РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Балчик, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Гражданско дело №
20233210100703 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба от И. К. И. ЕГН**********
с настоящ адрес в ***,чрез адвокат Д. Г. от АК-Л.,със служебен адрес в ***,срещу „СИТИ
КЕШ“ ООД,със седалище и адрес на управление в ***с ЕИК ******,представлявано от
управителя си Н.П.П..
Исковата молба е получена с Рег.№5256 на 21.11.2023год.
С Определение№639 от 23.11.2023година,съдът е оставил без уважение молбата на
ищеца,с правно основание в разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК от освобождаване от за
плащане на държавни такси и разноски по настоящото дело.
С две разпореждания исковата молба е оставяна без движение.В изпълнение на
указанията на съда,ищецът е заплатил дължимата държава такса за образуване на
производство и с уточняваща молба с Рег.№1507 от 28.03.2023година е уточнил
броя,основанията и цената на всеки от предявените искове.Изрично е заявил,че
оттегля,предявените по евентуалност, с исковата молба искове.
В исковата си молба,ищецът твърди,че :
На 13.09.2021 г. между ищеца И. К. И., ЕГН **********, в качеството му на
„Заемополучател“ от една страна и ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ******, в качеството
му на „Заемодател" от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит
„Кредирект" №*** (наричан по-долу „Договор за заем"). По силата на сключения Договор за
заем, Заемодателят е предоставил на Заемополучателя сума в размер 900лв. (деветстотин
лева), при условия на връщане - 40.05 ГЛП и 18 месечни вноски.
1
Съгласно Договора за заем, а и Общите условия (в сила от 08.03.2019 г. и налични на
https://credirect.bg/obshti-uslovia/) (Приложение №1) Заемополучателят е следвало съгласно
чл. 33, ал. 1 от ОУ да предостави като обезпечение по заема някое от следните:
1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на 4 пъти минималната работна заплата;
не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на
получавания от тях доход.
2. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за
период, включващ от сключването на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва.
Съгласно чл. 37, ал. 3 от Общите условия, в случай, че Заемодателят поиска, а
Заемателят не предостави каквото и да е годно обезпечение на договора за заем съгласно
настоящите общи условия, в срок до три дни, считано от подписване на договора за заем,
същият дължи на Заемодателя неустойка, индивидуализирана в договора за заем.
В договора за заем е налице клауза, съгласно която в случай на неизпълнение на
горното, Заемополучателят ще дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено
плащане, посочен в Приложение 1 към договора, или накратко-към вноските по
погасителен план. Предвид невъзможността за изпълнение на това изискване, на ищеца е
начислена въпросната неустойка.
Ищецът е погасил задълженията си по процесния Договор за заем предсрочно, като
общата сума, която е заплатил е в размер на 2,374.19лв. (две хиляди триста седемдесет и
четири лева и деветнадесет стотинки), за което предоставяме 13 бр. платежни нареждания.
(Приложение №2)
1. Нищожност на обезпечителната клауза.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдържанието на Договора за заем и
Общите условия, считам, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при
неизпълнение на условието за представяне на обезпечение след сключването на договора е
нищожна поради следното:
Въпросното вземане, макар и именувано „неустойка" няма характерът на такава, то е
било изначало уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите
я като такава функции.
2
Кредиторът го е именувал „неустойка", за да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4
ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на
ГПР.
Заемодателят си е гарантирал, че ще получи това вземане като е създал прекомерни
изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение - осигуряване на поръчители или на
банкова гаранция в тридневен срок. Това вземане е допълнителна и гарантирана за
Заемодателя икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата
на неустойка.
В настоящия случай, въпросната „неустойка“ е загубила присъщата на неустойката
обезщетителна функция. Това е уговорена отнапред компенсация за вредите от риска от
необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
Това е често срещана практика сред дружествата, предоставящи т. нар. „бързи
кредити“ и е в разрез с изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да
оцени сам платежоспособността на потребителя (чл. 163ПК) и да предложи
добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.
Предвидената „неустойка" не изпълнява обезщетителна функция и на още едно
основание - тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно
задължение. Неустойката по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението, а се начислява като добавък към платежната вноска.
Нещо повече, от неосигуряването на поръчител, респ. на банкова гаранция,
кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност да е по-голяма от тази при пълно
неизпълнение от страна на Заемополучателя, а при такова неизпълнение законодателят е
определил горна граница на санкцията в чл. 33 ЗПК - размерът на законната лихва.
Предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на обезщетение по чл.
92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при
неизпълнение не защитава негов легитимен интерес, а внася неравноправност по смисъла
па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в
ущърб на потребителя.
Предвид уговорката, че неустойката се дължи не при неизпълнение на основното
договорно задължение, а че се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди
от настъпило неизпълнение, то тя изначално не притежава обезщетителна функция.
На следващо място неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните
отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването
на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от
страна на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без
наличие на обезпечение, т. е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква
едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга.
В настоящия случай неустойката безспорно има санкционен характер, но поставянето
3
на условие за обезпечение на задължение с поемане на поръчителство от физическо
лице/банкова гаранция което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за
изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като
очевидно цели единствено да създаде предпоставки за начисляването на неустойката от
договора. В допълнение, вземане, което не притежава обезщетителна и обезпечителна
функция, а само санкционната такава по правната си характеристика не съставлява
неустойка.
Нещо повече, макар да е уговорена като санкция, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към
дължимото текущо възнаграждение (договорна лихва), както и към законната лихва,
дължима при просрочие. По този начин неустойката се отклонява още повече от основните
си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора.
Заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този
смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на
разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. /така и Решение № 427 от 31.01.2023 г. по гр. д.
№13096 / 2022 г. на Районен съд - Пловдив; Решение № 261290 от 22.04.2021 г. по гр. д. №
14836 / 2020 г. на IV състав на Районен съд - Пловдив; Решение № 2479 от 06.07.2022 г. по
гр. д. № 1355 / 2022 г. на Районен съд - Пловдив; - срещу съшия ответник и заеми
„Кредирект“/.
2. Недействителност на договора за кредит.
Считам, че Договорът за кредит е недействителен /нищожен/ на следните основания:
Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество се
добавя към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и поражда значително
фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на
заемодателя да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно
обявено на потребителя в съответствие с изискванията при потребителско кредитиране (чл.
19 ЗПК).
С кумулирането на неустойката към вноските по погасителния план още от самото
начало, то посоченият размер на разходите по кредита за потребителя - ГПР, нараства
допълнително с размера на неустойката от договора. Прикриването на действителната
цена за ползване на заема чрез добавянето на сигурна печалба под формата на неустойка
явно цели заобикаляне на задължението на кредитора да посочи това плащане в ГПР -
основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.
Чрез кумулиране на неустойката към задълженията по договора на практика се стига
до различни стойности както на ГПР, така и на лихвата. Това представлява недостатък на
договора по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК, което води до последиците,
визирани в чл. 22 от ЗПК - недействителност на договора за кредит, /тока и Решение №
4
30 от 14.02.2022 г. по в. гр. д. № 865/2021 г. на Окръжен съд - Пазарджик срещу съшия
ответник по договор за заем „Кредирект“/.
На допълнително основание,ищецът твърди в исковата си молба,че договорът е
нищожен и поради следното:
Видно от Договора за заем ГПР е в размер, близък до максимално допустимия от
законодателя, без в него да е включена „неустойката“.
Обезпечението на договора за кредит е част от неговото основно съдържание, защото
чл. 11 т. 18 от ЗПК, изрично изисква в договора за кредит да се посочат обезпеченията, които
потребителят е длъжен да предостави, ако има такива. В случая се оказва, че в договора за
кредит има предвидени две алтернативни хипотези, а именно - може и да има обезпечения,
може и да няма обезпечения за кредита. Във втората хипотеза обаче, без обезпечения, се
плащат допълнителни суми под формата на неустойка. Без значение как се нарича това
допълнително оскъпяване на кредита, то е част от погасителния план и е включено в
първоначалния погасителен план, който е част от самия договор за потребителски кредит.
Ето защо в случая следва да имаме и два различни размера на ГПР, а именно - един без
обезпечението и един с обезпечението. Също така следва да имаме и два различни
погасителни плана, пак един без обезпечението и един с обезпечението.
Нормата на чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК, сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита. Тази величина се посочва съгласно решение на СЕС от
19.12.2019 г. по дело № С-290/19 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Кrajkу sud V Тгnаvе (Окръжен съд Търнава, Словакия) Член
10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14
ноември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в договор за потребителски
кредит годишният процент на разходите да бъде посочен не като една-единствена ставка, а
като диапазон между минимална и максимална ставка.
Освен това налично е изискване да се изчисли ГПР като една-единствена ставка с
точност поне един знак след десетичната запетая /т.2 б."г" от Приложение №1 към ЗПК/.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени, защото следва да имаме два
различни погасителни плана с различни по-размер плащания и два различни по размер
годишни проценти на разходите /ГПР/. Това води до извода, че при неспазване на
изискванията на ЗПК в чл.11, ал.1, т.10 и т.11 договора за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК. /така и Решение № 183 от 14.02.2023 г. по в.
гр. д. N° 3247 / 2022 г. на Окръжен съд - Пловдив срещу същия ответник договор за заем
„Кредирект“/.
Считам, че Договорът за заем е нищожен и на още няколко основания:
В процесния договор размерът на ГПР е посочен единствено като процент, без
изрично да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
5
Липсва и ясно разписана методика за формиране на ГПР, а именно кои компоненти
точно са включени в него и как се формира ГПР.
ГПР е неправилно изчислен и посочен, което следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, респ. целият договор следва да
се обяви за недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява "заблуждаваща търговска практика" по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.
Не е спазена формата по чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК - нарушено е изискването
договорът да е написан по ясен и разбираем начин, в два екземпляра.
Клаузите в Договора за заем не са формулирани по ясен и недвусмислен начин
съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и
в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Кредиторът не е извършил своето задължение преди сключване на Договора за кредит
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна такава
да откаже сключването на Договора, което е в противоречие с Директивната цел на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета относно договорите за
потребителски кредити. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя
да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да
бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви
условия. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да представи обезпечение,
едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Ищецът твърди, също така, че Договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на
добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност на
отделните клаузи в процесния договор.
С Уточняваща молба с Рег.№1507 от 28.03.2024година,ищецът уточнява
исковата си молба с смисъл:
Ищецът твърди,че е предявил следните искове:
установителен иск с който се иска да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че Договорът за потребителски кредит е недействителен на основание
неточно посочено ГПР съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и актуалната практика на СЕС
в частност Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22.
Цената на иска съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е 900 лв.
осъдителен иск с който се иска при уважаване на установителния иск да се осъди
ответника на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за сумата, платена без
основание, а именно 1,474.19 лв.
6
Видно от приложените към исковата молба платежни нареждания, със същите са
платено общо суми в размер 2,374.19 лв. в периода 22.11.2021 г. - 07.06.2022 г.
Счита,че съобразявайки разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то при уважаване на
установителния иск относно недействителността на договора, остатъчната сума, платена без
основание би била 1,474.19 лв, от където и идва цената на осъдителния иск.
Моли,съда да приеме,че с уточняващата молба, оттегля предявените при
евентуалност с исковата молба искове.
II. Моли на основание чл. 127, ад. 4 ГПК и т. 3 от приложеното към настоящата молба
пълномощно, заверено с КЕП да приеме към исковата молба и впише в Решението си
следната специална банкова сметка на адв. Д. Г. по която следва да бъдат преведени
предназначени за ищеца суми за направени разноски по настоящото производство и
платени без основание суми.
Титуляр: Д. Г., Булстат: *** IBAN: **** BIC: ****.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на ответната
страна.
В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор от
ответната страна.
Писмения отговор е с Рег.№715 от 08.02.2024год.
В писменият отговор,твърденията на дружеството-ответник,са следните:
Дружеството-ответник оспорва редовността на исковете.
Предвид изложеното, ответната страна моли, съдът да даде указания на ищеца да
уточни исковата си молба. В случай че нередовностите не бъдат отстранени, моля исковата
молба да бъде върната, а производството прекратено.
Такива указания са дадени на ищеца и с уточняваща си молба,същия е изправил
посочените нередовности.
2. По основателността на исковете
В писмения си отговор дружеството-ответник твърди,че са неоснователни
претенциите на ищеца за обявяване нищожността на договора, за недействителност на
неустойчната клауза, както и осъдителните претенции за връщане на дадено без основание.
С оглед изложеното в писмения си отговор,дружеството-ответник,моли съда да
отхвърли изцяло предявения иск,като неоснователен
Претендират се направени деловодни разноски,под формата на адвокатско
възнаграждение.
Редовно призован,ищецът не се явява лично в съдебно заседание.Упълномощеният
процесуален представител-адвоат Д. Г. от АК-Л.,със служебен адрес в ***,от името на своя
подзащитен изпраща писмена молба с Рег.№4239 от 16.09.2024година с която завява,че не
може да се яви лично в съдебно заседание и моли съда да даде ход на делото в негово
7
отсъствие.Моли да се приемат представените писмени доказателства.Не прави
доказателствени искания.Няма възражения срещу проекто-доклада.Изразява становище по
същество,като моли съда да уважи изцяло исковата претенция на ищеца.Моли да се присъди
адвокатско възнаграждение,в условията на чл.38 от ЗА.Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско/юристконсултско възнаграждение от страна на дружеството-
ответник.
Редовно призовано дружеството-ответник не изпраща представител в съдебно
заседание.Представена е писмена молба с Рег.№4174 от 11.09.2024година с която се изразява
становище да се даде ход на делото в отсъствие на представител на дружеството.Поддържа
се писмения отговор.По същество твърди,че исковете са неоснователни и недоказани и моли
съда да отхвърли исковете на ищеца,като неоснователни и недоказани.Претендира
направени деловодни разноски.
Съдът,след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 13.09.2021 г. между ищеца И. К. И., ЕГН **********, в качеството му на
„Заемополучател“ от една страна и ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ******, в качеството
му на „Заемодател" от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит
„Кредирект" №*** (наричан по-долу „Договор за заем"). По силата на сключения Договор за
заем, Заемодателят е предоставил на Заемополучателя сума в размер 900лв. (деветстотин
лева), при условия на връщане - 40.05 ГЛП и 18 месечни вноски.
В договора за заем е налице клауза, съгласно която в случай на неизпълнение на
горното, Заемополучателят ще дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено
плащане, посочен в Приложение 1 към договора.
Заемодателят-ответник е юридическо лице, което е предоставило потребителски
кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Ищецът е физическо
лице, за което не се твърди, а и не е доказано по делото да е действал в рамките на своята
търговска или професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за
паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон-Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
2. По основателността на исковете
Неоснователни са претенциите на ищеца за обявяване нищожността на договора, за
недействителност на неустоечната клауза, както и осъдителните претенции за връщане на
дадено без основание.
2.1. Не е налице недействителност на договора за потребителски кредит.
Действителността на процесния договор за потребителски кредит, както и на
отделните му клаузи, е обусловена от това, че са покрити всички изисквания на ЗПК,
регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на Закона за
8
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) по реда на който е сключен
договора. В доказателство на твърденията си ответникът прилага Логфайл по договор за
паричен заем №*** от *** г., който проследява в хронологичен ред всички настъпили
събития по кредитното правоотношение. Заедно с логфайла прилага и попълненото от
кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения му на
13.09.2021 г. на имейл адрес: *** Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Общите условия
на „СИТИ КЕШ” ООД за заеми „КРЕДИРЕКТ” са публично достъпни на
https://credirect.bg/obshti-uslovia, но също са били разгледани от ищеца при кандидатстването
му за кредит, респективно приети, както е видно от лог файла,според дружеството-ответник.
С този документ изцяло,според съда се опровергава твърдението на ищеца, че
клаузите в него са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост. Видно от
лог файла още преди подписване на договора за заем,кредитополучателят е бил наясно с
всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията на договора.
Предвид това клаузите се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител.
Кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на договора с неговите условия
и при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество. От фактическата
обстановка по случая може да се направи извод, че ищецът е договарял недобросъвестно в
нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не
може да черпи права от неправомерното си поведение.
В случай че ищецът беше добросъвестен, разполагал е с цели 14 дни, за да упражни
правото си на отказ от договора съгласно чл. 29 ЗПК, посочено изрично в СЕФ, Общите
условия и договора.
Възможността за отказ от договора гарантира в най-голяма степен правата на
потребителя, в случай че последният прецени, че е встъпил в кредитно
правоотношение при неизгодни за него условия. С информация за това свое право
ищецът е разполагал на няколко етапа от правоотношението - веднъж при приемането на
Общите условия на 13/09/2021, в които правото на отказ от договора е подробно обяснено в
чл. 28, т. 5 , втори път след получаването на Стандартния европейски формуляр, в който в т.1
от част IV „Други важни условия по договора за кредит“, правото на отказ в 14 дневния срок
от сключването на договора е конкретно посочено, както и трети път след получаването на
самия договор за кредит и общите условия на *** Т.е. ищецът не само е могъл да не ползва
услугите на кредитодателя, стига да не е искал това, но след избирането им е разполагал с
няколко възможности да се откаже от сключването на договора преди отпускането на
кредита, както и след отпускането му. Но вместо да направи нещо от изброените действия,
той е изтеглил заема от дружеството-ответник.
Относно годишния процент на разходите /ГПР/.
В писменият си отговор,дружеството-ответник твърди, че са спазени всички
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 изисквания относно формирането на годишния процент на
разходите /ГПР/. Съгласно ЗПК кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му
към датата на сключване на договора. Както в договора за потребителски кредит,така и в
9
издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се
формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.
Съгласно посочената норма „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на
РБ.“ При допустима норма от 50 %, ГПР в настоящия случай е определен на 48.29 %, от
което е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера
на законната лихва за забава.
Неоснователни са и доводите за нищожност на договора във връзка с уговорената
неустойка и ГПР. На първо място нищожността на отделна клауза не влече след себе си
нищожност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Неустоечната
клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е
договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на
заемателя. Несъщественият й характер по отношение на валидността на главното
правоотношение се извлича както от правната характеристика на института на неустойката,
така и от тълкуването на процесния договор. Съгласно ЗПК кредитодателят е длъжен да
посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна,
неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия
случай страните са я уговорили като плащане, което да бъде извършено в случай че
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след
сключване на договора. Така, изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че
е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Противното би
било и в нарушение на закона, който дава задължителни указания какви са компонентите на
годишния процент на разходите.
ГПР представлява сбор от разходите, които ще направи кредитополучателят за
ползване на предоставената услуга. Това са едностранно определени суми от кредитодателя,
които представляват цената за предоставената от него услуга. Именно поради това
законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми
и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР. Той представлява крайната
стойност на заплатената услуга, за която потребителят следва да бъде информиран
предварително. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването
на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя,
с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията
му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и
нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на
изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия
случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно
задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били
напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението,
което обезпечава. Предвид изложеното, двете понятия не бива да се смесват, те нямат обща,
10
дори близка правна характеристика и функция.
Твърдението на ищеца, че уговорената между страните неустойка представлява такса,
която следва да бъде включено в ГПР е неоснователно и противоречи на действителните
уговорки между страните. От клаузите на договора е напълно ясно, че неустойката не
представлява разход по кредита, който следва да бъде включван в ГПР. Разходите, които се
включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на
договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните,
като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на
договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението
си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне
основание за плащане на неустоечната сума. Въпреки това търговецът е внесъл достатъчно
яснота по този въпрос, като в договора за кредит е посочена възможната вноска за неустойка
за целия период на погасяване. Както и обстоятелството, че тя се дължи само при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Ясно и точно са посочени
размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница
към всеки един падеж.
При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още
към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички
възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички
възможни хипотези на развитие на отношенията им.
С оглед на гореизложеното,съдът счита,че договорните клаузи са индивидуално
договорени, ясно и точно описани в договора и потребителят е бил наясно с всички аспекти
на финансовото си задължение към търговеца, както при сключване на процесния договор,
така и преди това. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити също са посочени разходите по кредита, както и размера на
неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит.
2.2. По отношение действителността на уговорената неустойка
Оспорената от ищеца неустойка е уговорена като санкция за неизпълнение, в случай
че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да
предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на посочените условия в чл. 6. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК
предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона
практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на
страните:
Дружеството-ответник е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а
кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца,
който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна
информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски
11
формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да
предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре
ангажимента, който поема по силата на т. 1 от IV част от Стандартния европейски формуляр
и след сключването на договора да е осъзнал, че е неспособен да се справи с това да
представи поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на съответните условия на
кредитора, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да
упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан по никакъв начин от
спорната неустойка. Това право е изрично посочено на кредитополучателя още със
Стандартния европейски формуляр. Друга възможност за кредитополучателя е било
удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или
предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед
например. От фактическата обстановка на казуса става ясно обаче, че ищецът изобщо не е
имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е
целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като заведе няколко месеца след
сключването му в условията на злоупотреба с право неоснователен иск за недействителност
на неустоечната клауза. Очевидно е, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение
на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да
черпи права от неправомерното си поведение.
Няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите
нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП, поради изброените по-горе причини, свързани
с индивидуалното й договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства
върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху цялостното й
отпадане. На следващо място неустойката е имала предварително определен начален и
краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото
преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен
случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК
на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г, съдът приема,че в
разглеждания такъв противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при
изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии,
които също отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е обезпечено
с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в
прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на
процесния договор И. К. И. не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на
кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя
страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова
обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по
договора, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова
обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Следва да се вземе предвид също, че в
практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице
формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. В този смисъл,
когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в
12
хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за
вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна
неустойка /Решение № 26 ОТ 26.04.2017 Г, ПО т.д. № 50246/2016 г.. III Г. О. на ВКС.
Решение № 123 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 698/2009 г., II ГО. НА ВКС и др/. Във връзка с
това, напълно неоснователно ищецът се позовава на чл. 33, ал. 1 ЗЗП, доколкото цитираната
разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на потребителя. В настоящия
случай неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, не при забавено изпълнение за плащане на главницата и лихвата.
Преценката за неравноправност на клаузи сключени с потребител на първо
място винаги започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на
конкретното условие. А след това дали клаузите, с които се обвързва потребителят, му
дават достатъчно ясна и точно информация, за да предвиди конкретните параметри на
финансовите си задължения за целия период на обвързаността си с търговеца. Именно на
тази основа СЕС прави преценка за равноправност на клаузите от потребителските
договори, тяхното противоречие с добрите нрави и добросъвестността.
В конкретния случай неустоечната клауза е сключена индивидуално.
Ищецът е сключил договора за кредит след лично подавана на искане за отпускане на
кредит и след като търговецът му е предоставил на информация за всички параметри на
договора чрез Стандартния европейски формуляр. От това е ясно, че ищецът е бил
информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително - да
представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, като в случай че не го
направи, да плати неустойка в точен и индивидуално определен размер. Това изключва
възможността ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите последици от
сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143, т. 19 ЗЗП.
Неоснователни са и твърденията за заблуждаваща търговска практика, липса на
информация за всички разходи по връщане на предоставения кредит, предвид фактът, че
неустоечната клауза е съставена на ясен и разбираем език. Значението й и последиците от
обвързването с нея са недвусмислено посочени в договора.
Както в договора, така и в Стандартния европейски формуляр са записани ясно и
точно всички параметри и условия по кредита. Стойността на неустойката е посочена в общ
конкретен размер чрез цифрова стойност, не в процент, предпоставките при които се дължи
са точно и изчерпателно изброени, както и начинът на плащане - срок и размер на всяко
едно отделно плащане до крайния падеж на договора.
Предвид изложеното,процесната клауза за неустойка напълно отговаря на
изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските
договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на
националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с
потребител, а именно: да бъде индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин.
Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се
схваща като налагащо задължение не само договорните клаузи да са ясни и разбираеми за
13
потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора да е прозрачно изложен точният
механизъм за отпускане и издължаване на заемната сума, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици. В този смисъл е и Решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13 СЕС във връзка с
Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, т. 40, т. 67 - т.
75.
Неоснователни са и аргументите за нищожност на клаузите, с които страните са
уговорили неустойка, поради липса на направена проверка на кредитоспособността на
потребителя. Такава проверка е извършена при отправяне на исканията за отпускане на
кредит от страна на кредитополучателя. Нещо повече, ЗПК предвижда единствено
административнонаказателна отговорност за кредитодател, който не е извършил такава
проверка на кредитополучателите си. Последица от липсата й не може да бъде нищожност
на клауза, с която се уговаря неустойка. Цитираният наднационален акт е транспониран в
българското законодателство в посочения от нас смисъл. Дори и в самата Директива
нищожността на клауза като процесната не е изведена като последица, която националното
законодателство следва да предвиди в случаите, в които кредитодателите не извършват
проверка на кредитоспособността на клиентите си.
3. По осъдителния иск
От неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора
в цялост и на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото
по договора, респективно клаузата за неустойка. Отделно от това, по отношение на иска за
неоснователно обогатяване, съдебната практика е константна по въпросите за
доказателствената тежест и фактическият състав, че ищцата следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване фактът на плащане на сумата, която претендира да й се върне, а
ответникът единствено основание за нейното получаване. В този смисъл е и съдебната
практика,а именно Определение № 90 от 19.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4302/2019 г., IV г.
о., ГК; Решение № 189 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 141/2012 г., I т. о.,ТК; Решение № 21
от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. Д. № 1456/2011 г., IV г. о. ГК Решение № 721 от 3.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 401/2009 г., IV г. о., ГК: Определение № 426 от 18.05.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 4575/2019 г, III г. о., ГК и много др. С представените платежни документи не се
доказва, че ищецът е заплатил сумите на основание процесния договор. Само в една от
разписките е посочен номера на кредита, в останалите липсва връзка с оспорения договор.
Доколкото несъмнено ищецът е получил заемната сума, то със сигурност дължи връщането й
на кредитора. Предвид факта, че безспорно лихвата по кредита е валидно уговорена между
страните, тя също е дължима. Предвид това, представените документи не кореспондират с
параметрите на договора, нещо повече те по никакъв начин не кореспондират със сумата на
първия осъдителен иск.
С изрично определение в доклада си,настоящия съдебен състав е прекратил
частично производството по отношение на предявените евентуални
искове/установителен и осъдителен/ с исковата молба,поради оттегляне на същите
14
направено от ищеца с уточняваща молба с Рег.№1507 от 28.03.2024година.
Производството е продължило по два иска,а именно:
Предявен е установителен иск,с цена на иска 900 лева
Предявен е осъдителен иск,с цена на иска 1474,19лева.
Предявени първоначално са също така евентуални установителен и осъдитеилен
иск.Евентуалните искове са оттеглени с уточняващата молба,подадена от ищеца.С изрично
определение,съдът е прекратил производството по отношение на тях,поради оттеглянето им.
С исковата молба и уточняваща молба,ищецът моли съда да постанови съдебно
решение,с което да:
ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца и дружеството-
ответник,че Договорът за потребителски кредит,сключен между тях на ***година е
недействителен на основание неточно посочено ГПР на основание чл.124 от ГПК във
вр. чл.11, ал.1, т.10 във вр.чл.22 от ЗПК
ДА ОСЪДИ дружеството-ответник да заплати в полза на ищеца на основание чл. 55,
ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр.чл.23 от ЗПК сумата от 1,474.19 лв ,платена без
основание за периода от 22.11.2021година до 07.06.2022година по Договор за потребителски
кредит,сключен на ***.сключен между страните.
Съдът е дал указания на ищцовата страна да представи заверено копие от договор за
паричен заем№*** от ***година.Ищцовата страна не представя този договор,а представя
само общите условия към него и анекс към договора,представени с исковата молба и
писмена молба с Рег.№4239 от 16.09.2024година.
Самото непредставяне на това писмено доказателство/договора за паричен заем/ води
до извода за неоснователност на исковите претенции на ищцовата страна.
С оглед изложеното,съдът счита,че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени,като неоснователни.
Ищцовата страна следва да заплати в полза на дружеството-ответник направените
деловодни разноски,под формата на адвокатско възнаграждение с оглед изхода на
спора.След анализ на събраните доказателства,съдът установява,че с писмения си
отговор,дружеството-ответник е представило и пъломощно с което упълномощава
Адвокатско дружество“Н.,И.,М.“ с ЕИК ***,АК-С.,със седалище и адрес на управление в
***,представлявано заедно и поотделно от адвокат Х. М. Г.,адвокат Т.Н. и адвокат Д.У..
Не са представени доказателства за размер и заплатено адвокатско
възнаграждение,както и списък с разноските,които са направени за представената правна
помощ.
С оглед на тези обстоятелства,съдът не следва да присъжда в полза на дружеството-
ответник направени деловодни разноски,,в предвид факта,че липсват доказателства,че
такива са направени.
Направените деловодни разноски от ищцовата страна следва да останат за нейна
15
сметка така ,както са направени.
С оглед изложеното и на основание чл.235 от ГПК,съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване в отношенията между И. К. И. ЕГН**********
с настоящ адрес в ***, и „СИТИ КЕШ“ ООД,със седалище и адрес на управление в ***с
ЕИК ******,представлявано от управителя си Н.П.П.,че Договорът за потребителски
кредит№***,сключен между тях на ***година е недействителен на основание неточно
посочено ГПР,на основание чл.124 от ГПК във вр. чл.11, ал.1, т.10 във вр.чл.22 от ЗПК
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И. К. И. ЕГН********** с настоящ адрес в *** за
ОСЪЖДАНЕ на „СИТИ КЕШ“ ООД,със седалище и адрес на управление в ***с ЕИК
******,представлявано от управителя си Н.П.П. ,на основание чл. 55, ал. 1, предложение
първо от ЗЗД във вр.чл.23 от ЗПК сумата от 1,474.19 лв/хиляда четиристотин седемдесет и
четири лева и 19 стотинки/ ,платена без основание за периода от 22.11.2021година до
07.06.2022година по Договор за потребителски кредит№***,сключен на ***.сключен между
страните,като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
16