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния период, утвърдени от
КЕВР, общо начислените и незаплатени суми за топлинна енергия възлизат на сумата от
307,13 лева /330,94 лева, прогнозно фактурирани суми – 23,81 лева, кредитни известия/.
Били начислени и 28,07 лева, цена на дялово разпределение за период от 01.06.2020г. до
30.04.2022г.
По отношение на стойността на доставената топлинна енергия съдът кредитира
заключението, дадено от вещото лице –счетоводител, доколкото при изготвянето му е взета
предвид разликата в цената от 23,81 лева. Поради което приема, че стойността на доставена
топлинна енергия за процесния период и имот е 307,13 лева.
Така по делото е безспорно установено, че между страните е било налице облигационно
правоотношение за процесния период и имот, както и че ищецът е доставил топлинна
енергия на стойността, посочена в исковата молба, а именно 307,13 лева, като не се твърди и
не се установява сумата да е била погасена чрез плащане.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, се установява че услуга дялово разпределение е била предоставяна през
процесния период от „Д“ ООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е
уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза /Таблица № 3, стр. 3 от
заключението/ се установява, че за процесния период стойността на услугата дялово
разпределение за процесния период от 01.06.2020г. до 30.09.2021г. е в общ размер на 19,53
лева. При спазване на принципа за диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК,
съдът приема, че претенцията е основателна до претендирания размер от 12,21 лева.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 57,72 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
5
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата, поради което дължи мораторна лихва за процесния период.
Поради което е основателна и претенцията за мораторна лихва в размера от 57,72 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 14.07.2023г. следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Предвид което предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия е основателен за
сумата от 307,13 лева за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., като следва да бъде
отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 322,99 лева,
предявеният иск за мораторна лихва върху цената на доставена топлинна енергия, начислена
за периода от 15.01.2021г. до 14.07.2023г., е основателен до сумата от 57,72 лева, като следва
да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 60,75
лева. Предявеният иск за цена на услуга дялово разпределение за 12,21 лева за периода от
01.06.2020г. до 30.09.2021г. е основателен изцяло.
Следва да бъде отхвърлен и предявеният иск за мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение в размер от 2,95 лева за периода от 15.08.2020г. до
14.07.2023г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер от 25
лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. С оглед уважената
част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство в
6
размер от 70,89 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса
в размер на 75 лева, депозит за експертизи в общ размер от 600 лева и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева, тоест общо 775 лева. С оглед уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото производство в размер от
732,57 лева.
Ответникът е сторил разноски за депозит за свидетел в размер на 50 лева и претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева като са представени доказателства за
сторените разноски, а именно Договор за правна защита и съдействие № 073673 от
09.02.2024г. /л. 45 от делото/, тоест общо 550 лева. С оглед отхвърлената част от исковете на
ответника следва да се присъдят разноски в размер от 30,11 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че П. Р. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ........, дължи на „ТТ С“ ЕАД, с ЕИК: ......., с адрес на
управление: гр. София, ул. „.... следните суми: сумата от 307,13 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ***, находящ се в гр. София, район
„............, аб. № 312518 в периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., сумата от 57,72 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2021г. до 14.07.2023г., сумата от 12,21
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до
30.09.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от 31.07.2023г. до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 43102/2023г. по описа на СРС, 25-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
322,99 лева, предявения иск за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 60,75 лева, предявения иск за
сумата от 2,95 лева, мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 15.08.2020г. до 14.07.2023г.
ОСЪЖДА П. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ........, да заплати на „ТТ С“
ЕАД, с ЕИК: ......., с адрес на управление: гр. София, ул. „.... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 70,89 лева, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно
уважената част от исковете и сумата от 732,57 лева, представляваща разноски в исковото
производство съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТТ С“ ЕАД, с ЕИК: ......., с адрес на управление: гр. София, ул. „.... да
заплати на П. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ........, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 30,11 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно
7
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Д“ ООД на
страната на ищеца и третите лица-помагачи на страната на ответника- И. М. П., ЕГН
********** и В. В. С., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8