№ 7304
гр. София, 21.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110148874 по
описа за 2023 година
„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу „Ф.Б.“ ЕООД установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за незаплатена топлинна енергия в размер на 622,63 лева за
периода 10.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.06.2023 г. до окончателното
плащане, мораторна лихва в размер на 130,58 лева за периода 01.12.2020 г. – 21.06.2023 г.,
сума за дялово разпределение в размер на 6,10 лева, ведно със законната лихва от 27.06.2023
г. до окончателното плащане, за периода 05.2021 г. – 09.2021 г. и 1,18 лева - мораторна
лихва за периода 01.07.2021 г. – 21.06.2023 г. за топлоснабден имот – магазин в гр. София,
ж. к. „..., ет. 2, офис 1, аб. № 403773.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил ползвана топлинна енергия за стопански
нужди, поради което се е обогатил неоснователно. Поддържа, че е доставил за процесния
период топлинна енергия до ползвания от ответника топлоснабден имот, като последният не
е престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена, с което се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца. Сочи, че между страните не е подписван договор за продажба на
топлинна енергия. Излага, че е изпратил покана до ответника.
В срока за отговор ответникът сочи, че процесният имот не е топлоснабден и до него
не е доставяна топлинна енергия. Намира, че поради липса на договор между страните, ОУ
на ищеца нямат обвързваща сила. Сочи, че не е потребител на топлинна енергия. Отрича да е
получавал покана за плащане. Оспорва исковете по основание и размер.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
1
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите,
когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да произтичат
от един общ факт или от обща група факти. Тези предпоставки са налице, когато при липса
на облигационно отношение – несключен писмен договор или такъв с изтекъл срок, едно
лице ползва доставена от топлопреносното предприятие топлинна енергия в имота като
спестява разходи за плащане на дължимата цена, с което се обогатява. Съответно
топлопреносното предприятие обеднява, тъй като не получава цената на доставената
топлинна енергия, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от
общи факти – доставката на топлинна енергия до имота и ползването ѝ от ответника.
По делото се установява че ответникът е собственик на процесния имот – магазин в
гр. София, ж. к. „..., ет. 2, офис 1, аб. № 403773, доколкото с нотариален акт от 15.10.2020 г.
го придобива.
Не е спорно, че между страните не е сключен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди. Отношенията между
доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в
ЗЕ. По силата на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ „небитов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. При това
положение съдът намира, че в случая не е налице облигационно отношение с предмет
продажба на топлинна енергия за стопански нужди съгласно сключен между страните
писмен договор за процесния имот, като ищецът основава претенцията си на твърдения за
наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника по правилата за неоснователно обогатяване.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца сумата, с която се е обогатил до
размера на обедняването. В случая размера на обедняването и обогатяването е един и същ –
стойността на доставената до имота топлинна енергия. Доколкото ответникът придобива
процесния имот на 15.10.2020 г., то съобразно горепосоченото той е отговорен за
задължения, възникнали след тази дата, поради което задълженията за периода 01.10.2020 г.
- 14.10.2020 г. не следва да му се вменяват.
Доколкото ответникът по делото се е обогатил с цената на реално потребената
енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите
по изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът
ползва данните на СТЕ, според която сумата, която абонатът дължи за ТЕ, изразходвана
през процесния период, е 605,50 лева, която сума не включва просрочени или неплатени
2
предишни сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, дължими суми за дялово
разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 3,10 лева. Според
главните отчети и изравнителните сметки на ФДР в процесния имот за процесния период не
се ползва ТЕ за отопление на имот. Проверката на топломера за 2020 г. е направена 22
месеца след законовия срок. Пропускането на 24-месечния законов срок за метрологична
проверка на ОТ е нормативно нарушение. От техническа гледна точка наличието на
метрологична проверка, макар и след изискуемия срок със заключение „Съответства”, дава
основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е бил годно СТИ. Това голямо
закъснение се дължи на обстоятелството, че за 2019 г. и 2020 г. „Т.С.“ ЕАД не е имало
сключен договор с фирма за метрологичен контрол. Имотът не е свързан към сградните
инсталации за отопление и БГВ на топлозахранената процесна сграда. В имота няма
монтирани топломер и водомер. В имота няма потребление на топла вода, нито за
отопление, нито за БГВ. Имотът е топлозахранен, както всички имоти в процесната сграда,
но не е изпълнена връзката между сградните инсталиции и вътрешните инсталации в имота.
При начисляване на ТЕ от сградна инсталация на абоната определящ е отопляемият обем на
имота. Дали през този имот преминават тръби или не, не се отразява на начислената ТЕ от
сградна инсталация. Начинът на разпределение на тази ТЕ има за цел да постави всички
абонати в сградата при едни и същи условия при разпределението на ТЕ от сградна
инсталация, защото бидейки в топлофицирана сграда, отделните имоти обменят топлина по
между си.
По отношение на извършването на дялово разпределение в процесната сграда следва
да се има предвид сключеният между „Т.С.“ ЕАД и „Б.” ООД договор, с който се уреждат
взаимоотношенията между двете дружества по отношение на извършване на услугата
„дялово разпределение“ от третото лице – помагач, което се възлага в негова тежест от
ищеца. За осъществяването на това не е необходимо съгласие на абонатите, нито се изисква
същите да бъдат страна по сключения договор. Член 139, ал. 2 ЗЕ предоставя възможност
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост да се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър.
Поради изложеното съдът намира за основателен предявения главен иск за сумата
590,63 лева, определена на основание чл. 162 ГПК, за периода 15.10.2020 г. – 30.04.2022 г.,
поради което и същият следва да бъде уважен до този размер. Дължимата сума за дялово
разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 3,02 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение
на задължението длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
Задължението за плащане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е без
определен срок за изпълнение, поради което за изпадането на длъжника в забава е
необходимо той да е бил поканен от кредитора да му плати. По делото е представена покана
от 15.05.2023 г., с която ищецът е поканил ответника да му заплати дължимата главница за
периода 10.2020 г. – 04.2023 г. в 7-дневен срок. поканата е получена от лице с разрешението
3
на Й.Т. – управител на ответника. Поради това съдът намира, че ответникът е изпаднал в
забава, считано от 23.05.2023 г. С оглед на това лихва за забава се дължи за периода
23.05.2023 г. – 21.06.2023 г., като предявеният акцесорен иск е основателен за сумата 5,62
лева, определена на основание чл. 162 ГПК. Мораторната лихва върху главницата за дялово
разпределение е в размер на 0,03 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
236,41 лева, от следните направени разноски: 50 лева – държавни такси за исковото и
заповедното производства, 200 лева – депозит за експертиза, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева. Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 169,56 лева, от претендирани
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за исковото производство и 400
лева за заповедното производство, които не са прекомерни с оглед чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 6, ал.
1, т. 3 НМРАВ. Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца в размер на 66,85
лева
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. срещу
„Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК .., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че „Ф.Б.“ ЕООД дължи на „Т.С.”
ЕАД на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 590,63 лева, представляваща
незаплатена топлинна енергия в размер на за периода 15.10.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 27.06.2023 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
5,62 лева за периода 23.05.2023 г. – 21.06.2023 г., сума за дялово разпределение в размер на
3,02 лева, ведно със законната лихва от 27.06.2023 г. до окончателното плащане, за периода
05.2021 г. – 09.2021 г. и 0,03 лева - мораторна лихва за периода 23.05.2023 г. – 21.06.2023 г.
за топлоснабден имот – магазин в гр. София, ж. к. „..., ет. 2, офис 1, аб. № 403773, за които
суми по ч. гр. д. № 35753/2023 г. на СРС, 82 състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата 590,63 лева до пълния
предявен размер от 622,63 лева и за периода 01.10.2020 г. - 14.10.2020 г., над сумата 5,62
лева до пълния предявен размер от 130,58 лева и за периода 01.12.2020 г. – 22.05.2023 г., над
сумата 3,02 лева до пълния предявен размер от 6,10 лева и над сумата 0,03 лева до пълния
предявен размер от 1,18 лева и за периода 01.07.2021 г. – 22.05.2023 г.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК .., да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 66,85 лева – разноски за исковото и заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „Б.” ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5