НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 260087 / 4.3.2022г.
гр. Перник, 04.03.2022 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Роза Ризова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 01767 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „******, чрез пълномощника юрк. Георги К.,
срещу И.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 9,
ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцовото дружество сумата 350,00 лв., представляваща главница по договор за кредит № *******, сключен на 28.03.2016 г. с „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са
прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания BGF-2018-033/23.11.2018 г., сключен
между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД, съединен в условията на
евентуалност с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата 350,00 лв. като получена
без основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 09.04.2021 г., до изплащане на вземането.
В исковата молба
се излага, че на 28.03.2016 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, и ответника е сключен договор
за кредит от разстояние по реда на ЗПФУР за сумата 350,00 лв. за период от 30
дни с падежна дата 27.04.2016 г. Твърди се, че сумата е получена от
кредитополучателя чрез превод на негово име в „Изипей“ АД, но същият не
изпълнил задължението си на падежа. По силата на договор за прехвърляне на
вземания BGF-2018-033/23.11.2018 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и
„Кредитреформ България“ ЕООД, ищецът придобил процесното вземане, за което е
изпратено уведомление до ответника по силата на изрично пълномощно, дадено от
цедента. Тъй като пратката е върната с отразяване, че е непотърсена, същият
следва да се счита уведомен с получаване на уведомлението, приложено към
исковата молба. В случай, че искът бъде отхвърлен, се моли да бъде уважен
предявеният в условията на евентуалност иск за връщането й като получена без
основание и присъждане на сторените разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Първото по делото открито съдебно
заседание е проведено на 09.02.2022 г., като редовно призованият ответник не се
е явил и не са направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото
книжа, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Същият не е оспорил
твърденията на ищеца, а от представените писмени доказателства може да се направи
извод за вероятната основателност на исковата претенция.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице
кумулативно изискуемите предпоставки по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника.
Горното,
налага главният иск да се уважи, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.
Предвид направеното искане, като
правоувеличаваща последица от предявяването на иска следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 09.04.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски за производството.
Съобразно представения списък и доказателства за
извършени разноски, на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени разноски за
държавна такса по делото в размер на 50,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер на 100,00 лв.,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
По изложените съображения и на
осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******, сумата 350,00 лв.
/триста и петдесет лева/, представляваща главница по Договор за кредит № *******, сключен на 28.03.2016 г. с „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за прехвърляне на
вземания BGF-2018-033/23.11.2018
г., сключен между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 09.04.2021 г., до изплащане на вземането, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА И.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******, сумата 150,00 лв. /тсто и петдесет лева/, представляваща
разноски за производството по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: