О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
260826 16.11.2020 година Град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен състав
На
шестнадесети ноември, две хиляди и двадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
Частно
гражданско дело номер 2330 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод частна жалба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1527 ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3 чрез юк. И. Терзиев, против
Разпореждане № 705 от 04.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. №20202180100307/2020
г. по описа на Районен съд – Царево, с което съдът е отхвърлил заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против И.С.В.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. „О.“ № **, в частта, с която е отказано присъждане
на договорна лихва в размер на 51,50 лева за периода 22.05.2019г. – 19.09.2019г.
– датата на последната вноска; неустойка за неизпълнение на задължение за
периода от 26.04.2019г. - 19.09.2019г. в
размер на 299,85 лева; такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 175 лв., както и в частта му с която се претендират разноски за
юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50 лева до 200 лева.
Моли
съда за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение, относно
всички вземания на частния жалбоподател, претендирани със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Излага съображения.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
При
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
28.08.2020 г. кредиторът се позовава на сключен договор на 22.04.2020 г. между длъжника
И.В. и „Вива кредит“ ООД ЕИК ********* в качеството му на заемодател, чрез
средства за комуникация от разстояние, като договорът за заем е сключен във
формата на електронен документ. На 03.02.2020г. е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. на
основание чл.99 от ЗЗД между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД. Първоначалният договор е подписан при Общи условия
– неразделна част от последния.
Първостепенният
съд е издал заповед за изпълнение № 156 от 04.09.2020 г. по ч.гр.д. №307/2020г.,
като е разпоредил длъжникът И.В. да заплати на частният жалбоподател сумата от 508,46
лева за главница в размер на 500 лева, сумата от 8,46 лева – лихва за забава за
периода 23.05.2019г. – 27.08.2020г., както и разноски по делото. С атакуваното
разпореждане е отказано присъждане на възнаградителна лихва /договорна лихва/,
неустойка и такса от 175 лева за извънсъдебно събиране на вземането.
Настоящата
съдебна инстанция намира обжалваното разпореждане за частично неправилно. Съдът
не споделя възраженията на жалбоподателя, подробно изложени в частната жалба,
за това, че заповедния съд не може да извършва преценка за валидност на договор
за потребителски кредит или отделни негови клаузи, тъй като разпоредбата на
чл.411, ал.1, т.2 от ГПК указва на съда, че при разглеждане на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение последният служебно следва да извърши
проверка, с оглед на това дали искането не е в противоречие със закона или
добрите нрави. Тъй като договорът между страните е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит, то съдът следва служебно да следи за спазване
на разпоредбите на този закон.
По
отношение на искането за присъждане на неустойка, настоящата съдебна инстанция
споделя изложените в атакуваното разпореждане съображения на първоинстанционния
съд. Съгласно Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на
ОСГТК на ВКС, когато неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, същата е нищожна. В случая размерът на
взетия кредит е 500 лева и неустойката в размер на 299,85 лева представлява
почти 60% от стойността. Предвиждането, че неустойката ще се заплаща разсрочено
заедно с всяка вноска противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 т.3
от ЗЗД, което налага потвърждаване на атакуваното разпореждане в тази му част.
Неоснователна
е и претенцията за заплащане на такса в размер на 175 лева по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, тъй като претендираните от кредитора такси
са в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, в която разпоредба е
посочено, че при забава на потребителя кредитора има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Посочването на това задължение
като такса представлява опит същата да се представи като възнаграждение за
извършване на допълнителни услуги съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК, но в случая
събирането на просрочено задължение не представлява услуга, поради което същата
е недължима.
Основателна
е претенцията за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва в размер на 51,50
лева за периода от 22.05.2019 г. до 19.09.2019 г., тъй като същата не
противоречи на добрите нрави. Съобразно чл.19 ал.4 от ЗПК е предвидено събиране
на договорна лихва в размер до петкратния размер на законната лихва, доколкото
в ГПР на кредита се включват общите разходи на потребителя, в т.ч. лихви,
възнаграждения и др. Основният критерий е размерът на ГПР, който не следва да
надхвърля 50%. В случая ГПР е посочен в размер на 49,48% и отговаря на
законовите изисквания по чл.19 ал.4 от ЗПК. В този смисъл тази претенция се
явява основателна.
Изложеното
налага частична отмяна на обжалваното разпореждане в посочената му част. Съдът
констатира, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, не е внесла
дължимата държавна такса от 15 лева за настоящото обжалване, поради което
страната следва да бъде осъдена да я заплати.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА
Разпореждане № 705 от 04.09.2020 г., постановено по ч.гр.д.
№20202180100307/2020 г. по описа на Районен съд – Царево, с което съдът е
отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против И.С.В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „О.“
№ **, в частта, с която е отказано присъждане на договорна лихва в размер на
51,50 лева за периода 22.05.2019г. – 19.09.2019г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът
И.С.В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „О.“ № **, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1527 ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3 чрез юк. И.
Терзиев, сумата от 51,50 лева - договорна лихва за периода 22.05.2019г. –
19.09.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането в останалата му част.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Царево за издаване на заповед за изпълнение, съобразно
настоящото определение.
ОСЪЖДА
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527 ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3 чрез
юк. И. Терзиев да заплати по сметка на Бургаски окръжен съд сумата от 15 лв.
държавна такса за въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.