Настоящото производство е с правно основание чл.332,ал.1,предл.І и сл. от ГПК. Производството е образувано по повод депозирана от Богдан Петров Богданов ,взискател по изп.д. № 190/00 г. по описа на КРС,жалба,насочена срещу действия на държавния съдебен изпълнител,обективирани в постановление /протокол/ от 20.06.2007 г. за прекратяване на производството по изпълнителното дело. В жалбата се излагат съображения,че по изпълнителното дело длъжник е Златко Милков Колачев, както и че изпълнението по делото било насочено към имот , собственост на трети задължени по договорна ипотека лица, а именно съпрузите Росен Митков Митев и Катя Асенова Митева. Изтъква се ,че след извършване на публичната продан и влизане на постановлението за възлагане на недвижимия имот в сила,третите задължени лица Росен Митков Митев и Катя Асенова Митева предявили спрямо него иск , по който било образувано гр.д. № 822/2003 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Последният с решение № 120 от 01.11.2004 год., оставено в сила с решение № 85 от 15.06.2005 год., постановено по В.гр. дело № 4/2005 год. на Кърджалийския окръжен съд, потвърдено с решение № 43/09.05.2007 год. на ВКС ,го осъдил да заплатя на Росен Митков Митев и Катя Асенова Митева сумата в размер на 5 836,40 лева , представляващи причинени имуществени вреди от насочване на изпълнението по изпълнително дело № 190/2000 год., към което е било присъединено изпълнително дело № 116/2001 год. по описа на СИС при Районен съд, гр. Кърджали върху имущество, което им принадлежи. По гр. д. № 822/2003 год. бил издаден изпълнителен лист против него за сумата от 5 826, 40 лева и било образувано изп.д. № 147/2007 год. по описа на СИС при Кърджалийския районен съд, по което дело в срока за доброволно изпълнение Богданов изплатил дължимата сума на Росен Митков Митев и Катя Асенова Митева. Счита,че към момента на прекратяване на изпълнителното дело -20.06.07 г., на основание чл. 330, б. „а" от ГПК, длъжникът по делото не му е изплатил изцяло дължимата сума, тъй като получената от принудителното изпълнение срещу имота , собственост на третите лица -Росен Митев Митков и Катя Асенова Миткова , сума, той по другото изпълнително дело бил възстановил на същите. Жалбодателят Богданов изтъква,че съгласно разпоредбата на чл. 330, б. „а" от ГПК, производството по изпълнителното дело се прекратява , когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, че сумата по изпълнителния лист е платена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена по сметка на взискателя. Счита,че в настоящия случай не е налице тази хипотеза на разпоредбата на чл. 330, б. „а" от ГПК и съдебния изпълнител неправилно , в нарушение на закона, прекратил производството по делото. С оглед изложеното взискателят моли настоящата инстанция да отмени действията на държавния съдебен изпълнител при Кърджалийския районен съд,обективирани в постановление за прекратяване на основание чл. 330, б."а" ГПК,на производството по изп. дело № 190/2000 год. по описа на КРС, и върне делото за продължаване на действията по принудителното изпълнение на дължимата сума от длъжника Златко Милков Колачев. По делото при условията на чл.333,ал.2 и ал.3 от ГПК, длъжникът по изп.д. № 190 /00 г. по описа на РС,гр. Кърджали, е депозирал своите възражения. В същите е изложил два довода -първият,че задълженията на взискателя Богданов към лица взискатели по други изпълнителни дела не могат да рефлектира върху това изпълнително производство,и че плащането от него на сума на друго правно основание на третите лица по друго изпълнително дело,не прави тази сума дължима по това изпълнително дело. Вторият,изложен от длъжника довод е в смисъл,че ако не е налице хипотезата на чл.330,б.”а” от ГПК,то е налице хипотезата на чл.330,б.”б” от ГПК,тъй като по делото съществувало изявление на взискателя,че няма претенции към длъжника и моли изп.д. № 190/00 г. да бъде прекратено. В срока по чл.333,ал.3,предл.последно от ГПК,държавният съдебен изпълнител е дал своите писмени обяснения. Настоящата инстанция при извършената по повод и във връзка с депозираната жалба,проверка,прие за установено следното: В Кърджалийския районен съд,по реда на чл.323 от ГПК,е образувано изп.д. № 190 / 2000 г. ,с длъжник Златко Милков Колачев и взискател,жалбодателят Богдан Петков Богданов. В основата на същото стои изпълнителен лист от 18.05.2000 г.,по силата на който длъжникът е осъден да заплати на взискателя,дължима сума в размер на 3 600 лв.,от която 3 000 лв.,главница по договор за заем и 600 лв.,лихва за времето от 29.02.98 г. до 29.04.2000 г.,ведно със законна лихва върху главницата от 3 000 лв.,считано от 03.05.2000 г. до окончателното й изплащане,както и разноски в размер на 72 лв. По цитираното изпълнително дело,принудителното изпълнение е било насочено среща ипотекирания в полза на взискателя за обезпечаване на това негово вземане,недвижим имот –ап.17,,ет.6,вх.”А”, в бл.1 на ул.”Осми март” в гр. Кърджали,собственост на третите задължени лица Катя и Росен Митеви. По изпълнително дело са извършвани от длъжника частични плащания,като към 13.05.2002 г.,датата на издаване на постановление за възлагане на взискателя Богданов на недвижимия имот за сумата 5 877.60 лв.,задължението по изп.д. № 190/00 г. на КРС е било в размер на 2104.27 лв./л.79 от делото/. Цитираното постановление за възлагане е влязло в сила на 04.07.2003 г. От намиращото се на лист 113 ,удостоверение,издадено от държавния съдебен изпълнител,се установява ,че към същата дата -13.05.2002 г. ,след извършена корекция на основание влязло в сила на 15.04.2003 г.,решение ,постановено по в.гр.д. № 4/03 г. на КОС ,дължимата сума възлиза на 1501.14 лв. В хода на тези констатации и с оглед направените в производството доводи,настоящата инстанция намира депозираната от взискателя Богданов, жалба за неоснователна. От изложеното в предходни абзаци се установява,че по изп.д. № 190/00 г. по описа но КРС,след извършеното в полза на взискателя възлагане на служещия за обезпечение ипотекиран недвижим имот, не са останали дължими суми по стоящия в основата на изпълнителното производство, изпълнителен лист от 18.05.2000 г. Всички други претендирани от взискателя суми ,дължими му от длъжника Колачев,но произтичащи от друго правоотношение и на друго правно основание, са недължими по това изпълнително дело. Те разбира се могат да бъдат претендира,респ. доказвани в други производства,но не и в това изпълнително производство. Изложеното обуславя неоснователността на направените от взискателя в стоящата в основата на настоящото въззивно гражданско производство,жалба,доводи. Съдебната теория /справка Ж. Сталев - БГПП/ ,а и константна съдебна практика приемат,че при условията на последващо отпадане на някое от условията за допустимост на изпълнителния процес,в казуса при погасяване на изпълняемото право поради възлагане, прекратяването настъпва по силата на закона. В този смисъл атакуваното в производството постановление /протокол/ от 20.06.2007 г. на държавния съдебен изпълнител, в казуса има дори само констатиращо действие,а само по себе си не то поражда прекратителния ефект. В този смисъл,безспорно атакуваното със стоящата в основата на това производство,жалба,действие на държавния съдебен изпълнител,обективирано в постановление /протокол/ от 20.06.2007 г. за прекратяване на производството по изп. д. № 190 /00 г. по описа на КРС,е правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл.334,ал.4 от ГПК,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА постановление /протокол/ от 20.06.2007 г.на държавния съдебен изпълнител за прекратяване на производството по изп. д. № 190 /00 г. по описа на Кърджалийския районен съд, Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
|